РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Перник, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20221700500369 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №288/24.03.2022г., постановено по гр. д. №5509/2021 г. по описа на РС –
Перник е признато за установено, че М. Д. Т., с ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на
„Топлофикация-Перник“ АД сумата в размер на 477,07 лева, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 17.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 75,99 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4519/2021г. по описа на Районен
съд Перник.
Със същото решение М. Д. Т. е осъдена да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД
сумата от 151,00 лева - разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и 75,00
лева - разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. Д. Т. в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като вместо
това се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и се
присъдят разноски и за двете инстанции. Възразява се, че няма доказателства за наличието
на качеството и на „клиент“ за доставка на топлинна енергия на въззиваемото дружество.
Възразява се срещу направеното тълкуване с първоинстанционното решение, че подаването
на молба за откриване на партида в топлофикационнното дружество я легитимира като
пасивно материално отговорна за цялото задължение, тъй като същото тълкуване
противоречи на закона. Твърди си, че по делото са представени влезли в сила отхвърлителни
1
решения, касаещи предходни периоди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият – ответник Топлофикация - Перник” АД не
е подал отговор на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Поради това и следва да
бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата
доводи.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в
обжалваното решение.
Пред районния съд са предявени искове от „Топлофикация - Перник“ АД срещу С.
Н. А., с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, с които се иска да бъде прието за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от че М. Д. Т., с ЕГН:********** и адрес: ***, дължи
на „Топлофикация-Перник“ АД сумата в размер на 477,07 лева, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 17.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 75,99 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4519/2021г. по описа на Районен
съд Перник.
С Определение №1673/18.11.2021г. на ПРС е определено като безспорно между
страните, че е извършена доставка на топлинна енергия до процесния имот на стойност,
посочена в исковата молба, изпадането в забава на потребителя и размера на исковите
претенции.
Основният спорен по делото въпрос е дали жалбоподателката М. Д. Т. има
качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”, съответно за обема на нейната
отговорност.
За да уважи изцяло исковете срещу М. Д. Т. първоинстанционният съд е намерил,
че същата е единствена пасивно материално отговорна страна по процесните задължения,
независимо от данните по делото за повече от един наследник на съпруга и М.Й.Т.. Съдът е
приел, че подаването на молба за откриване на партида за жилищни нужди е равностойно на
сключен индивидуален договор с ищеца съгласно ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС и правилото на чл. 13 ЗЗД, по силата на който тя е поела задължение да
заплаща разходваната топлинна енергия при общи условия, а на основание чл. 14 ЗЗД
договорът се смята сключен след като предложението е прието и е достигнало до
предложителя - извършвана е доставка, за което по делото спор няма.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./
продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за
общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3. Това е основното правило на ЗЕ относно клиентите на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, но наличието на договорни
отношения подлежи на доказване по общия исков ред. Това е изключение от основното
правило, за чието приложение е необходимо кумулативното наличие и на двете
предпоставки по горепосоченото ТР.
Настоящият въззивен състав намира, че от събраните по делото доказателства не
може да се направи извод за наличие на първата предпоставка на изключението по
процесното ТР, а именно ползване на топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване.
По делото е приета като доказателство молба за откриване партида за жилищни
нужди от 02.09.2003г. от жалбоподателя Т. до въззиваемото дружество, към която е
приложено и удостоверение за наследници на съпруга и М.Т.. Към молбата обаче няма
приложен документ, от който да е видно съгласието на останалите наследници на съпруга и
партидата да бъде открита на името на жалбоподателката.
Съгласно чл.61, ал.1 Общите условия при смърт на купувач- физическо лице,
наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача в едномесечен срок чрез подаване
на заявление за промяна на партидата с приложено удостоверение за наследници. Съгласно
ал.2 на същата разпоредба продавачът променя партидата на името на един от наследниците
при наличие на споразумение между наследниците, а при липса на такова споразумение се
открива партида на всички наследници.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата на жалбоподателката Т. от
02.09.2003г. не обективира съгласие на останалите съсобственици на процесния апартамент
молителката да ползва процесния апартамент. Съответно резолюцията на
топлофикационното дружество за уважаване на молбата на жалбоподателката Т. от
02.09.2003г. не може да санира липсата на такова съгласие от останалите съсобственици на
процесния имот. В същото време по делото няма доказателства, от които да се направи
извод за наличие на облигационен договор за предоставяне ползването на процесния
апартамент в полза на жалбоподателката Т..
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че в случая
приложение следва да намери правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като облигационната връзка за
доставяне топлинна енергия на процесния апартамент е възникнала между топлопреносното
предприятие и съсобствениците на процесния апартамент. Пасивно материално
легитимирани за задълженията за неплатена топлинна енергия са съсобствениците. Касае се
за наследствени отношения, в които всеки от съсобствениците следва да отговаря съобразно
частта си съобразно правилото на чл.30, ал.3 ЗС.
Настоящият въззивен състав намира, че от съвкупната преценка на всички приети
по делото писмени доказателства: 26.02.1998г. - Договор за покупко - продажба на жилище
от 26.02.1998г., препис- извлечение от акт за сключен граждански брак и данъчна
3
декларация от 29.03.1998г. на М.Й.Т., е видно, че жалбоподателката Т. и съпругът и М.Т. са
придобили на 26.02.1998г., през време на брака си, правото на собственост върху процесния
апартамент, в режим на съпружеска имуществена общност. Доколкото няма данни за
обратното съдът намира, че се прилага законовата презумпция за съпружеска имуществена
общност.
След смъртта на М.Т. на *** същият е оставил като свои наследници съпругата си
и пет деца, едното от които е починало на *** Поради това и към процесния период
жалбоподателката М. Т. притежава 6/10 идеални части от правото на собственост върху
процесния апартамент, а децата и А.П., С.Й., С. Т. и М.Й. притежават по 1/10 идеална част
от правото на собственост върху процесния апартамент.
Предвид гореизложеното и доколкото няма оспорване на исковете по размер, то
жалбоподателката Т. е материално легитимирана да отговаря за 6/ 10 части от процесните
задължения. Поради това и съдът намира, че същата следва да отговаря за сумата от сумата в
размер на 286,24 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
включително, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 17.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 45,60
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
09.07.2019г. до 28.07.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 4519/2021г. по описа на Районен съд Перник. В тази му част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В частта му, с която е признато за установено, че жалбоподателката Т. дължи на
ответното дружество и сумата от 190,24 лева, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, и сумата в размер на 30,39лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2019г. до
28.07.2021г. обжалваното решение следва да бъде отменено, като исковете бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С оглед изхода на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта му, с която жалбоподателят Т. е осъдена да заплати на въззиваемото дружество
сумата от 60,40лв., представляваща разноски пред Районен съд Перник в исковото
производство и сумата от 30,00 лева, представляваща разноски пред Районен съд Перник в
заповедното производство.
Жалбоподателката Т. е доказала разноски в общ размер на 926,30лв., от които сумата
от 300лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 300лв. за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и сумата от 326,30лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение във въззивното производство. С оглед изхода
на делото съдът намира, че следва да осъди жалбоподателката Т. да заплати на въззиваемото
дружество сумата от 370,52лв.
Въззиваемата дружество „Топлофикация-Перник“ АД претендира присъждане на
направените пред въззивна инстанция разноски. Същото е било представлявано от
юрисконсулт пред въззивна инстанция, поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.
37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100,00лв., от които в съответствие с
уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 60,00лв.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №288/24.03.2022г., постановено по гр. д. №5509/2021г. по
4
описа на Районен съд– Перник в частта му, с която е признато за установено, че М. Д.
Т., с ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от 190,24 лева, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г. включително, и сумата в размер на 30,39лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
09.07.2019г. до 28.07.2021г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Топлофикация-
Перник“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
Мошино, ТЕЦ „Република“, срещу М. Д. Т., с ЕГН:********** и адрес: ***, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 190,24
лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020г.
включително, и сумата в размер на 30,39лева, представляваща законна лихва за забава
върху месечните задължения за периода от 09.07.2019г. до 28.07.2021г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4519/2021г. по
описа на Районен съд Перник.
ОТМЕНЯ Решение №288/24.03.2022г., постановено по гр. д. №5509/2021г. по
описа на Районен съд– Перник в частта му, с която М. Д. Т., с ЕГН:********** и адрес:
***, е осъдена да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК:********* и седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от
60,40лв., представляваща разноски пред Районен съд Перник в исковото производство
и сумата от 30,00 лева, представляваща разноски пред Районен съд Перник в
заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №288/24.03.2022г., постановено по гр. д. №5509/2021г.
по описа на Районен съд– Перник в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“, да заплати на М. Д. Т., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 370,52лв., представляваща разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното, първоинстанционното и
въззивното производства, в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Д. Т., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на
Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от 60,00лв., представляваща
направени във въззивното производство разноски за юрисконсулстско възнаграждение
в съответствие с уважената част от исковете.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5