Решение по дело №14999/2012 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. Варна, 29.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14999 описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от Е.Г.И., ЕГН **********,***, срещу П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, искове /изменени последно в с.з. от 30.10.2015г./:

с правно основание чл.108 от ЗС, да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че Е.Г.И., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **** по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. **** ****, с административен адресна имота: гр. ****, с площ от 498 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор - няма, с номер по предходен план:***, кв.**, парцел: IX, и при съседи: № ****6, ***4, ***3, ***6, както й на разположените в същия имот - 1/ ВТОРИ ЕТАЖ от еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ****.1 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, на два етажа, със застроена площ от 82 кв.м., състояща се: първи етаж - от две стаи, коридор и приземна маза, втори етаж - от две спални, куненски бокс, всекидневна, коридор, баня и тераса, и 2/ селскостопанска сграда с идентификатор № ****.2 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, на един етаж, със застроена площ от 27 кв.м., придобити чрез покупко-продажба съгласно НА за покупко-продажба № *****, дело № ***** г. на нотариус И.М., с per. № *** по РНК и с район на действие ВРС, вписан в АВ под акт № ***, вх.рег. *** г. и да бъдат  осъдени  ответниците да предадат на ищцата владението му.

с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца сумата от по 1956.83лв. всеки, представляваща  обезщетение за ползата, от която са лишили ищцата, отнемайки й възможността да ползва процесният имот, а именно на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **** по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. **** ****, с административен адресна имота: гр. ****, с площ от 498 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор - няма, с номер по предходен план: 466, кв.43, парцел: IX, и при съседи: № ****6, ***4, ***3, ***6, както й на разположените в същия имот - 1/ ВТОРИ ЕТАЖ от еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ****.1 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, на два етажа, със застроена площ от 82 кв.м., състояща се: първи етаж - от две стаи, коридор и приземна маза, втори етаж - от две спални, куненски бокс, всекидневна, коридор, баня и тераса, и 2/ селскостопанска сграда с идентификатор № ****.2 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, на един етаж, със застроена площ от 27 кв.м., за периода от 01.09.2008 г. до 16.10.2012 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищеца твърди, че е собственик на процесния имот. Собствеността върху имота ищцата е придобила чрез покупко-продажба съгласно НА за покупко-продажба № ****, дело № ***** г. на нотариус И.М., с per. № *** по РНК и с район на действие ВРС, вписан в АВ под акт № ***, вх.рег. *** г. Прехвърлителите по сделката Д.Г.В. и Г.И.В., родители на ищцата, са запазили за себе си правото на ползване върху прехвърлените с горната покупко-продажба недвижими имоти до края на живота си. Същите /а след смъртта на Г.И.В. само Д.Г.В./ обитават и ползват първия етаж от жилищната сграда. Излага, че от м. септември 2008 г. до настоящия момент ответниците П.Г.И. (брат на ищцата) и Н.А.Д. самонастанявайки се владеят втори етаж от жилищната сграда, стопанската постройка и гореописания поземлен имот, без каквото и да било правно основание и без съгласието на ищцата, като отказват да напуснат същите.

Излага, че с  телеграми изх. №№ 9 и 10/ 08.05.2012 г. на пощенска станция -Варна - Ц, със заверено съдържание и обратна разписка ищцата е  изпратила на ответниците писмени уведомления за освобождаване в 14-дневен срок на ползваните от тях поземлен имот и сгради и изнасяне на вещите им от същите, както й за заплащане на месечно обезщетение за ползването на гореописаните имоти в размер на 200 лева за периода от м. септември, 2008 г. до момента на освобождаването на имотите. Видно от посочената дата в обратните разписки, уведомленията са получени от ответниците на 14.05.2012 г., но същите и след изтичането на предоставения им срок продължават да владеят имота и до настоящия момент.

Моли за уважаване на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са  депозирали  писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че иска е допустим, но е неоснователен и недоказан. Не се оспорва, че е налице покупко-продажбата на недвижимия имот, обективирана в н.а. № ****, дело № *****г., както и, че Д. и Г. Василеви са си запазили правото на ползване на имота. Сочи, че договорът за покупко-продажба е оспорен пред съда. Оспорва се, че ответниците владеят втория етаж на къщата. Сочат, че живеят с ползвателите в едно домакинство в цялата къща, тъй като същите са възрастни и немощни хора, които се нуждаят от постоянни грижи. Твърдят, че обитават имота по изрично искане и съгласие на ползвателите, като съжителството се налага с оглед  полагането на посочените грижи. Сочат, че ищцата е притежател само на „голата собственост” и като такава не може да иска да й бъде предавано владението върху имота, както и да се ползва от гражданските плодовете на имота, каквото е обезщетението за ползване. Оспорват размера на претендираното обезщетение. Молят исковете  да бъдат отхвърлени и да им се присъдят направените по делото разноски.

По делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответниците лицето Д.Г.В.. С изявлението си от 23.10.2014 г. третото лице помагач Д.В., посочва, че от 01.09.2008 г. ответниците П.И. и Н.Д. живеят в процесния имот по нейно желание и това на починалия й съпруг Г.В.И.. Ползването се е осъществявало съвместно от двамата, а след смъртта на съпруга й от нея. От месец май 2013 г. третото лице помагач посочва, че е в изключително влошено здравословно състояние, след извършени две операции, на легло и не може да се обслужва сама и съответно се нуждае от чужда помощ и постоянни грижи и издръжка. Заявява, че не желае П.И. и Н.Д. да освобождават имота и да го предават на дъщеря й Е.И.. Посочва, че ищцата повече от две години не е идвала, не се е обаждала и желае съответно П.И. и Н.Д. да продължават да живеят при нея и да я гледат и издържат.

Ищцовата страна оспорва изложените фактически твърдения в така докладваното изявление от третото лице помагач. Оспорва възможността му да формира свободно волята си.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете си, молят за уважаването им, а ответника оспорва същите и моли за отхвърлянето им, като претендира и разноски.

Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да установи правото си на собственост на твърдяното от него правно основание и факта, че ответникът осъществява фактическа власт въърху имота. В тежест на ответника е да установи, че се намира в имота на годно правно основание.

Не се оспорва от ответниците, че ищцата е придобила собствеността върху процесния имот по силата на покупко-продажба, обективиран в НА за покупко-продажба № *****, дело № ***** г. на нотариус И.М., с per. № *** по РНК и с район на действие ВРС.

В хода на производството по настоящото дело е приключило производството по оспорване валидността на договора за покупко-продажба, обективиран в НА за покупко-продажба № *****, дело № ***** г. на нотариус И.М., с per. № *** по РНК и с район на действие ВРС, като производството по г.д. № 1020/2012 на ВРС, 31 състав, е приключило в решение №2170/07.05.2013г., с което са отхвърлени всички предявени от Д.Г.В. и Г.И.В. срещу Е.Г.И. искове. Решението на ВРС е потвърдено с решение № 2256/07.11.2013г. по в.г.д. № 2021/2013 на ВОС.

Въз основа на това съдът намира за доказано, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА за покупко-продажба № *****, дело № ***** г. на нотариус И.М., с per. № *** по РНК и с район на действие ВРС.

Видно от НА за покупко-продажба № *****, дело № ***** г. на нотариус И.М., Д.Г.В. и Г.И.В., чрез пълномощника си Е.Г.И., продават на Е.Г.И., процесния недвижим имот, като продавачите запазват за себе си правото на ползване върху прехвърлените с покупко-продажбата недвижими имоти до края на живота си.

Не е налице спор по отношение на факта, че ответниците се намират в имота, т.е. осъществяват фактическа власт върху него.

Спорен по делото е факта дали ответниците се намират в имота на годно правно основание, доколкото между тях и третото лице – помагач съществуват определени договорни отношения, даващи им правно основание да се намират в имота, както и доколко третото-лице помагач и ползвател на имота може да формира правно валидна воля за създаването на такива договорни правоотношения.

 Твърдението на ответниците за наличие на договорни правоотношения, съгласно които ответниците /син на ползвателите и съжителстващата с него жена/ са допуснати в имота /да обитават същия/ срещу задължението им да се грижат за ползвателите на имота с учредено пожизнено вещно право на ползване, а към настоящия момент единствения жив ползвател - Д.Г.В., се доказва от изявлението-декларация на Д.Г.В. от 23.10.2014 г., подписано лично от нея.  

Сочените правоотношения имат характера на ненаименован договор, който съгласно чл. 9 от ЗЗД е действителен доколкото не противоречи на закона и на добрите нрави. Доколкото не се касае за договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на собственост, и доколкото липсата на прехвърлителна сделка не налага форма на договора, този договор се явява неформален и консенсуален и се счита сключен с постигнатото между страните съгласие. Доколкото няма спор между страните, че ответниците са допуснати и живеят в имота от 01.09.2008 г., то най-късно от посочената дата следва да се счита, че договорът е бил сключен и е започнало изпълнението му.  Няма данни договорните отношения да са били прекратени /да е преустановено ползването на имота или грижите/.

По възражението на ищеца, че ползвателя с учредено пожизнено право на ползване Д.Г.В. не може да формира правно валидна воля /за сключване на сочените договорни отношения/, тъй като се намира в психологическа зависимост от ответниците, съдът намира същото за неоснователно.

От приетата по делото СПЕ и разпита на вещото лице в с.з се установява, че при освидетелстваното лице Д.Г.В. не се забелязват разстройства на съзнанието, когнитивното функциониране, възприятията, афекта или поведението. Не се установява злоупотреба с безспорно наличната предвид здравословното състояние на Д.В. зависимост от обгрижващите я фигури. Г-жа В. споделя, че повече се страхува от дъщеря си /ищцата по делото/, отколкото от сина си и Н.Д. /ответниците/. Не се наблюдават в тестовете психологически маркери за лъжа или склонност към такава, поради което заявеното от освидетелстваната е с висока степен на достоверност.

Предвид заключението на СПЕ, както и предвид факта, че не са налице доказателства за ограничаване на дееспособността на третото лице, съдът намира, че същото е в състояние да формира правно валидна воля и същата не е била опорочена при формирането й.

Въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че ответниците се намират в имота на годно правно основание – наличието на договорни правоотношения между ползвателя на имота и ответниците.

Носителят на пожизнено вещно право на ползване върху един недвижим имот разполага с правомощието да ползва и правомощието да упражнява фактическа власт върху имота, като за носителя на „голата собственост” остава единствено правомощието да се разпорежда с имота. Действително  собственикът разполага с активната процесуална легитимация да предяви иска за защита на собствеността. Искът по чл. 108 от ЗС се явява и основателен в установителната част по отношение на собствеността. Но доколкото ищецът не разполага с правомощията да ползва и владее вещта, а ползването и владението са предоставени валидно от притежателя на това правомощие на лицата, срещу които се предявява искът, същият се явява неоснователен в частта за предаване на владението върху имота.

По исковете в правно основание чл. 59 от ЗС:

За да бъде уважен искът по чл. 59 от ЗЗД, следва да бъде доказан следният фактически състав: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, връзка между обедняването и обогатяването, доколкото и двете следва да бъдат породени от един и същи фактически състав.

При общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на получаване на престацията, защото неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. Следователно, за да стане изискуемо вземането за обезщетение за ползване на недвижимия имот по чл. 59 от ЗЗД, не следва да бъде отправена писмена покана до длъжника. /Решение № 298 от 14.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1502/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова/.

 Съдът намира, че доколкото ищецът като притежател на „голата собственост”, не разполага с правомощието да ползва имота /до прекратяване на пожизненото право на ползване със смъртта на ползвателя/, то същият няма право на обезщетение за лишаване от ползването на имота. Право на обезщетение за лишаване от ползването има само ползвателя.

В този случай макар и да е налице обогатяване на ответнците /предвид ползването на чужда вещ/, то не е налице обедняване на ищеца, тъй като той не е притежател на правото да ползва имота до прекратяването на вещното право на ползване. Поради това исковете по чл. 59 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора съдът намира, че на ищеца се следват разноски, съразмерно на уважената част от исковете /или 1/4/. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК /л.303/, съдът намира, че разноските по т.3 и 4 не представляват съдебно-деловодни такива, доколкото не са заплатени в полза на съда, а депозита за призоваване на свидетели, предвид неосъществяването на разпита на свидетелите, подлежи на връщане и не следва да се включва към разноските по делото. Поради това размерът на разноските, дължими от ответниците е 460.33лв.

Ответниците не са представили списък по чл. 80 от ГПК, нито доказателства за извършени разноски.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че Е.Г.И., ЕГН **********,***, Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **** по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. **** ****, с административен адресна имота: гр. ****, с площ от 498 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор - няма, с номер по предходен план: 466, кв.43, парцел: ***, и при съседи: № ****6, ***4, ***3, ***6, както й на разположените в същия имот 1/ двуетажна еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ****.1 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, на два етажа, със застроена площ от 82 кв.м., състояща се: първи етаж - от две стаи, коридор и приземна маза, втори етаж - от две спални, кухненски бокс, всекидневна, коридор, баня и тераса, и 2/ селскостопанска сграда с идентификатор № ****.2 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, на един етаж, със застроена площ от 27 кв.м., придобити чрез покупко-продажба съгласно НА за покупко-продажба № *****, дело № ***** г. на нотариус И.М., с per. № *** по РНК и с район на действие ВРС, вписан в АВ под акт № ***, вх.рег. *** г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Г.И., ЕГН **********,***, срещу П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за предаване на владението върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **** по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. **** ****, с административен адресна имота: гр. ****, с площ от 498 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор - няма, с номер по предходен план: *** кв.**, парцел:**, и при съседи: № ****6, ***4, ***3, ***6, както й на разположените в същия имот - 1/ ВТОРИ ЕТАЖ от еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ****.1 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, на два етажа, със застроена площ от 82 кв.м., състояща се: първи етаж - от две стаи, коридор и приземна маза, втори етаж - от две спални, кухненски бокс, всекидневна, коридор, баня и тераса, и 2/ селскостопанска сграда с идентификатор № ****.2 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, на един етаж, със застроена площ от 27 кв.м., на основание чл. 108 от ЗС.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.Г.И., ЕГН **********,***, срещу П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца сумата от по 1956.83лв. всеки, представляваща обезщетение за ползата, от която са лишили ищцата, отнемайки й възможността да ползва процесния имот, а именно на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **** по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. **** ****, с административен адресна имота: гр. ****, с площ от 498 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор - няма, с номер по предходен план: ***, кв.***, парцел: ***, и при съседи: № ****6, ***4, ***3, ***6, както й на разположените в същия имот - 1/ ВТОРИ ЕТАЖ от еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ****.1 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, на два етажа, със застроена площ от 82 кв.м., състояща се: първи етаж - от две стаи, коридор и приземна маза, втори етаж - от две спални, кухненски бокс, всекидневна, коридор, баня и тераса, и 2/ селскостопанска сграда с идентификатор № ****.2 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-47Д8.08.2006 г. на ИД на АГКК, на един етаж, със застроена площ от 27 кв.м., за периода от 01.09.2008 г. до 16.10.2012 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Е.Г.И., ЕГН **********,***, сумата от 460.33лв. /четиристотин и шестдесет лева и 33ст./, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: