№ 436
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
СъдебниПетър М. Димитров
заседатели:София В. Йорданова Рабачева
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора А. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Борисова Наказателно дело
от общ характер № 20221100204554 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА Ф. В. Л. – редовно призована, явява се лично и с
адв. В. С. от Адвокатска колегия – Перник с пълномощно по
делото.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ДАНС – редовно призовано,
се представлява от М.А. държавен служител с юридическо
образование в ДАНС, с пълномощно от днес. Към
пълномощното представя разрешение за достъп до
класифицирана информация № Л-11581/19.02.2021 г.
ПОДСЪДИМАТА Л.: Получих препис от обвинителния акт
и разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на
разпоредително заседание по делото преди повече от 7
дни, запознах се с тях.
ПРОКУРОРЪТ: Получих препис от разпореждането на
съдията-докладчик за насрочване на делото, запознах се с
него.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ДАНС /чрез своя
представител М.А./: Получих препис от разпореждането на
съдията-докладчик за насрочване на делото в
разпоредително заседание. Получих и препис на
обвинителния акт, с оглед на което сме изготвили молба
за конституиране в качеството на граждански ищец по
1
делото срещу подсъдимата Л.. Не сме ги получи преди
повече 7 дни, но сме се запознали с тях и не
възразяваме срещу 7-дневния срок за тяхното запознаване.
АДВ.С.: Получих препис от разпореждането на съдията-
докладчик за насрочване на делото преди повече от 7 дни,
запознах се с него.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА искане, депозирано от подсъдимата Л.
чрез нейния процесуален представител адв. С. от АК -
Перник срещу внесения обвинителния акт.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА писмено становище, депозирано от
прокурор при СГП, с оглед депозираното от страна на
защитата на подсъдимата искане срещу внесения
обвинителния акт.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба, депозирана от ощетеното
юридическо лице ДАНС, представлявано от своя зам.-
председател Станислав Станчев, упълномощен със заповед
рег. № ЧР-З-55 /26.01.2023 г. от Председателя на ДАНС,
с която моли ДАНС да бъде конституиран в качеството на
граждански ищец срещу подсъдимата Ф. В. Л., с оглед
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по
чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 НК. Моли да
бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск за
сумата от 9 700,68 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди за периода от 01.01.2012 г. -
31.12.2021 г. ведно със законната лихва върху сумата
считано от 31.12.2012 г. до погасяване на задължението,
както и да бъде приет за съвместно разглеждане
граждански иск за сумата от 79 978,65 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди за периода
от 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. ведно с законната лихва
върху сумата считано от 31.12.2012 г. до погасяване на
задължение или се претендират причинени имуществени
вреди в общ размер на 89 679,33 лева, ведно със
законната лихва върху посочената сума, както и
направените по делото разноски за ДАНС.
ПРОКУРОРЪТ: Запознати сме с искането на защитата на
подсъдимата Л., изготвено срещу внесения от СГП
обвинителен акт. Поддържам изцяло писменото становище на
колегата Петров и няма какво да добавя. Считам, че
разглеждането на гражданския иск няма да затрудни
наказателното производство, но да се даде възможност на
представителя на ДАНС да коригира същата, доколкото има
несъответствия с диспозитива.
2
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ДАНС /чрез своя
представител М.А.а/: Запознати сме искането на защитата
на подсъдимата Л., както и с писменото становище на
прокурора. Поддържаме становището на прокурор Петров и
оспорваме искането на защитата на подсъдимата.
АДВ.С.: Аз ще направя анализ и изразя моето
становище по отношение на направеното искане от
процесуални представител на ощетеното юридическо лице
ДАНС, тъй като аз считам, че макар и предоставена в срок
и от юридическото лице, което е ощетено, в случая ДАНС,
същата не следва да бъде допускана за съвместно
разглеждане в настоящето дело, тъй като тя ще затрудни
разкриването на обективната истина, ще доведе до
отлагане на делото. Основанията за това са ми, че ние не
оспорваме, че гражданският ищец е субект на наказателния
процес и никой не оспорва и акцесорния характер на
гражданския иск, но ако говорим за обвинителният акт,
който е внесъл представителя на държавното обвинение,
той говори за вреди, никъде няма вреди в исковата
молба. Тоест гражданският иск освен, че има
самостоятелност, в хода на делото може да се иска
увеличение, намаление, изменение на гражданския иск и
може да последват страшно много искания от стана на
юридическото лице, което прави искането за
конституиране, че ще затрудни разглеждането на делото.
Още повече, че никой не отрича и не съм съгласен с
направеното в искането за конституиране заключение, че
конституирането ще доведе до вреди – напротив, както
казах вече, това е един самостоятелен иск и нищо не
пречи на ДАНС да си предявят един граждански иск в едно
гражданско дело, но такова допускане по отношение на
искането за конституиране считам, че ще доведе до
затруднение, ще доведе до отлагане на делото и
забавяне, поради което още един път моля Уважаемия съд
да не го допуска за съвместно разглеждане. Също така
това, което и представителя на държавното обвинение
каза, има разминаване в датите. Явно се касае за
техническа грешка, поради което моля да го отхвърлите и
да не го допускате за съвместно разглеждане, тъй като и
в самата искова молба не се сочат периоди и не се сочат
вреди и ще се затрудни не само разглеждането, но и ще
породи допълнителни искания, както от наша страна, така
може би и от тяхна. Аз поддържам това, което сме
написали в нашето искане и считам, че подробно съм
изразил аргументи в насока, че внесеният отново
обвинителен акт изобщо не отговаря на НПК и не са
3
отстранени допуснатите процесуални нарушения, което СГС
и САС са констатирали в свои определения. Абсолютно
пречи за организиране на защитата ни, тъй като ние не
знае кога, как и къде са настъпили тези вреди според
обвинението, поради което няма как да организираме
защитата. А по отношение на становището на процесуалния
представител на държавното обвинение, аз няма да го
коментирам, това в хода на разпоредителното заседание ще
го направя, тъй като то е абсолютно бланкетно и няма
наведени доводи по отношение на това, че обвинителния
акт, който е внесен за разглеждане в настоящето
заседание, отговаря на изискванията, които законодателят
е заложил в НПК и които съдебната практика е наложила в
Тълкувателното си решение.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ДАНС /чрез своя
представител М.А./: Има допусната техническа грешка при
изписване на крайната дата на първия претендиран от нас
период съгласно обвинителния акт. Същият да се чете
01.01.2012 г. до 30.12.2012 г., а не както съм написала
2021 г. Моля да допуснете за разглеждане гражданския
иск, предвид факта, че всички доказателства, които са
били налични в ДАНС, са предадени на следствените органи
и ние нямаме възможност същите да бъдат представени пред
Вас.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след проведено тайно съвещание, съобразявайки
доводите, становищата и възраженията на страните, във
връзка с депозираната молба от процесуалния представител
на ощетеното юридическо лице ДАНС, намира, че не са
налице процесуални пречки за конституирането на същото в
качеството на граждански ищец и приемане за съвместно
разглеждане на депозирания с молбата граждански иск
срещу подсъдимата Л., с оглед повдигнатото й обвинение
от страна на държавното обвинение за извършено от нея
престъпление по ч. 219, ал. 3 , вр. ал. 1 НК. Това е
така, тъй като ощетеното юридическо лице ДАНС се
легитимира като лице, пострадало от инкриминираното
деяние по смисъла на чл. 74, вр. с чл. 84 НПК, което
твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на
инкриминираната спрямо подсъдимата Л. престъпна
деятелност. Така депозираната молба е направена
своевременно до даване ход на разпоредителното
заседание пред първостепенния съд. Същата отговаря на
условията и предпоставките визирани в разпоредбата на
чл. 85 НПК за приемане на гражданския иск за съвместно
4
разглеждане в настоящето наказателно производство.
Ето защо, води от горното и основание чл. 76, вр.
чл. 84, вр. чл. 85 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА в качеството на граждански ищец
ощетеното юридическо лице ДАНС срещу подсъдимата Ф. В.
Л..
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения от ощетеното юридическо лице
ДАНС граждански иск срещу подсъдимата Ф. В. Л. за
претърпени имуществени вреди, представляващи сумата от
9 700,68 лева, за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012
г., ведно с законната лихва, считано 31.12.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за претърпени
имуществени вреди в размер на 79 978 ,65 лева, за
периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., ведно с
законната лихва, считано от 31.12.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата или имуществени вреди
в общ размер на 89 679,33 лева, ведно с законна лихва,
както и направените по делото разноски от ДАНС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимата Ф. В. Л. на 62 години,
родена на ******* г. в гр. Годеч, българка, български гражданин, неосъждана,
разведена, с висше образование, пенсионер, постоянен адрес в град София,
ж.к. „Стрелбище“, ул. „******* *******, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимата Л..
ПОДСЪДИМАТА Л.: Разбирам правата си, предвидени по
НПК. Бяха ми разяснени от съда.
Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и
съдебния секретар.
АДВ.С.: Нямам искания за отвод на съдебния състав,
5
прокурора и съдебния секретар.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИШЕЦ /чрез своя представител М.А./:
Нямаме искания за отводи на съдебния състав, прокурора и
съдебния секретар.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по
доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от
страните по реда на чл. 275 НПК,
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че настоящето наказателно
производство е подсъдно на този съдебен състав.
Считам, че няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство и считам, че на
досъдебната фаза на същото не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело
ограничаване правата на обвиняемата.
Считам, че на този етап няма основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не са налице основания към настоящия момент за
разглеждане на делото при закрити врати. Също така не е
необходимо привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник.
Относно мерките за процесуална принуда считам, че
следва да бъде потвърдена мярката за неотклонение
„Подписка“ по отношение на подсъдимата. Тя ще гарантира
и осигури целите на мерките за неотклонение. Ще
гарантира развитието на производство в разумен срок.
На този етап Прокуратурата няма искания за събиране
на нови доказателства, като считам, че делото следва да
бъде насрочено за следващо заседание и да се призоват
по обвинителния акт първите 5 - 6 свидетели.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ /чрез своя представител М.А./:
Поддържам становището на СГП и няма какво да добавя.
Считам, че делото е подсъдно на съда.
Няма основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
Не считам, че на досъдебното производство са
допуснати пропуски.
Не са налице правила за разглеждане на делото по
особен ред, нито в условията на закрити врата.
6
Считам, че мярката за процесуална принуда е
адекватна.
Нямам искания за събиране на нови доказателства и
оставям на преценка на Съда по отношение на
призоваването на свидетели и техния разпит в съдебно
заседание.
АДВ.С.: Аз считам, че е спазена родовата и местна
подсъдност, делото е подсъдно на СГС като първа
инстанция и по местоизвършване на деянието съгласно чл.
36, ал. 1 НПК.
Не са налице основания за прекратяване по чл. 250,
ал.1 НПК, но аз считам, че на фаза досъдебно
производство са допуснати редица отстраними съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
на процесуалните права на г-жа Л. и поради което съм
направил и депозираното искане на 20.01.2023 г. и сега
няма да бъда толкова детайлен, но отново ще се опитам
пред Уважаемия съд да посоча тези процесуални
нарушения.
Преди да започна анализа, искам да кажа, че
внесеният отново обвинителен акт от СГП не е съобразен
с вече проведеното такова разпоредително заседание, при
което с протоколно определение от 27.07.2022 г.,
постановено по НОХД № 1280/2022 г. и което определение е
потвърдено с определение № 760 по ВНЧД № 912/2022 г. на
САС и така разгледан, той не отговаря на изискванията
регламентирани в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК. С
този нов обвинителен акт отново не са установени
допуснатите в досъдебното производство съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила, които са
довели до ограничаване на правата на моята подзащитна.
Първо, нарушено е правото на г-жа Л. да научи в
какво е обвинена и въз основа на какви доказателства.
Г-жа Л. е привлечена като обвиняема съгласно
обвинителния акт за престъпление по чл. 219, ал. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като отделните деяния са
извършени през периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. в
град София, като съгласно повдигнатото обвинение тя не
е положила достатъчно грижи за възложената й работа,
като не е създала достатъчно организация за правилното
координиране, изразходване и отчитане на финансовите
средства за особените разходи – специални оперативни
нужди, като не поставяла пореден номер и дата на касови
ордери, забавяла обработката на касови ордери, не ги
отлагала поредно и хронологично с номенклатурните дела,
7
не номерирала и не описвала счетоводните документи в
номенклатурните дела, премествала ордери документиращи
разходи за календарната 2011 г. в номенклатурното дело
отнасящо се за 2012 г. , не е приложила разходно-
оправдателни документи за всички изразходени парични
суми и от това са последвали значителни щети за
предприятието ДАНС в размер на 9 700,68 лева, която
представлява разлика между действително изразходените и
отчетените средства за 2012 г., като деянието е
извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко
престъпление.
Второто е за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
в град София, като също съгласно повдигнатото обвинение
тя не е положила достатъчно грижи за възложената й
работа, като не създала достатъчно организация за
правилното планиране, разходване и отчитане на
финансовите средства за особени разходи – специални
оперативни нужди, като не поставяла пореден номер и дата
на касовите ордери, забавяла обработката на касови
ордери и не ги отлагала поредно и хронологично в
номенклатурните дела, не е номерирала и не описвала
счетоводни документи в номенклатурните дела, неправилно
пренареждала и забавяла описани ордери със закъснение
от няколко месеца, поправяла и дублирала номера на
ордери, не вписвала счетоводни операции в касовите
книги, вписвала неверни и неправилни данни в касовите
книги, извършвала поправка, зачерквания и забелвания
чрез забелване с коректор в касовата книга, представяла
парични средства на подотчетниците без да е наличен
подпис на ръководителя, в чиято компетентност е да
извърши разхода, не приложила разходни оправдателни
документи за всички изразходвани парични суми и от това
са последвали значителни щети за предприятието ДАНС в
размер на 79 978,65 лева, което също представлява
разликата между действително изразходените и отчетените
средства за 2013 г., като деянието е извършено умишлено
и не съдържа признаците на по-тежко престъпление.
От анализа на доказателствената съвкупност е видно,
че досъдебното производство е водено абсолютно
неритмично и тенденциозно. Налице е един непълен,
избирателен и превратен анализ на доказателствените
източници, което е довело до неизясняване на
фактическата обстановка, която пък влече след себе си
погрешно и незаконосъобразно взето решение да се
повдигне обвинение на Ф. Л., която към процесния период
е заемала длъжността Началник на „Сектор 51“ към
8
Специализираната административна дирекция „Финансово-
стопанска и управление на собствеността“ при ДАНС и
същевременно със заповед на Председателя на ДАНС е
определена като отчетник по особените разходи.
Неполагането на достатъчно грижи по смисъла на чл.
219, ал. 1 НК може да се прояви при ръководенето,
управлението, стопанисването или запазването на
повереното на дееца имущество или осъществяването на
възложената му работа. Извършените от дееца действия
могат да са от различно естество, като необходими
условия за обективна съставомерност на деянието е от
тях пряко да е последвало разпиляване, повреда,
унищожаване на поверено имущество или друга значителна
щета. За ангажиране отговорността на дееца е необходимо
да се установи несъответствие на конкретно реализирано
от дееца поведение, при форма на изпълнение на деянието,
както е в настоящия случай с определени нормативни
изисквания, регулиращи съответната стопанска сфера, така
и с други създадени в практиката правила от
технологично, научно, общопризнато и житейско естество.
Предвид изложеното, неправилно органите на
предварителното разследване са приели, че подзащитната
ми в качеството си на длъжностно лице Началник на
„Сектор 51“ не е положила достатъчно грижи за
ръководенето, управление и стопанисването на повереното
й имущество съгласно изискванията на длъжностната
характеристика за длъжността й. Обвинението срещу
подзащитната ми не е ясно формулирано и изначално не
може да доведе до ангажиране на наказателната й
отговорност. Значим за отговорността на извършителя на
престъплението е въпросът относно наличието на вреда,
нейният размер и генезисът на причиняването й.
Престъплението по чл. 219 НК е резултатно. То е
довършено с причиняването на посочения в материално-
правната норма резултат, изразяващ се в значителна
повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото или
други значителни щети за предприятието или стопанството.
Съгласно чл. 19 от Правилника за прилагане на закона за
ДАНС, при отпускане на суми за особени разходи от касата
на ДАНС от Дирекция „Финансово-стопанска и управление
на собствеността“, отчитането се извършва по общия ред с
разходен касов ордер, одобрен от Председателя на ДАНС
или упълномощен от него заместник-председател.
Подотчетниците получават от отчетника на ДАНС средства
за извършване на особени разходи срещу попълнен разходен
касов ордер, подписан от ръководителя на структурното
9
звено. За отпускане на суми на особените разходи
служителят изготвя мотивирано предложение, съгласувано с
непосредствения му началник, утвърден от съответния
ръководител по т. 9 от заповедта на Председателя на
ДАНС. Така очертана правната рамка показва и една
строга отчетност по особените разходи, тъй като за всяка
една календарна година имаме изтеглени разходи от касата
на ДАНС от отчетника и тези средства следва да се
отчетат от този отчетник в края на всяка календарна
година. Това означава, че счетоводството, което се
водело в ДАНС по особените разходи, отчита поисканите
суми отчетени с разходно-оправдателни документи и
възстановени с приходно-разходни ордери, неизразходените
суми на отчетника и подотчетниците за съответното
тримесечие на годината при обстоятелството, че част от
допуснатите суми се възстановяват през следващия отчетен
тримесечен период, дори и през следващите календарни
финансови години. Именно и в тази връзка в разпитите в
досъдебното производство и директора и заместник-
директора на Специализираната администрация и Дирекция
„Финансово-стопанска и управление на собствеността“ при
ДАНС казва, че няма щета за ДАНС. Тоест получените и
отчетени средства за всяка календарна година съвпадат.
В конкретния случай тази вреда е твърдяна от
органите на предварителното разследване без анализ и
при непълнота на доказателствата, тъй като изводът за
причиняване на вреда почива само и единствено на
твърдяната разлика от получените от подзащитната ми
средства от главната каса и тези, с които тези средства
са отчетени и то не само единствено върху документите по
делото, но не и тези отчетени и архивирани от ДАНС.
Видно от свидетелските показания, които посочих на
директора и зам.-директора на Специализираната
администрация, е че няма щета за ДАНС, тоест те в своите
показания сочат, че за процесния период няма установени
липси, няма разлика между получени и отчетени финансови
средства. Очевидно е, че в ДАНС, където се намират
документите в тяхната пълнота и оригинали и имайки
предвид, че всяка година се проверяват особените
разходи, разлика не е открита и в този смисъл остава
неясно въз основа на какви документи вещите лица са
констатирали сочените в двете експертизи разлики. Нещо
повече, нито от експертизата, нито от другите документи
по досъдебното производство се сочи конкретно кои
средства са отчетени. Кога е следвало да се направи
отчетът и с какви действия или бездействия подзащитната
10
ми е причинила твърдените щети. Общото посочване,
какъвто подход е използван и от вещите лица и от
представители на държавното обвинение в повдигнатото
обвинение на практика пречи за изграждане на адекватна
защита. Вещите лица не представиха доказателства за тези
свои изводи, а правят едно изявление, което не е
подкрепено с доказателства. Към всяка дата към касовите
книги надлежно са приложени всички първични счетоводни
документи и разходно-касови ордери и отчети за
отчетените средства, дадени с разходно-касови ордери за
деня и те са неразделна част по групираните документи за
всеки един ден по касовата книга и реално за всяко едно
тримесечие. Това трябва да бъде така, но за вещите лица,
изготвили съдебно-счетоводната експертиза и допълнената
такава, няма хронология и последователност и не следват
отчетни периоди. Вещите лица изготвили експертизата
описват разходите в табличен вид, без да следват
хронологията по дни, нито по месеци, нито по тримесечие
и този хаос предоставя възможността за пропуск в
анализиране на документите, което е видно и от самите
експертизи. В своето заключение на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза за периода през
календарната 2013 г. сочат, че липсата е в размер на
79 978,65 лева, а в основната експертиза тази липса е
посочена като 89 463,14 лева. Тази разлика може да бъде
обяснена само и единствено, че при повторния анализ
открити и анализирани документи, които преди това не са
били открити и ако се направи още един анализ, то тази
сума със сигурност ще бъде по-малка, което е абсолютно
несериозно. В тази връзка следва да се отбележи, че
вещите лица е следвало да се запознаят и с архивните
документи в ДАНС, да ги съпоставят с тези, които се
намират по делото и едва тогава да направят своя
анализ. Тук от особена важност е и направения извод в
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, в която
вещото лице сочи каква е разликата за съответния период,
но отговорът на въпроса – „Как се е получила?“ не се
съдържа с уточнението, че това не било от
компетентността на вещото лице. Конкретно в заключението
вещите лица са използвали израза „На какво се дължи,
това не е от компетентността на вещите лица“, което
звучи несериозно, непрофесионално, но и не дава отговор
на един от елементите на фактическия състав на
повдигнатото обвинение.
Любопитен е и фактът, че при разпита на директора и
зам.-директора на финансовата дирекция при ДАНС, при
11
който им е предявено съдебно-счетоводната експертиза,
тоест само при разпита на зам.-директора, тя казва, че
не знае как вещите лица са стигнали до този извод, но в
ДАНС липси няма. Обективната истина е такава, че в ДАНС
няма липси на особени разходи за процесния период и това
е истината, тъй като ако имаше липси, констатациите за
тях във формата на документи щяха да бъдат приобщени към
доказателствата по делото и този извод следва в
изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал.1 от Закона за
ДАНС, по силата на който председателя на ДАНС издава
заповед, с която определя комисия и която да извърши
проверка за законосъобразността и целесъобразността на
разходваните средства за особени разходи, ако е имало
липси, то тази комисия е щяла да установи размера на
липсите, но за това няма доказателство и това не е
установено. Както няма и доказателство ревизията или
финансовата проверка да е установила липси за процесния
период за особените разходи и това е обективната истина.
Следва да се посочи и още един факт, а именно че
при изземването на документите през месец юли 2014 г.,
не е бил съставен никакъв документ. Още повече такъв
подписан от подзащитната ми Л. и тя не е виждала тези
документи повече или до момента на предявяване на
материалите по настоящето досъдебно производство през
месец ноември 2021 г. – след 7 години.
От разпита на свидетели по досъдебното производство
се установява, че тези документи са били описвани и
подреждани от служители от различни структурни звена на
ДАНС, тоест имало е достъп до тях от лица, които нямат
функционална компетентност за тези дейности, а дори не е
било изяснено дали са имали разрешение за достъп до
класифицирана информация. Също така се доказва, че тези
документи са били транспортирани от отделни сгради на
ДАНС на бул. „Черни връх“ и на ул. „Черковна“, което
отново обуславя възможност за загуба на отделни папки и
документи. Този извод не е защитна теза, а напротив,
това е един логическо обоснован извод, който почива на
обективни факти, тъй като ръководството на ДАНС в
лицето на двама от ръководните служители, именно в
специализираната финансова дирекция твърдят, че няма
липси,а вещите лица на анализ само на предоставените им
документи твърдят, че има разлика. Те не твърдят, че
има липси, а само че има разлики и тези разлики са
получените и разходвани и отчетени. След като от ДАНС не
са установили щети, а такива са установени само в
рамките на досъдебното производство се налага логически
12
извод, че извършените съдебно-счетоводни експертизи са
непълни. Вероятността, вещите лица да не са имали достъп
до всички относими финансово-счетоводни документи за
процесния период е висока, с оглед описаните по-горе
нарушения с боравенето на документите, липсата на
адекватен опис и начин на съхранение, съчетани с
категоричното становище на длъжностните лица от ДАНС, че
в ДАНС не са установени щети през процесния период. При
доказателственото обсъждане на фактическите положения не
могат да обуславят убедителни изводи за субективна
съставомерност на инкриминираното престъпление по чл.
219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК – тоест пряк
умисъл. Обективно установеното във връзка с конкретните
измерения на представеното съдържание на обвиняемия
позволява несъмнено да се заключи, че същия е съзнал, че
с неполагане на достатъчно грижи на повереното му
имущество настъпват значителни вреди, намиращи се в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
неговото поведение и е искал постигането на престъпен
резултат. Подзащитната ми не е имала ясни представи,
които да сочат на интелектуалните характеристики на
изискуемата се вина, съзнаване опасността на деянието и
конкретните обществени отношения и оказващи желание за
постигане на визирания в закона вредоносен резултат.
Нещо повече, 10 години след процесния период дори и
вещите лица не могат да установят вредоносния резултат.
В изготвената основна и допълнителна експертизи сочат,
че има разлика и в направения извод в допълнителната
експертиза вещото лице сочи каква е разликата за
съответния период, но как се е получила, той няма как
да отговори, тъй като не е в неговата компетентност.
Конкретно в заключението вещите лица са използвали
израза „На какво се дължи това, не е от компетентността
на вещите лица“. Именно тук се връщам в началото,
когато говорих, че за да е съставомерно деянието, то
трябва да е реално отразен и доказан генезиса на
престъплението.
От направения анализ е видно, че в досъдебното
производство липсва конкретика относно наличието на
вреда, нейният размер и генезиса на причиняването, което
е процесуално недопустимо и пречи на защитата, тъй като
ние не знаем срещу какво да се защитаваме и какво да
изискваме. По делото са останали неизяснени окончателния
размер на щетите. Не е ясно поради каква причина
органите на досъдебното производство са приели
заключеното на допълнителната съдебно-счетоводна
13
експертиза, което противоречи на заключението на
основната. Не са изяснени дали има настъпили и други
вредни последици. Не е посочено в какво точно се
изразява неполагането на достатъчно грижи или
неупражняването на контрол от страна на подзащитната ми,
както и липсата или наличието на обективни факти
допринесли за настъпването на вредите. Съгласно т.4.2 от
мотивите на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС,
чрез обвинителния акт прокурор развива в пълнота своя
обвинителна теза пред решавания съдебен орган. Главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точна на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин да се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване
правото на защита. В обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да
посочва фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.
Това е изискването на чл. 102, т. 1 НК. Следователно
винаги когато се преценява съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се
подхожда в светлината на въпросите дали постановените
непълноти се отнасят до съставомерни признаци на
деянието и участието на обвиняемия в него. С
Тълкувателното решение съдът заключва, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт задължително
трябва да се посочват всички факти, които обуславят
обективните и субективни признаци на престъплението,
както и участието на обвиняемия в него. В конкретния
случай се касае именно за съставомерни признаци на
деянието и на участието на обвиняемия в него и поради
непълнота и неточността, констатирани в настоящия
обвинителен акт, аз считам, че същите съставляват
основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора с цел наистина прецизиране
на обстоятелствената част на обвинителния акт, касаещи
съставомерните признаци на деянието.
Освен допуснатата непълнота в обвинителния акт
твърдя, че в досъдебното производство е допуснати и
друго отстранимо съществено нарушение, което нарушава
правото на подзащитната ми да участва в наказателното
производство. Няма да се спирам да повдигнатото
обвинение съгласно обвинителния период и отново да ги
преповтарям периодите и за какво й е повдигнато
обвинението. По делото не е изяснено и доказано
14
безспорно и по категоричен начин наличието на вреда,
нейният размер и генезиса на причиняването. При
престъплението по чл. 219 НК е резултатно, то е
довършено с причиняването на посочения в материално-
правната норма резултат и се изразява в значителна
повреда, унищожаване или разпиляване на имущество или
други значителни щети за предприятието или стопанството.
Както вече посочих, в рамките на досъдебното
производство така и не бе установено по категоричен
начин наличието на вреда, нейният размер и генезиса на
причиняването. Това всъщност е най-същественият елемент
от състава на деянието, което не е изяснено и до
настоящия момент.
Отново няма да се спирам на неритмичността на
воденето на досъдебното производство и това, че е налице
непълен, избирателен и превратен анализ на
доказателствените източници, което е довело до
неизяснена фактическа обстановка, което пък влече след
себе си погрешно и незаконосъобразно решение за
повдигане на обвинение срещу г-жа Л..
Както вече посочих, нито от експертизата, нито от
други документи по досъдебното производство се сочи кои
средства не са отчетени, кога е следвало да се направят
отчетите и с какви действия или бездействия
подзащитната ми е причинила твърдените щети. Общото
посочване, какъвто подход е използван от представителите
на държавното обвинение в обвинителния акт, на практика
пречи за изграждане на адекватна защита.
Няма да повтарям отново, че при разпита на
заместник-директора и директора на Специализираната
администрация е посочено, че няма липси по особените
разходи през процесния период.
Уважаеми градски съдии, предвид изложеното и на
основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал. 1 т. 1 и т. 3
НПК моля да прекратите съдебното производство и да
върнете делото на прокурора за отстраняване на
допуснатите в досъдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до
ограничаване на процесуални права на подзащитната ми
дефинирани в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК,
които могат да бъдат отстранени при връщане на делото на
прокурора.
И алтернативно в случай, че прецените, че
допуснатите нарушения не са от категорията на
съществените, то на основание чл. 248, ал. 1, т. 7 НПК
15
правя искане за събиране на следните доказателства,
чието събиране бе отказано в рамките на досъдебното
производство. Да се изиска справка от ДАНС, която да
съдържа информация, установени ли са липси по особените
разходи в ДАНС за календарните 2012 – 2013 г. и ако са
установени, в какъв размер са. Ако има установени
липси, да се приложат констативните документи и
доказателствата приложени към тях. Да се изиска от ДАНС
длъжностната характеристика относима към процесния
период за длъжностите директор на Специализираната
административна дирекция Финансово стопанска и
управление на собствеността при ДАНС и заместник-
директор на същата. Правя и искане за назначаване на
нова финансово-счетоводна, техническа и правна
експертиза, като вещите лица със съответната
компетентност и след като се запознаят с всички
материалите по делото, както и в архивните счетоводни
документи в ДАНС за процесния период, да отговорят на
поставените вече задачи при извършените вече счетоводни
експертизи по досъдебното производство. Мотивите ми за
това искане са, че такъв е подходът при извършване на
анализ на особени структурни звена на особените целеви
разходи и назначаването на една такава комплексна
експертиза ще може да даде отговор на поставените
задачи, включително и след като се запознаят с
архивната документация в ДАНС. Както вече посочих в
правната доктрина и в практиката значим за отговорността
на извършителя е въпросът относно наличието на вреда,
нейният размер и генезисът на причиняването й, което в
конкретния случай не е направено и обвинителният акт не
отговаря на изискванията, поради което е и направеното
вече искането за прекратяване на наказателното
производство.
ПОДСЪДИМАТА Л.: Поддържам това, което каза адвокатът
ми.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Кратка реплика по
седемнайсетте пункта, които колегата посочи. Първо
бележките за недоказаност на обвинението по чл. 219 НПК
касателно подсъдимата са обстоятелства по същество,
които ще се обсъждат едва на съдебни прения. Това със
сигурност не е нарушение, което да води до връщане на
досъдебното производство и да кореспондира чл. 248 НПК.
Бележките по неритмичност на разследването и
мотаене на делото – дори и основателни, нямат никакво
място в това производство на разпоредителното заседание.
16
Има Инспекторат.
Касателно това правилен ли диспозитив е съставила
прокуратурата, разследващите органи по чл. 219 НПК или
не е и има ли обективна съставомерност деянието. Това
са пак твърдения на защитата, които дори и да
кореспондират с доказателствата, аз смятам, че
обвинителният акт отговаря на стандартите и няма
противоречия между обстоятелствена част и диспозитив.
Самото обвинение отговаря на съответния стандарт - дата,
място на извършване, кой го е извършил, как го е
извършил – посочено е това, тоест рамкирано е
обвинението. Подсъдимата и защитата са били наясно
какво е обвинението и от какво да се бранят. Дали ще се
докажат тези факти, това е въпрос по същество и не води
до прекратяване на производство.
Бележките на колегата по генералното му неодобрение
по некачественото водене на счетоводството на особени
разходи – същите бележки ги имам и аз колега. Видно от
доказателствата абсолютен факт е, че Директорът и зам-
директора също са били мърлячи. Обвинителният акт е
рамкирал обвинението, посочено е кой е подсъдимият и от
какво да се браните. Тези бележки по никакъв начин не
водят до връщане на делото в разпоредително заседание,
не кореспондират с чл. 248 НПК. Сигнал до прокуратурата
евентуално да ги разследват и тях.
Оценката по конкретни показания на конкретни
свидетели – пак са обстоятелства по същество и по
никакъв начин не кореспондират с формата, която може да
доведе до връщане на делото. Свидетелят е казал това,
което е казал. Дали лъжесвидетелства, дали не, ще се
изяснява в последствие и очевидно има какво да бранят и
себе си тези хора, защото сочите конкретно директорите
на Специализирана дирекция „Финансово-стопанска и
управление на собствеността“, който директор и в момента
е същия и тогава е бил същия.
Възраженията по счетоводната експертиза – колко са
компетентни вещите лица, с какво са се запознали, с
какво не са се запознали. Факти и обстоятелства по
същество. Тази експертиза ще бъде изслушана в
централната фаза на този процес и ако имате някакви
допълнителни възражения ще си направите искане и т.н.
Какви методи са ползвали вещите лица и доколко са
стигнали до верен резултат – също.
Дали има или няма липси по писмените доказателства,
които са събрали контролната комисия от Дирекция на
17
Инспекторат и Дирекция Вътрешна сигурност и другите,
които са участвали в тази първоначална експертиза – това
пак са въпроси по същество. Те действително не са
разследващи органи, обаче това са едни писмени
доказателства, които ще се прецени тяхната достоверност
и евентуално в съдебна фаза може да искате някакви
експертизи графически и каквито прецените там, но това е
въпрос по същество.
Относно бележката Ви, че субективната страна на
деянието не била доказана, не е пряк умисъл и не
казахте, дали смятате, че е непредпазливост или каквото
и да е. Ако това не се докаже, деянието ще е
несъставомерно и подсъдимата ще бъде оправдана,
респективно възникват възможности да осъди държавата
както много други, ако това е така.
Компетентността на вещите лица тук явно сте я
повторили, няма да повтарям същите неща.
Окончателния размер на щетите – конкретно, точно и
ясно е написано в диспозитива на обвинителния акт какво
е настъпило. Това, че някой свидетел твърди нещо друго,
което повторихте 10 пъти, е въпрос на оценка на
доказателствата по същество и не е съществено
процесуално нарушение. Колегата е наблюдавал това
наказателно производство и разследващия орган и така са
оценили доказателствата, такова обвинение са
повдигнали. Дали ще се докаже, дали подсъдимата е
виновна ще реши съдебния състав и това не може да бъде
основание за връщане на производство.
Отново за недоказаната вреда и напоителното
повтаряне на съдебната практика на ВКС, което
направихте. Съгласен съм, точно такава е практиката на
ВКС. Май, че от учебника на Михайлов ... леко генезиса
на вредата как е възникнал, как не е, ще го изясняваме
по същество този въпрос, това не е сила на присъдено
нещо и не води до връщане на делото.
Доказателствените Ви искания единствено ще кажа, че
се придържам към това, което е казал наблюдаващия
прокурор и няма да бъркам логиката на разследване, но
смятам, че леко преждевременно е искането Ви още от
сега за нова счетоводна експертиза, като не е изслушана
първата. Тези вещи лица могат да дойдат и да кажат, че
не я поддържат, включително и като се запознаят с
допълнителни факти и обстоятелства. Може да искате съдът
да назначи финансова инспекция от АДФИ, която да
приключи хода на това производство. Отново повтарям и
18
приключвам. Считам, че обвинителният акт е ясен,
отговаря на стандартите възложени от НПК. Конкретно,
точно и ясно е написано дата, механизъм, деяние, как
точно е извършено, кого се обвинява, има си възможност
да се брани и ще имате да го правите в централната фаза
на процеса. Считам, че няма нарушения, които пък още
повече да са съществени и да са довели до ограничаване
правото на подсъдимата и това да води съответно до
връщане на делото.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ /чрез своя представител М.А.а/:
Считам, че няма допуснати нарушения, твърдени от адв. С.
в досъдебната фаза на производството, които да
възпрепятстват даването на ход на настоящето наказателно
дело.
АДВ.С. /дуплика/: Уважаема госпожо Председател,
Уважаеми съдебни заседатели, ако ми позволите, искам да
изкажа своето несъгласие с направената реплика от страна
на държавното обвинение по отношение на това, че
обвинителният акт отговаря на законово определените
реквизити и че непротиворечи на Тълкувателното решение.
Напротив, аз не случайно няколко пъти повторих, че тук
става въпрос за особени разходи. Не случайно изведох на
преден план и нормативната база на ДАНС по особените
разходи. Не случайно на няколко пъти говорех за
хаотичност и неритмичност на водене на разследването,
тъй като особените разходи следват своята хронология и
са ден след ден, месец след месец, тримесечие след
тримесечие за всяка една календарна година. Не може по
120 папки горе с класифицирана информация да ми се
твърди, че съм причинил щета за един период, при
положение, че тези документи, които са разкарвани от
едната сграда на ДАНС до другата, са били така
разбъркани, че не могат да се подредят, а следва да
бъдат така подредени и следва да бъдат анализирани и 8
години представителите на СГП са имали възможност да ги
подредят тези документи и да направят едно обвинение,
което да ми кажат на че Ф. Л. е получила 6 000 лева и за
процесния период тя не ги е отчела. Няма нито ордери,
нито други оправдателни документи. Твърдят, че за цялата
година отчетеното, това са толкова дни, с толкова
документи и аз няма как да отида горе и да седя и да
ровя за всеки един лев. Ако ми се посочи това нещо, аз
ще спя горе в секретно деловодство и ще ги намеря тези
документи, ако са тук, а не са загубени. А тези
документи са архивни и се намират в архива на ДАНС. Те
съдържат класифицирана информация и се архивират
19
съгласно степента на класифицирана информация за
определен период от време и седят горе и не може да се
твърди, че някой е безотговорен и е дал показания при
положение, че това е един директор и един заместник-
директор на Специализираната администрация, при
положение, че няма доклад от Председателя на ДАНС за
календарната година по особените разходи, че има
установена вреда. Тези документи липсват и как тогава
ние да организираме защитата си и да кажем, че по
получената сума на 01.02.2012 г. ние не сме я отчели.
Няма как да организираме защитата си. Това е абсолютно
и още повече, че съдът няма как да извърши контрол на
твърдението по отношение на това, което СГП твърди и за
което няма и доказателства.
ПОДСЪДИМАТА Л.: Тези 8 години, които минаха, мисля,
че поне можеше да се установи ... поне можеше от
списъка на свидетелите да се махнат починалите лица. По
особени неща са особените разходи. Пак казвам поне тази
експертиза да касаеше дали за оперативните в ДАНС, дали
за териториалните дирекции в България 28, дали по
оперативно дело това, дали по оперативно дело онова,
дали е в долари, дали е в евра, дали във швейцарски
франкове – нещичко. Пак казвам касовата книга е
основния документ, по който се записват приетите и
дадени средства. Всички дати са комплектувани. Значи аз
не знам тези вещи лица какво са гледали. Към края на
годината се изтеглят някакви суми, които ако не са
необходими, се възстановяват следващата година. Дали
точно тогава, когато са дадени, тези документи са
отмятани, отмятани и от моите подчинени и от главния
счетоводител Н.Д. и от заместник-директорка А..С., за да
може да бъде даден актът за отчитане на председателя за
подпис. Никой от тях и тук да ме прости господинът
прокурор, не съм съгласна да казва, че са мърлячи.
Всеки подпис там е 5 пъти погледнат и 5 човека са се
подписали и тогава се носи на председателя. Не съм
съгласна с някои неща и се надявам да не са 8 години
още, защото здравето ми е абсолютно съсипано. Аз
започнах да губя и спомен вече какво е било и това е
част от невъзможност да се защитавам.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, Съдът съобразявайки
доводите, възраженията, исканията на страни, направени в
хода на разпоредителното заседание, при обсъждане на
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, намира за установено
следното:
20
Делото е родово и местно подсъдно на СГС.
В конкретния случай няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия, резервен
защитник, съдебен заседател, назначаване на вещи лице,
тълковник, преводач, както и извършване на процесуално-
следствени действия по делегация.
Не са налице основания за разглеждане на делото по
особените правила на някоя от диференцираните процедури,
установени в глава 27 и глава 29 НПК, предвид липсата на
искания от страна на страните в тази насока.
Не са налице основания за изменение на мярка за
неотклонение на подсъдимата Л., в каква насока не се
правят искания от страна на страните, както и че Съдът
не констатира основания за това.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай са налице основанията и предпоставките по чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното
производство по настоящето дело, с оглед допуснати в
хода на досъдебното производство процесуални нарушения,
довели до ограничаване процесуални права на подсъдимата
Л.. В тази връзка Съдът частично споделя доводите на
защитата на подсъдимата Л. и намира същите за
основателни, а именно в частта, в която защитата
твърди, че при новото внасяне на обвинителния акт в
съда, отново остава неизяснен генезиса на причинените
имуществени вреди за ощетеното юридическо лице ДАНС,
която се твърди, че е причинена от страна на обвиняемата
Л. и същата в своя краен резултат е инкриминирана в
обвинителния акт, както и че в обвинителния акт отново
не са посочени конкретни правила на поведение, които
обвиняемата Л. е нарушила в хода на изпълнение на своите
служебни задължения, които да са в причинно следствена
връзка с настъпилата вреда и довели в своя краен
резултат до настъпване на вредоносния резултат, който се
претендира от страна на държавното обвинение.
В останалата част исканията на защитата и
направените възражения и доводи касаят разглеждането на
делото по същество, а именно свързаните с твърдения и
оценка на доказателствената стойност на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели, както и по
отношение на обсъжданите от защитата експертни
заключения, които са изготвени в хода на досъдебното
производство. По отношение на последното Съдът намира
21
за основателно възражението на държавното обвинение и
гражданския ищец, че тези въпроси подлежат на решаване
при разглеждане на делото по същество в хода на
съдебното следствие. Сега на настоящия етап обаче, в
хода на разпоредителното заседание следва единствено и
само да бъде решен въпросът, дали внесеният обвинителен
акт отговаря на разпоредбите на чл. 246, ал. 2 НПК и
дали същият е съобразен със задължителното за всички
Тълкувателно решение № 2/2002 г. на Общото събрание на
Наказателна колегия, което не е загубило своето
значение с оглед Тълкувателно решение № 6/2018 г. на
Общото събрание на Наказателна колегия.
Настоящият съдебен състав намира, че обвинителният
акт не отговаря на изискванията на посочената разпоредба
на чл. 246 НПК, за да може Съдът да произнесе една
законосъобразна, обоснована и правилна за страните в
процеса присъда. Необходимо е тук да се посочи, че
предмет на доказване в хода на съдебното следствие по
едно наказателно производство са само и единствено онези
факти и обстоятелства, които са описани от страна на
държавния обвинител в обстоятелствената част на
обвинителния акт, който очертава и предмета на
доказване по делото. Настоящият съдебен състав намира,
че така описаните факти и обстоятелства, при новото
внасяне на обвинителния акт, отново са непълни, неясни
и двусмислени. При връщане на делото и неговото ново
внасяне, от настоящият съдебен състав се констатира, че
от страна на държавното обвинение частично са отстранени
допуснатите процесуални нарушения в хода на досъдебно
производство, с които са ограничени правата на
подсъдимата, но не и изцяло. Това е така, защото отново
остава неясен генезиса на възникналата вреда или по
какъв начин и как тази вреда е била причинена от
подсъдимата Л. на ощетеното юридическо лице. В тази
връзка Съдът дори констатира и едно вътрешно
противоречие във внесения обвинителен акт, защото от
страна на държавното обвинение се сочи, че обективно не
е възможно да бъдат посочени точните дати на които са
възникнали щетите през инкриминираните периоди, тъй
като през двете календарни години подсъдимата е
получавала от главната каса ДАНС множество парични суми
и е отчитала направените разходи на тримесечия, от друга
страна са посочени получени и отчетени при четирите
тримесечия суми, но как са формирани тези суми остава
неясно. В обстоятелствената част обвинението се сочат
сумите, които са отпуснати на подсъдимата Л. във всеки
22
един от двата инкриминирани периода по дати. Също така
се сочат и отчетените от нея разходи отново по дати в
четирите тримесечия, включващи се във всеки един от
инкриминираните периоди, в които тя е следвало да отита
направените разходи като Началник на „Сектор 51“,
свързани с отпуснати суми и направени особени разходи за
специални оперативни нужди в ДАНС.
Хаотично и насипно в обстоятелствената част се
посочват различни според държавното обвинение действия,
осъществени от подсъдимата Л., чрез които тя е формирала
крайния размер на вредата, но от така посочените нейни
действия и конкретни суми не може да се изведе извод, че
е налице причинна връзка между нейните действия и
посочените суми, а дори при обикновеното сумиране на
тези суми е видно, че същите не възпроизвеждат крайния
размер на тази инкриминирана вреда. В конкретния случай
с оглед спецификата и начина на осъществяване на
инкриминираната деятелност, която се вменява на
подсъдимата Л., е необходимо да се прецизира обвинението
в тази му част, като се установи как, по какъв начин в
съответни инкриминирани периоди или тримесечия на тези
периоди, са причинени вреди на ощетеното юридическо лице
и каква е причинно следствената връзка с нейните
действия. Ето защо Съдът намира, че в случая в
обвинителния акт са описани само и единствено извършени
от подсъдимата Л. документни операции, които са
констатирани и от проверяваща комисия, назначена от
председателя на ДАНС и които са квалифицирани като
документални нарушения, вследствие на които и същата е
понесла своето дисциплинарно наказание, съгласно
отразеното в обвинителния акт след извършената вътрешна
проверка в ДАНС.
В обвинителния акт също така са описани, както се
каза и данни за задълженията, които е имала подсъдимата
Л. при изпълнение на своите служебни задължения като
Началник на „Сектор 51“, но не и фактически
обстоятелства обуславящи настъпването на предвидения
вредоносен вследствие на тях резултат от обективна
страна, касаещ престъплението по чл. 219 НК. Тоест
отново остава неясен въпросът как е формирана вредата,
какви точно грижи е следвало да положи подсъдимата,
както и да се изясни причинно-следствената връзка между
нейното поведение и настъпилия вредоносен резултат. Тези
именно въпроси отново не са разрешени от стана на
държавния обвинител в пълнота, който е внесъл
обвинителния акт. Тези процесуални нарушения
23
ограничават правото на защита на подсъдимата Л., да
разбере в пълнота повдигнатото й обвинение по отношение
на всеки един факт и обстоятелство включени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, за които се
твърди, че са извършени от нея, за да може и същата да
защити пълноценно своите права и интереси в наказателния
процес в хода на съдебното следствие. В противен случай,
ако Съдът сподели становището на представителя на
държавното обвинение в днешното съдебно заседание, то в
крайния си резултат би иззел правомощията на прокурора и
за първи път да установи нови фактически обстоятелства в
хода на съдебното следствие, въз основа на които да се
ангажира евентуално наказателната отговорност на
подсъдимата Л., които са били известни на органа на
досъдебното производство при воденото разследване, но не
са били предявени на подсъдимата.
Ето защо Съдът намира, че в обстоятелствената част
на обвинителния акт следва да бъдат описани конкретните
действия на подсъдимата Л., които да са свързани с
формирането на причинена и твърдяна вреда, а не същите
да се извеждат от доказателствата по делото в хода на
съдебното следствие, тъй като тези факти следва да се
съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт,
който, както се каза, определя предмета на доказване по
делото. При това положение Съдът намира, че така
внесения обвинителен акт не е редовен от своята
съдържателна страна, поради което и съдебното
производство по настоящето дело следва да бъде
прекратено, а делото върнато на прокуратурата за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Съдът, за пълнота на изложението, следва да посочи,
че на лист 15 в обвинителния акт дори е допусната
вероятно техническа грешка при изчисленията на посочения
размер на вредата по първия инкриминиран период
дотолкова, доколкото държавният обвинител сочи, че
вредата се дължи на разликата между заприходената сума и
отчетената такава. Прави впечатление още нещо в
обвинителния акт, че са изложени повече факти и
обстоятелства относно проведената проверка от Комисия,
назначена от председателя на ДАНС, отколкото факти
свързани с инкриминираната деятелност вменена на
подсъдимата Л..
Не е ясно също така за първия период, кои са
разходно касовите ордери послужили за оправдаване на
разходите, тъй като от страна на държавното обвинение на
лист 17 се сочи, че едни и същи разходно касови ордери
24
са послужили за оправдаване на разходите направени през
2011 г. и за оправдаване на разходите през 2012 г.,
което води до извода, че вероятно на органа на досъдебно
производство му е ясно и има знание кои са тези едни и
същи разходно касови ордери, които обаче не са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно
тези действия свързани с ползването от страна на
подсъдимата Л. на едни и същи разходно касови ордери
подлежи на доказване според съдържанието на обвинителния
акт. Посочените са всеки един от инкриминираните
периоди, твърдени като ползвани от подсъдимата Л. за
извършване на престъплението, разходно касови ордери, в
които били нанасяни корекции чрез забелване и
подправяне на различни данни и реквизити в тях не са
индивидуализирани, за да може подсъдимата пълноценно да
организира своето право на защита, а и страните и съда
да са наясно кои са тези ордери, за да бъдат обсъдени.
По изложените по-горе съображения настоящият
съдебен състав счита, че остава неясен основен
съставомерен обективен признак от състава на
престъплението, предвид очертаната от държавния
обвинител за подсъдимата инкриминирана деятелност, а
именно как, по какъв начин и механизъм е формиран
размера на предмета на престъплението, а именно
вредата, за което е ангажирана наказателната отговорност
на подсъдимата Л., както и кои са конкретните правила
на поведение, които същата е нарушила с оглед
обективната страна на престъплението по чл. 219, ал. 1
НК и каква е причинно следствената връзка между тях за
постигане на вредоносния резултат.
По изложените по-горе съображения Съдът намира, че
са налице основанията и предпоставките по чл. 248, ал.
1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебно производство по
делото, поради допуснати в хода на досъдебното
производство съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване
на процесуалните права на подсъдимата, поради което
съдебното производство следва да бъде прекратено на
основание чл. 249, ал. 3 НПК, а делото върнато на
държавното обвинение, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
4554/2022 г. по описа на СГС, НО, 1 състав.
25
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест по
реда на Глава 22 в 7-дневен срок от днес пред САС.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на допуснатите
в хода на досъдебното производство съществени, но
отстраними нарушения на процесуалните правила, които са
довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимата Л., както и до отстраняване на допуснатите
очевидни фактически грешки.
Препис от протокола да се издаде на страните при
поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 14:37 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
26