№ 4443
гр. С., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110169242
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и лихви/, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е застраховало по
застраховка Каско на МПС, участвало в реализирано ПТП, при което застрахованото МПС е
преминало през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, в
резултат на което по автомобила са настъпили щети. По заведената щета ищецът определил
обезщетение, която сума била изплатена на увреденото лице. Въпреки отправена покана,
ответникът не изплатил на ищеца исковата сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва механизма на процесното ПТП,
като навежда твърдение, че увреждането не в резултат на покрит риск. Оспорва
претендирания размер на вредите, прави възражение за съпричиняване. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление срещу ответника в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за задължение, представляващо регресна
отговорност на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото
сключването на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена
застраховка; плащането на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор;
1
размера на нанесените вреди по МПС-предмет на застрахователния договор; причинната
връзка между вредите и необозначеното препятствие на пътното платно; собствеността на
пътя, на който е настъпило ПТП.
По делото като безспорни между страните с доклада по делото са отделени следните
обстоятелства: че на 28.06.2021 г. посоченият в исковата молба автомобил е участвал в ПТП,
че ищецът е изплатил на собственика на автомобила сумата 385,40 лева за вредите,
настъпили от твърдяното ПТП, че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се
стопанисва от ответника, поради което същите на основание чл. 153 ГПК съдът приема за
доказани.
Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че в процесния
периода между водачът на пострадалия автомобил и ищецът е налице валиден
застрахователен договор, по който настъпилото процесно събитие, представлява покрит
риск.
Механизмът на процесното събитие се установява от представените по делото писмени
доказателства, от изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, както и от свидетелските показания на водача на увреденото МПС,
а именно на 05.09.2019 г. в гр. С., водачът на МПС Ауди А5, рег. № ****** се е движел по
ул. ************* и в района срещу Авторемонтна база – МВР попада в необезопасена и
несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, което става причина за
увреждането на автомобила. Съгласно заключението на вещото лице щетите, нанесени при
процесното ПТП на лек автомобил Ауди А5 се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП-то.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Налице е следователно основание за възникване на регресното право, като в КЗ
конкретно е предвидено, че обемът на суброгационното право включва правата на
увредения по 49 ЗЗД срещу възложителя на работата.
Съгласно заключението на СТЕ, което съдът възприема изцяло, стойността на вредите
е 411,16 лева, с включени 10 лева ликвидационни разноски. Искът е предявен в по-малък
размер, в който следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане
Ответникът дължи и лихва за забава върху главното вземане от получаване на
регресната покана до датата на исковата молба, а именно в претендирания период
ответникът е бил в забава, чийто размер, изчислен с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, за
претендирания период е в размер на 19,38 лева.
На ищецът следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното и исковото
производство.
При този изход на делото разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, СО, адрес: гр.
С., ул. ***********, дължи на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 385,40 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение от
05.09.2019г., ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва от 30.12.2020 г. до 28.06.2021 г. в размер на 19,38 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 37366/2021г. на СРС, 124
2
състав.
ОСЪЖДА СО, адрес: гр. С., ул. ***********, да заплати на /фирма/, ЕИК *********
сумата от 75,00 лева разноски в заповедното производство, както и на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК и сумата от 425,00 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3