Р Е Ш Е Н И Е
№ 1277
град Пловдив, 30.06.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Х състав, в открито
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор
АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело № 854 описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по искова молба предявена от Е.Й.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, в
момента в Затвора гр.Пловдив, чрез пълномощника му адв.В. С. срещу ответника Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” /ГДИН/.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 10000лв. /десет хиляди/ лева, за неимуществени вреди, претърпени при престоя му в
Затвора гр.Пловдив за периода 01.01.2015г. до 01.01.2017г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“, ведно със законната лихва,
считано от 01.01.2017 г. до крайното изплащане, както и да бъде осъден ответникът
да му заплати обезщетение в размер на 10000лв. /десет хиляди/ лева, за
неимуществени вреди, претърпени при престоя му в Затвора гр.Пловдив за периода
01.03.2020г. до 30.03.2022г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2022
г. до крайното изплащане.
В исковата молба се сочи нарушаване правата на лицето
по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл.3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Твърди
се, че причинените вреди се изразяват в липса на достатъчно жилищна
площ/пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек“/,
които е обитавал ищецът; лоша хигиена/има дървеници, хлебарки, гризачи/;
Причинените неимуществени вреди се твърди, че се състоят в обида, възмущение, стрес,
притеснения и психологичен дискомфорт.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., в
СЗ и в писмен отговор оспорва
предявените искови претенции по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище, че
исковата претенция не е доказана в пълен размер.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество
е частично основателен.
На първо място ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от
бездействията на затворническата администрация, за периода от 01.01.2015г. до 01.01.2017г. и от 01.03.2020г.
до 30.03.2022г., – датата на предявяване
на исковата молба, в които периоди се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр.
Пловдив.
Претенцията за първия период от 01.01.2015г. до
01.01.2017г., в който ищецът е бил в Затвора Пловдив, са погасени по давност,
като е направено изрично възражение от ответника в този смисъл, при което тези
претенции следва да бъдат отхвърлени.
При това положение следва да бъдат разгледани
претенциите за останалия период от 01.03.2020г. до 30.03.2022г., през които
действително ищецът е бил в Затвора Пловдив и не са погасени по давност,
съответно за които има оплаквания за различни нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.
По отношение твърденията за липса на достатъчно
жилищна площ – администрацията не е представила
доказателства за времето от 01.03.2020 г. до 06.07.2021 г., въпреки че
такива са били поискани, поради което следва да се приеме, че до този момент
претенцията е доказана.
От 06.07.2021 г. до 03.08.2021 г. ищецът е пребивавал в
стая № 56, като видно от приложеното и неоспорено становище, за площта от 27,89
кв.метра /без санитарния възел/ допустимия брой лица, с оглед спазване изискването за минимална жилищна площ, не е
бил превишен.
За периода 03.08.2021
г. до 25.02.2022 г. се установява, че ищецът е пребивавал в 21–ва стая с повече от допустимия брой лица, при
което през тези дни не е било спазено изискването за минимална жилищна площ от
4 кв.м. на човек.
Неоснователни са оплакванията, че поради липса в банята на постоянно течаща топла вода, не ищеца се причинени неимуществени вреди. Топлата вода се ползва по утвърден график и ищецът не е бил лишен от тази възможност да я ползва. Освен това в приложеното становище по делото /л.49/ се установява, че работещите /сред които и С./, след приключване на работния ден имат възможност да ползват банята всеки ден.
Неоснователни и недоказани са оплакванията за причинени неимуществени вреди поради обида,
възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт. В съдебно заседание
свидетелят М.М. даде показания, че не е виждал ищеца С. притесен и/или
засрамен. Ищецът е работил в кухнята, тренирал е в залата и се е чувствал
добре.
Твърденията и оплакванията за бездействие по отношение
наличието на инсекти са оборени от представените от администрацията сключени
договори за ДДД, протоколи и график за дезинфекция, както и от показанията на
св.М.М., който сочи, че се пръска против хлебарки и дървеници, т.е. не е налице
бездействие на администрацията в този смисъл.
При така изложеното действително се установяват част
от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, както са описани по-горе, при което
на ищецът следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите, както са посочено
по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди, както и поради
това, че са доказани само част от твърдените нарушения, обезщетението следва да
бъде определено, като се вземе предвид частично успешното доказване, както и
размерът на претендираното обезщетение, така както е оценен и заявен от ищеца в
размер на 10000 лв., за исковия период от 01.03.2020 г. до 30.03.2022 г.. Справедливият
размер на това обезщетение според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от
500 лв.
При този изход на делото, се
установява, че единствено заплатените от и за сметка на ищеца разноски са в
размер на 10 лв. за държавна такса. Тази сума следва да му се присъди.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Е.Й.С., с ЕГН **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв., за периоди
от 03.08.2021 г. до 25.02.2022 г. и от 01.03.2020 г. до 06.07.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 30.03.2022 г. до крайното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до пълния му
предявен размер от 10 000 лв. претендирани неимуществени вреди за периода 01.03.2020г. до
30.03.2022г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за обезщетение в размер на 10000лв. /десет хиляди/ лева, претендирани като
неимуществени вреди, претърпени в Затвора гр.Пловдив за периода 01.01.2015г. до 01.01.2017г., в резултат на поставянето на
ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, ведно със законната лихва,
считано от 01.01.2017 г. до крайното изплащане
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение
на наказанията“ - София, ул. ”Н.
Столетов” № 21 да заплати на Е.Й.С.,
с ЕГН **********, сумата от 10 лв. за държавна
такса.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава
дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: