Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24. 01.
2020 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, Х въззивен състав, в публично заседание на десети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
участието на секретаря Мариела Миланова, като разгледа докладваното от съдия
Щерева в.н.ч.д. № 962 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С разпореждане от 28.11.2018 г. на
съдията докладчик при СРС, НО, 5 състав, постановено по н.ч.х.д. № 15932/18 г.,
е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК.
Срещу този акт е постъпила въззивна
жалба от тъжителя Е.Д.М.. С нея се иска СГС да разгледа тъжбата и да осъди
тримата подсъдими или, ако реши, да върне делото на СРС за продължаване на
разглеждането му. По същество са изложени съображения, че с акта за
прекратяване на делото му се препятства достъпа до съд и той е дискриминиран.
Счита, че СРС е следвало да го освободи от заплащане на дължимата държавна
такса от 12 лева, защото той няма никакви доходи, след като от 2013 г. е
задържан.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният
съдебен състав е преценил, че за правилното решаване на делото не е необходимо
да се събират допълнителни доказателства.
В проведеното публично съдебно
заседание жалбоподателят М. поддържа депозираната от него жалба, както и
писменото становище на служебно назначения му повереник. Моли за отмяна на
разпореждането, като делото се върне на СРС. Посочва, че, макар и със
закъснение, е платил дължимата държавна такса, като излага становище, че делото
умишлено е бавено от първата съдебна инстанция, защото тъжбата е насочена срещу
трима съдии от Специализирания апелативен наказателен съд.
В представено преди съдебното
заседание по делото писмено становище адвокат Ю., в качеството му на повереник
на жалбоподателя, също моли за отмяна на прекратителното разпореждане. Намира,
че съдията докладчик от СРС е следвало да освободи тъжителя от дължимата
държавна такса, като му осигури реален достъп до правосъдие и спази правото му
за разглеждане на делото в разумен срок.
Лицата, срещу които е насочена
тъжбата – В.И., К.Р. и М.Л., не взеха становище по депозираната въззивна жалба.
Настоящият съдебен състав, като
обсъди аргументите на жалбоподателя и неговия повереник, материалите по делото
и съдържанието на атакувания първоинстанционен акт, намери за установено
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу акт, който подлежи на въззивен контрол по реда
на чл. 250, ал. 4 от НПК, и от активнолегитимирано лице, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Производството по н.ч.х.д. № 15932/18 г.
на СРС, НО, 5 състав, е било образувано по тъжба, подадена от Е.Д.М. срещу В.Б.И.,
К.Х.Р. и М.А.Л. с обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Твърди се, че на 22. 12. 2017 г. в хода на
частно наказателно дело в постановено определение, посочените три лица, като
съдии от Специализирания апелативен наказателен съд, са го оклеветили, като са
разпространили за него позорни обстоятелства, както и са го обидили, като са
посочили, че той е личност със завишена степен на обществена опасност, склонен
към неоправдана агресия в Специализирания наказателен съд към съдии и прокурори
и че няма респект към правораздавателната система. В тъжбата е направено искане
за назначаване на служебен повереник и за освобождаване от държавна такса, тъй
като е безработен и от 24. 11. 2013 г. е в затвора. Към тъжбата е приложена и
декларация за материално и гражданско състояние, в която е посочено, че М. няма
недвижимо имущество, притежава един лек автомобил марка „Форд“, модел „Скорпио“, произведен през 1990 г., не получава заплата,
няма други доходи о търговска дейност или обезщетения, както и че има
непълнолетно дете и съпруга, която също е безработна.
С разпореждане, неправилно наименовано „определение“, от 02. 10. 2018 г. съдията
докладчик е оставил без уважение искането на М. за освобождаване от държавна
такса, като му е указал в 7-дневен срок да представи документ за внесена по
сметка на СРС държавна такса в размер на 12.00 лева за разглеждане на делото. На
тъжителя е разяснено и, че при неизпълнение на това указание в срок, тъжбата му
ще бъде върната, а делото – прекратено. Като аргумент за отказа за
освобождаване от държавна такса съдията докладчик е посочил, че молителят е в трудоспособна възраст, с
данни за заболявания и увреждания, които обаче не са от естество да доведат до
обективна невъзможност за полагане на труд.
Препис от това „определение“ е изпратен
на домашния адрес на тъжителя в гр. София, ж.к. *****, посочен от него в
титулната част на тъжбата му, въпреки изричното изявление на М., че от 24. 11.
2013 г. се намира в затвора. Връчено е на дъщеря на тъжителя, Г.Е.М., на 13.
11. 2018 г. от призовкар и на 18. 11. 2018 г. – от
служител на РД „Охрана“ – София.
С разпореждане от 28. 11. 2018 г.
съдията докладчик е приел, че, въпреки получените две съобщения от дъщеря на
тъжителя и далеч след изтичането на указания 7-дневен срок, по делото не са
постъпили доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса, поради
което тъжбата на отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК. затова и на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК прекратил наказателното производство по делото.
На 06. 12. 2018 г. по делото е постъпила
молба от М., с която той е представил вносна бележка за внесена държавна такса.
След анализа на описаните факти,
въззивният съд прие, че наказателното производство по делото правилно е било
прекратено от съдията докладчик като краен резултат, но не и по изложените в
разпореждането мотиви.
Неправилна е била преценката на съдията
докладчик, че към 28. 11. 2018 г. са били налице основанията за прекратяване на
делото заради невнесена държавна такса за образуване на наказателно дело от
частен характер. Това е така, тъй като от съдържанието на тъжбата е видно, че
тъжителят се намира в Затвора – София (където по-късно лично му е връчено съобщението
за прекратяването на наказателното производство). Въпреки това, на два пъти
съобщение, съдържащо указанието за дължимата държавна такса, е било връчено на
дъщеря на тъжителя на адреса в гр. София, ж.к. *****. Действително, последният
адрес е посочен от М. в титулната част на тъжбата, но в същото време
добросъвестното изпълнение на задължението на съдията докладчик да разяснява
правата на тъжителя и да му осигури реална възможност за тяхното упражняване,
предвидено в чл. 15, ал. 3 от НПК, е изисквало той да съобрази, че този адрес е
формално посочен, но всъщност, тъжителят, по независещи от него причини, не го
обитава, а се намира в място за лишаване
от свобода и задържане под стража. Затова и е било необходимо той да бъде
уведомен за указанията лично, чрез началника на Затвора – София, и от този
момент да почне да тече съдебно определеният седмодневен срок за внасяне на
държавната такса. След като това задължение на съдията докладчик не е
изпълнено, не може да се приеме, че даденият срок за М. е започнал да тече,
респ. – внасянето на държавна такса на 06.12. 2018 г. представлява
законосъобразно привеждане на тъжбата в съответствие с изискването на чл. 81,
ал. 1, изр. 2 от НПК.
При извършването на дължимата цялостна
въззивна проверка за правилността на атакуваното разпореждане за прекратяване
на наказателното производство по делото от частен характер поради
несъответствие на тъжбата с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, този съдебен
състав все пак счете, че образуваното наказателно производство срещу В.И., К.Р.
и М.Л. е било недопустимо и е следвало да бъде прекратено.
Видно от твърденията в тъжбата, а това е
и служебно известно на съда, тя е насочена срещу лица, които заемат длъжността
„съдия“ в Специализирания апелативен наказателен съд и оплакванията на М. са
свързани с действия на тримата съдии по постановяване на съдебен акт и неговото
съдържание.
Съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията
на РБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите
не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер. Този функционален имунитет изключва възможността Е.М. да възбужда
наказателно преследване срещу В.И., К.Р. и М.Л. за обида и клевета, осъществени
чрез решаването по същество на въпрос, включен в тяхната професионална
компетентност.
Ето защо като краен резултат правилно
наказателното производство по делото е било прекратено и разпореждането, което
е атакувано понастоящем трябва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.11.2018 г.
на съдията докладчик при СРС, НО, 5 състав, постановено по н.ч.х.д. № 15932/18
г., с което е прекратено наказателното производство по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.