Определение по дело №351/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 2 от 06.01.2010 г., постановено по Г.д.№ 16/2009 г., Крумовградският районен съд е отхвърлил предявените от „Б. М. Д.” Е. Г.С. против „Х. К.” Г.К. искове с правно основание чл.361, А.2 и следващите от ТЗ, във връзка с Конвенцияза договора за международен автомобилен превоз на товари – CMR, общо за сумата 15 180 лева, представляваща неизплатени превозни възнаграждения /навло/ по заявки за превоз № 025/25.06.2008 г., № 032/03.07.2008 г., без номер от 14.07.2008 г., № 085/21.07.2008 г., № 090/28.07.2008 г. и № 092/28.07.2008 г., и искове за сумата общо 932.38 лева, представляваща лихва за забава върху всяко навло, считано от 03.07.2008 г. до 15.12.2009 г., ведно със законната лихва върху цялата сума за периода от 26.02.2009 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни. С решението си съдът е осъдил „Б. М. Д.” Е. Г.С. да заплати на „Х. К.” Г. К. сумата 900 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Б. М. Д.” Е. Г.С. който чрез ±воя процесуален представител го обжалва в срок. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата по делото, което е довело до неправилен и незаконосъобразен акт, постановен при избирателно тълкуване на събраните по делото доказателства. От експертизата се установявало, че приложените към делото фактури били осчетоводени, включени в декларациите за НАП и не били платени от ответното Д.. Независимо от това, че заявките по договора били подписани от лице, което не е в трудови правоотношения с „Х. К.” , налице била хипотезата на чл.301 от ТЗ, според която се счита, че търговецът потвърждава действията на лице без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. Осчетоводяването на фактурите, описани в исковата молба, потвърждавало наличието на сключен спедиционен договор и се приемал отчета за извършената работа, т.е. прехвърлял се резултата от изпълнителната сделка. С обясненията си по преписка № 144/2008 г. на РПУ – К. управителя на „Х. К.” индиректно потвърждавал, че и към онзи момент е знаел за съществуващите задължения към въззивника. Сключването на спедиционен договор било доказано от наличието на всички негови характеристики – страни, съгласие, извършване на превоз по представените товарителници, съставяне на фактура, посочена цена, предаване на фактурата на възложителя, осчетоводяване на фактурата и включването им в дневниците на продажбите. В случая бил сключен спедиционен договор, по който ищеца, като спедитор, е изпълнил своето задължение по спедиционния договор. Неправилно районния съд приел, че по издадените товарителници, спедитори се явявали други лица. Международната товарителница материализирала сключен договор за превоз, но не съдържала името на спедитора. В тази връзка неправилно районният съд е смесил правната фигура на превозвача и спедитора, което довело до неправилно прилагане на материалния закон. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и уважи предявеният иск.

При новото разглеждане на делото, с оглед дадените от съда указания, уточнява петитума на предявения иск, като се иска да се признае за установено, че „Х. К.” Г.К. дължи на „Б. М. Д.” Е. Г.С. парична сума в размер на 15 180 лева – главница по договорени суми за извършен превоз, лихви за забава общо в размер на 932.38 лева за периода от 04.07.2008 г. до 15.12.2008 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и държавна такса в размер на 323 лева. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263, А.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия „Х. К.” Г.К..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

По делото е предявен, след надлежното му уточняване във въззивната инстанция, иск от „Б. М. Д.” Е. Г.С. против „Х. К.” Г.К., с правно основание чл.422, А.1 във връзка с чл.415, А.1 от ГПК, за установяване съществуването на вземане в полза на „Б. М. Д.” Е. Г.С. против „Х. К.” Г.К. за сумата в размер на 15 180 лева, представляваща главница по договорени суми за извършен превоз, и лихви за забава общо в размер на 932.38 лева за периода от 04.07.2008 г. до 15.12.2008 г., които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3/08.01.2009 г. по ч.Г.д.№ 95/2008 г. на Районен съд – К..

От приложеното като доказателство ч.Г.д.№ 95/2008 г. по описа на Крумовградския районен съд се установява, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Б. М. Д.” Е. Г. С. е издадена заповед № 3/08.01.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „Х. К.” Г.К. за сумата в размер на 15 180 лева и лихва в размер на 932.38 лева за периода от 04.07.2008 г. до 15.12.2008 г., представляващи неплатени суми по заявка – договор за автомобилен превоз, както и за сумата 323 лева – държавна такса за издаване на заповед за изпълнение.

От цитираното ч.Г.д.№ 95/2008 г. по описа на Крумовградския районен съд се установява също така, че в срока по чл.414, А.2 от ГПК длъжникът „Х. К.” Г. К. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение до „Б. М. Д.” Е. Г. С. получено на 03.02.2009 г., районният съд е указал на дружеството, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба, в срока по чл.415, А.1 от ГПК, „Б. М. Д.” Е. Г. С. е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането в размер общо на 16 112.38 лева, от които 15 180 лева-главница за договорени суми за извършен превоз и 932.38 лева – лихви за забава, предмет на заповед № 3/08.01.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.Г.д.№ 16/2009 г. по описа на Районен съд - К..

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, А.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Във връзка с претендираното вземане в исковата молба се твърди, че ищецът е осигурил превоз на стоки, собственост на ответника, по начин, в срок и по направление, уговорени между страните, като за извършената работа са съставени 6 броя подробно описани фактури на обща стойност 15 180 лева, която сума не е платена от ответника.

По делото е прието като доказателство запитване изх.№ 018/25.06.2008 г. от „Х. К.” К., филиал – Габрово, до ищеца „Б. М. Д.” Е. Г.С. относно осъществяване на транспорт с един брой групажен автомобил на 22 куб.м. /2 600 кг/ обувки в кашони до Х.я, с посочени – товарен пункт, дата и час на товарене, подписано от лицето Т.М., в качеството му на началник „П.”. С цитираното запитване се иска от ищеца да посочи неговата най – добра цена за транспорта и възможно най – кратък срок за доставка на стоката на посочен факс, както и да посочи начина за плащане на навлото след извършения транспорт. В отговор на посоченото запитване, с факс адресиран до „Х. К.” К., филиал – Г., г-н Т.М., ищецът уведомява последния, че предлаганата от него оферта за групаж 22 куб.м., 2 600 кг. обувки в кашони, от Г. до посочения в запитването адрес в Х., е 1 200 лева, като сочи, че след получаване на писмена заявка ще изпрати номера на автомобила. По делото е приета като доказателство заявка изх.№ 025/25.06.2008 г. до ищеца, с посочен заявител „Х. К.” К., подписана от н-к отдел „П.” Т. М., относно транспорт с един брой групажен автомобил на 22 куб.м. /2 600 кг/ обувки в кашони до Х., с посочено място на товарене – Габрово, дата на товарене, най – късна дата за разтоварване, час на товарене и договорено навло – 1 200 лева /без ДДС/. В заявката се моли след подписването и подпечатването й от ищеца същата да бъде върната обратно на посочен факт, като е посочено, че стоката е по акредитив. Посочено е също за улеснение на ищеца, че се касае за бивша фирма „Р.”. С факс до заявителя, ищецът е върнал заявката подписана и подпечатана от него, с посочени дата и час на товарене и номер на автомобила – СМ **** АК/ СМ **** ЕЕ. С писмо от 25.06.2008 г. адресирано до К. С., ищецът е поискал да се осигури подаването на автомобила – СМ **** АК/СМ **** ЕЕ, на 28.06.2008 г. 8.00 часа на посочения в заявката адрес в Г.Г., за превоз на товара, уточнен в заявката до съответния адрес в Х. Върху писмото е отразена корекция, извършена от ищеца на 30.06.2008 г., касаеща автомобила, а именно – СМ **** АК и датата и часа на товарене и датата на разтоварване. С писмо от 30.06.2008 г. ищецът уведомява подалия заявката Т.М., че тъй като първоначално посочения автомобил СМ **** е групажен, той е натоварил първата си стока и поради това, че в неделя не е бил натоварен при тях, е заминал, както и че е в състояние да намери друг автомобил. С последващо писмо от 30.06.2008 г. ищецът уведомява подалия заявката Т.М., че е в състояние да подаде друг автомобил на 02.07. в 10 часа сутринта, който ще трябва да пристигне в Х. на 08/09.07, като номерът на автомобила е СМ **** АК. Върху писмото е направено следното отразяване: Х. К. – приемаме, товарене на 02.07.2008 г.”, като същото е подписано от лицето Т. М. По делото е приета като доказателство Международна товарителница - CMR /в превод на български/ от 28.06.2008 г., видно от която изпращач на товара – 1 000 чифта кожени обувки, е ответното Д. „Х. К.” Г.К.. Посочени са също получателя и разтоварен пункт – Х., В., товарен пункт-Г., името на превозвача – „Н. – Н. К.” Г.С., както и автомобила, с който се извършва превоза – камион СМ **** АК. Международната товарителница – CMR е подписана и подпечатана с печат на изпращача „Х. К.” К.. Във връзка с изложеното дотук, ищецът е издал фактура № 262/03.07.2008 г. на ответника за сумата 1 440 лева, от която 1 200 лева – стойност на организация на транспорт с автомобил СМ **** АК от Г. до Х. и 240 лева – ДДС върху тази сума. Видно от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, фактура № 262/03.07.2008 г. е получена, описана и осчетоводена в счетоводството на „Х. К.” Г.К., като същата не е платена.

Видно от факс от 03.07.2008 г., адресиран до „Х. К.” К., филиал – Г., г-н Т.М., ищецът уведомява последния, че предлаганата от него оферта за групаж 30 куб.м., 3 800 кг., обувки в кашони, от Г. до посочен адрес във Ф., е 1 950 лева, като сочи, че след получаване на писмена заявка ще изпрати номера на автомобила. По делото е приета като доказателство заявка изх.№ 032/03.07.2008 г. до ищеца, с посочен заявител „Х. К.” К., подписана от н-к отдел „П.” Т. М., относно транспорт с един брой групажен автомобил на 30 куб.м. /3 800 кг/ обувки в кашони до Ф., с посочено място на товарене – Г., дата на товарене, най – късна дата за разтоварване, час на товарене и договорено навло – 1 950 лева /без ДДС/. В заявката се моли след подписването и подпечатването й от ищеца същата да бъде върната обратно на посочен факт, като е посочено, че стоката е по акредитив. Посочено е също за улеснение на ищеца, че се касае за бивша фирма „Р.”. С факс до заявителя, ищецът е върнал заявката подписана и подпечатана от него, със следното отразяване: „автомобила за сряда 09.07.2008 г. Вр 2891 АК/Вр 3874”, както и „потвърждаваме товаренето с автомобил: Вр 0338 АТ/Вр 5977”. Във връзка с изложеното дотук, ищецът е издал фактура № 265/09.07.2008 г. на ответника за сумата 480 лева, от която 400 лева – санкция за неосъществен транспорт на групаж от Г. до Ф. на 09.07.2008 г. и 80 лева – ДДС върху тази сума. Видно от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, фактура № 265/09.07.2008 г. е получена, описана и осчетоводена в счетоводството на „Х. К.” Г. К., като същата не е платена.

По делото е приета като доказателство заявка от 14.07.2008 г. до ищеца, с посочен заявител „Х. К.” К., подписана от н-к отдел „П.” Т. М., относно транспорт с един брой групажен автомобил на 30 куб.м. /3 800 кг/ обувки в кашони до Ф., с посочено място на товарене – Г., дата на товарене, най – късна дата за разтоварване, час на товарене и договорено навло – 1 950 лева /без ДДС/. В заявката се моли след подписването и подпечатването й от ищеца същата да бъде върната обратно на посочен факт, като е посочено, че стоката е по акредитив. Върху заявката ищецът е отразил: „Потвърждавам, авт. Р 1803 РМ, 14.07.2008 г.”. С писмо адресирано до К. С., ищецът е поискал да се осигури подаването на автомобила – Р 1803 РМ, за 16.07.2008 г. или 17.07.2008 г. до 13 часа на посочения в заявката адрес в Г.Г., за превоз на товара, уточнен в заявката – обувки в кашони, 30 куб.м., 3 800 кг., до съответния адрес във Ф. Видно от приетата по делото като доказателство Международна товарителница - CMR /в превод на български/ от 16.07.2008 г., изпращач на товара – 2 750 чифта обувки, 3 800 кг., е ответното Д. „Х. К.” Г.К.. Посочени са също получателя – Е. Е. Ф. З. Д. Л. К. Р., М., разтоварен пункт – Л., Ф., товарен пункт – Г., името на превозвача – „У. Л.” О. Г.Р., както и автомобила, с който се извършва превоза – камион Р **** РМ. Международната товарителница – CMR е подписана и подпечатана с печат на изпращача „Х. К.” К.. Във връзка с изложеното дотук, ищецът е издал фактура № 267/17.07.2008 г. на ответника за сумата 2 340 лева, от която 1 950 лева – стойност на организация на транспорт с автомобил Р 1803 РМ от Г. до Ф. и 390 лева – ДДС върху тази сума. Видно от назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, фактура № 267/03.07.2008 г. е получена, описана и осчетоводена в счетоводството на „Х. К.” Г.К., като същата не е платена.

Видно от факс от 18.07.2008 г., адресиран до „Х. К.” К., филиал – Г., г-н Т.М., ищецът уведомява последния, че предлаганата от него оферта за групаж 16 куб.м., 1 900 кг., обувки в кашони, от Г. до посочен адрес в Х., е 1 400 лева, като сочи, че след получаване на писмена заявка ще изпрати номера на автомобила. Върху представения по делото като доказателство факс от 18.07.2008 г. на ръка са отразени номерата на автомобилите – СА **** КК/С **** ЕР. С факт от 21.07.2008 г., адресиран отново до „Х. К.” К., филиал – Г., г-н Т.М., ищецът уведомява последния, че предлаганата от него оферта за групаж 50 куб.м., обувки в кашони, от Г. до посочен адрес в Х., е 2 800 лева, като сочи, че след получаване на писмена заявка ще изпрати номера на автомобила за товарене в събота – 26.07.2008 г. По делото е приета като доказателство заявка изх.№ 085/21.07.2008 г. до ищеца, с посочен заявител „Х. К.” К., подписана от н-к отдел „П.” Т. М., относно транспорт с групажен автомобил на 50 куб.м., 5 200 кг., като на ръка е дописано: +15 куб.м. или общо 65 куб.м., 6 760 кг”, обувки в кашони до Х., с посочено място на товарене – Габрово, дата на товарене, най – късна дата за разтоварване, час на товарене и договорено възнаграждение – 2 800 лева /без ДДС/, като на ръка е дописано: + 400 лева или общо 23 200 лева. В заявката се моли след подписването и подпечатването й от ищеца същата да бъде върната обратно на посочен факт, като е посочено, че стоката е по акредитив. С факс до заявителя, ищецът е върнал заявката подписана и подпечатана от него, със следното отразяване: „авт. СА **** КК/С 1104 ЕР за 26.07.2008 г. – 10 часа, С. 21.07.2008 г.”. С писмо от 21 юли 2008 г., адресирано до К. С., ищецът е потвърдил подаването на автомобил за 26.07. - събота, за товарене на обувки и превод на същите от Г. за Х. – обувки в кашони, 50 куб.м., 5 200 кг., до съответния адрес в Х.. Видно от приетата по делото като доказателство Международна товарителница - CMR /в превод на български/ от 26.07.2008 г., изпращач на товара – 4 104 кг, 2 280 чифта кожени обувки, е ответното Д. „Х. К.” Г.К.. Посочени са също получателя и разтоварен пункт – В., Х., товарен пункт – Г., името на превозвача-Б. Т.” Е.Г.С. както и автомобилите, с които се извършва превоза – камиони СА**** КК/С **** ЕР. Международната товарителница – CMR е подписана и подпечатана с печат на изпращача „Х. К.” К.. Във връзка с изложеното дотук, ищецът е издал фактура № 271/28.07.2008 г. на ответника за сумата 3 840 лева, от която 3 200 лева – стойност на организация на транспорт с автомобил СА **** КК/С 1104 ЕР, натоварен на 26.07.2008 г., от Габрово до Холандия и 640 лева – ДДС върху тази сума. Видно от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, фактура № 271/28.07.2008 г. е получена, описана и осчетоводена в счетоводството на „Х. К.” Г. К., като същата не е платена.

Видно от писмо от 28.07.2008 г. относно износ за Х., адресирано до „Х. К.” К., филиал – Г., г-н М., ищецът уведомява последния, че потвърждава подаване на соло автомобил с двама шофьори за 29.07. в Габрово за товарене на 30 куб.м. или 3 100 кг. обувки за Холандия с пристигане в петък – 01.08.2008 г., за който транспорт цената е 2 800 лева без ДДС, както и уведомява адресата, че очаква тяхната заявка. По делото е приета като доказателство заявка изх.№ 090/28.07.2008 г. до ищеца, с посочен заявител „Х. К.” К., подписана от н-к отдел „П.” Т. М., относно транспорт с един брой автомобил с двама шофьори на 30 куб.м. /3 100 кг/ обувки в кашони до Х., с посочено място на товарене – Г., дата на товарене – 29.07.2008 г., най – късна дата за разтоварване, час на товарене и договорено навло – 2 800 лева /без ДДС/. В заявката се моли след подписването и подпечатването й от ищеца същата да бъде върната обратно на посочен факт, като е посочено, че плащането на навлото ще се извърши след представяне на подписано CMR и фактура за транспорта, както и че стоката е по акредитив. С факс до заявителя, ищецът е върнал заявката подписана и подпечатана от него, със следното отразяване: „Потвърждавам подаване на соло автомобил СО 3830 АВ при горните условия, С. 28.07.2008 г.”. С писмо от 28.07.2008 г. адресирано до фирма „НДС – Н. С.”, относно соло автомобил за Х., ищецът е потвърдил подаването на 1 автомобил за 29.07. за товарене на обувки от Г. за Х., при условията, посочени в цитираната по – горе заявка, като е посочено изрично, че заявката е за автомобил СО **** АВ. Видно от приетата по делото като доказателство Международна товарителница - CMR /в превод на български/ от 29.07.2008 г., изпращач на товара – 1 900 кг, 1 000 чифта кожени обувки, е ответното Д. „Х. К.” Г.К.. Посочени са също получателя и разтоварен пункт – Ваалвик, Холандия, товарен пункт – Г., името на превозвача – „А. – МТ”, „М. В.” Г.Б., както и автомобила, с който се извършва превоза – камион СО 3830 АВ. Международната товарителница – CMR е подписана и подпечатана с печат на изпращача „Х. К.” К.. Във връзка с изложеното дотук, ищецът е издал фактура № 272/ 29.07.2008 г. на ответника за сумата 3 360 лева, от която 2 800 лева – стойност на организация на транспорт с автомобил СО 3830 АВ, натоварен на 29.07.2008 г., от Г. до Х. и 560 лева – ДДС върху тази сума. Видно от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, фактура № 272/29.07.2008 г. е получена, описана и осчетоводена в счетоводството на „Х. К.” Г. К., като същата не е платена.

С писмо от 30.07.2008 г., адресирано до „Х. К.” К., филиал – Г., г-н Т.М., ищецът уведомява последния, че предлаганата от него оферта за групаж 65 куб.м., 5 500 кг. обувки в кашони, от Г. до посочен адрес в Х., е 3 100 лева, като сочи, че след получаване на писмена заявка ще изпрати номера на автомобила за товарене на 01.08.2008 г. след обяд. По делото е приета като доказателство заявка изх.№ 092/28.07.2008 г. до ищеца, с посочен заявител „Х. К.” К., подписана от н-к отдел „П.” Т. М., относно транспорт с един брой групажен автомобил на 65 куб.м. /5 500 кг/ обувки в кашони до Холандия, с посочено място на товарене – Г., дата на товарене – 01.08.2008 г., най – късна дата за разтоварване, час на товарене и договорено навло – 3 100 лева /без ДДС/. В заявката се моли след подписването и подпечатването й от ищеца същата да бъде върната обратно на посочен факт, като е посочено, че плащането на навлото ще се извърши след представяне на подписано CMR и фактура за транспорта, както и че стоката е по акредитив. С факс до заявителя, ищецът е върнал заявката подписана и подпечатана от него при горните условия и със следното отразяване: „Потвърждавам, с авт. СМ 2979 АК/СМ 0825 ЕЕ”. С писмо от 30.07.2008 г. адресирано до Катя Спасова, ищецът е поискал да се осигури подаването на автомобила – СМ **** АК/СМ **** ЕЕ, на 01.08.2008 г., 9.00 часа на посочения в заявката адрес в Г.Г., за превоз на товара, уточнен в заявката до съответния адрес в Х. По делото са приети като доказателство 3 броя Международни товарителници - CMR /в превод на български/, двете от 30.07.2008 г., а третата от 29.07.2008 г., видно от които изпращач на товара – 1 175 кг, 693 чифта кожени обувки /по CMR от 29.07.2008 г./, 2 304 кг, 1 280 чифта кожени обувки /по едната CMR от 30.07.2008 г./ и 1 512 кг, 840 чифта кожени обувки /по другата CMR от 30.07.2008 г./, е ответното Д. „Х. К.” Г.К.. Посочени са и в трите CMR също получателя и разтоварен пункт – Х., В., товарен пункт – Г., името на превозвача – „Н. – Н. К.” Г.С., както и автомобила, с който се извършва превоза – камион СМ **** АК/СМ **** ЕЕ. Международните товарителници – CMR са подписани и подпечатани с печат на изпращача „Х. К.” К.. Във връзка с изложеното дотук, ищецът е издал фактура № 279/ 01.08.2008 г. на ответника за сумата 3 720 лева, от която 3 100 лева – стойност на организация на транспорт с автомобил СМ 2979 АК/СМ 0825 ЕЕ, натоварен на 01.08.2008 г., от Г. до Х. и 620 лева – ДДС върху тази сума. Видно от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, фактура № 279/01.08.2008 г. е получена, описана и осчетоводена в счетоводството на „Х. К.” Г.К., като същата не е платена.

По делото са представени 3 броя писма, съответно от 13.08.2008 г., 28.08.2008 г. и 10.09.2008 г., адресирани до „Х. К.”, г.н М., с които ищецът настоява да му бъде платено за проведените 5 транспорта за Европа – Ф. и Х., по процесните описани по – горе фактури.

От приетите по делото като доказателства – удостоверение изх.№ 91/ 27.04.2009 г. на „Х. К.” Г.К. и справка за трудови договори на лицето Т. С. М., издадена от НАП – Т. д. К., се установява, че Т. М. не е служител в Х. К.” Г.К. и не е в трудовоправни отношения с дружеството и не е бил, както и че същият от 01.06.2002 г. до 20.10.2008 г. е бил на работа по трудово правоотношение с фирма „Р.”. В тази връзка, от посочения в справката на НАП – ТД – Кърджали ЕИК на фирма „Р.” и след направена справка в търговския регистър се установява, че се касае за „Р.” Г.Г..

По делото е приложена преписка № 144/2008 г. по описа на РУ на МВР – К., образувана по сигнал от управителя на „Б. М. Д.” Е. – С. за извършена измама от длъжностни лица от „Х. К.” Г. К. и нанесена на Д. вреда в размер на 15 180 лева, приключила с Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 18.12.2008 г. на Районна прокуратура – К..

От обсъдените по – горе писмени доказателства се установява, че за периода от края на месец юни 2008 г. до 01.08.2008 г. ищецът, в качеството на спедитор, е организирал пет транспорта на стоки /обувки/ - четири до Х. и един до Ф., за което е съставил шест фактури на обща стойност 15 180 лева, от които фактури с номера 262/03.07.2008 г., 267/17.07.2008 г., 271/28.07.2008 г., 272/29.07. 2008 г. и 279/01.08.2008 г. – за организиране на съответния транспорт и фактура № 265/09.07.2008 г. на стойност 480 лева, представляващи санкция за неосъществен транспорт на стоки от Г. до Ф. на 09.07.2008 г. В тази насока са писмата на ищеца за осигуряване подаването на автомобил във връзка с конкретния превоз на стоки, заявен предварително и при условията на всяка заявка, както и разменената кореспонденция със заявителя, при която се сочи възнаграждението на ищеца и се потвърждава осигуряването на автомобила, а така също и издадените впоследствие международни товарителници /CMR/, установяващи, че превоза на съответните стоки е извършен с посочения и осигурен от ищеца автомобил и при условията на направената до ищеца заявка. С други думи, от цитираните писмени доказателства се установява, че организацията от страна на ищеца на съответния транспорт на стоките се е извършвала по заявка и се е изразявала в осигуряването на превозвач и договаряне с него на условията, при които да бъде извършен превоза. Установява се също, че заявките до ищеца за осигуряване и извършване на съответния транспорт, с описание на товара, посочване на дестинацията, място, дата и час на товарене и най- късна дата на разтоварване, са били правени от лицето Т. М., началник отдел „П.” във фирма „Р.” Г.Г., от името на ответното Д. „Х. К.” Г.К..

Във връзка с горното, ответното Д. прави довод, че между него и ищеца не са съществували търговски и договорни взаимоотношения, в това число свързани с транспортна и спедиционна дейност, като оспорва твърдението на ищеца за осигурен от него превоз на стоки в чужбина, собственост на „Х. К.” Г.К., по начин, в срок и направление, уговорени между страните. Този довод въззивният съд намира за неоснователен. От събраните и обсъдени по – горе доказателства, в това число от представените по делото международни товарителници /CMR/ се установи, че превоза на съответните стоки – обувки, е извършен именно с посочения и осигурен от ищеца автомобил и при условията на направената до него заявка. Видно от общо седемте международни товарителници /CMR/, изпращач на стоката, обект на разменената с ищеца по факс или електронна поща кореспонденция, е „Х. К.” Г. К., което се установява от положения за дружеството подпис и печат. В тази връзка, самият изпълнителен директор на дружеството – М. К., в съдебно заседание на 08.12.2009 г. признава, че печата, положен на международните товарителници съответства на този на дружеството.

В подкрепа на изложеното дотук са и обясненията, дадени от представителя на „Х. К.” Г.К. – М. Н. К., по приложената по делото преписка № 144/2008 г. по описа на РУ на МВР – К., съгласно които през процесния период ответното Д. е работило с фирма „Р.” Г. Г., както и че е имало учреден акредитив на „Х. К.” Г. К. в клон на Банка „О.” С. съгласно който получател на плащанията за осъществения износ на продукцията е именно на „Х. К.” Г.К.. Обясненията относно учредения акредитив, дадени от представител на „Х. К.” Г. К. по посочената преписка, представляват по същество извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт и като такова е доказателство за същия. Съгласно чл.435, А.1 от ТЗ, акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови условия. В тази връзка следва да се посочи, че при акредитивната форма на плащане наредителят (платецът) – в случая купувачът на експедираната продукция, възлага на банка да открие акредитив в полза на получателя /в случая – „Х. К.” Г.К./, срещу покритие от сметката на платеца, като предварително поставя условията, при които получателят може да получи сумата по акредитива. Впрочем, тези обстоятелства се установяват и от приложеното по цитираната по – горе преписка № 144/2008 г. по описа на РУ на МВР - К. писмо изх.№ 446/02.12.2008 г. на „Р.” Г.Г., в което се сочи, че във връзка с осъществения износ на обувки в периода 25.06.2008 г. – 01.08.2008 г. клиентите Orces и DSM са открили акредитиви, които се усвояват от „Х. К.” Г. К., като към писмото са приложени и два акредитива от посочените клиенти на името на ответното Д..

Що се касае до горепосочените CMR товарителни÷и, то следва да се посочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че след като договорите за превоз са били сключени с други лица, то същите се явявали спедитори, а не ищеца. От обсъдените по – горе доказателства се установи, че посочените в CMR товарителниците лица са превозвачи, като осигуряването на сключването на съответния договор за превоз е извършено от ищеца, което се установява от обстоятелството, че превоза на съответната стока е извършен именно с посочения и осигурен от ищеца автомобил и при условията на направената до него заявка.

От друга страна, в цитираното по – горе и приложено по преписка № 144/2008 г. по описа на РУ на МВР – К. писмо изх.№ 446/02.12.2008 г. на „Р.” Г. Г., се сочи, че в периода 25.06.08 г. - 01.08.2008 г. са имали съвместна дейност по производство и износ на обувки, което обстоятелство се потвърждава както от обясненията на представляващия „Х. К.” Г.К., дадени в съдебно заседание на 08.12.2009 г., така и от материалите, съдържащи се в преписка № 144/ 2008 г. по описа на РУ на МВР – К.. В тази връзка, независимо, че по делото не се събраха доказателства, установяващи категорично, че при отправяне на заявките за транспорт и приемането на офертата на ищеца, включваща и съответното възнаграждение, лицето Т. Ма. е бил надлежно упълномощен от ответното Д., то в случая намира приложение хипотезата на чл.301 от Търговския закон, касаеща действия без представителна власт, доколкото от гореизложеното се установи, че същият е действал от името на дружеството – ответник. Съгласно цитираната разпоредба, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В тази връзка, от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установи, че процесните шест броя фактури, съставени от ищеца, за организация на съответния транспорт до Х. и Ф. и за неустойка за неосъществен транспорт до Ф., са получени, описани и осчетоводени в счетоводството на „Х. К.” Г.К.. При това положение съдът намира, че с осчетоводяване на процесните фактури в своето счетоводство ответникът е потвърдил действията на Т. М., извършени от името на „Х. К.” Г. К. и изразяващи се в приемане на предложената оферта на ищеца и направени заявки до същия за осигуряване и извършване на съответния транспорт на продукцията до Х. и Ф.. Впрочем, обстоятелството, че ответното Д. е потвърдило действията на Т. М. се установява и от съставените и обсъдени по – горе международни товарителници /CMR/, видно от които превоза на съответните стоки – обувки, обект на разменената с ищеца по факс или електронна поща кореспонденция, е извършен именно с посочения и осигурен от ищеца автомобил и при условията на направената до него заявка, като изпращач на товара е „Х. К.” Г.К..

С други думи, от гореизложеното се установява, че между страните по делото са съществували договорни отношения, по силата на които ищецът, срещу договорено възнаграждение, се е задължил и е организирал пет превоза на стоки /обувки/ по начин, в срок и по направления, уговорени между тях, за което е съставил шест фактури на обща стойност 15 180 лева, от които фактури с номера 262/ 03.07. 2008 г., 267/ 17.07.2008 г., 271/28.07.2008 г., 272/29.07. 2008 г. и 279/01.08.2008 г. – за организиране на съответния транспорт и фактура № 265/09.07.2008 г. на стойност 480 лева, представляващи санкция за неосъществен транспорт на стоки от Габрово до Франция на 09.07.2008 г. Установи се също, че посочените фактури са получени, описани и осчетоводени в счетоводството на „Х. К.” Г.К., но не са платени. При това положение следва да се приеме, че е налице вземане на „Б. М. Д.” Е. Г.С. срещу „Х. К.” Г.К. в размер на 15 180 лева, представляващо възнаграждение за организиране на превоз, по цитираните фактури, за което вземане е издадена заповед № 3/08.01.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.Г.д.№ 16/2009 г. по описа на Районен съд – К..

Предвид основателността на предявения иск за съществуване на посочената главница, основателен се явява и искът за установяване съществуване на вземане на ищеца против ответника, произтичащо от лихви за забава, които видно от приложените по делото справки са общо в размер на 932.38 лева, за периода от 04.07.2008 г. до 15.12.2008 г.

Ето защо следва да се отмени решението на районния съд, в частта с която са отхвърлени предявените от ищеца против ответника искове за сумата от 15 180 лева, представляваща главница и за сумата от 932.38 лева, представляваща лихва за забава, като се признае за установено съществуването на вземане на „Б. М. Д.” Е. Г.С. срещу „Х. К.” Г.К. в размер на 15 180 лева, представляващо възнаграждение за организиране на превоз, по цитираните фактури, както и вземане в размер на 932.38 лева, представляващо лихви за забава, за периода от 04.07.2008 г. до 15.12.2008 г., за които вземания е издадена заповед № 3/08.01.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.Г.д.№ 16/2009 г. по описа на Районен съд – К..

При този изход на делото на ищеца се следват разноски общо в размер на 3 096.75 лева, от които за първата инстанция 1 421.50 лева, в това число 321.50 лева- държавна такса, 1000 лева – адвокатско възнаграждение и 100 лева – разноски за вещо лице, за втората инстанция в размер на 323 лева за държавна такса за въззивно обжалване и разноски за касационно обжалване в размер на 1 352.25 лева, от които 30 лева – държавна такса за допускане на касационно обжалване, 322.25 лева – държавна такса за касационно обжалване и 1000 лева – адвокатски хонорар.

Ето защо следва да се отмени решението на районният съд и в частта, с която е осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 900 лева, като се осъди ответното Д. да заплати на ищеца направените общо по делото разноски в размер на 3 096.75 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.422 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2 от 06.01.2010 г. по Г.д.№ 16/2009 г. на Крумовградският районен съд, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Б. М. Д.” Е. със седалище и адрес на управление в Г.С. Р. К. С., Ж. Б. б., У. № *, с ЕИК *, срещу „Х. К.” със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”А.Б. № *, с ЕИК *, в размер на 15 180 лева, представляващо възнаграждение за организиране на превоз, за което са съставени следните фактури - № 262/ 03.07. 2008 г., № 267/17.07.2008 г., № 271/28.07.2008 г., № 272/29.07. 2008 г., № 279/01.08.2008 г. и № 265/09.07.2008 г., както и вземане в размер на 932.38 лева, представляващо лихви за забава, за периода от 04.07.2008 г. до 15.12.2008 г., за които вземания е издадена заповед № 3/08.01.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.Г.д.№ 16/2009 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА „Х. К.” със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”А.Б. № *, с ЕИК * да заплати на „Б. М. Д.” Е. със седалище и адрес на управление в Г.С. Р. К. С., Ж. Б. брези, У. № 7, с ЕИК *, направените по делото разноски в размер на 3 096.75 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, А.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.