Решение по дело №1014/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260134
Дата: 27 август 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20204110101014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

      

       гр. Велико Търново, 27.08.2020г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 1014 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 127 ал. 2 СК.

Ищецът основава претенциите си на твърдения, че с ответницата са родители на малолетните деца Г. Г.Т., на 6 г. и В.Г.Т., на 3г. и че от м. април 2019г. са във фактическа раздяла. Ищецът посочва, че след раздялата децата са останали под грижите на майка си, като са заживели на квартира в гр. В. Търново. Изтъква, че на основание одобрена спогодба се е задължил да заплаща на всяко от тях месечна издръжка в размер на 140 лв. Ищецът допълва, че децата му гостуват всяка събота и неделя и че между тях е налице силна емоционална връзка. Твърди, че въпреки изплащаната от него издръжка, децата са зле облечени, изглеждат недохранени и са с недобре поддържана хигиена. Посочва, че те са му се оплаквали, че са гладни, че живеят в една стая, че нямат електричество, както и че искат да останат при него. Твърди да е провел разговор с ответницата за положението на децата, като сочи, че му е заявила, че желае те да живеят с него, както и че възнамерява да си търси работа в чужбина. Ищецът излага, че работи по трудов договор, че в жилището му има подходящи битови условия за отглеждане на децата, както и че има подкрепата на майка си, която живее с него. По тези съображения отправя искане до съда да му предостави упражняването на родителските права върху децата, те да имат местоживеене при него, да определен предложения режим на лични отношения с майката и последната да бъде осъдена да им заплаща предвидената по закон минимална месечна издръжка.

С отговора на исковата молба и насрещната искова молба ответницата оспорва твърденията на ищеца да е заплащал редовно присъдената месечна издръжка, както и твърденията му за незавидното положение и състояние на децата. Във връзка с последно излага, че съгласно удостоверение за предучилищно образование дъщеря им Г. Т. има изградени хигиенни навици и здравна култура. Ответницата допълва, че осъществява непрекъснат контрол над децата и при необходимост веднага ги води на лекар. Смята, че ищецът няма достатъчен родителски капацитет да си грижи за децата с оглед на тяхната възраст и здравословно състояние. Сочи, че и двете деца страдат от астма, с преобладаващ алергичен компонент. Допълва, че бащата често употребява алкохол, която го прави агресивен. Ответницата отрича да е споделяла с него, че желае той да се грижи за децата и оспорва същият да има подкрепата на майка си за това, тъй като последната й е споделяла, че с оглед възрастта си не може да се грижи за тях. Ответницата смята, че е отговорен родител и че разполага с нужния капацитет да отглежда и възпитава децата си, включително да полага необходимите специфични грижи, предвид на здравословното им състояние. Изтъква, че под нейните грижи децата се развиват нормално и се чувстват спокойни в семейната й среда. Допълва, че в момента е безработна, но получава детски надбавки в размер на 90 лв. и финансова помощ от по – големия си син, който работи в чужбина. Ответницата изтъква, че нуждите на децата от издръжка са нараснали, а определената от съда към момента е под минималния размер. По тези съображения желае да бъде определена за титуляр на родителската власт, децата да имат местоживеене при нея, за бащата да се определи режим на лични контакти и същият да заплаща увеличен размер на издръжката от 152, 50 лв. месечно за всяко от децата.

Съдът, като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и от представените удостоверения за раждане на Община В. Търново, издадени въз основа на акт за раждане № 0779/17.12.2013г. и акт за раждане № 1266/31.12.2016г. се установява, че те са родители на малолетните деца Г. Г.Т., на 6 г. и В.Г.Т., на 3г. Липсва спор по делото, че страните се намират във фактическа раздяла от м. април 2019г. и че оттогава децата живеят с тяхната майка, първоначално на квартира в гр. В. Търново, а впоследствие в с. Малки чифлик. Съгласно представения договор за наем от 01.09.2019г. за ползването на жилището в гр. В. Търново ответницата се е задължила да плаща наем в размер на 250 лв. От съвпадащите твърдения на страните се установява, че през почивните дни децата често гостуват при баща си. Не е спорно по делото, а и от представената съдебна спогодба от 08.10.2019г. по гр.д. № 2129/2019г. на ВТРС е видно, че ищецът се е задължил да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка в размер на 140 лв. От извлечение от банкова сметка *** „ЦКБ” АД се установява, че в периода м. октомври 2019г. – м. юни 2020г. ищецът е привеждал за издръжка на децата суми в порядъка от 60 лв. до 260 лв. От удостоверение с изх. № 61/20.05.2020г. и от изисканата от ТД на НАП справка се установява, че понастоящем бащата работи на длъжността „арматурист” в „***“ – ООД гр. В. Търново и че за периода от м. септември 2019г. – м. април 2020г. е получил брутна заплата в общ размер на 5332 лв. или средна брутна заплата в размер на 666, 60 лв. месечно. Видно от удостоверение за декларирани данни с изх. № 040192001959668/04.06.2020г. и справка на ТД на НАП-В. Търново, както и от служебна бележка от дирекция „Бюро по труда“ от 10.06.2020г. /листи 83-84/ ответницата няма действащи трудови договори и е регистрирана като безработна. Видно от приложеното по делото удостоверение от дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново с изх. № 0401-УД-1879/10.06.2020г. ответницата получава социални помощи за деца по реда на ЗСПД в размер 90 лв. месечно и е получила еднократна помощ за отопление в размер на 465, 90 лв. /лист 85/.

През учебната 2019/2020г. по – голямото дете Г. е записана за ученичка в първи клас в ОУ „***“ – гр. В. Търново, където е завършила и задължително предучилищно образование, а В.е записан в детска градина „***“, гр. В. Търново, която предстои да посещава от м. септември 2020г. /удостоверение № 986-14/29.05.2020г. и удостоверение № 219/22.07.2020г./.

От изисканите и представените по делото социални доклади от ДСП В. Търново /листи 35-37 и листи 105-106/ се установява, че през седмицата основните грижи за децата се полагат от тяхната майка, а през почивните дни често пребивават в семейната среда на бащата. След раздялата на страните първоначално майката и децата са живели под наем в гарсониера в гр. В. Търново, разполагаща със стая и преходна кухня. В жилището е имало течаща вода, но е спряно електричеството, поради неплатени сметки. Имало е и печка на дърва. Жилището е било обзаведено скромно и в него се поддържа сравнително добра хигиена. Впоследствие майката и децата за заживели под наем в с. Малки чифлик срещу наемна цена от 60 лв. Квартирата представлява етаж от къща, състоящ се от преддверие, две стаи, баня и тоалетна. Стаите са преходни, като в едната живеят майката и децата, като за голямото има самостоятелно легло, а в другата живее съжителката на по-големия син на ответницата. В имота има водоснабдяване и електричество. След нанасянето в имота е направен козметичен ремонт – налепени са тапети в стаите и са застлани подовете им с нов балатум и мокет. Липсва бойлер в банята. Ответницата е заявила, че синът й /***/, който отскоро работи в чужбина, предоставя за издръжката на домакинството ежеседмично парични средства в размер между 100 и 300 евро. Ищецът обитава общинско жилище в гр. В. Търново и живее заедно с майка си. Жилището е гарсониера и се състои от стая, кухня, коридор и сервизни помещения. В него има течаща топла и студена вода, както и електричество. Обзаведено е скромно и се поддържа много добра хигиена. И двамата родители имат близки /техните майки/, които оказват подкрепа при отглеждането на децата. При извършване на социалното проучване е наблюдавано поведението на децата и отношението им към всеки от родителите. Между всички тях има нормални взаимоотношения, като двамата родители показват своята загриженост и внимание към децата. Налице е изградена емоционална връзка на децата към родителите, както и между самите деца. В присъствието на ищеца по – голямото дете е споделило, че желае да живее при него и че там има по – вкусна храна. При разговора с майката децата са заявили, че се чувстват добре с нея и че им харесва новата квартира. Децата често боледуват от инфекции на дихателните пътища и са диспансеризирани, тъй като страдат от астма, с преобладаващ алергичен компонент. Приемат поддържаща медикаментозна терапия. Наскоро малкото дете е било прието в болницата и е лежало там заедно с майка си.

От показания на свид. *** ***а – познатата на страните се установява, че докато са били заедно и двамата са се грижили за децата. Работел е само ищеца. Ответницата не е работила никога и е заявявала, че същият е длъжен да ги издържа. Бащата е пазарувал и е носел в квартирата на майката и децата храна и друго каквото са поискали. Децата са радостни и щастливи, когато са с бащата. Водил ги скоро на море. Майката се държи лошо с тях, кара им се и ги удря за всяко нещо. Докато е нямало електричество в квартирата на децата, те са се къпели при ищеца, а дрехите им се перели от майката на ответницата. Последната основно пазарува картофи и спагети. Майката на ищеца може да помага за отглеждането на децата и те са й споделяли, че тя се грижи за тях.

От показанията на свид. В.Т. /баща на ищеца/ се установява, че ответницата не работи и че децата не желаят да ходят при нея защото ги бие с метлата, като свършват парите. Майката бързо изхарчвала парите за издръжката, затова ищецът започнал да купува храна и да я носи на децата. Майката на ищеца помагала в грижите за децата, готвела, перяла. Последно децата стояли две седмици при бащата, докато майката била в чужбина.

От показанията на свид. ***Т. – снаха на ответницата се установява, че майката се грижи за децата, готви и чисти. Готвела е дърва, когато в квартирата е нямало електричество. В новото жилище готвят на газ и топлят вода с бързовар. В него децата спят с майка си в една стая. Те се чувстват добре при нея. Тя се занимава с тях и си играе. Подготвя по – голямата за училище, като учат стихчета и пишат ченгелчета и букви. Преди се е случвало майката да удари с ръка дъщеря си, когато последната не е искала да направи нещо, но сега ответницата само се кара на децата. От малкото дете знае, че ищецът много псува, вика и го учи на неприлични неща. Присъствала е на скандали между страните, при които ищеца е заплашвал да убие ответницата. На тях са присъствали и децата. Бащата постоянно пие и винаги е с бира в ръка, дори когато е с тях. Докато с ответницата са били в чужбина, за децата се е грижил ищеца и като са се върнали, Г. заявила, че иска да живее с баща си. Тя често си сменяла желанието, като един път иска при него, друг път при майка си. Когато децата се връщат от посещение при баща си са щастливи и споделяли, че си играли в парка и че са ходили на сладкарница. През тази година децата са имали два – три пъти въшки, мазали са ги с препарати, а свидетелката ги е чистила. Последната споделя, че мъжа й /сина на ответницата/ работи в птицекланница в Холандия и редовно изпраща пари. Освен по 300 евро на седмица, получава от шефа си и допълнителни суми.

          От показанията на свид. ***– майка на ответницата, се установява, че и двамата родители са грижат за децата. Ищецът редовно пие и като пийне започва да обижда наред, включително ответницата и да говори глупости пред децата. Научил е малкото дете да псува. Голямото дете не харесвало, че баща му се напива и че му тогава му се кара. Децата искат да са при майката, но когато са пребивавали семейната среда на бащата, дъщеря им казвала, че иска да живее при него. Свидетелката посочва, че е ходила в новата квартира и там е по – хубаво от старата. Било чисто и подредено. Помагала е на дъщеря си да се грижи за децата и те се чувствали добре при нея. Ответницата пушела по една кутия цигари на ден и като й давал пари ищецът искал да знае какво си е купила.

При изслушването си по реда на чл. 59 ал. 6 СК всеки от родителите заявява желание и готовност да е титуляр на родителските права и да полага грижи за децата. Бащата споделя, че угажда на децата за всичко, което поискат и че когато са при него част от непосредствените грижи /готвене, пране и т.н./ се поемат от майка му. Майката признава, че не работи, тъй като получава доходи от друго място, както и се е подпомагана в грижите за децата от снаха си и от племенницата си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 127 ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

В случая е налице спор по смисъла на чл. 127 ал. 2 СК, тъй като всеки от родителите иска да бъде определен за титуляр на родителските права върху детето, за другия родител да бъде определен режим на лични отношения и същият да бъде осъден да заплаща издръжка за всяко от децата. Производството по чл. 127 ал. 2 СК по своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване на съдебна намеса в гражданско – правни отношения, в резултат на която, поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127 ал. 1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охраняване интересите на децата. Предвид на това в настоящото производство служебното начало има значителен превес над диспозитивното начало /т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС/, поради което съдът при произнасянето си относно мерките за упражняване на родителските права не е обвързан от конкретните искания на родителите по тях.

Обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права са примерно посочени в задължителната съдебна практика /т. II от ППВС № 1/1974г./. По съществените от тях са възпитателски качества и морален лик на родителите, полагани грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, социалната среда, в която предстои да живее детето, жилищно – битови и други материални условия на живот. Част от тези фактори са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59 ал. 4 СК. В тези критерии има съответната градация, но преценката по тях следва да е съвкупна, при отчитане на факта, че и всеки критерий има относителна самостоятелност. В тази връзка детето имат интерес упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по - способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждане като личност.

Въз основа на тези критерии и предвид на събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че майката е по - пригодния от двамата родители за осъществяване на родителската власт върху общите на страните деца. Безспорно се установи по делото, че след фактическата раздяла на страните, майката е родителят, който преимуществено е полагал непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Тя успешно задоволява основните им потребности и адекватно реагира на усложненото им здравословно състояние. Във връзка с последното майката регулярно и при нужда е осигурявала на децата своевременни медицински грижи и необходимата медикаментозна терапия. При възникнала необходимост е постъпвала с тях и в болнично заведение. Ответницата полага и нужните усилия да осигури доброто обучение и възпитание на децата. Майката активно се занимава с тях, като учи по – голямото да пише и да учи стихчета /показанията на свид. Т./, а със сина си оцветява и реди пъзели, което съответства на възрастта му /3 год./. Г. е завършила успешно задължително предучилищно образование, като е покрила държавните образователни изисквания за прием в първи клас. За предстоящата учебна година същата вече е записана в първи клас, а брат й В.е записан за детска градина. Майката осъществява необходимия родителски надзор над децата и при нея те се чувстват добре и спокойни, като между тях е изградена емоционална връзка /социален доклад от 23.07.2020г./. В хода на социалните проучвания не е установено в семейната среда на майката да са налице рискови фактори за развитието на децата и неглижиране на родителските задължения от нейна страна.

През периода на фактическата раздяла бащата основно е полагал грижи за децата през почивните дни или когато майката е била извън страната. В тези случаи ищецът с помощта на майка си успешно се е справял с преките грижи над тях. Във възпитателските му качества и в държането му пред децата обаче се откроява значителен дефицит. Установи се от показанията на свидетелите Т. и ***, че ищецът често злоупотребява с алкохол и става раздразнителен. Псува пред децата, кара им се, а е научил и сина си също да псува. В тяхно присъствие постоянно обижда ответницата и употребява алкохол, дори е учил В.да пие бира. Съдът кредитира като достоверни тези показания, доколкото свидетелите възпроизвеждат лично възприети от тях факти и обстоятелства. С това си поведение ищецът влияе негативно върху доброто възпитание на децата, което неминуемо се отразява върху психическото и нравственото им развитие. Във възпитателските качества на майката също се откроява негативен оттенък, доколкото същата не демонстрира добро отношение към труда, но с оглед ниската възраст на децата това не се отразява в такава степен върху тяхното изграждане като личности. На този ранен етап от развитието им обстоятелството, че майката не работи дава възможност да е ангажирана изцяло с преките грижи върху тях. Разбира се майката следва да промени това си отношение и да положи усилия да започне работа, за да не разчита на финансовата помощ от трети лица. В тази връзка финансовите възможности ищецът са по – добри от тези на ответницата, защото работи по трудов договор и има постоянни доходи. Въпреки това същият не заплаща в пълен размер присъдената до момента издръжка /извлечение от банковата сметка на ответницата/, което има своето негативно отражение върху неговите родителски качества. Дори да се приеме за доказано, че вместо пари купува храна за децата, за което не са събрани достатъчно убедителни доказателства, той не може по свое усмотрение да заменя паричното си задължение за издръжка.

Материално – битовите условия за живот при майката са се подобрили в хода на делото и същата заедно с децата обитава жилище, което е водоснабдено и електрифицирано и в което се поддържа добра хигиена. Всеки от родителите може да разчита на помощ от трети лица при полагането на грижи за децата. Предвид на това съдът намира, че социалното обкръжение на страните, предлаганите от тях жилищни условия и помощта на която могат да разчитат от други лица, не са фактори, които дават значим превес на някой от тях. Полът на по – голямото дете /женски/ и неговата възраст /6 год./, ниската възраст на сина на страните /3 год/ и хроничните здравословни проблеми на децата /бронхиална астма/ са критерии, които дават предимство на майката при отглеждането и възпитаването им, тъй като те имат нужда от непосредствена майчина грижа /арг. т. II „е” и „ж” на ППВС № 1/1974г./.

Комплексната оценка на всички изложени обстоятелства, при съобразяване най – вече на ниската възраст на децата и конкретните родителски и възпитателски качества на страните, налагат извода, че майката има все пак превес при повечето от критериите, предвидени в ППВС № 1/1974г и чл. 59 ал. 4 СК. Този превес не може да бъде преодолян с демонстрираното понякога желание на по – голямото дете да живее при баща си. От една страна това негова желание не е трайно и категорично заявено, тъй като когато е при майка си иска да живее с нея, а от друга то се преценява от съда наред с всички други обстоятелства и само по себе си не е водещ критерий при решаването на въпроса на кой от родителите да се възложат родителските права.

Мотивиран от всичко изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че упражняването на родителските права върху децата следва да се предостави на майка. При нея децата следва да имат местоживеене, доколкото не са налице условията на закона, за определяне на нещо различно.

Възлагането на родителската власт на майката изисква определяне на режим на лични отношения с бащата. При постановяване на този режим следва да се съобрази преди всичко висшия интерес на децата, който налага осигуряването на възможност за най – пълноценни контакти с онзи от родителите, който не упражнява непосредствено родителските права, за може същият да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи. В тази връзка съдът не е обвързан от предложените от родителите варианти на режим на лични контакти, а сам е властен да определи такъв, като се ръководи от интереса на децата. В случая бащата системно е полагал грижи за децата, между тях има изградена емоционална връзка и семейната му среда им е добре позната. Бащата има желание активно да участва в отглеждането им /арг. от изслушването по чл. 59 ал. 6 СК/ и разполага с необходимите за това условия, което обуславя определянето на един по – разширен режим на лични отношения. При съобразяване на изложеното, възрастта и пола на децата, както и обстоятелството, че ищецът преимуществено е полагал грижи за тях през почивните дни, съдът намира, че бащата следва да има право да вижда и взема децата при себе си всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя, с преписване, като ги връща на майката по адреса на местоживеене, през Коледните празници и Великденските празници - всяка четна година, а през Новогодишните празници и първата половина на определената за учениците пролетна ваканция – всяка нечетна година, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на рождения ден на децата и на своя рожден ден, както и всеки друг път по споразумение между родителите. Последното следва да покаже, че и двамата родители носят отговорността децата им да усетят, че те са способни да общуват в тяхно име, като оставят на заден план личните си отношения.

При решаване на спор между родителите по реда на чл. 127 ал. 2 СК, съдът по правило следва да се произнесе по въпроса за дължимата на детето издръжка, включитлено служебно. В случая между страните е налице одобрена съдебна спогодба, с която бащата се е задължил да заплаща на всяко от децата си месечна издържка в размер на 140 лв., считано от 12.07.2019г. По делото не се твърди от момента на определяне на издръжката да са нараснали нуждите на деца. Настъпила е обаче промяна в социално – икономическата обстановка в страната, изразяваща се в увеличаване размера на минималната работна заплата на 610 лв., което неминуемо води до повишаване на разходите за живот. От друга страна това има за последица, че размера на определената към момента издръжка се явява под законоустановения минимум от 152, 50 лв., представляващ 1/4 от миналната заплата за страната. Това налага изменението на дължимата от бащата издръжка до размера на 152, 50 лв. До този размер съдът намира, че същата ще съответства на нуждите на децата и възможностите на дължащия я родител.

В обобщение следва да се посочи, че по изложените по – горе съображения родителските права върху децата следва да се предоставят на майката, при която те да има местоживеене, за бащата следва да се определи посочения режим на лични контакти и същият следва да заплаща увеличен размер на издръжката от 152, 50 лв. При промяна на обстоятелствата, когато интереса на децата изисква това, всяка от страните може да инициира производство за изменение на така постановените мерки за упражняване на родителските права.

Страните не са поискали присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Дори и такива да бяха направени, с оглед характера на производството и предмета на делото, за настоящото производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл Определение № 385/25.08.2015г. по ч.гр.д. № 3423/2015г. на I г.о. на ВКС.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Г. Г.Т., ЕГН: ********** и В.Г.Т., ЕГН: ********** на майката А.М.Д., ЕГН: **********, с адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Г. Г.Т., ЕГН: ********** и В.Г.Т., ЕГН: ********** при майката А.М.Д., ЕГН: **********, с адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата Г. Г.Т., ЕГН: ********** и В.Г.Т., ЕГН: ********** и бащата Г.В.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, както следва: всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя, с преписване, като ги връща на майката по адреса на местоживеене, през Коледните празници и Великденските празници - всяка четна година, а през Новогодишните празници и първата половина на пролетна ваканция – всяка нечетна година, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на рождените дни на децата и на своя рожден ден – 2 септември, както и всеки друг път по споразумение между родителите.

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Г.В.Т., ЕГН: ********** се е задължил да заплаща на децата си Г. Г.Т., ЕГН: ********** и В.Г.Т., ЕГН: **********, съгласно съдебната спогодба по гр.д. № 2129/2019г. на ВТРС, като

ОСЪЖДА Г.В.Т., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на децата си Г. Г.Т., ЕГН: ********** и В.Г.Т., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител А.М.Д., ЕГН: **********, с адрес *** месечна издръжка от по 152, 50 лв. /сто петдесет и два лева и 50 стотинки/ за всяко дете до 15-то число на текущия месец по банкова сметка ***: ***, считано от 22.06.2020г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА Г.В.Т., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса върху уважения размер на издръжката от 36 лв., както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 ГПК предварително изпълнение на настоящото решение в частта за издръжката.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: