М О Т И В И
НОХД №205/2018г.на СсОС
Против подсъдимата А.И.А. *** е
предявено обвинение по чл.249, ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК за това, че на
23.06.2017г. в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, от
банкомат АТМ с идентификационен № D 0041801, собственост на банка ДСК-ЕАД,
монтиран на бул. „Македония“ №86, е използвала платежен инструмент-дебитна
карта от типа Maestro №67605802111392772, издадена на 04.03.2015г. от Централна
кооперативна банка-АД, клон Велико Търново, с титуляр К.М.Х. *** и е изтеглила
в 14:19:36 часа и м 14:20:49 часа парична сума в общ размер от 310 лева, без
съгласието на титуляра на картата, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Подсъдимата лично и чрез
процесуалният си представител в процедурата по чл.238, ал.1, т.4 НПК изразява
желание, съдебното производство да протече по реда на Глава двадесет и седма от
НПК, т.е. съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Силистра в съдебно заседание, проведено по реда на чл.252, ал.1 НПК поддържа
предявеното обвинение, като счита, че то е доказано от обективна страна по
безспорен начин. Предвид на това, прокурорът пледира за налагане на подсъдимата
на наказание по вид лишаване от свобода, в размер от две години, което да бъде
редуцирано и отложено за изпитателен срок от три години. Прокурорът пледира и
за налагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, в двойния размер на
инкриминираната сума.
Процесуалният представител на
подсъдимата-адв.К. същи намира, че обвинението е доказано и не оспорва
констатациите на прокуратурата. Посочва, че постъпката извършена от подсъдимата
не е била обмислена, като тя не е била наясно с последиците от това. Адв.К.
пледира за налагане на подсъдимата на наказание във вида и размера поискан от
прокурора.
Подс.А. изразява съжаление за
извършеното, а в правото й на последна дума изразява желание присъдата да бъде
условна.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП № 365/2017г. по
описа на РУМВР-Силистра и становището на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
В периода от 22.06.2017г. до 25.07.2017г.,
пострадалата К.М.Х. е била настанена с четирите си деца в Кризисен център за
лица обект на домашно насилие и трафик на хора-гр.Силистра. Там тя се запознала
с подс.А., където тя също била настанена с двете си деца. Двете се сприятелили
и в разговорите помежду им, Х. споделила на подсъдимата, че получава издръжка
за децата си от Община В.Търново, която й привеждат на дебитна карта издадена
от Централна кооперативна банка. Споделила също така, че сумата е в размер на
320 лева и се превежда в периода от 25-о до 27-о число. По този повод, веднъж
св.Х. попитала подсъдимата къде има АТМ, да провери дали са привели издръжката,
тъй като тя не познавала града. Подсъдимата й казала, че й предстои излизане в
града и може да извърши проверката. Х. й се доверила като й предоставила
дебитната карта и ПИН кода, с уговорката, че иска единствено да провери дали
парите са преведени, не и да извършва транзакции.
На 23.06.2017г. подсъдимата излязла в
града около 14.00 часа заедно с големия си син. След около час се върнала и
уведомила св.Х., че парите не са преведени, като й вирнала картата. Същият ден,
подсъдимата изразила желание пред психолога на Центъра, да напусне този в
Силистра, и да бъде преместена евентуално в гр.Бургас. На следващият
ден-24.06.2017г. подс.А. рано сутринта напуснала кризисния център. Същият ден
по-късно, св.Х. извършила проверка за наличност по дебитната си карта и
установила, че има около 7 лева. На следващият ден отново извършила проверка и след
като установила, че наличността е същата, позвънила на служител от обслужващата
банка, който й е казал, че превода е извършен, но на 23.06.2017г. е изтеглена
сума от 310 лева от банковата карта. Св.Х. уведомила за това директора на
кризисния център, който от своя страна уведомил органите на полицията. След
извършена справка в ЦКБ-АД, клон Велико Търново, се установили точния час, изтеглените суми, и устройството от което са
изтеглени. По отношение на иззетите записи от видеокамерата на въпросното
устройство, е извършена лицево-идентификационна експертиза, от която е видно,
че снимковите кадри са с такова качество, което не позволява ограничаване на
части и общи признаци, характеризиращи заснетото лице. След установяване
местонахождението и задържането й, подс.А. е признала вината си, като е
изяснила механизма на извършване на деянието, причините и подбудите поради
които го е извършила. До настоящият момент сумата не е възстановена на св.Х..
С оглед приетия от съда ред за
разглеждане на производството, подс.А. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, съобразно разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.
В тази връзка съдът констатира, че
направените от подсъдимата самопризнания се подкрепят от събраните и изготвени
по предвидения в НПК ред доказателства в досъдебното производство, каквито са
обясненията на подсъдимата, свидетелските показания, заключението на
изготвената лицево-идентификационна експертиза, извлечение от банкова сметка, ***,
данни за личността на подсъдимата.
При изграждане на изводите си относно
виновността на подс.А., съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
които излагат своите възприятия съобразно участието си в отделните етапи от
събитията, очертали рамката на фактическото обвинение, като тези показания са
последователни, изчерпателни и взаимно допълващи се. В пълна степен те
кореспондират с обясненията на подсъдимата, в които тя прави чистосърдечни
самопризнания и посочва подбудите и мотивите провокирали я към извършване на
деянието. Не липсва противоречие и между показанията на свидетелите и
останалите доказателствени източници, които в своята съвкупност установяват по
категоричен начин обстоятелствата, които са от значение за изясняване на
основание факт на доказване и свързаните с него данни относно времето и мястото
на извършване на деянието, неговото авторство и начина му на извършване.
Предвид на това съдът прие, че от
обективна страна подс.А. е осъществила престъпния състав по чл.249, ал.1, вр.с
чл.26, ал.1 НК, тъй като на 23.06.2017г. в гр.Силистра, в условията на
продължавано престъпление, от банкомат АТМ с идентификационен № D 0041801,
собственост на банка ДСК-ЕАД, монтиран на бул. „Македония“ №86, е използвала
платежен инструмент-дебитна карта от типа Maestro №67605802111392772, издадена
на 04.03.2015г. от Централна кооперативна банка-АД, клон Велико Търново, с
титуляр К.М.Х. *** и е изтеглила в 14:19:36 часа и м 14:20:49 часа парична сума
в общ размер от 310 лева, без съгласието на титуляра на картата, като деянието
не съставлява по-тежко престъпление.
Безспорно е в случая, че подс.А. е
използвала платежен инструмент-дебитна карта,
за извършване на платежни операции, каквито обективно е и осъществила,
изразяващи се в изтеглянето на парични суми в общ размер от 310 лева, без
знанието и съгласието на титуляра-св.Х..
Престъпния състав на чл.249, ал.1 НК
е извършен в условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 НК, тъй като
подс.А. с две деяния /извършени две отделни тегления на пари/ е осъществила
поотделно един състав на едно и също престъпление. Деянията са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като второто се явява от обективна и субективна страна продължение
на първото.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено, с пряк умисъл като форма на вината. Подс.А. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните
последици, като е целяла и искала настъпването им. Тя е съзнавала, че за
личното си облагодетелстване използва чужд платежен инструмент /дебитна карта/
и то без знанието и съгласието на титуляра на платежния инструмент.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.А. за осъщественото деяние по чл.249, ал.1, вр.с чл.26,
ал.1 НК, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства направените
искрени самопризнания, осъзнаването на вината, процесуалното й поведение,
спомогнало за изясняване на фактическата обстановка, чистото й съдебно минало
към инкриминираната дата.
Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът прие невъзстановяването на щетата.
При относителната тежест на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът индивидуализира наказанието на подс.А.
в предвидения от закона минимум, а именно: две години лишаване от свобода.
Предвид характера на производството /съкратено съдебно следствие при хипотезата
на чл.371, т.2 НПК/, съдът редуцира така определеното наказание при
предпоставките по чл.58а, ал.1 НК с една трета, и определи същото в размер на
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Отчитайки материалното състояние на
подсъдимата, съдът определи и размера на предвиденото кумулативно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева.
С оглед реализиране целите на
наказанието предвидени в чл.36 НК, и след преценка на установените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и
дееца, съдът прие, че спрямо подс.А. са налице предпоставките за приложение на
института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК. На подсъдимата следва да се
предостави възможност в един отлагателен период от три години да преосмисли
поведението си и да демонстрира, че наказанието й е въздействало
предупредително и поправително.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимата да заплати и направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 75,20 лева в полза на
ОДМВР-Силистра.
На основание чл.309, ал.1 НПК съдът
потвърди взетата спрямо подсъдимата мярка за неотклонение „подписка“.
Съдът счита, че наложеното на подс.А.
наказание в този си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна,
поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: