РЕШЕНИЕ
№ 2183
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330110163 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК ********** срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер от 339, 47 лв.- главница, от която 324, 47 лв.- регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № **********, за
причинени имуществени вреди по МПС с рег. № ********* в резултат на настъпило
ПТП на дата ****** г., при което лекият автомобил попада в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно на ул. „**********“ в гр. ***** и 15 лв.-
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда / 14.08.2020г./ до окончателното й
изплащане.
Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „Хюндай Туксон” рег. № ******** е
застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка „Каско”,
обективиран в застрахователна полица № *********** с период на валидност на
покритието от 30.08.2019г. до 29.08.2020г. На дата *****г., на ул. „*****“ в гр.
********, посоченото МПС било управлявано от водача Т. В. Т., когато попаднало в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на контакта, по
горепосоченото МПС настъпила увреда по предна дясна гума. Гумата била значително
увредена, което налагало цялостната й подмяна. Водачът на увредения лек автомобил
незабавно се свързал с ищцовото дружество и впоследствие регистрирал настъпилата
щета, за което било създадено уведомление за щета № **********. Ищцовото
дружество изчислило увредите на сума в размер от 324, 47 лв., която сума била
преведена на 02.03.2020г. по посочена от увреденото лице банкова сметка.
Допълнително, ищецът е сторил и ликвидационни разходи във връзка с щетата в
размер на 15 лв., които също претендира да му бъдат заплатени от ответника. Ищецът
1
сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и
разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната
отсечка. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от страна на
ответника. Преди първото по делото открито съдебно заседание, ответникът депозира
писмено становище в насока неоснователност на предявения иск / л. 61- 64 от делото / .
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца
е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните
материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното
задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно
обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване
на ПТП, вследствие на което са настъпили увреди по застрахованото имущество ( в
случая МПС, с рег. № *******), както и размерът на дължимото обезщетение.
Между страните не е налице спор, че ул. „******“ се намира в
административните граници на гр. ****** ( поради което и пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск е Община Пловдив ).
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД и
собственика на МПС рег. № *********** за застраховка „Каско +”, обективирана в
полица № **************, с период на застрахователно покритие от 30.08.2019г. до
29.08.2020г. Предвид това, към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие ( 17.02.2020г. ) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото
застрахователно правоотношение. В тази връзка, съдът счита за неоснователно
възражението на ответника за липса на валидно сключен договор за имуществено
застраховане. В рамките на настоящото исково производство, ищецът представи в
заверено копие от процесуалния си представител, както застрахователната полица, така
и приложимите към момента на сключване на договора общи условия ( л. 31- 58 от
делото ). Същите носят подпис на представител на ищеца и на застрахованото лице,
поради което и валидно обвързват лицата, между които е постигнато съглашението.
Следва да се посочи и че доколкото застрахователният договор и общите условия са
представени в заверен препис от адвоката на ищцовото дружество, то на основание чл.
32 Закон за адвокатурата, същите имат силата на официално заверени документи.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на процесната
дата- 17.02.2020 г. е настъпило ПТП – управляваният от Т. В. Т. лек автомобил рег. №
******** попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на ул.
„*******“ в гр. ******, вследствие на което са настъпили материалния щети по лекия
автомобил- предна дясна гума е напълно увредена и за подмяна. От заключението по
изготвената САТЕ / л. 102- 110/, което съдът кредитира изцяло като обективно
изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се
установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са вследствие на
установената неравност на пътя, като същата е в състояние да причини описаните в
исковата молба щети ( увреда на предна дясна гума ). Отразено е и че общата стойност
на частите и труда, необходим за възстановяване на автомобила ( стойността на самата
2
гума, демонтаж и монтаж ), възлизат на сума в размер от 383, 64 лв. с ДДС.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото
свидетел Т. В. Т. / л. 87- 88 /. Бидейки водач на процесното МПС към момента
настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен информационен
източник досежно процесните събития. Свидетелят изтъква, че дупката на пътното
платно е била необезопасена и несигнализирана. Предвид това, свидетелят поддържа,
че пътната неравност не е била видима за него. Непосредствено след като
управляваното от свидетеля МПС е преминало през дупката в пътното платно, по
предната дясна гума се образувала издутина. На бавен ход свидетелят се придвижил до
офис на застрахователя, за да бъде регистрирана и описана щетата. Впоследствие,
свидетелят закупил нова гума за управляваното от него МПС. Изтъква, че
застрахователят превел по банковата му сметка сума около 300 лв. Съдът кредитира в
цялост изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за
обективна и логически последователна.
Нужно е да се посочи и че заплащането на застрахователното обезщетение,
освен от думите на свидетеля се изяснява и от приетото по делото платежно нареждане
( л. 15 от делото, позиция № 10 ). Правилно, ищецът е заплатил дължимото
обезщетение по сметка на свидетеля Т. В. Т.. Последният е лизингополучател по
договор за лизинг с предмет процесното МПС рег. № ***** съобразно нормата на чл.
384, ал. 2, т. 1 КЗ, при частични вреди обезщетението се изплаща на
лизингополучателя. В случая, лизингополучателят е поискал да се изплати
обезщетение по „експертна оценка“ ( л. 10 ), поради което и застрахователното
обезщетение е изплатено по посочена от него банкова сметка.
След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е местен ( общински ) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата,
поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка
на ул. „********“ в гр. ****** осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя ( вкл. във връзка с
възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им ) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на
настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна
3
стойност възлиза на 383, 64 лв. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае
за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава ( тотална щета- чл. 390
КЗ ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е
именно възстановителната стойност ( в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по
т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д.
№ 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на
ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).
Горепосочената възстановителна стойност ( 383, 64 лв. ), не съответства на
изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума в размер от
324, 47 лв. Предвид това, по регресната претенция за заплатено застрахователно
обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от 324, 47 лв. Към тази
величина следва да се включи и сумата от 15 лв. – ликвидационни разходи във връзка
със заведената при ищеца щета. Нужно е да се посочи, че нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ
повелява обичайните разноски, направени за определяне на застрахователното
обезщетение също да бъдат възстановени от лицето, спрямо което е насочена
претенцията.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 339, 47
лв. ( включваща заплатеното обезщетение в размер от 324, 47 лв. и 15 лв.
ликвидационни разходи ). Върху посочената сума за главница се дължи и законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.08.2020г./ до
окончателното й погашение.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство в размер на 383 лева за държавна такса, адв. възнаграждение, САТЕ и
депозит за призоваване на свидетел.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 339, 47 лева – главница, от която 324,
47 лв.- регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № ************, за причинени имуществени вреди по МПС с
рег. № ***** в резултат на настъпило ПТП на дата ******** г., при което лекият
автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на ул.
„*******“ в гр. ******* и 15 лв.- ликвидационни разходи, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
14.08.2020г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********, да
заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 383 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4