РЕШЕНИЕ
гр. София,
03.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 14870 по описа за 2019 г. на Софийски
градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е
образувано по жалба с вх. № 10491/21.10.2019 г. по описа на ЧСИ Й.Ц., подадена
от С.А.М. в лично качество и в качеството му на управител на “М.И М.” ООД, ЕИК ******* – длъжници по изпълнително
дело № 20197840400076 по описа на ЧСИ Й.Ц., с рег. № 784 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, прехвърлено за продължаване на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20148410401288 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ,
с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – отказ от 11.10.2019
г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, поискано с молба от 16.09.2019 г., подадена от длъжниците С.А.М.
в лично качество и в качеството му на управител на “М.И М.” ООД.
В дадения срок е подадено
възражение от взискателя “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *******, в което
жалбата се оспорва като неоснователна.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и
доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните
действия, намира следното:
Изпълнително дело № 20148410401288 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – СГС, е образувано по молба от 03.02.2014 г. на “У.Б.” АД срещу длъжниците ЕТ “С.Т.-ММ”, С.А.М. “М.И М.” ООД и Е.А.М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.11.2013 г. от Софийски районен съд, 40 състав, по гр.д. № 44736/2013 г., с който длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на “У.Б.” АД сумата от 118 999,18 лева – главница по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 13 от 17.09.2010 г. и анекс № 1 от 15.09.2011 г. към договора, ведно със законна лихва за периода от 28.10.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 33 001,80 лева за периода от 20.05.2012 г. до 24.10.2013 г. и 4 222,02 лева – разноски по делото, а именно: 3 040,02 лева – държавна такса и 1 182 лева – възнаграждение на адвокат.
По молба от 26.06.2014 г., подадена от взискателя “У.Б.” АД, с постановление от 26.06.2014 г. ЧСИ Н.М. е постановил спиране на изпълнителното производство по
изпълнителното дело на основание чл. 432, т. 2 от ГПК.
С молба от 05.04.2018 г. е поискано конституирането по изпълнителното дело на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, придобило по силата на договор за цесия вземанията на “У.Б.” АД, на мястото на досегашния взискател.
С разпореждане от 19.09.2018 г. ЧСИ
Н.М. е възобновил изпълнителното производство по изпълнителното дело.
По искане на взискателя “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Й.Ц. и е преобразувано под
номер 20197840400076 по неговия опис.
По молба на взискателя “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД от 07.03.2019 г. е прекратено изпълнителното дело срещу длъжника Е.А.М..
С молба от 18.07.2019 г.
взискателят “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е поискал извършване на принудителни
действия – опис на недвижим имот на длъжника С.А.М..
По изпълнително дело № 20197840400076 е подадена молба от длъжниците С.А.М. в лично качество и в качеството му на управител на “М.И М.” ООД с искане да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
С обжалвания акт от 11.10.2019 г. частният съдебен изпълнител е оставил без уважение молбата на тези длъжници за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Разглежданата от съда жалба е допустима - подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт.
Настоящият състав намира, че направените в отговора на частната жалба доказателствени искания не касаят събиране на необходими по делото доказателства, поради което не се налага допускане на същите и провеждане на открито съдебно заседание. С оглед на това настоящият състав намира, че частната жалба следва да се разгледа в закрито заседание.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство се прекратява в случаите, посочени в закона
– чл.433 от ГПК, включително по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години.
В този случай законодателят приема, че взискателят се е дезинтересирал от
изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. “перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява, че след образуването на изпълнителното дело на 03.02.2014 г. взискателят е поискал спиране на същото, като изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, т. 2 от ГПК с постановление на съдебния изпълнител от 26.06.2014 г.
Изпълнителното дело е възобновено с разпореждане на съдебния изпълнител
на 19.09.2018 г. С препращането на изпълнителното дело при друг частен съдебен
изпълнител се запазват извършените действия, като изпълнителното производство
продължава пред втория съдебен изпълнител. С молба от 18.07.2019 г. взискателят “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е поискал
извършване на принудителни действия срещу длъжника С.А.М..
При изчисляване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК съдът не взема предвид периода, през който изпълнителното производство е било спряно по искане на взискателя на основание чл. 432, т. 2 от ГПК. Това е така, тъй като спирането представлява временна забрана за извършване на процесуални действия. Взискателят не следва да бъде санкциониран за упражняване на признатото му от закона право да поиска временно спиране на изпълнителното производство. С оглед на това и като не отчита периода, през който изпълнителното дело е било спряно (26.06.2014 г. – 19.09.2018 г.), настоящият състав намира, че не се установява да е изтекъл период повече от две години, без да са поискани от взискателя извършване на изпълнителни действия в изпълнителното производство. Не може да се обоснове извод, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението, за да бъде приложена перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради това съдът намира, че правилно е отказано от съдебния изпълнител да бъде прекратено производството по изпълнителното дело по молба на настоящия жалбоподатели на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
За яснота следва да се посочи, че дори при перемирането на изпълнителното дело, какъвто не е настоящият
случай, изпълнителният лист може да
бъде върнат на взискателя и/или да се подновят изпълнителните действия пред
същия или друг съдебен изпълнител, като се губят сторените по
изпълнението разноски, които не са били събрани до този момент.
Доводите на длъжника относно погасяване на вземането на взискателя по давност не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, съответно от съдебния изпълнител. Спорът относно погасяване по давност на вземането – предмет на изпълнителното производство, може да бъде разрешен в нарочен исков процес по предвидения за това ред, а не от съдебния изпълнител или от съда в настояшото производство по чл. 435 от ГПК, в което съдът действа като контролно-отменителна инстанция и не следва да разглежда спор за материалното право, подлежащо на принудително изпълнение.
В случая не се установя и вземането по
изпълнителния лист да е изплатено от длъжника.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Ответникът по жалбата не е
направил искане за присъждане на разноски по настоящото дело и не е представил
доказателства за извършването на такива, поради което разноски в производството
пред СГС не му се присъждат.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 10491/21.10.2019 г. по описа
на ЧСИ Й.Ц., подадена от С.А.М. в лично качество и в качеството му на управител
на “М.И М.” ООД, ЕИК ******* – длъжници по изпълнително
дело № 20197840400076 по описа на ЧСИ Й.Ц., с рег. № 784 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – отказ от 11.10.2019 г. за прекратяване
на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поискано с молба от 16.09.2019 г., подадена от длъжниците С.А.М. в лично
качество и в качеството му на управител на “М.И М.” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.