№ 602
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110206964 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-4332-005160/01.04.2022 г., издадено от Даниела Дескова - началник
сектор към отдел „ПП” при СДВР, на П. С. М., с ЕГН **********,
за това, че на 15.03.2022 г., около 14:00 часа, в гр. София, на бул. Пенчо Славейков
срещу № 6 бил установен лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, регистриран на
„Напоителни системи НТ“ ООД с водач П. С. М., който е участвал в ПТП на 15.03.2022 г.
около 07:20 часа в гр. София, на ул. Опълченска в района на кръстовището с ул. Кирил и
Методий, на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 от ЗДвП и пътен знак
Д 17 от ЗДвП, който не пропуска и реализира ПТП с пресичащата от ляво надясно спрямо
посоката на движение на автомобила пешеходка Е. Б. З. с ЕГН **********, която
впоследствие посещава УМБАЛСМ „Пирогов“, освободена с работна диагноза контузия на
лява глезенна става и контузия на шийни прешлени, след ПТП водачът П. М. не изпълнява
задължението си при пострадало лице от ПТП да уведоми компетентната служба на МВР и
да остане на място на местопроизшествието до пристигане на представителите на МВР.
Автомобилът и водачът са били установени от камери за видеонаблюдение при СДВР и са
снети сведения от участниците. С горното П. С. М. нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
ЗДвП, поради което му е наложено следното наказание:
- на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лЕ. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец.
Постановлението е обжалвано в срок от П. С. М., който в подадената жалба моли
атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, не се отрича, че жалбоподателят, като водач на лек
1
автомобил, е участвал в инцидент на посоченото в атакуваното НП кръстовище, като се
уточнява, че водачът се движил със скорост не по-висока от 1-2 км/ч, когато с предния десен
ъгъл на автомобила закачил преминаваща отляво надясно пешеходка. Последната се свлякла
от дясната страна на автомобила, а жалбоподателят слязъл, за да й окаже помощ.
Придружил момичето до тротоара и останал с нея около минута, през която няколко пъти
предложил на момичето да я закара до болница за всеки случай, но тя отказала, твърдейки,
че била добре и видимо така изглеждала, след което тръгнала пеша по ул. Св. Св. Кирил и
Методий в посока към бул. Христо Ботев. Обобщава се, че момичето не изглеждала като
„пострадала от ПТП“. Изразяват се претенциите за действията на актосъставителя при
съставяне на АУАН, тъй като актът бил съставен не в служебно помещение на СДВР-ОПП,
а пред „Пирогов“ след уговорена среща с актосъставителя. Твърди се, че АУАН не бил
надлежно връчен. В с. з. се допълва, че от фактите било установено, че шофьорът е спрял
след инцидента и е поискал да заведе момичето до болнично заведение, но тя му е била
отказала. По този начин жалбоподателят не бил разбрал, че момичето било пострадало и
съответно не е имал задължението да вика екип на полицията и да остане на място.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на ВР,
относно компетентността на актосъставителя и АНО; заверено копие на Заповед № 8121К-
13318/28.10.2019 г. на министъра на ВР за преназначаване на Даниела Дескова на
длъжността началник сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП и заверено
копие от Заповед № 513з-4692 от 10.07.2017 г. на директора на СДВР за преназначаване на
актосъставителя М. В.); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на
НП, както и съответствие между описаната в двата акта фактическа обстановка и
съответстващата правна квалификация; нарушението и обстоятелствата около твърдяното
му извършване се посочени по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се
констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят П. С. М. на 15.03.2022 г. около 07:20 часа в гр. София, по ул.
Опълченска, управлявал лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, регистриран на
„Напоителни системи НТ“ ООД. На кръстовището на ул. Опълченска с ул. Кирил и
Методий имало пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д 17
2
от ППЗДвП. По нея пресичала от ляво надясно, спрямо посоката на движение на
автомобила на М., пешеходка – св. Е. Б. З. с ЕГН **********. Последвало съприкосновение
между предната дясна част на автомобила, управляван от М., и св. З., при което последната
се свлякла на земята отдясно на автомобила. Разпитана в с. з., св. З. твърди, че била много
изплашена и стресирана от случая, както и че много я е болял кракът. От шока същата
нямала спомен дали е разговаряла с някой след инцидента и дали това е бил водачът на
автомобила. След инцидента отишла до училището, където се обучавала и съобщила за
случилото се на медицинската сестра. Последната се обадила на родителите на св. З., които
дошли и я закарали в УМБАЛСМ „Пирогов“. Разпитана в с. з., майката на пострадалата – св.
Е. Петрова З., заявява, че дъщеря й била много стресирана от случая, нямала спомен от него
и изпитвала силни болки в крака.
Видно от предоставена медицинска документация с писмо изх. № РД-44-
4272/27.07.2022 г. на УМБАЛСМ „Пирогов“, св. Е. Б. З. с ЕГН ********** била приета в
болничното заведение на 15.03.2022 г. в 10:40 часа с първоначална анамнеза „ПТП,
паднала“ и с обективно състояние „болка, оток, ограничено движение“. В резултат на
допълнителни изследвания и консултации били установени навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб с предписание за шийна яка и
елЕ.ция на крака.
За инцидента бил подаден сигнал на дежурната част на СДВР, откъдето сигналът бил
препратен на екип 991 от СДВР-ОПП, в лицето на свидетелите М. В. и Б. М.. Сигналът бил
за ПТП на кръстовището на ул. Опълченска с ул. Кирил и Методий с пострадало момиче на
16 години и напуснал участник в ПТП-то – водач на МПС. Св. В. прегледал в сектор
„Видеонаблюдение“ в СДВР записите от камерите на горепосоченото кръстовище, както и
на съседните такива, и установил като участник в ПТП-то лек автомобил „Пежо 307“ с рег.
№ ***, а по-късно и неговия водач, в лицето на жалбоподателя П. М.. При проведен
телефонен разговор с последния св. В. го уговорил да се яви в близост до УМБАЛСМ
„Пирогов“, където в момента се осъществявал преглед на пострадалата З., а именно - на бул.
Пенчо Славейков срещу № 6. Същия ден около 14:00 часа водачът М. се срещнал със
свидетелите В. и М. на уговореното място и признал пред тях за инцидента, както и заявил,
че искал да помогне, но не се случило. Св. В. разбрал от устните обяснения на
жалбоподателя, че след удара, момичето паднало и куцукайки се придвижило до тротоара,
където седнало, а водачът слязъл от автомобила и отишъл до нея.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – от показанията на актосъставителя М. В., свидетеля по
акта Б. М. и допуснатите като свидетели Е. Б. З. и Е. Петрова З., както и от приложените по
преписката и допълнително събрани и приобщени на съдебното следствие писмени
доказателства: медицинска документация с писмо изх. № РД-44-4272/27.07.2022 г. на
УМБАЛСМ „Пирогов“ и писмено сведение от Е. Петрова З.. Показанията на свидетеля В. са
в достатъчна степен обстоятелствени, хронологично подредени, логични и вътрешно
3
непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. В показанията си
свидетелите Е. Б. З. и Е. Петрова З. не бяха толкова детайлизирани, колкото св. В., но
отговориха на съществените релЕ.нтни въпроси, относими към предмета на доказване –
мястото на инцидента, обстоятелствата около инцидента и оказаната медицинска помощ в
„Пирогов“. Не се констатираха съществени противоречия между изложеното от двете
свидетелки и между изложеното от тях и заявеното от св. В., поради което съдът кредитира
и техните показания. Въпреки пестеливостта им, съдът кредитира и показанията на св. М.,
който единствено потвърди подписа си върху АУАН и участието в проверката. Няма пречка
да се кредитират и писмените доказателства, които потвърждават последиците от ПТП-то за
пострадалата Е. Б. З..
При така установената фактическа обстановка Съдът счита за в достатъчна степен
безспорно доказано, че на посочените в атакуваното НП време и място (15.03.2022 г. около
07:20 часа, на кръстовището на ул. Опълченска с ул. Кирил и Методий) жалбоподателят П.
М. е управлявал лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, като на пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д 17 от ППЗДвП, същият блъснал
пресичащата от ляво надясно, считано посоката на движение на автомобила му, пешеходка
Е. Б. З., на 16 г. Доказано е, че водачът М. е възприел съприкосновението между автомобила
му и пешеходката, както и свличането на земята отдясно на автомобила на св. Е. З.. Същият
е слязъл от автомобила си и възприел, че куцукайки, св. З. се придвижила до тротоара и
седнала на него. В този смисъл водачът М. е бил участник в „пътно-транспортно
произшествие“, съгласно дефиницията за „ПТП“ в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП
(„"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“). В
конкретния случай се касае за ПТП с нараняване на хора – св. Е. Б. З.. Последното
обстоятелство се доказва по категоричен начин от приложената медицинска документация,
сочеща за навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб, което е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на М. като водач на
горепосочения лек автомобил и неспазване на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП,
задължаваща го при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
След като е бил участник в ПТП, от което е пострадал пешеходец, водачът М. е бил
обвързан със задължението му по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП („Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: … 2.
когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи“).
По делото няма спор (а и жалбоподателят не оспорва), че именно П. М. с управлявания
от него автомобил „Пежо 307“ с рег. № *** е участвал в пътен инцидент, при който е
пострадала св. Е. З.. Възраженията на жалбоподателя са за това, че същият не бил разбрал,
че пешеходката е била действително „пострадала“ от инцидента. В ЗДвП липсва дефиниция
4
или критерий за „пострадало лице“, поради простата причина, че това понятие е житейски
утвърдено като всяко едно травматично увреждане, което е в състояние да причини
минимум болка. Не е необходимо другият участник в ПТП-то, особено когато е водач на
МПС, да е възприел медицинска документация за причинените травматични увреждания, за
да подходи към изпълнение на задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
Достатъчно е, че в случая водачът М. е възприел съприкосновение между автомобила му и
пешеходката, че се касае за непълнолетно младо момиче, че от удара същата е паднала и
куцукайки е отишла и седнала до отсрещния тротоар. Това са взе безспорно установени по
делото обстоятелства, които са давали напълно разумното основание на М. да осъзнае, че св.
З. е пострадала от удара от автомобила му и изпитва поне болка. Друг би бил въпросът, ако
водачът въобще не е разбрал за такова съприкосновение, но случаят не е такъв и именно
ударът (макар и лек) е принудил М. да спре, да слезе от автомобила си и да отиде до
пострадалото момиче. ИррелЕ.нтно е дали същата е отказала да бъде закарана до болнично
заведение. Вменената като нарушена разпоредба не предвижда задължение за водача да
откара пострадалото лице до болничното заведение, а да уведоми органите на МВР за
инцидента – обстоятелство, което той доказано не е сторил, въпреки, че е съзнавал, че
инцидентът го задължава да уведоми компетентните органи.
С оглед гореизложеното, извършеното от М. нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
ЗДвП се явява доказано, а наложеното му ориентирано към минимума административно
наказание по относимата санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в
размер на 100 лЕ. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, е правилно и
съответно на тежестта на нарушението. Не може да се обсъжда „маловажност“ на случая,
при положение, че се касае за ПТП с пострадал непълнолетен пешеходец при преминаването
му по пешеходна пътека.
В рамките на съдебното производство страните не са направили искания за
присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-005160/01.04.2022 г., издадено от Даниела Дескова
- началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, на П. С. М..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6