Р Е Ш Е Н
И Е
№……
Гр. София, 20.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Боряна
Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 6341
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от
24.01.2018 г. по гр. дело № 13325/2017 г.
на СРС, 88 с - в, е признато за установено, по отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че П.Н.К., ЕГН: ********** не дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******,
за потребена топлинна енергия за периода м. 11.2006 г. - м. 10.2013 г. сума в размер на 4 090.18 лв. и за периода от м.
05.2016 г. - м. 01.2017 г. сума в размер на 239. 89 лв.,
както и начислено обезщетение за забава върху всяка от главниците за периода от
31.12.2006 г. до 01.03.2014 г. в размер на сумата от 2 972. 51 лв., сума за
главница за дялово разпределение, начислена за периода м. 05.2008 г. - м.
06.2012 г. в размер на 30, 60 лв., а за периода от м. 05.2014 г. до м. 01.2017 г.
- сума в размер ща 21. 20 лв. и начисленото върху главниците за дялово
разпределение обезщетение за забава в размер на 21. 83
лв. за периода от м. 05.2008 г. до 01.03.2017 г. за топлоснабден имот :
апартамент № 12, находящ се в гр. София, бул.“*******. Ответникът е осъден за
разноски.
Въззивна жалба срещу решението само в
частта, в която е уважен иска за недължимост на главница за топлоенергия за периода от м. 05.2016 г. - м. 01.2017 г. в размер на 239, 89 лв., както и
на сума за дялово разпределение в размер на 21, 20 лв. за периода м.
05.2014 г. - м. 01.2017 г. е подал
ответника - „Т.С.” ЕАД с доводи, че е неправилно и необосновано в тази част,
постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържа
се, че в нарушение на задълженията си СРС не е обсъдил оспорените от ответника по съдържание частни документи в
съвкупност с останалите писмени доказателства. Сумите през процесните периоди
са начислявано по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки от ФДР на база реални отчет на уредите за дялово
разпределение в имота. От заключението на приетата експертиза е видно, че
сумите за топлоенергия са начислявани по действителен разход. Поддържа, че само
в случаите на месечно отчитане на уредите може да се даде заключение за точното
потребление по месеци. Конкретното количество ТЕ може да се определи за отчетен
период след изготвянето на реален отчет и изравнителна сметка. Не е възможно да
се даде конкретен отговор на въпроса каква е била консумацията за периода м.
05.2014 г. до м. 01.2017 г., тъй като отчета е следвало да се извърши през м.
04.2017 г. Според ответника липсва
правен интерес от предявяване на иска в тази част, понеже към момента на
предявяване на исковата молба задълженията не са станали още изискуеми - не е
издавана фактура за тях. Фактурата касаеща общо задължения за периода м.
05.2014 г. - м. 04.2017 г. е издадена през м. 07.2017 г. От експертизата се установява задължение за посочения период.
По тези съображения моли да се отмени решението в оспорената част и исковете да
са отхвърлят. Претендира разноски в производството и евентуално моли да се
намалят разноските на ищеца поради прекомерност.
Въззиваемата страна - ищцата П.Н.К. оспорва жалбата по
подробни съображения в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК и моли да се
остави без уважение. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно
постановено. Съдът намира, че от значение за спора, пренесен във въззивното
производство са доводите, касаещи оспорената част от решението на СРС - в
частта, в която вземането не е погасено по давност. По отношение на тази част
от решението се излага, че правилно СРС приема, че ответникът не е доказал
размера на доставената ТЕ в имота през периода, при негова доказателствена
тежест. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски.
По реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия
на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено при изяснена по
делото фактическа обстановка.
Решението
се оспорва само в частта, в която е уважен иска за недължимост на главница за топлоенергия за периода от м. 05.2016
г. - м. 01.2017
г.
в размер на 239. 89 лв., както
и на сума за дялово разпределение в
размер на 21, 20 лв. за периода м. 05.2014 г. – м. 01.2017 г. В останалата част,
касаеща погасените по давност суми за ТЕ, решението не е оспорено от ответника и
е влязло в сила.
По делото не е спорно и
от приетите пред СРС доказателства се установява, че през процесния период
ищцата е потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Съгласно чл. 153 ЗЕ, „потребители“, респективно „клиенти“ на ТЕ (според различните редакции на текста в различните
части от исковият период) са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Така е уредено понятието и според легалните дефиниции, дадени в пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), респ. в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ, според които „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ („битов клиент“ по
смисъла на т. 2 а § 1 ДР ЗЕ) е всяко лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си”, респективно - всяко лице, краен клиент, който купува
енергия или природен газ от доставчика.
Настоящият
състав намира, че в съответствие със ЗЕ първоинстанционният съд е
направил извод, че ищцата е обвързана от валиден договор за продажба на
топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ с ответника, възникнало по
реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Законодателят
е предвидил заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение.
То включва в себе си задължението за топлинна енергия за сградна инсталация,
топлинна енергия за отопление на имотите и за БГВ, по аргумент от чл. 142 ал. 2
от ЗЕ. При прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери размера
на доставената ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, респективно на водомерите за топла вода.
По отношение на сумата за
потребена топлинна енергия доставена в процесния имот за периода от м. 11.2006
г. - м. 10.2013 г. не е било спорно, че възлиза на 4 090. 18 лв., за която сума
СРС е приел, че вземането на ответника е погасено по давност, на основание чл.
111,б. „В“ ЗЗД. В тази част решението е влязло в сила.
Решението се
оспорва само в частта, в която е уважен иска за недължимост на суми за топлоенергия за периода от м. 05.2016
г. - м. 01.2017
г.
в размер на 239. 89 лв., както
и на сума за дялово разпределение в
размер на 21, 20 лв. за периода м. 05.2014 г. - м. 01.2017 г., само в тази част
съдът дължи произнасяне относно основателността на исковете.
Относно
сумата от 239 лв. за ТЕ за периода от м. 05.2014 г. до м. 01.2017 г. е налице
спор както относно количеството на доставената ТЕ, така и относно размера й. Изцяло в тежест на ответното дружество
е било да докаже, пълно и главно, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е
доставило ТЕ в имота на ищцата през оспорения период в определен размер и на
определена стойност. По аргумент за противното от чл. 153 ГПК не се доказват
само безспорните факти между страните, които са от значение за делото. Дължимостта
на суми за консумираната от ответника ТЕ и техните размери, подлежи на общо
основание на доказване от ответника - доставчик.
Съдът споделя изводите на СРС, че в
производството не са ангажирани доказателства относно факта, че в имота на ищцата
е доставена ТЕ в определено количество, чието заплащане претендира за периода
м. 05.2014 г. - м. 01.2017 г. Пред СРС е прието заключение само на ССчЕ, която
е възпроизвела вписаното във фактурите на ответното дружество. От тази
експертиза не може да се направи обоснован извод за конкретните количества
реално доставена ТЕ в имота, нито за дължимите суми за дялово разпределение през периода. Други
писмени доказателства касаещи потреблението на ТЕ за периода, включително такива
от ФДР, не са били ангажирани от ответника.
Действително, във връзка с
доказателствената тежест в процеса, пред СРС е била допусната СТЕ за
установяване на спорните факти по реалната доставка на ТЕ в имота на ищцата
през процесния период, но поради процесуалното поведение на ответника - невнесен
депозит, без посочване на конкретни причини за това, експертизата е била
заличена.
Следователно, исковете не са
установено първо по основание, за да се приложи задължението на съда да ги
присъди по стойност, по правилото на чл. 162 ГПК.
Тъй като крайните изводи на въззивният
съд съвпадат с решаващите изводи на СРС, решението в оспорената част е
законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
По разноските : С оглед изхода от спора - жалбата ще бъде
отхвърлена, право на разноски за тази инстанция има въззиваемата страна - ищцата.
Доколкото тя не е ангажирала доказателства за направени разноски пред
въззивната инстанция, такива не се присъждат в нейна полза.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
24.01.2018 г. по гр. дело № 13325/2017 г.
на СРС, 88 с - в в частта, в която е признато за установено, по отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че П.Н.К., ЕГН: ********** не дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******
сума в размер на 239. 89 лв. и сума в размер на 21. 20 лв. за дялово
разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 01.2017 г. за топлоснабден имот
: апартамент № 12, находящ се в гр. София, бул. „*******.
РЕШЕНИЕ
е
влязло в сила в останалата неоспорена от ответника част.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.