РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Велико Търново , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500836 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
С Решение № 260189 от 02.10.2020г. постановено по гр. д. №
871/2020г. по описа на ВТРС, съдът е осъдил Прокуратурата на Република
България, със седалище гр. С., бул.”В.” № , по иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да
заплати на Н. В. С., ЕГН: **********, гр. В. Т, ул. „Д. Ч“, № вх.Д, ет.1,
СУМАТА от 8 000.00лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на повдигнато на
17.11.2017 година по ДП № ЗМ-297/2017 година по описа на РУ на МВР
Велико Търново и поддържано обвинение за извършено престъпление, по
което е била оправдана с Решение № 450 от 15.10.2019 година по АНД №
2209/2018 година на ВТРС, потвърдено с Решение № 15 от 18.02.2020 година
по ВАНД № 400/2019 година на ВТОС, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.02.2020 година до окончателното й изплащане; сумата от
1
800.00лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
нея имуществени вреди от в резултат на повдигнато на 17.11.2017 година по
ДП № ЗМ-297/2017 година по описа на РУ на МВР Велико Търново и
поддържано обвинение за извършено престъпление, по което е била
оправдана с Решение № 450 от 15.10.2019 година по АНД № 2209/2018
година на ВТРС, потвърдено с Решение № 15 от 18.02.2020 година по ВАНД
№ 400/2019 година на ВТОС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.02.2020 година до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил иска до пълния предявен размер от 15 000.00 лева, която разлика е в
размер на 7 000.00 лева, като неоснователен и недоказан; съответно е присъдил
разноски в полза на Н. В. С..
Съдебното решение е обжалвано от Прокуратурата на Република
България в законоустановения срок в осъдителната част. В жалбата се
изтъкват съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и
правна обстановка по делото.
Ответник жалба - Н. В. С., чрез процесуален представител оспорва
изцяло жалбата.
ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено
следното:
След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.
Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се
установяват с тях.
Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното
производство доказателства, приема за установени от фактическа страна
същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което
счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от
фактическа страна намира за установени от събраните в
първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция
2
нови доказателства не са събрани.
Предявени са обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди, който съдът намира за
основателен и доказан в присъденият размер, по съображения изложени по-
долу.
С Постановление № 2367/2016г. от 30.03.2017 година е образувано
ДП № ЗМ-297/2017 година на РУ на МВР - Велико Търново, пр. пр. №
2367/2016 година на ВТРП срещу виновното лице за това, че на 07.06.2016
година в град В Т противозаконно присвоил чужда движима вещ - преносим
компютър "Toshiba Satellite P50-I-18D", която владеел поради предаването й
за ползване - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, както и че на 17.11.2017
година Н. В. С. е привлечена в качеството на обвиняема за извършено
престъпление по чл. 201 НК и й е взета мярка за неотклонение "подписка", а
на 05.10.2018 година е привлечена в качеството на обвиняема за извършено
престъпление по чл. 204, б. "а", вр. чл. 201 НК. От приложеното по делото ДП
се установява, че с Молба, вх. № 2367/16 от 28.03.2017 година на ВТРП, Н. В.
С. е поискала да се запознае с материалите по преписка 2367/2016 година, че
срокът за разследване е удължаван осем пъти, както и че на 30.05.2017 година
е извършено претърсване и изземване на преносим компютър "Toshiba
Satellite P50-I-18D" от жилището на ищцата.
С Решение № 450 от 15.10.2019 година по АНД № 2209/2018 година на
ВТРС С. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение
по чл. 204, б. "а", вр. чл. 201 НК.
С Решение № 15 от 18.02.2020 година по ВАНД № 400/2019 година на
ВТОС е потвърдено Решение № 450 от 15.10.2019 година по АНД №
2209/2018 година на ВТРС.
По делото пред първата инстанция са представени и Амбулаторен лист
№ 2105 от 23.05.2017 година /оригинал/; Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 010109 от 25.05.2017 година, ведно с допълнение към лист
/оригинал/; Искане за образно изследване № ********** от 25.05.2017 година
/оригинал/; Резултата от компютърно-томографско изследване от 25.05.2017
година /оригинал/; Амбулаторен лист № 2119 от 25.05.2017 година
3
/оригинал/; Амбулаторен лист № 66 от 11.06.2018 година /оригинал/; Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 011916 от 15.06.2018 година /оригинал/;
Амбулаторен лист № 3242 от 18.06.2018 година; Амбулаторен лист № 3243 от
18.06.2018 година; Ехография от 14.06.2018 година на Д-р Д. И; Амбулаторен
лист № 3221 от 30.07.2018 година, ведно с таблица с измервания /оригинал/,
както и Трудова книжка серия Т, № 091645 - стр. 16 и 17 /л. 13-26/.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелите
заявяват, че здравословните й проблеми започнали, когато й било отправено
обвинение, че е присвоила компютъра, накъде около 2017 година. Започнала
да взема лекарства за кръвно, да й прилошава, за което ходили до Бърза
помощ, при личен лекар в поликлиниката, като преди това такива случаи не е
имало. Сънят й станал неспокоен, събуждала се често, появила се нервност,
ядосвала се за най-дребни неща. Посочва се че се опитала да започне работа в
много училища в града и извън него, да си подава документи, но отказвали да
я вземат защото се водят дела с нея. Всичко това й съсипало нервната
система, цял живот е работила и изведнъж останала безработна. Заявено е, че
след обиска също била много разстроена от срама от комшиите, като
започнала да плаче, а това много рядко й се случвало.
Разпитана е и личната лекарка на ищцата, която е нейна пациентка от
месец юни 2000 година. Заявява, че направила справка, при която се
установило, че през 2015г. има едно посещение за профилактичен преглед,
през 2016г. - две посещения, едното от които отново за профилактичен
преглед. След това започнали по-чести посещения - на 28.04.2017г., с
оплакване от световъртеж, главоболие, загуба на равновесие и промяна в
кръвното налягане; на 02.05.2017г. - с оплакване за болки в корема; на
23.05.2017г. - с високо кръвно налягане, след Бърза помощ със сърцебиене,
загуба на равновесие и световъртеж. Посочва, че по повод на тези оплаквания
на 25.05.2017г. е изпратена за консулт с невролог и назначена съответната
терапия. На 11.06.2018г. - по повод световъртеж, загуба на равновесие и шум
в ушите е изпратена на консултация с невролог, една седмица по-късно
същата година е изпратена за консулт при кардиолог, като там е установена
хипертонична болест на сърцето и изписана терапия. Заявява, че през 2017г. е
по-активно посещението при нея, като е това, което е споделила е, че има
някакви проблеми, свързани с работата.
4
Друга свидетелка посочва, че е дъщеря на ищцата и че са в добри
отношения, че живеят в съседни блокове и работели на едно място дълги
години, като контактът им е ежедневен. Заявява, че след смъртта на съпруга
й, тя останала сама с децата и от тогава контактите им са още по-близки.
Посочва, че нещата съвпаднали с делото, което е с прокуратурата. От нея
разбрала, че й е повдигнато обвинение, че е присвоила от училище някакво
имущество. Преди това, след тяхната трагедия, тя била голяма опора както за
нея, така и за децата. Грижела се за тях и през пролетта на 2017г. разбрала от
нея, че е обвинена за присвояване. Тя го преживяла изключително тежко,
започнала да прави кризи, да вдига кръвно, отслабнала страшно много.
Заявява, че тя е изключително честен човек, дълги години работела в това
училище и давала всичко от себе си, но в един момент колегите започнали да
я избягват. Започнала да си търси работа в други училища и въпреки многото
й квалификации, никъде не можела да си намери работа, защото е едва ли не
престъпник. Посочва, че за нея бил изключително тежък моментът, когато
трябвало да отиде в полицията, където й взели отпечатъци, снимали я с
някаква табела, след което тя изглеждала много зле. Заявява, че за първи път
видяла майка си да пие лекарства. Посочва, че майка й е споделяла с нея, че е
като смачкана, отхвърлена от обществото и приятели, тежало й това, че
оставайки без работа и доход не може да помага финансово и на нея. Заявява,
че първо до тях стигнала информация от колеги, че нещо се случва, че е
подадена жалба в полицията, че срещу нея течеше нещо, за което тя не била
информирана. Посочва, че й е разказала за унижението и срама, които е
изпитала след претърсването - на отворената врата на апартамента и съседите,
като след това претърсване и след отпечатъците всичко й се отразило на
здравето, на самочувствието. Изглеждала просто смачкана и за кратък период
отслабнала с 15кг.
В случая по делото от представените доказателства се установява, че е
осъществен съставът на специалния деликт, предвиден в ЗОДОВ, тъй като на
ищцата по делото е било повдигнато обвинение за извършено от нея
престъпление по чл. 201 НК, впоследствие - по чл. 204, б. "а", вр. чл. 201 НК,
по което същата е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й
обвинение. Повдигнатото обвинение, внасянето на досъдебното производство
в съда и последващото оправдаване на ищцата безспорно са свързани с
5
негативни психични преживявания и стресово състояние - чувство на
унижение и срам, социален дискомфорт за определен период от време. В този
смисъл на ищцата са причинени неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ от
незаконосъобразното повдигане и поддържане на обвинение, за което е
оправдана.
По въззивните оплаквания за размера на обезщетението съдът намира,
че оплакването е неоснователно.
Обезщетението е съразмерно с вредите и отговаря както на конкретните
данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То
удовлетворява изискването за справедливост, включително и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. Тези обстоятелства
явно са елемент на вътрешното убеждение на съда, който е постановил
решение по съществото на спора.
Тези обстоятелства подлежат и на самостоятелна преценка от страна
на въззивния съд по повод на повдигнато въззивно оплакване, тъй като се
отнасят до приложението на материалния Закон.
Според въззивният съд, първоинстанционният съд
е подходил правилно.
И при това положение правилно районният съд е стигнал до извода за
уважаване частично на предявения осъдителен иск.
Решението в частта, с която е уважен искът за неимуществени и
имуществени вреди следва да бъде потвърдено като обосновано и
законосъобразно. Искът за присъждане на лихви върху уважения иск за
вреди е правилно уважен.
При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира,
че постановеното от районния съд решение в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде
оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се
остави без уважение.
6
В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно
съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС на основание чл.272 от
ГПК препраща и към мотивите на ВТРС.
Водим от горното Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260189 от 02.10.2020г. постановено по гр. д. № 871/2020г. по
описа на Районен съд гр. В. Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните, при обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7