№ 941
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20211110211812 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ЯВ. Д., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление № 2104 от 01.07.2021 г., издадено от Директора
на СДВР, с което на основание чл. 209 а, ал. 4 от Закона за здравето, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение
на чл. 209 а, ал. 1 от Закона за здравето.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Сочи се, че жалбоподателят не е имал време и
възможност да постави предпазната маска, тъй като е бързал за работа.
Твърди се, че размерът на глобата е прекомерен с оглед епидемичната
обстановка в страната.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
На 28.05.2021 г. около 11:45 ч. в гр. София, жалбоподателят се намирал
в мотрисата на метровлак, движещ се от метростанция „Западен парк“ към
метростанция „Вардар“ без поставена защитна маска на лицето си.
Жалбоподателят бил забелязан от свидетеля СТ. В. КР. - „младши
инспектор“ при сектор "Метрополитен" - СДВР.
Свидетелят К. съставил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл.
1
209 а, ал. 1 ЗЗдр., вр. Заповед № РД-01-273/29.04.2021 г., I, т. 7 на министъра
на здравеопазването. Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на
28.05.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното
наказателно постановление № 2104 от 01.07.2021 г. от Директора на СДВР, с
което на основание чл. 209 а, ал. 4 от Закона за здравето, на жалбоподателя
била наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 209 а,
ал. 1 от Закона за здравето. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя
на 22.07.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля СТ. В. КР..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН,
като обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си
твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него
нарушение.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги
кредитира с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля
СТ. В. КР., и писмените доказателства по делото, приети по надлежния
процесуален ред - удостоверения, заповед № 8121К-3696 от 23.10.2015 г.,
заповед № 513з-7571 от 07.10.2016 г. и заповед № 513з-7383 от 27.03.2020 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 28.05.2021 г., в деня, в
който е установено нарушението от контролния орган. АУАН е бил предявен
за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от СТ. В. КР. - „младши инспектор“ при сектор
"Метрополитен" - СДВР, като със заповед № 513з-7383 от 27.03.2020 г. на
Директора на СДВР полицейските органи в СДВР са оправомощени да
съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно
разпоредбата на чл. 209 а, ал. 4 ЗЗдр. наказателните постановления се издават
съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция,
2
директора на съответната областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи и кмета на съответната община. В настоящия случай НП е
съставено от Антон Николаев Златанов - Директор на СДВР.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
В АУАН и в НП нарушението е описано подробно и ясно, като
изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава, така че
нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на
обвинението и адекватно да организира защитата си. И в двата
административни акта е посочено в какво се изразява неправомерното
поведение на жалбоподателя, както и относимата заповед на министъра на
здравеопазването, която въвежда съответните противоепидемични мерки.
Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти,
като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за
нарушение на чл. 209 а, ал. 1 ЗЗдр., съгласно която, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
Нормата на чл. 209 а, ал. 1 ЗЗдр. съдържа в себе си, както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и
посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за
квалифициране на деянието е изпълнено. Коректно е посочено и коя точно
заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена - Заповед №
РД-01-273/29.04.2021 г., I, т. 7, предвиждаща, че всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти,
църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се
използва съгласно препоръките в приложение № 3.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че
жалбоподателят на 28.05.2021 г., около 11:45 ч., в гр. София е бил на
общодостъпно място - закрито обществено място, а именно в мотрисата на
метровлак без поставена защитна маска на лицето. Към деня на нарушението
въпросната Заповед № РД-01-273/29.04.2021 г., I, т. 7 на министъра на
здравеопазването е действала и жалбоподателят е бил длъжен да спазва
въведените със същата противоепидемични мерки.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя
виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите
общественоопасни последици, а именно съзнавал е изискването за поставяне
3
на защитна маска на лицето, когато се намира в закрито обществено място, но
въпреки това е пренебрегнал това изискване, нарушавайки ЗЗдр.
Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-
ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид. Извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Освен това
следва да се отбележи, че нарушението е извършено в условията на световна
пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с
опазване на най-висшите ценности - живота и здравето на гражданите. Без
значение е отсъствието на настъпили от нарушението вредни последици.
Противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване увреждане на
здравето на околните, при това поради непосредствена опасност за живота и
здравето им от епидемично разпространение на заразна болест - потенциален
риск за живота на гражданите.
Доколкото на жалбоподателя е наложена глоба в минималния размер от
300 лв., то не може да се приеме, че размерът й не съответства на тежестта и
характера на нарушението и на целите на наказанието.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2104 от 01.07.2021 г.,
издадено от Директора на СДВР, с което на Д. ЯВ. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 209 а, ал. 4 от Закона за здравето, е наложена глоба в размер на
300 /триста/ лева за нарушение на чл. 209 а, ал. 1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4