№ 3172
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100112313 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Д. К. В. срещу Министерство на правосъдието, Държавата, ВСС и
Р.П.С. за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на
150000лв., обезщетение за имуществени вреди, равностойността на недвижим имот, ведно
със законна лихва от м.01,2001год., както и сума в размер на 500000лв., обезщетение за
неимуществени вреди.
Като основание на претенцията се сочи постановени „несправедливи“ съдебни
решения. Поддържа, че е закупил през 2001год. със собствени средства жилище –
апартамент, находящ се в гр.Враца, като купувач по същия е записано лицето Р. П., с която е
живял на семейни начала. Впоследствие същата дарила имота през 2009год. на трето лице
като предвид влошаване на отношенията им ищецът предявил иск с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.3
от ЗЗД за връщане на имота на отпаднало основание или присъждане на равностойността
му. Образувано е гр.д.№25/2012год. по описа на ОС Монтана, впоследствие в.гр.д.
№3402/2013год. Сочи да са постановени решения в нарушение на материалния закон,
въпреки приложените доказателства и съдебната практика. Впоследствие сочи да е предявил
иск за прогласяване на нищожност на решенията, във връзка с което е постановено
решение по гр.д.№33078/2019год. по описа на СРС на осн. чл.270, ал.2 от ГПК като искът е
отхвърлен.
Ето защо обосновава да е осъществено противоправно деяние от съдиите,
постановили „несправедливи решения“, в резултат на което е претърпял имуществени вреди
и неимуществени вреди-влошено здравословно състояние. Ответниците сочи да са пасивно
легитимирани, тъй като съдиите са назначавани от ВСС./ молба 13,01,2023год./.
В изпълнение на указания дадени с разпореждане от 23,12,2022год. и предвид
твърдения изложени в уточнителни молби от 10,10,2022год. и 13,01,2023год., съдът намира
да не е сезиран с надлежни твърдения, обосноваващи правен интерес от заявените искови
претенции като абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на
делото, за която съдът следи служебно.
Отговорността на държавата може да бъде реализирана при наличие на твърдения за
1
реализиран фактически състав по реда на ЗОДОВ, за осъществено противоправно деяние/
действие или бездействие/ на лица, на които е възложено упражняване на властнически
правомощия. За непредвидени в ЗОДОВ хипотези отговорността на държавата се
реализира по реда на деликтната отговорност на чл.49 от ЗЗД. В тази хипотеза ищецът
следва да изложи твърдения за всеки един от елементите на фактическия състав –
противоправност, деяние, настъпила вреда, причинна връзка между деянието и вредата. При
липса на подобни твърдения от страна на ищеца исковата претенция е процесуално
недопустима и не е въпрос по същество. В този случай липса на твърдения за
законоустановен фактически състав, /отделни твърдения за деяние, авторство,
противоправност, вреда и причинна връзка/, който да би подлежал на доказване в
съдебното производство поставя съдът в невъзможност да разпредели доказателствена
тежест и да събира релевантни доказателства, предвид неяснота за относимостта им към
конкретни твърдения. Това би довело до процес, който на самостоятелно основание би
увредил страната с разноски. С оглед горното съдът намира изложените твърдения да не
съставляват такива обосноваващи защитим легитимен интерес от развитие на
производството.
Не се твърди да е налице фактически състав на ЗОДОВ, не се твърди да е налице
забавено правосъдие. Претендираните вреди са от „несправедливи решения“. Следва да се
отбележи, че постановените съдебни актове по твърдения на ищеца са били обект на
инстанционен контрол. Ето защо по отношение на тяхната правилност съдът е обвързан
съобразно чл.297 от ГПК, съгласно който влязлото в сила решение е задължително и за
всички съдилища, учреждения и общини в Република България, а спорът не подлежи на
пререшаване-чл.299 от ГПК.
Твърдението за нищожност на решенията също е било обект на съдебна проверка
по дело №33078/2019год. по описа на СРС, поради което не би могло да е предмет на
настоящото дело.
Твърденията за наличие на „несправедливи решения“, обосноваващи отговорността
на ответниците не сочи на противоправност, която да е обект на преценка.
От друга страна основанията изложени в заявление от 13,01,2023год. за ангажиране
на отговорността на Р.П.С., а именно злоупотреба с алкохол, скандали, намеса на органите
на полицията, силно занемарена лична хигиена, смяна на патрона на жилището и други не
обосновават причинна връзка със сочените имуществени вреди-равностойност на
недвижим имот и неимуществени вреди, последните обосновани с постановените съдебни
решения. При така изложените твърдения ищецът би имал правен интерес от иск срещу Р.
Соколарска за неоснователно обогатяване, но подобна искова претенция не е заявена.
Ето защо не е налице защитим правен интерес от исковата претенция, а
производството подлежи на прекратяване.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.130 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА гр.дело №12313/2022г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І
14състав.
ВРЪЩА депозираната молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва с частна жалба, пред
Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3