№ 6312
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100502683 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 14334/12.12.2022 г., постановено по гр.д. № 38750/2022 г.
на СРС, ГО, 156 състав, ответникът „П.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, е осъден да заплати на
„М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318 ТЗ, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 330, ал. 1 ТЗ, чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
1198,78 лева, представляващи цена на кислород технически, транспорт и
наемно възнаграждение по договор за търговска покупко продажба и наем,
обективиран във фактура № 345775/12.07.2017 г., ведно със законната лихва
от 18.07.2022 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното
плащане, както и сумата от 354,97 лева, представляващи мораторна лихва
върху дължимата главница за периода от 18.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и от
09.04.2020 г. до 18.07.2022 г., като са отхвърлени исковете за разликата над
1198,78 лева до пълния предявен размер от 4866,51 лева, представляващи
цена на кислород технически, транспорт и наемно възнаграждение по договор
за търговска покупко-продажба и наем по договори, обективирани във
фактури, както следва: № 429537/28.03.2019 г.,№ **********/08.10.2020 г., №
**********/16.10.2020 г., № **********/29.10.2020 г., №
**********/05.11.2020 г., № **********/08.03.2021 г., №
**********/12.05.2021 г., както и искът за мораторна лихва за сумата над
354,97 лева до пълния предявен размер от 1208,25 лева и за периода от
1
18.07.2017 г. до 17.07.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2022 г.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника „П.С.“ ООД. Поддържа се, че
решението в обжалваната част е необосновано, немотивирано и постановено
в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Твърди се,
че неправилно първоинстанционният съд не е уважил направеното
възражение за изтекла погасителна давност, доколкото вземането по фактура
№ 345775/12.07.2017 г. е с определен падеж от ищеца – 17.07.2017 г., а
исковата молба е депозирана на 18.07.2022 г., поради което и за сумата от
1198,78 лв. е изтекла 5 годишната погасителна давност, съответно погасена по
давност е и акцесорната претенция за сумата от 607,37 лв. Въззивникът
навежда, че чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците следва да се прилага само за давност, която тече по действащи
правоотношения, а не по изтекли такива. Моли се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Възиваемият „М.Б.“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в
който излага доводи за правилност и законосъобразност на поставеното
положение. Поддържа, че при изчисляване на давността
първоинстанционният съд правилно е приложил чл.3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно.
По делото е представена фактура № 345775/12.07.2017 г., издадена от
ищеца „М.Б.“ ЕООД и с получател ответникът „П.С.“ ООД за доставка на
кислород /технически/, транспорт и наем на стойност от 1198,78 лева – с
2
падеж 17.07.2017 г., като фактурата не е подписана нито от представител на
никоя от страните. От приетата пред първоинстанционния съд СЧЕ се
установява, че фактура № 345775/12.07.2017 г. е включена в дневника за
продажби на „М.Б.“ ЕООД за м.07.2017 г. по пореден номер 930 и е намерила
отражение в подадена справка – декларация за ДДС за данъчен период
м.07.2017 г. с начислен ДДС по нея в размер на 199,8 лв. От заключението на
вещото лице е видно също така, че процесната фактура е осчетоводена и от
„П.С.“ ООД, с което дружеството увеличава разходите си за материали и
правото на приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по фактурата.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като
доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки или за
изработка и наличието на основание за плащане на уговорената в договора
цена е даден с множество решения на ВКС- решение № 46/27.03.2009 г. по т.
д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.;
решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009
г., II т. о.; решение № 109/7.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. С тези
решения е прието, че фактурата може да се приеме за доказателство,
установяващо договор за търговска продажба на стоки или договор за
изработка в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане,
време и място на съставянето й. В решенията на ВКС е обосновано
становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки
на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на
стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна
регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са
обстоятелства, релевантни за установяване възникване на правоотношение,
по повод на което е била съставена.
Поради изложеното съдът счита, че издадената и осчетоводена фактура
от страните доказва наличието на облигационно отношение между двете
страни по договор за търговска продажба, наем и изработка, по което ищецът
е изпълнил своите задължения, респ. за ответника е възникнало задължение
да заплати договорената сума от 1198,78 лева – арг. от чл.327 ТЗ.
По отношение релевираното във възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което са заявени доводи във въззивната жалба, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 110 ЗЗД в случая е приложима общата 5-годишна
погасителна давност, като давността е започнала да тече от деня, в който
задължението е станало изискуемо /чл.114,ал.1 ЗЗД/, т.е. от датата на падежа
на задължението в издадената фактура /17.07.2017 г./. Настоящият съдебен
състав намира, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
3
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.). Текстът на закона е формулиран ясно и недвусмислено и
същият има за последица спиране теченето в посочения период на
погасителната и придобивната давност по отношение на всички права на
частноправни субекти. Доводът на въззивника, че нормата на закона се
прилага по действащи правоотношения, а не по изтекли такива, е неотносим в
хипотезата на погасителната давност, която касае възникнало вече вземане, в
случая по облигационно правоотношение. Ето защо и давността за
процесното вземане изтича на 24.09.2022 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни
в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече),
а исковата молба е подадена преди това - на 18.07.2022 г., с което давността е
била прекъсната и е спряла да тече (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД).
По изложените съображения и доводът във въззивната жалба по отношение
погасяването на процесното вземане по давност е неоснователен, а искът за
заплащане на 1198,78 лева се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за мораторна лихва, въззивният съд
намира следното: съгласно на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
поради което и ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ посочения в
процесната фактура падеж /17.07.2017 г./, т.е. от 18.07.2017 г. Приложима в
случая е кратката тригодишна погасителна давност (арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД),
като в обжалваната част на решението е присъдена дължимата мораторна
лихва в размер от 354,97 лева за периода от 3 години, преди подаване на
исковата молба, поради което и в тази първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не
се дължат разноски. Въззивникът има право на разноски, но по делото не са
представени доказателства да е извършил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14334/12.12.2022 г., постановено по гр.д.
№ 38750/2022 г. на СРС, ГО, 156 състав, в частта, в която ответникът „П.С.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
4
„*******, е осъден да заплати на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ,
във вр. чл. 318 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 330, ал. 1 ТЗ, чл. 232, ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1198,78 лева, представляващи цена на
кислород технически, транспорт и наемно възнаграждение по договор за
търговска покупко продажба и наем, обективиран във фактура №
345775/12.07.2017 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г. (датата на
подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от
354,97 лева, представляващи мораторна лихва върху дължимата главница за
периода от 18.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 18.07.2022 г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5