№ 230
гр. Бургас, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500139 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от Е. М. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Х., общ.Карнобат, чрез процесуален представител адв. Димитринка
Вълева-АК-Бургас, срещу решение № 262/07.12.2023 год. по гр.д.№
677/2023 год. по описа на Карнобатския районен съд, с което е прекратен
с развод гражданския брак между Д. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Х., общ. Карнобат и Е. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в
с. Х., общ. Карнобат сключен с акт за граждански брак № 0074/08.09.2008 г.
на Община Карнобат, като дълбоко и непоправимо разстроен. Предоставено
е ползването на семейното жилище, построено в дворно място с площ 710
кв.м., образуващо УПИ V-84 в кв. 22, съгл. действащия ЗРП на с. Хаджиите и
представляващо масивна жилищна сграда, изградена 1951 г., със ЗП от 30,50
кв.м., състояща се от две стаи и антре и масивна сграда /салма/ със ЗП 24
кв.м. на Д. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Х., общ. Карнобат.
1
Осъдена е Д. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Х., общ. Карнобат
да заплати по сметка на Районен съд – Карнобат държавна такса за допускане
на развод в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, както и
5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъден е Е. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Х., общ. Карнобат
да заплати по сметка на Районен съд – Карнобат държавна такса за допускане
на развод в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, както и
5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е
нарушил процесуалните правила като е лишил ответника от възможността да
се яви в открито съдебно заседание. Въззивникът твърди, че живее и работи
постоянно в чужбина, а призовките по делото пред първата инстанция е
получил чрез свои близки, като не е успял своевременно да се освободи от
работа за да присъства на делото. Твърди, че три дни преди насроченото
открито заседание пред районния съд, с молба пусната по електронната поща
на съда е поискал отлагане на делото с приложени доказателства относно
невъзможността му да се яви пред съда. Твърди, че бракът му с ищцата не е
дълбоко и непоправимо разстроен и може да бъде заздравен, а
първоинстанционният съд поради допуснатото процесуално нарушение, не му
е дал възможност да ангажира свидетелски показания в подкрепа на тези
твърдения. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
връщане на делото на първоинстнационния съд за ново разглеждане.
Поискано е въззивният съд да допусне до разпит свидетели при довеждане от
въззивника, за установяване, че бракът не е дълбоко и непоправимо
разстроен.
В дадения срок е постъпил отговор от Д. И. С., чрез процесуален
представител адв. Стефан Кенов, в който са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение.
Твърди се, че правото на защита на ответника не е било нарушено, а изводът
на съда за дълбоко и непоправимо разстройство на брака е обоснован, тъй
като от 2015 год. страните са разделени и не живеят заедно.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу
акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
2
С обжалваното решение Карнобатският районен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правни основания чл.49, ал.1 от СК и чл.56,
ал.1 от СК.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните не са се явили и
не са изпратили представители.
Карнобатския районен съд е бил сезиран с искова молба от ищцата Д. И.
С. срещу ответника Е. М. С. за прекратяване на сключения между тях брак,
чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, както и за
предоставяне на Д. С. ползването на семейното жилище представлявало къща
в с. Х., община Карнобат- собствена на нейната майка. В исковата молба се
твърди, че през 2004 год. страните заживели във фактическо брачно
съжителство. След това ответникът заминал да работи за Ф., а на 23.10.2006
год. ищцата отишла при него. Във Ф. живели на квартира, водили щастлив
живот, като на **.**.**** год. в гр. Б., Ф. се родил синът им Б. Е. М..
Страните сключили граждански брак в България на 08.09.2008 год., за което
бил издаден акт за граждански брак №0074 от същата дата на Община-
Карнобат. След като сключили брак, те се върнали във Ф., където семейството
живяло заедно на квартира до 2015 год. Твърди се, че преди раздялата
ответникът често започнал да употребява алкохол, не си търсел работа и
между съпрузите се появили неразбирателства, поради което през 2015 год.
ищцата напуснала общата квартира и се преместила заедно с детето в друга
квартира. След раздялата през 2015 год., ответникът продължил да търси
ищцата, като искал от нея храна и пари, причаквал я след работа, като в един
от случаите счупил безименния пръст на дясната й ръка. Твърди се, че
фактическата раздяла между страните продължава вече осем години, поради
което бракът им е само формалност, като същият е дълбоко и непоправимо
разстроен и следва да бъда прекратен чрез развод без произнасяне по въпроса
за вината. Иска се семейното жилище, което е собствено на майката на
ищцата, да бъде предоставено за ползване на нея. Сочи се, че след брака
фамилното име на ищцата е запазено, поради което промяна в този смисъл не
се налага. Ищцата е поддържала предявените искове, ангажирала е
доказателства.
Пред районния съд, ответникът не е взел становище по предявените
искове, не е ангажирал доказателства.
3
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
При служебна проверка на въззивния съд съгласно чл.269 от ГПК се
установи, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в
рамките на правомощията му, по допустими искови претенции, поради което
е валидно и допустимо.
От събраните пред районния съд доказателства се установява, че
страните са съпрузи, като бракът им е сключен на 08.09.2008 год. в
гр.Карнобат. От брака си страните нямат родени деца, те имат дете родено
преди сключване на брака - Б. Е. М., род. на **.**.**** год.
Свидетелката П. К. - к. на с.Д., без родство със страните сочи, че
познава ищцата от дете, тъй като свекървата на свидетелката живее в с.Х. и тя
всяка събота и неделя я посещава. Знае, че ищцата се е омъжила. От 2011 год.
насам всяко лято Д. и синът й идват при майката на ищцата в село. Х..
Ищцата никога не е идвала със съпруга си, а на въпроси на свидетелката защо
не идва с него, ищцата отговаряла, че от 2015 год. не живеят заедно, че той
злоупотребява с алкохол и имат проблемни отношения. Свидетелката познава
и родителите на ответника. Разговаряла е с неговия баща, който също признал
пред свидетелката, че Д. и Е. са разделени. Споделил, че и двамата му сина
имат проблеми с алкохола, което е причина за разтрогване на браковете им.
Не се спори, че семейното жилище на страните е било къща в с. Х.,
която видно от представения по делото документ за собственост, е собствена
на майката на ищцата.
Във връзка с възраженията на въззивника по въззивната жалба за
нарушено право на защита, въззивният съд е изискал служебно официална
справка от Карнобатския районен съд, дали в периода 10.11.2023 год. -
13.11.2023 год. до 11 и 30 ч. на електронната поща на съда е получавана по
имейл молба за отлагане на дело № 677/2023 год. по описа на КРС, ведно с
приложения, от Е. М. С., ЕГН **********. Получената и приета служебна
справка обективирана в писмо вх.№3101/16.02.2024 год. на ОС-Бургас, сочи,
че за периода 10.11.2023 год. -13.11.2023 год. до 11 и 30 ч. не е получавана по
имейл на РС-Карнобат молба за отлагане по гр.д.№677/2023 год. по описа на
РС-Карнобат от Е. М. С., ЕГН **********. Ето защо това възражение на
4
въззивника съдът намира за неоснователно.
От друга страна, по възраженията на въззивника за нарушаване на
правото му на участие в проведеното открито съдебно заседание на районния
съд въззивният съд е констатирал, че определението на съда по чл.140 от
ГПК, с което е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания
относно доказването, както и призоваването на ответника за откритото
съдебно заседание насрочено за 13.11.2023 год. от 11 и 30 часа, е станало чрез
връчване на призовка получена от Е. Х. Я. - т. на ответника, което е
процесуално нарушение свързано с надлежното упражняване на правото му
на защита. Предвид тези обстоятелства, въззивният съд като инстанция по
същество на спора е осигурил на въззивника възможността за участие в
процеса и му е предоставил възможност да ангажира при довеждане свидетел
в подкрепа на твърденията изложени в жалбата. От тези възможности
въззивникът не се е възползвал, като въпреки редовното си призоваване за
насроченото открито съдебно заседание за въззивното разглеждане на делото,
не се е явил, не е изпратил представител и не е ангажирал доказателства.
Твърденията за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака на страните съдът намира за установени от сочените от ищцата факти и
обстоятелства в исковата молба, които не са надлежно опровергани с други
доказателствени средства, за настъпила между съпрузите фактическа раздяла
считано от 2015 год., предхождана от възникнали конфликти и
неразбирателства помежду им. По време на фактическата раздяла съпрузите
изцяло са се отчуждили един от друг, като брачната им връзка е била
опразнена от съдържание и към момента на предявяване на иска за развод
съществува само формално, без възможност да бъде заздравена. В подкрепа
на изводите на съда са и свидетелските показания на свидетелката К., които
няма основание да не бъдат кредитирани. Извън горното районният съд е
изложил подробни съображения по този въпрос, към които на осн. чл.272 от
ГПК настоящият съд препраща.
Възраженията на въззивника по въззивната жалба касаещи съществото
на спора също са неоснователни. В подкрепа на възражението на въззивника,
че бракът между страните може да бъде заздравен и не е дълбоко и
непоправимо разстроен, въпреки предоставената от въззивния съд
възможност, не са ангажирани никакви доказателства.
5
Предвид настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на
страните, са налице предпоставките за неговото прекратяване чрез развод,
поради което предявеният иск по чл.49, ал.1 от СК следва да бъде уважен,
като на осн. чл.56, ал.1 от СК ползването на семейното жилище - собствено на
майката на ищцата, следва да бъде предоставено на жената.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Карнобатският районен
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд, включително в частта за разноските.
Въззиваемата не е направила искане за присъждане на разноски пред
въззивния съд и не е представила доказателства за направени такива, поради
което съдебни разноски за въззивното разглеждане на делото не й се
присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262/07.12.2023 год. по гр.д.№ 677/2023
год. по описа на Карнобатския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6