Р Е Ш
Е Н И Е № 260445
08.11.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на седми октомври през две хиляди
двадесет и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2606 по описа за 2020г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.„**** Бизнес парк София, сграда *, представляван от Д. К. К. и М. С.,
със съдебен адрес ***, адв.З. Й. Ц., против И.Д.Ч. с ЕГН:********** ***, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че в законоустановения срок във връзка със съобщение от 01.10.2020г. по
ч.гр.д.№447/2020г. по описа на РС-Хасково, на основание чл.422 вр.чл.415 ал.1
т.2 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на вземането си спрямо
ответника в размер на 474,26лв. Твърди, че между страните са сключени договор
за предоставяне на мобилни услуги №********* от 14.09.2015г.; допълнително
споразумение №********* от 16.02.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги
и договор за лизинг от 16.02.2016г.; допълнително споразумение №********* от
23.02.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; договор за мобилни услуги
№********* и договор за лизинг от 05.05.2018г. Към периода на издаване на
процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и устройства
на лизинг се прилагали следните условия – за мобилен номер ********** –
условията, договорени в договор за мобилни услуги №********* от 14.09.2015г.,
изменен с допълнително споразумение №********* от 23.02.2018г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги; за мобилен номер ********** – условията,
договорени в договор за мобилни услуги
№********* от 05.05.2018г.; за мобилно устройство HUAWEI
Telenor 4G MiFi –
условията, договорени в договор за лизинг от 05.05.2018г.
Ответникът не изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 4бр. фактури, издадени в периода м.декември 2018г. –
м.април 2019г. : фактура №**********/18.12.2018г.; фактура
№**********/18.01.2019г.; фактура №**********/18.02.2019г. и фактура
№**********/18.04.2019г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между страните.
След предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
страните по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, операторът
издал фактура №**********/18.04.2019г., включваща задължение за заплащане на
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер на 307,01лв.,
както и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство в общ размер на 13лв. с включен ДДС.
Предвид гореизложеното общата стойност
на неизплатените парични задължения на ответника спрямо ищцовото дружество по
издадените фактури към сключените между тях договори била 474,26лв. Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка
от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след
издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не бил извършил
плащания и към настоящия момент задълженията не били погасени.
С оглед гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се приеме за установено наличието на
вземане на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№447/2020г. по описа на РС-Хасково против длъжника – ответник в
настоящото производство в размер на 474,26лв., дължими съгласно фактури
№**********/18.12.2018г.; №**********/18.01.2019г.; №**********/18.02.2019г. и
№**********/18.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноските по
заповедното и настоящото производство.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения искове като неоснователен. Твърди, че от представените
фактури и договори не се установява, че ищецът е бил изправна страна, който факт
бил обуславящ за дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и стойност
на предоставени мобилни услуги. Липсвали доказателства, които да установят
предоставянето на мобилните услуги, респ. осигуряването на достъп до мобилната
мрежа за срока на договорите. Неоснователни били и предпоставките, обуславящи
дължимостта на неустойката за прекратяване поради виновно неизпълнение на
потребителя на договорите, като липсвали доказателства в тази насока. Договорът
бил бланков, сключен при изначално и едностранно поставени условия от страна на
оператора, поради това потребителят нямал възможност да влияе върху
съдържанието му. Всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла
на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между
правата и задълженията на доставчика и потребителя била неравноправна клауза –
чл.143 от ЗЗП. Договорната неустойка, чийто размер възлизал на сбора от
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, била
установена от КЗП за нарушение по ЗЗП и нелоялна търговска практика, в какъвто
смисъл било приключилото със споразумение дело в СГС, образувано по предявен от
КЗП колективен иск срещу ищцовото дружество. При това положение исковете за
дължимост на месечни абонаментни такси, стойност на предоставени мобилни услуги
и договорни неустойки се явявали неоснователни и следвало да се отхвърлят. На
следващо място се твърди, че договорите подлежат на прекратяване с изявление в
същата форма, ако не е уговорено друго, т.е. към момента на начисляване на
неустойката нямало основание за това. Нямало доказателства по делото, че
процесния договор е прекратен от ищеца. Същевременно липсвали доказателства,
който е да е от договорите да е бил прекратен по инициатива на ответника с
писмено предизвестие. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне изцяло на
исковите претенции като неоснователни и присъждане на адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№447/2020г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 154,25лв. – неизпълнено задължение за заплащане на цената на получени услуги по договор
за мобилни услуги №********* от 14.09.2015г.; 307,01лв. – неустойка за предсрочното прекратяване на договор за
мобилни услуги №********* от 14.09.2015г. и договор за мобилни услуги
№********* от 05.05.2018г. и 13лв. –
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от
05.05.2018г., ведно със законната лихва
от 19.02.2020г. до изплащане на
вземането и разноските.
Видно от приложените с исковата молба договори
за мобилни услуги е, че същите са сключени между страните на 14.09.2015г. и на
05.05.2018г. С исковата молба са приложени и подписваните между страните
допълнителни споразумения към тези договори, както и договорите за лизинг от
16.02.2016г. и от 05.05.2018г., въз основа на които ответникът е получил описаните
в същите мобилни устройства с посочените марка, модел и сериен номер. По делото
са приложени и издадените фактури за процесния период, подробно описани в
исковата молба. Представят се и общите условия на мобилния оператор, покана за
доброволно изпълнение, изпратена от ищеца до ответника на известния по делото
адрес, както и удостоверение, издадено от „Тип-Топ Куриер“ АД, с което
удостоверява доставяне на писмото от мобилния оператор до ответника до
пощенската кутия на последния на адреса от договорите, сключвани между страните.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.92 от ЗЗД, като се иска
установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба
суми за неизплатени задължения по договори за мобилни услуги и договори за
лизинг, сключени между страните, както и неустойка за предсрочното им
прекратяване. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй
като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за
което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за мобилни услуги.
Разгледан по същество
иска се явява основателен. От представените по делото писмени доказателства
може да се направи еднозначен извод, че между страните се установява наличието
на облигационни отношения. Същевременно не се оспорва размера на търсените
неизпълнения по договорите за мобилни услуги и лизинг. Действително в отговора
на исковата молба се оспорва самото предоставяне на мобилните услуги на абоната
за процесния период. В тази връзка обаче нито се сочат някакви конкретни
неизпълнения на задълженията на мобилния оператор, нито се навеждат конкретни
доводи, от които да се правят изводи за конкретно неизпълнение на конкретен
договор, тъй като сключените между страните са няколко в доста продължителен
период от време – от 2015г. до 2018г. Възраженията за недействителни клаузи в
процесните договори и за неизпълнение на задълженията на мобилния оператор по
същите са твърде общо и бланкетно направени в отговора на исковата молба. Ответната
страна нито конкретизира кои точно клаузи и от кой точно договор между страните
са неравноправни, респ. недействителни. Ответникът твърде общо и бланкетно
възразява по отношение недължимост на търсените в настоящото производство суми.
В същото време липсва конкретно оспорване на размера на търсените неизпълнения
по отделните договори, сключени между страните. Неоснователни са също така
възраженията за недължимост на начислената неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги, предвид липсата на доказателства за извършено
прекратяване от ищеца на тези договори. С допълнително депозирана по делото
молба ищецът представя поканата за доброволно изпълнение, изпратена до
ответника, в която изрично визира прекратяването на договорите и размера и
основанието на търсената неустойка. Тази покана е изпратена до ответника на
единствения известен както на ищеца по сключваните между страните договори,
така и по настоящото дело адрес на ответника. Със същата молба ищецът представя
и удостоверение, издадено от куриера, извършил доставянето на писмото с
поканата за доброволно изпълнение, изпратена от мобилния оператор до ответника.
При тези данни по делото съдът счита, че липсва основание да се правят изводи
за неизпълнение на задълженията на мобилния оператор по сключените с ответника
договори, както и за недължимост на начислената неустойка за предсрочно
прекратяване на процесните договори. Изцяло в тежест на ответника е да установи
наличие на плащане на предоставените му услуги в съответните срокове, но в тази
насока липсват ангажирани доказателства в настоящото производство. Липсват и
твърдения за извършване на своевременни плащания по договорите, сключени между
страните. Установи се също така, че поради неизпълнение на поетите задължения
от ответника за заплащане в договорените срокове на дължимите такси мобилният
оператор е прекратил едностранно договора за мобилни услуги. При тези данни по
делото следва извода, че е налице основание за начисляване и на търсената неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги. Съдът счита, че размера на същата е
определен съгласно сключената спогодба между мобилния оператор и Комисията за
защита на потребителите.
При
тези данни по делото съдът намира предявения установителен иск за основателен и
доказан в пълния размер и счита, че следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на
делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г.
на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 770лв.,
от които 50лв. – държавна такса и 720лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
И.Д.Ч.
с ЕГН:********** ***, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., ж.к.„***”, Бизнес
парк София, сграда *, представляван от Д.К.К.
и М.С., сумите от
154,25лв. – неизпълнено задължение за заплащане на цената на получени услуги по договор
за мобилни услуги №********* от 14.09.2015г.; 307,01лв. – неустойка за предсрочното прекратяване на договор за
мобилни услуги №********* от 14.09.2015г. и договор за мобилни услуги
№********* от 05.05.2018г. и 13лв. –
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от
05.05.2018г., ведно със законната лихва
от 19.02.2020г. до изплащане на
вземането, за които суми са издадени заповед №191/25.02.2020г. и заповед
№585/28.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№447/2020г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА И.Д.Ч. с
ЕГН:********** ***, да заплати на „„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., ж.к.„****”, Бизнес
парк София, сграда *, представляван от Д.К.К.
и М.С., направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 770лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/ не се
чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.