РЕШЕНИЕ
гр.
София, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „А” въззивен
състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д. № 11833/2018г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение от 08.07.2018г., постановено по гр. д. № 36690/2017г. по описа на СРС, 156
състав, са отхвърлени предявените от В.Н.П. срещу И. по р. при БАН, гр. София, кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за
признаване за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 30/02.05.2017г.
и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „доцент“ и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на парично обезщетение за времето, през което
е останал без работа след уволнението – 24.04.2017г. – 24.10.2017г., общо в
размер на сумата от 3192. 62 лв., както и за сумата 11. 56 лв. – лихва за
забава за периода 24.04.2017г. – 05.06.2017г., като неоснователни. С решението
са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Решението
е обжалвано от ищеца в частта за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал.1, т. 2
и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ като неправилно и
необосновано. Въззивникът поддържа, че атакуваната
заповед е издадена при нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, тъй като
работодателят не е обсъдил дадените от него писмени обяснения. Твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е отказал да кредитира ангажираните от него
свидетелски показания, като заинтересовани, а не е отчел заинтересоваността на
свидетелите на ответника, които са в трудовоправни
отношения с него. Сочи, че събраните гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите Г.Р.и Г.Г.установяват присъствието му на
работното място на сочените в атакуваната заповед дати, а показанията на
свидетелите Р.и Н.са недостоверни и не кореспондират с представения доклад, в
чието изготвяне са участвали. Отделно се поддържа, че показанията на св. Н.са
неконкретни и недопустими, тъй като разпитаната свидетелка не се е явила в преклузивния срок до първото съдебно заседание. Твърди, че
в обжалваното решение не са обсъдени показанията на свидетеля Р., че заедно с
ищеца са излизали за изпитание с дрон на 12 или
13.04.2017г., както и факта, че ненамирането му в определен момент на работното
му място, не налага извод за фактическо отсъствие от работа, с оглед
установеното от свидетелите, че ищецът често заключва кабинета си или не
отговаря на повикване. Отделно излага съображения, че първоинстанционният съд
неправилно е ценил липсата му на подпис в представения присъствен списък, тъй
като същият никога не се е подписвал в присъствени списъци и пред ставеният
присъствен списък никога не е бил задължителен за удостоверяване присъствието
на служителите на работното им място. Предвид изложеното, моли съда да отмени
решението и да уважи предявените искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемият
- ответник е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с
която я оспорва като неоснователна. Поддържа, че работодателят е изпълнил
задължението си за изискване на писмени обяснения преди налагане на атакуваното
уволнение, а отказът на ищеца да депозира такива не рефлектира върху
законосъобразността на атакуваното уволнение. Твърди, че по делото е безспорно
доказано отсъствието на ищеца от работното му място на посочените в заповедта
три дати, съгласно ангажираните от него гласни доказателства, преценени в
съвкупност с писмените доказателства по делото. Сочи, че показанията на
разпитаните свидетели на ищеца не следва да се кредитират, тъй като свидетелят Р.
няма преки впечатления, тъй като е преустановил работата си в Института,
считано от м. февруари 2017г., а показанията на св. Г.са общи и не установяват
конкретни относими за спора обстоятелства. Сочи, че
началният момент на предявения иск по чл. 225, ал. 1 КТ е посочен неправилно
–24.04.2017г., преди прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на
атакуваната заповед на ищеца на 02.05.2017г. Моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Решението в частта за отхвърляне на иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ е
влязло в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта -
в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка
по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира,
че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в
атакуваната част.
При проверка на атакувания акт в рамките на правомощията по чл. 269 ГПК,
въззивният съд намира решението за правилно, като препраща към мотивите на СРС
по реда на чл. 272 ГПК, които изцяло споделя. С оглед доводите в жалбата,
следва да се отбележи следното:
Не се спори по делото, а е установено и от събраните писмени
доказателства, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение,
като въззивникът – ищец е заемал длъжността „доцент“
в И.по р.- БАН. С атакуваната заповед № 30/02.05.2017г., изд. от директора на ИР
- БАН, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта за
уволнение се сочи като основание за издаването й – чл. 190, ал.1, т. 2 КТ вр. чл. 44, ал.1 и ал.2 от Устава на БАН, поради неявяване
на ищеца на работа в течение на три последователни работни дни – 11.04.2017г.,
12.04.2017г. и 13.04.2017г. В заповедта са изложени съображения, че отсъствието
на служителя на посочените три дати е удостоверено след многократни търсения в
установеното работно време от служители на Института на ищеца на работното му
място – кабинет № 103 и лаборатория № 123, като са посочени конкретните часове
за всеки ден. В заповедта се сочи, че с писмено искане № 162/24.04.2017г.,
получено от ищеца на същата дата, са поискани писмени обяснения, но такива не
са постъпили в указания срок. Заповедта е връчена на ищеца на 02.05.2017г.,
като е удостоверено от същия, че подписва с особено мнение, защото нито една от
причините в заповедта не е вярна.
Атакуваната заповед е изготвена след
депозиран доклад вх. № 41/20.04.2017г. от Е.К., пом. -
директор на ИР-БАН, Д.Р.– зав. служба „Човешки ресурси“ и Р.Н., технически
сътрудник, секретар, в който се сочи, че в изпълнение на нареждане от
10.04.2017г. на директора на ИР – БАН, посочените
служители са търсили ищеца на трите дати в периода 11.04.2017г. – 13.04.2017г.
в указаните помещения, но двете помещения са били заключени при проверките и
ищецът не е намерен на работното си място.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ищеца за нарушаване на дисциплинарната
процедура за изискване на писмени обяснения по чл. 193 КТ. В
случая са поискани от работодателя писмени обяснения за неявяването на работа
на ищеца с писмо – искане от 24.04.2017г., връчено му лично на същата дата,
като под подписа на ищеца е налице ръчно изписан подписан текст, че не знае как
са извършени нарушенията, тъй като е бил на работното място. Ето защо процедурата по чл.
193, ал. 1 КТ е спазена. Доводът в
жалбата, поддържан и в хода на първоинстанционното
производство, че в атакуваната заповед се сочи липса на писмени обяснения, в
несъответствие са действителното фактическо положение, е изцяло неотносим. Същественото е, че са поискани от ищеца писмени
обяснения за отсъствието му от работа на процесните три дати, поради което не е
нарушено правото му на защита при налагане на атакуваното дисциплинарно
наказание. Ето защо уволнението е законосъобразно на соченото формално
основание.
По същество нарушението по чл.
190, т. 2 КТ също е установено по делото – фактическото отсъствие на ищеца от
работното му място на трите процесни дати в рамките
на работното време от 9.00 до 17. 30 ч. , чиято продължителност е
регламентирана в чл. 15 от представения Правилник за вътрешния трудов ред.
В тази връзка СРС правилно е
кредитирал показанията на разпитаните свидетели Р.и Н., които са констатирали
отсъствието му фактически и удостоверили извършените проверки в изготвения
доклад. Показанията на свидетелите са логични и последователни и кореспондиращи
с останалия доказателствен материал по делото,
включително и с представените присъствени списъци за съответните дати, в които
липсва подпис на ищеца. Неоснователни са доводите в жалбата, че последният никога
не е удостоверявал присъствие на работното място по този начин, поради липса на
такова изискване, тъй като регламентацията му е в чл. 41 от Правилника за
вътрешния трудов ред. Неоснователно е и оплакването, че показанията на
свидетеля Н.не следва да се ценят, тъй като свидетелката е разпитана след
първото по делото заседание. Не е налице процесуално нарушение, тъй като
искането за гласни доказателства е своевременно направено от ответника, а
делото е отложено след провеждане на
първото заседание не само поради неосигуряване на свидетеля, а и поради
представени от ищеца нови писмени доказателства с искане за приемането им.
Неоснователни са доводите в
жалбата относно достоверността на показанията на св. Р.и Н., с оглед липсата на
подпис на св. Р.в присъствения списък за 13.04.2017г. и удостовереното в
доклада , че тя е участвала в проверките на 12/13.04.2017г. Липсата на ищеца на работното му място се
установява на самостоятелно основание от разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели на ответника, а прецени съвкупно с удостовереното в
доклада, също се установява, че на всяка от посочените дати има удостоверени
проверки поне от един служител в различни часове на деня. Обстоятелството, че
една от проверките, удостоверени в доклада, не съответства като част на
казаното при разпита, не рефлектира върху законността на уволнението. Отделно
от това, за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 190, ал.1 т. 2 КТ е
достатъчно неявяването на работа в течение на два последователни работни дни,
което в случая е налице.
Неоснователни са оплакванията в
жалбата относно достоверността на ангажираните от ищеца показания на
свидетелите Г.и Р.. В тази връзка е основателно възражението на въззиваемия, че
св. Р. не е работил при ответника за процесния период
и са недостоверни неговите показания, че след прекратяване на правоотношението
му с ответния И.през м. февруари 2017г., до края на м. април 2017г. е продължил
работа без договор. Поради това съдът намира, че същият няма преки
непосредствени впечатления и СРС правилно не е кредитирал неговите показания.
Показанията на св. Г.също не налагат различни изводи, тъй като същият не
установява конкретно фактическо присъствие на ищеца на работното му място за
процесните дати. Твърденията в жалбата, че установените от св. Г.провеждани
срещи на ищеца с участници по проект, поради наближаващ краен срок, както и за
провеждани изпитания на дрон на 12 или 13.04.2017г. на въшно изпитателно
поле, също са без значение за крайния извод.
Ето защо въззивният съд намира, че заповедта е издадена в съответствие
с материалния закон. Налице е доказано нарушение по чл. 190, ал.1, т. 2 КТ, тъй
като за трите процесни дати е доказано по делото
неявяване на работа на ищеца в рамките на работното време, на работното му
място, с цел да престира труд за изпълнение на
основните си задължения по договора.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че при наведените в исковата молба
съображения за незаконосъобразност на процесното
уволнение, на които се основава предявеният по делото иск с правно основание
чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, за въззивника - работодател е възникнало субективното потестативно право да уволни ищеца на посоченото в процесната заповед основание за това – чл.190, ал.1, т. 2 КТ.
С оглед на това, предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.
1 КТ се явява неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на главния иск
по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, неоснователен е и акцесорния
иск по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ за
заплащане на 6 - месечно обезщетение за оставане без работа. По отношение на релевираните
взърежения на въззиваемия досежно
периода на иска, следва да се отбележи, че искът за периода преди прекратяване на трудовото
правоотношение е неоснователен на соченото отделно основание, но поради липса
на изменение на иска до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд, въззивният съд следва да се произнесе съобразно цената
и периода на иска, предмет на обжалваното решение. С депозираната в хода на
въззивното производство уточняваща молба е направено едновременно изменение на
периода и на цената на иска, което е недопустимо.
Поради
съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски
за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.07.2018г.,
постановено по гр. д. № 36690/2017г. по описа на СРС, 156 състав, в обжалваната
част за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т . 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА В.Н.П., ЕГН **********
да заплати на И.по р.при БАН, БУЛСТАТ *********, гр. София, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата 600 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението в
останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.