Р Е Ш Е Н И Е
№ 993
гр. Русе, 23.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1654 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 410, ал.1 КЗ.
Постъпила е искова
молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, против Агенция „Пътна
инфраструктура”, в която се твърди, че на 13.05.2019г. Т.С.Т. управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № *****по републикански път І-2 Русе – Варна, в посока
гр. Русе. Преди разклона за с. *** той
преминал през дупка на пътното платно, вследствие на което настъпило произшествие
и били увредени предна дясна стоманена джанта, предна дясна гума и преден десен
тас.
На 19.01.2017г. между ищцовото дружество и
„Интерлийз Ауто“ ЕАД – лизингодател на увредения в описаното ПТП автомобил бил
сключен договор за застраховка „Каско“ под формата на застрахователна полица № ***.
По подадено от собственика на увредения автомобил заявление в застрахователното
дружество била образувана застрахователна преписка № *****. След извършен оглед
на автомобила било установено, че общият размер на причинените имуществени
вреди е в размер на 115.83лв., които застрахователят изплатил на 31.05.2019г.
чрез превод по банкова сметка ***
„Селена България“ ЕООД.
Твърди се, че на
основание чл.30 от Закона за движение по пътищата Агенция „Пътна
инфраструктура” следва да осъществява дейности по изграждане, ремонт и
поддържане на републикански пътища. Предвид обстоятелството, че посоченото
произшествие настъпило по пътен участък, който е част от републиканската пътна
мрежа и ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа същия, или поне да
го обезопаси по някакъв начин, то следвало да понесе отговорността за
причинените при произшествието имуществени вреди.
Ищецът счита, че на
основание чл.410, ал.1 от Кодекса на застраховането с плащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования до размера
на платените обезщетения и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, с оглед на което претендира да бъде постановено съдебно решение, с
което ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” да бъде осъден да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” сумата от 115,83лв. представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за виновно причинени
имуществени вреди на лек автомобил “***” с рег.№ *** при пътно-транспортно
произшествие на 13.05.2019г., при движение по републикански път І-2 Русе -
Варна, в посока към гр. Русе, преди разклона за с. ***, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска до нейното
окончателно изплащане. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита
за недоказани твърденията в исковата молба относно мястото и механизма на ПТП,
поради липсата на съставен документ, който да го установява, не било посетено
от органите на пътна полиция. Липсвали конкретни данни за километричното
разположение на твърдяната неравност.
Твърди се, че в към
датата на процесното пътнотранспортно произшествие в описания участък не са
съществували дупки, които биха могли да причинят описаната от ищеца повреда,
пътният участък е бил в добро експлоатационно състояние.
В условията на
евентуалност ответникът оспорва размера на предявения иск. Счита, че
настъпилите вреди са в резултат от вината на водача на моторното превозно
средство, че същият се е движил с
несъобразена скорост, над допустимата съгласно правилата за движение по
пътищата и е налице съпричиняване, тъй като водачът не е съобразил поведението
си с факторите изрично посочени в нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП.
По искане на
ответника по делото в качеството на трети лица помагачи са конституирани
„Хидрострой” АД гр.София и „Пътинженеринг” АД гр.Русе. Постъпило е становище
само от „Пътинженеринг” АД гр.Русе, с което считат претенцията за недоказана и
се поддържат изложените в отговора на исковата молба съображения за
неоснователност на иска. Също така третото лице оспорва да е налице основание
за привличането му за участие по делото, тъй като договорът, с който му е било
възложено поддържане на процесния пътен участък изисквал представяне на писмени
задания за извършване на ремонтни действия, каквито за процесния участък нямало.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 19.01.2017г.
между ищцовото застрахователно дружество и „Интерлийз Ауто“ ЕАД – е сключен
договор за застраховка „Каско“ под формата на застрахователна полица № *****за
лек автомобил *** (нов без регистрация все още) с рама №*** със срок на
действие от 20.01.2017г. до 20.01.2021г.
На 13.05.2019г. застрахованият автомобил е управляван от свид. Т.С.Т., а като пътник в
него се е возил свид. П.В.И.. Двамата пътували от с. ** към гр. Русе. Около
800м. преди разклона за с. ** и с. **, на пътното платно по което се движел
автомобила имало дупка, през която преминал, вследствие на което настъпило
произшествие и били увредени предна дясна стоманена джанта, предна дясна гума и
преден десен тас. При преминаването през дупката „ударът бил толкова сериозен,
че нямало как да не се случи каквото и да било“. Водачът отбил в страни. Гумата
била изцяло спихната и се наложило да бъде сменена. Огледали мястото на
произшествието и видели въпросната дупка, която била с диаметър около 60-70см.
и дълбочина 10см. с остри ръбове. Автомобилът по време на инцидента се движел с
не повече от 80км./ч. Нямало пътен знак или друга сигнализация, която да предупреждава
за наличието на въпросната дупка на пътното платно.
Свидетелят Т.
заснел дупката. Не е сигурен дали за инцидента е уведомил органите на
полицията, но такива на място не били идвали. След случая застрахователят бил
уведомен.
По подадено от
собственика на увредения автомобил заявление в ищцовото застрахователно
дружество била образувана застрахователна преписка № ***** и извършен оглед на
настъпилите вреди по предна дясна гума, джанта и тас.
За възстановяване
на нанесените от ПТП вреди, от „Примекс“ ЕООД е извършено сваляне, монтаж,
демонтаж и баланс на гума 16 инча, изправена е джанта със същия размер и е
монтирана нова гума, всичко на стойност 145,06лв. с ДДС, за която сума е
издадена фактура на задълженото лице „Селена България„ ЕООД на 14.05.2019г. Застрахователят
е изплатил на 31.05.2019г. чрез превод по банкова сметка *** „Селена България“ ЕООД сумата от 115,83лв.,
след като е отчетено овехтяването на увредените и подменени елементи на
автомобила.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410,
ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случая се
установява от представените по делото писмени доказателства наличието на
валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско” между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил, който е бил в сила към момента
на реализиране на процесното ПТП.
От свидетелските
показания се установява мястото на произшествието, неговия механизъм, както и
настъпилите щети по автомобила в резултат от преминаването през дупката. Съставянето
на констативен протокол от полицейски служители не е единствения възможен начин
за удостоверяване на настъпило ПТП, а и същият не е доказателство установяващо
механизма на произшествието. Според чл. 125а, ал. 1 ЗДвП, службите за контрол
на МВР издават протокол за посещението на мястото на ПТП. По правната си
природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл.
179, ал. 1 ГПК, същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице (например за
констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в
произшествието моторни превозни средства след настъпването му или претърпените
вреди, както и за обстоятелството, дали от участниците в произшествието е взета
кръвна проба за алкохол и какъв е резултата от нея). Следователно за самия
механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се
ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било
реализирано в присъствие на съставителя на акта (по смисъла на чл. 125 от ЗДвП,
посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е
последващо). Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 9 от Наредба №
І-167/24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните
органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства, съгласно който е допустимо издаване на протокол за ПТП дори и в
случай, че органите на МВР изобщо не са посетили мястото на произшествието (в
този случай по данни от водач). Т.е. това е аргумент, че законът не е
предоставил на органите на МВР удостоверителна компетентност относно
обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие и за
отразения в протокола за ПТП механизъм на настъпването му, документът няма
обвързваща доказателствена сила. С оглед на това неоснователни се явяват
възраженията на ответника за недоказаност на исковата претенция поради липсата на
съставен протокол от полицейски служители. В конкретния случай всички
необходими за изясняване на фактическата обстановка по случая обстоятелства се
установяват от двамата свидетели, чиито показания са пълни и логични,
непротиворечат на други доказателства, включително и на показанията на
разпитания свидетел на ответната страна Д.Й., който допуска възможността по
процесния пътен участък да е налице неравност, дупка, въпреки извършваните
ремонтни дейности. Също така, няма основание да се приеме, че свидетелите са
лично заинтересовани от изхода на делото, тъй като не са собственици на
увредения автомобил, не се намират в някаква зависимост с ищцовото дружество, а
и от последното вече е изплатено застрахователното обезщетение за инцидента. По
тази причина съдът следва да кредитира свидетелските показания и без
назначаване на техническа експертиза, която в конкретния случай би имала
значение единствено за тяхна проверка, т.е. да даде отговор дали установеното
от свидетелите е възможно да бъде осъществено, т.е.дали не противоречи на
физичните закони. За установяването на липсата на такова противоречие не е необходимо наличието на
специални знания, а общи познания за природните закономерности.
На следващо място
стойността на настъпилите вреди (тяхната пазарна оценка) от процесното ПТП се
установява от приложената по делото фактура, издадена от специализиран в
ремонта и доставката на автомобилни гуми и джанти сервиз, в която дори не е
включена подмяната на таса на джантата. Изплатеното от застрахователя е при
отчитане на овехтяване (85% остатъчна стойност) на гумата. Поради това липсва
основание да се приеме, че застрахователят е обезщетил вреди в по-голям размер
от реално настъпилия от процесното ПТП, за проверката на което обстоятелство да
е необходимо да бъде назначавана автотехническа експертиза.
Установените по
делото факти касаещи настъпването на произшествието не дават основание да се
приеме, че е налице виновно поведение на водача на автомобила, с което той да е
допринесъл настъпването на вредоносните последици, т.е. да е налице
съпричиняване каквото възражение е направил ответника. Предвид установения по
делото механизъм на настъпване на вредите, размера и вида на причинилата ги
неравност (дупката), не би могъл да бъда даден категоричен отговор на въпроса
какво би следвало да е „адекватно поведение“ на водача или поне каква да е
съобразена скорост по смисъла на чл. 20 ЗДвП, още по-малко да се предприеме, че
процесната дупка е била предвидимо препятствие, което е предпоставка, за да бъде
прието направеното възражение от ответника за основателно. Хипотетичната възможност да бъде избегната
дупката и да не настъпят щети за автомобила не е достатъчно основание за
изключване или намаляване на отговорността на носещия задължението ответник да
поддържа в изправност пътя.
Съгласно чл. 30 ЗП,
Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища, какъвто се явява процесния път І-V. С
оглед установеното по-горе, следва да се приеме, че ответната Агенция не е
изпълнила задължението си да поддържа или поне да обезопаси по някакъв начин пътната
неравност, причинила инцидента, то тя следва да понесе отговорността за
причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си
бездействие е създала предпоставки за настъпването му.
За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че направените от третото лице помагач
„Пътинженеринг“ АД възражения относно липсата на основание за ангажиране на
отговорността му основани на отношения с ответника са неотносими към предмета
на настоящото производство. Тези възражения (наличието или не на подадени
задания за извършване на ремонтни дейности) биха имали значение за вътрешните
им отношения, а не за основателността на разглеждания в настоящото производство
иск.
По изложените
съображения, регресения иск на застрахователя следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 115,83лв.
Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на
350лв. за които е представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК000695089, със седалище гр. София, чрез Областно Пътно управление гр.
Русе, ул. “Отец Паисий” №5, да заплати
на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.София, ЕИК *********, със
съдебен адрес ***, сумата от 115,83лв. представляваща регресна
претенция за изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на
автомобил “***” с рег.№ *** при пътно-транспортно произшествие на 13.05.2019г.,
при движение по републикански път І-2 Русе - Варна, в посока към гр. Русе,
преди разклона за с. ***, ведно със законната
лихва върху нея от 05.05.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК000695089, със седалище гр. София, чрез Областно Пътно управление гр.
Русе, ул. “Отец Паисий” №5, да заплати на ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп” гр.София
ЕИК *********, сумата от 350лв.
разноски за настоящото производство.
Решението е
постановено при участието на „Хидрострой” АД гр. София, с ЕИК103029862, и
„Пътинженеринг” АД гр. Русе, с ЕИК202920330, като трети лица помагачи на
страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура” ОПУ гр. Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: