№ 476
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110200208 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Т. Н. П. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0436-000209 /
10.12.2021г. на Началника на сектор във ІІ РУ при ОД-МВР-Варна, с което й е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. на основание чл.183
ал.4 т.8 от ЗДП.
С жалбата се твърди, че автомобилът е бил спрян за кратко на ул.“Брегалница“
срещу сградата на ІІ РУ-Варна, на мястото на друг автомобил, който бил потеглил без
да му бъде съставен фиш.Навеждат се доводи за това, че издаването на фишове и
съставянето на актове е насочено персонално против въз.П. и нейния съпруг и е
тенденциозно. Оспорва се и извършването на нарушението, като се сочи, че с мястото
и начина на паркиране най автомобила не са били създадени пречки за движението по
пътя.На следващо място се сочи, че неправилно наказващият орган не е обсъдил
възможността да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради тези и други
съображения се иска цялостна отмяна на постановлението, а в условията на
евентуалност- прилагане на чл.28 от ЗАНН..
В съдебно заседание , въз. П., редовно призована, явява се лично и поддържа
жалбата на посочените в нея основания.По същество тя отново изразява становище,
че отношението към нея и семейството й от страна на контролните органи е
тенденциозно, доколкото не се налагат санкции на други лица, които също паркират
превозни средства на посочения пътен участък, а в района няма места за паркиране.На
следващо място въз.П. сочи, че не тя, а синът й е паркирал автомобила, което
обстоятелство е било съобщено на полицейския служител.Въпреки това актът е бил
издаден на нея.Поради това и пледира постановлението да бъде отменено изцяло.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен процесуален
представител. Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се,
че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение . В
съпроводително писмо, с което преписката е изпратена до съда от ІІ РУ-Варна, също е
изложено становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.09.2022г. , в изпълнение на служебните си задължения св.Й.Н.- мл.
полицейски инспектор при ІІ РУ-Варна, извършвали обход в района на ул.“Топра
Хисар“, ул.“Селиолу“, ул.“Полк.Свещаров“ и ул.“Брегалница“, като следвало да
съставят фишове и актове за неправилно паркирани автомобили. Около 11,56ч. св.Н.
видяла, че на кръстовището на ул.“Топра Хисар“ и ул.“Брегалница“ , на по-малко от 5
метра от него, бил паркиран л.а. Ауди А 4“ с рег. № В 47 88 ТА.На мястото, на което се
намирал този автомобил , създавал предпоставки за ПТП на идващите от
перпендикулярните улици други превозни средства.След справка се установило, че
автомобилът е собственост на въз.П.. Поради това св.Н. съставила против нея глоба с
фиш сер. GT , № 642991 .В него било описано установеното нарушение, а именно
спиране за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище.Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП.За него, на основание чл.183
ал.4 т.8 от ЗДП на въз.П. била наложена „Глоба“ в размер на 50лв.Били направени и
снимки с местоположението на превозното средство.На автомобила било оставено
уведомление за наложената глоба.Малко по-късно въз.П. се явила във ІІ РУ-Варна,
като заявила на св.Н., че синът й бил водач на автомобила, който бил нейна
собственост, че го бил паркирал за кратък период от време, че имало други коли, чиито
водачи не били санкционирани и т.н.Св.Н. разяснила на въз.П. , че ако не е съгласна с
наложената й с фиш глоба, ще й бъде съставен акт за установяване на нарушение.
На следващият ден въз.П. депозирала жалба срещу фиша, която била разгледана и
въпреки, че било прието, че наложената с фиш глоба е правомерна и законосъобразна,
той бил анулиран.На 29.09.2021г. св.Н. съставила против въззивницата акт за
установяване на нарушение, за това че на 16.09.2021г. около 11.56ч. е установен
паркиран л.а. „Ауди А 4“ с рег. № В 47 88 ТА, собственост на въз.П., по –малко от 5
метра от кръстовището на ул.“Брегалница“ и ул.“Топрахисар“ . Нарушението отново
било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП.При личното предявяване на
акта въз.П. приложила писмено възражение.В него било оспорено описаното
нарушение по начина, по който за кратко въззивницата била спряла автомобила, като
същият не бил паркиран на кръстовище или на по-малко от 5 метра от него, и не била
създала пречки за движението.Във възражението било изразено становище, че
поведението на контролните органи е тенденциозно по отношение на въз.П. и
членовете на нейното семейство, доколкото не е имало наложени наказания за други
паркирали в района автомобили. Възражението било разгледано и прието за
неоснователно.
Въз основа на съставения акт против въз. Патаринснка било издадено и
атакуваното наказателно постановление , в което наказващият орган възприел изцяло
описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението
2
по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП.За него на въззивницата на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП
била наложена „Глоба“ в размер на 50лв.В постановлението било посочено, че
депозираното възражение е разгледано и прието за неоснователно.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. Й.Н. -
актосъставител , чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно. Свидетелката си спомни за случая с необходимата
конкретика и посочи, че автомобилът е бил паркиран на разстояние по-малко от 5
метра от кръстовището на ул.“Брегалница“ и ул.“Топрахисар“, както и че по този
начин са били създадени предпоставки за ПТП за водачите на превозни средства от
перпендикулярните улици.Св.Н. поясни, че автомобила зад този не е бил паркиран
неправилно и в нарушение на ЗДП,Тя посочи още, че е направила снимки на
местоположението на превозното средство.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0436-000209 / 10.12.2021г. е издадено от
компетентен орган-началника на сектор във ІІ РУ при ОД-МВР-Варна, съгласно
заповед № 8121з-515/14.05.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок. След като срещу наложената глоба с фиш е била
депозирана жалба, този фиш е бил анулиран и срещу въз.П. е било образувано и
проведено административно-наказателно производство по реда на ЗАНН- бил й е
съставен акт и издадено наказателно постановление.То е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Вмененото във вина на въз. П. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава.Не е
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Направените след предявяване на акта възражения
са били разгледани и приети за неоснователни.По този начин наказващият орган е
изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода
на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателката, което тя е
упражнила с подаването на жалба до въззивната инстанция.
По делото безспорно е установено, че автомобилът, собственост на въз.П. е бил
паркиран на по-малко от 5 метра от кръстовището на ул.“Брегалница“ и ул.“Топра
Хисар“. Това се установява от показанията на св. Н., която лично е възприела
местоположението на автомобила в момента на констатиране на нарушението и от
3
изготвените тогава и приложени по преписката снимки.Именно от тези доказателства
може да се направи категоричен извод, че превозното средство е било паркирано в
нарушение на разпоредбите на ЗДП, както и че по този начин са били създадени
предпоставки за ПТП, доколкото колата безспорно ограничава видимостта на
навлизащите в кръстовището автомобили . Разпоредбата на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП
забранява престоя и паркирането на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях. В
този смисъл твърдението за това, че автомобила се е намирал за кратко време на това
място, не може да доведе до отпадане на административно-наказателната отговорност,
доколкото законът забранява и престоя, и паркирането .От друга страна по делото не
са събрани доказателства за това, че превозното средство е било в престой.Съгласно
чл.93 ал.1 от ЗДП едно ППС е в престой, когато е спряно за ограничено време,
необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товаро-разтоварни
работи в присъствието на водача.В останалите случаи , то съгласно чл.93 ал.2 от ЗДП,
е паркирано.В случая , видно от показанията на св.Н. е, че водачът на автомобила не е
бил в него.Т.е. автомобилът е бил паркиран в нарушение на чл.98 ал.1 6 от ЗДП.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно е била
ангажирана отговорността на въз.П., доколкото именно тя е собственик на превозното
средство.Твърдения за това, че синът й е бил този, който е паркирал неправилно
автомобила , са били направени пред св.Н. след съставяне на фиша , както и в хода на
съдебното производство.В хода на административно-наказателното производство
обаче авторството на нарушението не е било оспорено по никакъв начин.Въз.П. не е
попълнила декларация по чл.188 от ЗДП, в която да е посочила друго лице, извършило
нарушението.Напротив, в депозираните срещу фиша и акта възражения , изрично е
посочено, че въззивницата счита, че като „ за кратко на 16.09.21г. бях спряла
автомобила не съм създала никакви пречки на пътя, не съм нарушила ЗДП“ и т.н.
Поради това съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на въз.П. за
извършеното нарушение, а възраженията й в тази насока са недоказани .Като
неотносими към спора пък съдът преценява възраженията й относно тенденциозното
отношение на полицейските служители към нея и семейството й.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.183
ал.4 т.8 от ЗДП е предвидена санкция за водач, който паркира в зоната на кръстовище,
каквото виновно поведение в случая е налице. Размерът на наложената „Глоба“ от
50лв. е императивно посочен в закона и няма законова възможност за неговото
намаляване.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното от въз.П. нарушение не се отличава от
останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е
незначителна.На следващо място, съгласно нормата на чл.189 „з“ от ЗДвП за
нарушенията на ЗДвП разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не се прилага.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
4
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
б. „д“ ал.3 от ЗАНН , съдът намира, че следва на ОД на МВР-Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
присъди на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА против Наказателно Постановление № 21-0436-000209 /
10.12.2021г. на Началника на сектор във ІІ РУ при ОД-МВР-Варна, с което на Т. Н.
П. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. на основание
чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП.
ОСЪЖДА Т. Н. П. – ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5