Решение по дело №1396/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1651
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20221110201396
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1651
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110201396 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К.Т.“ ООД, ЕИК ***** срещу наказателно
постановление № 38-0001936/07.07.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, с което за
извършено нарушение на чл. 104з, ал. 5 пр. 2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр) на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на наказателното
постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че в НП не е
посочено мястото на извършване на нарушението, както и липсва изложение
на фактите, мотивирали АНО да приеме за дата на нарушението вписаната в
НП, като се поддържа, че не е ясно дали АНО всъщност приема за дата на
извършеното нарушение датата на проверката. Посочва се, че
незаконосъобразно АНО се позовава на международната товарителница, тъй
като тя подлежи на проверка на пътя, но не и при комплексна проверка.
Застъпва се тезата, че дружеството – жалбоподател е собственик на товарния
автомобил, посочен в НП от 10.05.2016 г. и с него многократно е бил
извършван международен превоз, без обаче това да е отчетено от органите на
Автомобилна администрация като нарушение.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се представлява
от адв. Г., която пледира за отмяна на НП по съображения в писмен вид, по
същество идентични с тези, изложени в жалбата. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна – Директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр. Русе, редовно призован не се явява и не
се представлява. В придружително писмо, с което преписката е изпратена в
съда се аргументира законосъобразност на наказателното постановление и се
моли за потвърждаването му.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства, като съобрази изложените в жалбата доводи,
прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.06.2015 г. на дружеството – жалбоподател „К.Т.“ ООД, ЕИК
***** бил издаден лиценз на Европейската общност за извършване на
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение № ****/*** г. със срок на валидност до **** г.
На 04.12.2020 г. дружеството – жалбоподател в качеството си на
превозвач извършило международен обществен превоз на товари на
територията на Република Франция с притежаваното от него моторно
превозно средство влекач „***“ с рег. № ***** което обаче не било вписано в
регистъра на моторните превозни средства към лиценза на Общността,
издаден на „К.Т.“. На 18.05.2021 г. било подадено заявление за вписване на
посоченото МПС в регистъра на МПС към лиценза на Общността, издаден на
К.Т., като същото било вписано на 20.07.2021 г.
На 21.05.2021 г. свидетелят Г. Д. М. - инспектор при Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе извършил планова проверка
на превозвача „К.Т.“ ЕООД при която установил горните обстоятелства и
като счел, че „К. Т.“ ЕООД е нарушило изискванията на чл. 104з, ал.5 от
Закона за автомобилните превози съставил срещу дружеството и в
присъствие на неговия управител акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 288990/21.05.2021 г. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението, след което бил предявен за запознаване на управителя на
дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в
срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт на 07.07.2021 г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 104з, ал.5 пр.2 от ЗАвтПр била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева. Препис от НП бил връчен на
управителя на „К.Т.“ ЕООД на 15.07.2021 г., а на 20.07.2021 г. по пощата била
депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля Г. Д. М., писмо
от РД „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, справка от информационния
масив на ИА „Автомобилна администрация“ – отдел „Лицензи“, заявление за
отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността
за международен автомобилен превоз на товари от 18.05.2021 г., заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, заповед № 82-00-25-
752/1/11.05.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр.
Русе, констативен протокол за извършена комплексна проверка от 11.05.2021
г. международна товарителница, свидетелство за регистрация част I за
товарен автомобил с рег. № *****, лиценз № **** за международен
автомобилен превоз на товари, копие от плик.
Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка по
делото са показанията на свидетеля Г. Д. М., които съдът кредитира изцяло
като подробни, обективни и информативни. Свидетелят депозира показания
за факти и обстоятелства, които непосредствено е възприел и в
2
осъществяването на които лично е участвал. М. подробно изложи пред съда
информация относно датата, мястото на извършване на проверката на
дружеството-жалбоподател и резултатите от нея. Показанията на свидетеля се
подкрепят напълно от приетите по делото писмени доказателства, а именно
международна товарителница, от която се установява извършения превоз на
територията на Република Франция. Изложеното от свидетеля намира опора и
в разпечатката от дигиталния тахограф на МПС с рег. № ****, от която се
установява, че на инкриминираната дата 04.12.2020 г. именно с този товарен
автомобил е извършен превоз. Представеното по делото копие на справка от
отдел „Лицензи“ към ИА „Автомобилна администрация“ е видно, че към
04.12.2020 г. МПС с рег. № **** не е било вписано в регистъра на МПС към
лиценза на Общността, издаден на „К. Т.“ ЕООД. Същото е вписано на
20.07.2021 г., след съставяне на процесния АУАН.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени по
делото, от които се установява компетентността на актосъставителя и АНО, а
така също и датата на подаване на жалбата срещу НП.
Въз основа на така направените фактически изводи съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от връчването на
наказателното постановление (препис от същото е връчен на 15.07.2021 г., а
жалбата е депозирана на 20.07.2021 г. по пощата), от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът дължи пълна преценка на
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление тоест дали
правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на актосъставителя произтича от чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр,
тъй като същият попада в категорията „длъжностно лице“ по смисъла на чл.
91, ал.1 от закона, част от чиито задължения е и съставянето на АУАН при
констатирани нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” е оправомощен да издава НП.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление
не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не са
допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.
Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че в НП липсва
еднозначно посочване на датата на извършване на нарушението, както и че е
не посочена територията, на която е извършен международният превоз.
Действително в НП са посочени две дати – 21.05.2021 г. и 04.12.2020 г., но
това обстоятелство не прави НП неясно, напротив, в същото подробно е
описано, че на 21.05.2021 г. при извършена проверка е установено нарушение,
тоест това е датата на установяване на нарушението, а датата на самото
нарушение е експлицитно посочена като 04.12.2020 г. Ясно е отразено и че
превозът е извършен на територията на Република Франция. Тези данни се
съдържат както в АУАН, така и в НП. В този смисъл съдът не констатира
допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно
съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата процесуални документа
съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, нарушението е описано
ясно, точно и конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото
3
описание правна квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 5 от ЗАвтПр превозвач, който
извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, което не е с българска регистрация или не е вписано в регистъра на
моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с
имуществена санкция в размер 1500 лева. По делото се установи, а и не се
оспорва от жалбоподателя, че на инкриминираната дата същият, в качеството
си на превозвач с издаден лиценз на Общността № ***/*** г. е осъществил
обществен превоз на товари на територията на Република Франция с МПС с
рег. № ********. Установи се, че към датата на извършване на превоза
посоченото МПС не е било вписано в регистъра на МПС към лиценза на
Общността, издаден на „К.Т.“ ЕООД, с което от обективна страна
дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
нарушение.
Доколкото нарушението е осъществено от юридическо лице, чиято
отговорност е обективна, въпрос за субективната страна на деянието не
следва да се обсъжда.
Доводът на жалбоподателя, че с процесното МПС многократно е
осъществяван превоз на товари, че същият е проверяван от органите на ИА
„Автомобилна администрация“, които не са установили нарушения не
изключва неговата отговорност. Дали при предходни проверки са били
установени нарушения е обстоятелство, относимо единствено към
индивидуализация на отговорността, като липсата на предходни нарушения
не може да обоснове неангажиране на отговорността му за установеното в
процесния случай нарушение.
За извършеното нарушение законодателят е определил административното
наказание „имуществена санкция” в абсолютен размер от 1 500 лева, който
съвпада с размера на наложената на „К.Т.“ имуществена санкция, поради
което въпрос за изменението й не може да се поставя, а същата е
законосъобразно определена.
Не са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че
посоченото нарушение разкрива по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите нарушения от същия вид, поради което не следва да
се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничили правото на защита на наказаното лице, нарушението е
безспорно доказано, а наложената имуществена санкция е законосъобразно
определена, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от делото право на разноски има въззиваемата страна,
но тъй като такива не са претендиране, то не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното дотук и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-
0001936/07.07.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр. Русе, с което за извършено нарушение на
чл. 104з, ал. 5 пр. 2 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя „К.
Т.“ ЕООД, ЕИК **** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5