№ 73
гр. Варна, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Частно наказателно дело №
20223100200070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба от адв. А.С. – процесуален представител
на АНТ. ИВ. АТ., срещу Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от
13.01.2022 г., с което на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № ****/**** г. по описа на РУ Девня, водено за престъпление по
чл.343, ал.1, б. „в“ от НК.
С жалбата се иска отмяна на постановлението, като се дадат задължителни указания
по прилагането на закона, тъй като не са извършени всички необходими действия по
разследването, а именно –допълнителна експертиза, следствен експеримент и компютърна
симулация на произшествието.
Предвид доказателствата за връчване на атакуваното постановление и за
представителна власт на жалбоподателя съдът счита, че жалбата е депозирана от
легитимирано лице в законоустановения срок и е допустима за разглеждане.
Настоящата инстанция, след като се запозна с възраженията, посочени в жалбата,
както и с материалите по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания
прокурорски акт, намира подадената жалба за неоснователна поради изложените по-долу
съображения.
От фактическа страна, в хода на разследването по воденото досъдебно производство
било установено следното:
На 04.06.2020 г. около 10:00 часа по път III-2702, между с. Г.К и гр. В д, в посока гр.
В д в дясната лента се движел лекотоварен автомобил марка „М" модел „С ***" с рег. № *
**** ** управляван от свид. А.С .А. Пътят бил двулентов с по една лента в посока,
разделени от хоризонтална маркировка МЗ „Единична прекъсната линия". Като наближил
регулираното кръстовище на разклона за с. * от същото, като направил ляв завой след пътен
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" на главния път излязъл лек
автомобил марка „* модел „Г." с рег. № * **** **, управляван от И.И. в който на предна
дясна седалка пътувала съпругата му - св. Й.И.. Св. А предприел внезапно спиране още
потегляне на автомобила към лентата му за движение, като оставил 32,23 м спирачни следи,
когато с предната си лява част лекотоварният автомобил ударил задната лява врата на лекия
автомобил и приплъзнал по левия му борд. След удара лекотоварният автомобил продължил
да се движи 5,2 м., като оставял спирачни следи без изменение на траектория си на
движение, след което завил наляво през лентата за насрещно движение към затревения
1
участък в страни от пътя, където спрял до крайпътните храсти. От удара автомобилът Ф. се
завъртял около вертикалната си ос на 330°, при което поради големия въртящ момент, който
се създал в следствие на удара, газовата му бутилка изхвърчала през багажника, а той
преминал през участък от износен асфалт с наклон на изкачване, след което с наклон на
спускане и през участък с трева и храсти, където се ударил с остатъчната си скорост от
около 10 км/ч в ствол на ниско дърво и останал в покой.
Настъпилото ПТП било видяно и от св. Е.Ф който управлявал трактор със скорост
около 35 км/ч в дясна лента в посока от гр. В д към с. Г.К, т.е. срещу движението на
лекотоварния автомобил, управляван от свид. А. Свидетелят Ф. отишъл първо при св. А и се
уверил, че бил добре. Св. А слязъл от автомобила и двамата отишли при лекия автомобил.
Забелязали, че в автомобила имало двама възрастни хора, помогнали на св. И. да излезе, тя
имала само драскотина на бузата. В този момент към тях се приближил познат на свид. Ф.,
попътно минаващ, който не видял катастрофата, но спрял и той да помогне на И И да излезе
от автомобила, тъй като бил отпуснат, но дишал и бил в съзнание. Положили го на земята.
Свидетелката Й.И. позвънила на тел. 112 и съобщила за катастрофата, като дала телефона на
свид. Ф., за да обясни местоположението им.
На мястото на произшествието пристигнали служители на полицията, като първо
пристигнал свид. П.В.. Дошъл и екип на спешна медицинска помощ за хоспитализиране на
пострадалите. Бил извършен и оглед от разследващ полицай, обективиран в протокол от
04.06.2020 г.
Вследствие на настъпилото ПТП, И.А.И. получил тежка контузия на мозъка в
областта на дясното голямо мозъчно полукълбо, мозъчния ствол, левостранен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и други, подробно
описани в СМЕ.
В резултат на травматичните увреждания и развилата се двустранна
бронхопневмония И починал в болницата на 22.06.2020 г. След аутопсия и чрез експертиза е
установена пряка причинно следствена връзка между уврежданията, получени при ПТП и
настъпилия смъртен изход.
В хода на разследването са разпитвани жалбоподателя А.А. и лицата - П.В., А. А, Е.Ф
Й.Й., Г.С. и Йордан Йорданов, които кореспондират помежду си и допринасят за изясняване
на фактическата обстановка. Изготвени са комплексна автотехническа и съдебно
медицинска експертиза, както и допълнителна комплексна автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза. Установява се едно единствено противоречие в гласните
доказателствени средства, което бе разрешено от вещите лица, изготвили комплексната АТЕ
и СМЕ по отношение на факта, дали водачът на лекия автомобил „Ф. Г.“ е спрял на пътния
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като на този въпрос се
отговори утвърдително.
В заключението си експертите подробно са описали механизма на пътното
произшествие, като са обсъдили пътната обстановка, пътните знаци, оставените следи на
местопроизшествието, свидетелските показания и разположението на МПС-тата след
сблъска. Определена е и скоростта на движение на лекотоварния автомобил марка „М"
преди ПТП – 89,93 км/час, при максимално допустима 90,00 км/час, а на лекия автомобил
„Ф.“ е била 0 км/час. Скоростта на лекотоварния автомобил е била съобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с останалите
превозни средства, с превозвания товар, с характера и интензитета на движението, с
конкретните условия на видимост. Посочено е, че лекият автомобил „Ф.“ е следвало да спре
на пътния знак „Спри“ и да пропусне преминаващия лекотоварен автомобил, поради което
всяка скорост, с която би навлязъл в лентата на движение на движещия се лекотоварен
автомобил, би се оказала несъобразена с характера и интензитета на движение и
конкретните условия на видимост. Видимостта на водача на „М“ с рег. № * **** ** към
2
процесното кръстовище е определена на 150 метра, а към лекия автомобил „Ф. Г.“ с рег. № *
**** **, когато е бил на 60,59 метра от мястото на удара. Отстоянието, на което
лекотоварният автомобил е отстоял от мястото на удара, в момента, в който лекият
автомобил Ф. е навлязъл в лентата му за движение е 38,61 метра. Като причина за
настъпване на ПТП-то е посочено навлизането на лекия автомобил на главния път в лентата
за движение на лекотоварния автомобил М, без да пропусне последния, който е бил с
предимство, въпреки наличието на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“. Опасната зона за спиране на лекотоварния автомобил е определена в размер
на 93,18 метра.
Вещите лица сочат, че за лекотоварния автомобил не е съществувала техническа
възможност да предотврати ПТП нито чрез аварийно спиране, нито чрез спасителна
маневра. Водачът на Ф. Г. също не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез
спасителна маневра. Единственото поведение, което би избегнало настъпването на ПТП, е
било, ако водачът на лекия автомобил е възприел идващия лекотоварен автомобил и се е
въздържал от навлизане в този момент на пътното платно.
В медицинската част от експертизата са описани травматичните увреждания на
И.А.И., като причина за смъртта е посочена тежката черепномозъчна травма и развилата се в
последствие двустранна бронхопневмония. Между описаните травматични увреждания и
настъпилия смъртен изход е установена пряка причинно-следствена връзка.
След проведеното по досъдебното производство разследване с Постановление от
28.04.2021 г. на ВОП, наказателното производство е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.4 от
НПК, като прокурорският акт е потвърден с Определение № 232 от 28.05.2021 г. на ВОС. С
Определение № ***/04.08.2021 г., постановено по ВЧНД № 221/2021 г. от Апелативен съд -
Варна в производство по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК, първоинстанционният съдебен
акт и респ. постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП №
****/**** г. по описа на РУ на МВР - гр. Девня са отменени, поради допусната грешка в
математическите изследвания в първоначалната комплексна експертиза в частта
„автотехническа“. Правилното уточняване на величините, които служат за изходен
параметър, са от значение за определяне отстоянието на лекотоварния автомобил от мястото
на удара към момента на потегляне на лекия автомобил от знак Б2 и към момента на
навлизане му в лентата за движение на лекотоварния автомобил. От съществено значение е
определено от Апелативен съд гр. Варна назначаването на допълнителната експертиза,
чийто отговори предпоставят решение на основния правен въпрос в настоящото
производство, който е: при очевидното нарушение на правилата за движение от страна на
пострадалия /неспазване на предимство/ имал ли е обективна възможност водачът на
лекотоварен автомобил „М С“ с рег. № * **** ** да спре преди настъпването на удара или
не?
След връщане на делото на ВОП е изготвена допълнителна експертиза с корекция на
математическите изчисления, която не повлиява на първоначално изведените изводи от
експертите. Поради това с Постановление от 13.01.2022 г., предмет на настоящия
първоинстанционен контрол, наказателното производство по ДП № ****/**** г. по описа на
РУ Девня, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК отново е прекратено на
основание чл.24, ал.1, т. 4 от НПК, поради това, че водачът, причинил ПТП-то е починал.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, а постановлението на
прокуратурата - за обосновано и законосъобразно.
При тази фактическа обстановка, изяснена напълно чрез допустимите процесуални
способи, съдът споделя направеното разрешение от прокурора – за прекратяване на
наказателното производсто.
Изводите относно механизма на настъпване на ПТП, скоростта на движение,
разстоянието между автомобилите, вкл. и когато е и възникнала опасността са обосновани с
3
наличните доказателствени средства, и с извършените на терен измервания.
След анализ на доказателствата, настоящата съдебна инстанция прави следните
правни изводи:
Водачът, управлявайки лекотоварния автомобил не е допуснал нарушение на правила
за движение по пътищата, възприел е опасността на лекия автомобил навреме, реагирал е
своевременно, но не е имал техническата възможност да предотврати удара чрез аварийно
спиране или предприемане на спасителна маневра. Опасната зона за спиране на
лекотоварния автомобил е определена на 93,18 метра, а отстоянието, на което лекотоварният
автомобил е отстоял от мястото на удара към момента, в който лекият автомобил е навлязал
в лентата за движение е била 38,61 метра. Възприемането на лекия автомобил като опасност,
преди да потегли, е можело да се случи, едва когато е бил на разстояние 60,59 метра от
мястото на удара. Единствената възможност ПТП да бъде предотвратено е била, в случай, че
водачът на лекия атомобил „Ф.“ бе подходил с повече внимание към пътната обстановка и
бе пропуснал преминаващия с предимство „М С“. Това води съда до извода, че
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“ от НК не е извършено от водача на лекотоварния
автомобил.
Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в пределите
на чл. 243, ал. 5 НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност. Това означава, че
съдът следва да прецени, дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на
събраните доказателства, без да е допуснато превратното им тълкуване. На следващо място,
трябва да установи, дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което
от своя страна изяснява, дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа
на всички възможни доказателства. При положителен извод за законосъобразно формиране
на вътрешното убеждение на прокурора по фактите, съдът трябва да провери, дали правилно
е приложен материалният закон.
С оглед на така очертаните предели на компетентността на съда в специфичната
процедура за съдебен контрол върху правомощието на прокурора да прекрати наказателното
производство, настоящият съд счита, че е неправилно поддържаното в жалбата разбиране,
че изводите на прокурора са направени, без да са извършени всички необходими действия
по разследването.
В конкретния случай, настоящият съд счита, че решаващият извод на прокурора, за
наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство е
достатъчно обоснован и правилен, като същият е направен при установена фактическа
обстановка, при обективното, всестранно и пълно изследване на всички възможни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са
обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на правилата на
формалната логика и взаимната връзка на отделните обстоятелства. Противно на посоченото
в депозираната пред настоящия съд жалба, прокурорът не е нарушил правилата за
формиране на вътрешното си убеждение, като законосъобразно е интерпретирал фактите,
установени с допустими доказателствени средства.
Назначените експертизи в разследването са приети и кредитирани от съдебната
инстанция, тъй като отговарят подробно, изчерпателно и с категоричност на зададени им
задачи, при това без посочване на алтернативни сценарии. Това обуславя извода, че
фактическата обстановка е била изяснена в пълна степен и експертите без затруднение са
приложили своите специални знания и умения. В случай, че експертното заключение не е
достатъчно пълно и ясно, налице са противоречия или то не е обосновано и възниква
съмнение за неговата правилност, то тогава би следвало да бъде назначена допълнителна
или повторна експертиза, а в конкретния случай, такива недостатъци не са констатирани.
Компетентността на вещите лица не е оспорена, поради което не възниква съмнение и за
правилността на заключението. Затова и необходимост от допълнителни действия по
4
разследването, като предложените – експертиза, компютърна симулация на ПТП и
провеждането на следствен експеримент съдът не намира. Подобни действия не биха могли
да допринесат за изясняване на фактите по делото и за събирането на доказателствен
материал, който да обуслови различни технически, фактически и/или правни изводи. В този
смисъл за настоящия съд е несъстоятелно релевираното в жалбата възражение, свързано с
непълнота на доказателствения материал.
За най-подходящ за определяне скоростта на двете МПС, вещите лица са приели
методът “Momentum 360” поради естеството на удара, като са обяснили, че този подход е
най-широко разпространен в практиката и с най-висока точност при такъв тип ПТП-та.
Обстоятелството, че скоростта на лекотоварния автомобил (89.93 км/час) е с 0.07
пункта под разрешената скорост, не води до необходимост от допълнително изследване на
скоростта му. Експертите са направили повторна проверка на получените при първото
изследване математически резултати и след отразените корекции в тях, изводите им не са се
променили. Движението на водача на „М“ със съобразена скорост малко под разрешената не
може да се тълкува в негов ущърб, а единствено следва да се установи била ли е тя
съобразена с обстановката. Както стана ясно от експертизата и писмените и гласните
доказателства по делото, водачът е шофирал в рамките на законоустановените правила в
ясно, сухо време с добра видимост и възприемайки опасността на пътя, е предприел
дължимите действия, но въпреки това ударът е бил неизбежен. Законодателят, грижейки се
за определяне на ограниченията за движение по пътищата се води от осигуряване
безопасността на участниците в движението, обикновено определя граничните стойности на
скоростта в порядък по-нисък от опасния за съответния пътен участък. Затова и близостта до
максимално разрешената скорост не може да бъде причина за нови изследвания и
изчисления.
На следващо място, съдът счита, че оставените фиксирани спирачни следи, не са
равни на спирачния път на лекотоварния автомобил „М“. Той е предприел намаляване на
скоростта и аварийно спиране в момента, в който е възприел навлизане на другото превозно
средство в лентата му за движение и въпреки съобразената му скорост, ударът не е могъл да
бъде предотвратен. Вещите лица са приели, че водачът на „М“ е реагирал още преди
автомобилът „Ф.“ да навлезе в лентата му за движение (1.04 сек. преди това) и въпреки това
не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране /мястото на
удара попада в опасната му зона за спиране/ или чрез спасителна маневра. Независимо, дали
лекотоварният автомобил е задействал спирачната уредба по-рано (каквото задължение не
съществува за него) или в момента, в който лекият автомобил е предприел навлизане в
пътното му платно, при всички положения разстоянието, необходимо за спиране на „М С“ е
било по-голямо от разстоянието, на което е бил той спрямо лекия автомобил.
Според съда обективната невъзможност на лекотоварния автомобил за прекратяване
на ПТП не се дължи на субективното противоправно действие или бездействие на водача
му. Съгласно експертите единствената причина за настъпилото ПТП е несъобразеното
поведение на водача на лекия автомобил Ф., който нарушвайки правилата за движение по
пътищата става причина за реализирането му.
Цитираната съдебна праткика от повереника на жалбоподателя според съда е
ирелевантна към настоящия случай. Водачите в действителност са длъжни да следят за
възникване на опасност за движението, да намалят и в случай на необходимост да спрат. В
настоящия случай това задължение е било спазено и то в момент, в който то е било
дължимо, като лекият автомобил е бил видим за водача на лекотоварния на разстояние 60.49
м. от мястото на удара. Опасността е възникнала в момента, в който лекият автомобил е
потеглил и започнал навлизане в лената за движение и е нарушил задължението си да
пропусне преминаващите по пътя с предимство автомобили. На по-ранен етап такава
опасност или препятствие не са съществували, защото очевидно лекият автомобил е бил
5
спрял на стоп линията си и нищо не е предполагало ненадейно навлизане в пътното платно.
Тълкувателно решение № 26/28.11.1984 г. по н.д. № 10/84 г. на ОСНК визира, че моментът,
когато възниква опасност е този, в които поведението на водача/пешеходеца показва явно и
очевидно, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. В същото ТР е изведено
заключението: „Когато водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо
от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника, и въпреки това са настъпили
общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност.“
Поради гореизложените доводи, съдът намира действията на водача на лекотоварния
автомобил за адекватни и своевременни, законосъобразни и в съотвествие с правилата за
движение по пътищата. Съдебният прочит на материалите по делото обоснова извода, че от
обективна и субективна страна А. С А не е осъществил състава на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в“ от НК, а причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие е
несъобразеното навлизане на пътя с предимство от страна на водача на лекия автомобил
И.А.И..
В подкрепа на този извод е и разрешението, прието в решение № 416/29.10.2012 г. по
н.д. № 1266/2012 г. по описа на ВКС в подобна хипотеза, като е направено заключение, че
когато е допуснато нарушение на правилата за движение от пострадалия, то настъпилите
вредоносни последици са в пряка и причинна връзка само с това неправомерно поведение и
не може и не следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на другия водач, който
не е извършил никакви нарушения.
С изготвянето на допълнителната експертиза е отговорено на въпроса, посочен като
основен, зададен от Варненския Апелативен съд при въззивния контрол /Опр. №
***/04.08.2021г, по ВЧНД ***/**** г. АпС/, а именно относно обективната възможност на
водача на лекотоварния автомобил „М С“ с рег. № * **** ** да спре преди настъпване на
удара, като отрицателният отговор на поставения въпрос е счетено, че би обусловил
наличието на института на случайното деяние по смисъла на чл. 15 от НК. С оглед
направените констатации и в двете експертизи на база на доказателствения материал по
делото, съдът достигна до единствения законосъобразен извод, както вече бе изложено, че
такава обективна възможност не е съществувала и поведението на водача на лекотоварния
автамобил от обективна и субективна страна не представлява престъпление.
ВОС счита, че прокурорът е извършил правилна преценка на доказателствата по
делото, поотделно и в съвкупност и фактическите положения относно поведението на
водачите на транспортните средства, които са приети за установени, намират опора в тях. По
делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му
решаване. С оглед установената фактическа обстановка, ВОП правилно е приложил закона и
е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство, който
извод съдът напълно споделя.
С оглед посоченото, настоящият първоинстанционен съд счита, че обжалваното
Постановление на Окръжна прокуратура-Варна е правилно, обосновано и законосъобразно и
същото следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 243 ал.5 от НПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на прокурор при ОП-Варна от 13.01.2022 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № ****/**** г. по описа на РУ-Девня ,
водено за престъпление по чл.343 ал.1 б."в" от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд
гр.Варна в седемдневен срок от съобщаването му.
6
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7