№ 59
гр. гр. Добрич, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20203200900107 по описа за 2020 година
Търговско дело № 107/2020 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е
образувано по искова молба, рег. вх. № 4910/07.08.2020 г. на регистратурата
на Окръжен съд - Добрич, с дата на пощенското клеймо 04.08.2020 г.,
подадена от М. Г. Т. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. Добрич, ЖК
„Д.“ бл. 4, вх. 1, ет. 2, ап. 6, с която срещу ЗАД гр. София, ЖК „В“, ул. „СС“
№ 7, ет. 5, е предявен иск за плащане на сумата от 25 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, настъпило на ** г., виновно причинено водач на товарен автомобил
марка „Ф“ , модел „Т“ , рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗАД гр. София, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на настъпване на ПТП – ** г. до окончателното
й изплащане, съгласно чл. 429 КЗ, както и законна лихва върху
горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, считано от 19.05.2020 до
окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл.
432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
01.04.2021 г., Съдът, на основание чл. 227 ГПК е конституирал като ищци по
делото наследниците на ищеца М. Г. Т., починала на 11.03.2021 г. В. Г. ИВ.
ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Добрич, ЖК „Д.“ № 4, ет. 2, ап. 5 и
ИВ. Г. ИВ. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. София, ЖК „Л“ № 276,
1
вх. Г, ет. 8, ап. 33, като всеки от тях претендира сумата от 12 500.00 лв.
съобразно частта от наследството.
Ответникът ЗАД АД гр. София оспорва иска по основание и размер,
като излага доводи, че е платил на увреденото лице обезщетение в размер на
сумата от 5 000.00 лв. Оспорва се вида на претърпените от ищцата вреди,
механизма на настъпилото ПТП, изключителната вина на водача на МПС.
Ответникът инвокира и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице. Ответникът релевира и възражение
за погасяване на претенцията относно лихвите по давност.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На ** г., около 12.00 ч., в гр. Добрич, на отсечката между ул. „Д.П.“ и
ул. „О“, в близост до търговски комплекс „В“ товарен автомобил марка „Ф“ ,
модел „Т“ , рег. № ****, управляван от правоспособния водач ПЛ. ИВ. ИВ.,
изпълнява маневра на заден ход и блъска в гръб пешеходеца М. Г. Т.,
движеща се около средата на пътното плато. Пътното платно в участъка на
произшествието е било без маркировка, ширината в участъка била
недостатъчна за отделяне на две пътни ленти. В зоната на произшествието не
се установяват налични тротоари или означения за пешеходна пътека. В
резултат на удара, пешеходецът пада по очи върху настилката. Видно от
експертното мнение на доц. Д-р В. Д., д.м. – вещо лице по комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, при инцидента
пострадалата получава следните увреждания: лекостепенна черепномзъчна
травма: контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане на меките
черепни покривки, оток и кръвонасядане на двете устни; счупване на
сренокиткова ( метакарпална ) кост на палеца на дясна ръка и кръвонасядания
и охлузвания по крайниците. Счупването на предкитковата кост на дясната
ръка е довело до трайно затруднение на хватателната функция на ръката за
период от около 1.5-2 месеца, като след този период тази функция на ръката е
възстановена. Останалите увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, като отминаването на състоянието,
причинено от получените травми е за период от около 15-20 дни. Според
експертното мнение на вещото лице инж. Й. Люб. М. по комплексната
2
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, предвид типа на МПС –
товарен автомобил, без централно огледало, водачът нее имал техническа
възможност да възприеме разположения по оста на движение пешеходец. В
страничните огледала на МПС водачът е имал възможност да наблюдава
разположени вляво и вдясно от габаритните му размери инфраструктура и
други препятствия по пътното платно. В този аспект са и гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля ПЛ. ИВ. ИВ., водач на
МПС. Непосредствено след произшествието пострадалата е транспортирана
и приета в МБАЛ-ДОБРИЧ-Неврохирургическо отделение за лечение.
Общото състояние на пострадалата е наложило лечение и четиридневен
престой в болничното заведение. В лечебното заведение пострадалата е била
на медикаментозно лечение по повод черепномозъчната травма, а счупването
на среднокитковата кост на палеца на дясната ръка е било наместено и
поставена гипсова имобилизационна превръзка. Според становището на доц.
Д-р В. Д., д.м., счупването на среднокитковата кост води до умерени по
интензитет болки в периода на зарастване на костта, черепномозъчната
травма в първите дни след инцидента може да доведе до главоболие,
световъртеж, гадене и отпадналост, като последиците от увреждания
отшумяват в посочените по-горе периоди. доц. Д-р В. Д., д.м. оценява
лечението на пострадалата като правилно, адекватно и в достатъчен обем.
В хода на съдопроизводствените действия ищците не поддържат
исканията си за комплексна съдебно-психологическа и психиатрична
експертиза и за гласни доказателства, установяващи факти относно
претърпените от наследодателя им болки и страдания.
По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на
водачите на товарен автомобил марка „Ф“ , модел „Т“ , рег. № ****, към
трети лица при застрахователя ЗАД гр. София, обективирано в
застрахователна полица с крайна дата на покритие 30.09.2017.
А 27.04.2020 г. пострадалата е предявила застрахователна претенция по
реда на чл. 380, ал. 1 КЗ пред застрахователя, по повод на която е образувана
3
преписка по щета № ****
По повод на настъпилото ПТП е образувано ДП № 1128/2017 г. по
описа на Първо РУ-МВР-Добрич, пр. пр. № 2047/2017 г. по описа на РП-
Добрич.
С влязло в законна сила Постановление от 19.03.2019 г. г. на Районна
прокуратура – Добрич, наказателното преследване по ДП № 1128/2017 г. по
описа на Първо РУ-МВР-Добрич, пр. пр. № 2047/2017 г. по описа на РП-
Добрич е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
343, ал. 2 НПК.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковите претенции:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан
прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.
1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за
местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на
предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като
първа инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
упражняване на правото на иск.
Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
4
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно
право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на
застрахования.
С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само
прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на
деликтното правоотношение със застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие
както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с
правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 –
2012 – ОСТК.
За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице
5
трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 КЗ.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътно – транспортно произшествие на ** г., за което вината е на
водача на МПС ПЛ. ИВ. ИВ., чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на валидност,
включващ датата на пътно-транспортното произшествие.
С влязло в законна сила Постановление от 19.03.2019 г. г. на Районна
прокуратура – Добрич, наказателното преследване по ДП № 1128/2017 г. по
описа на Първо РУ-МВР-Добрич, пр. пр. № 2047/2017 г. по описа на РП-
Добрич е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
343, ал. 2 НПК.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата
( чл. 40 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
М. Г. Т..
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
причинената на ищеца средна телесна повреда.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на
водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2
ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва
следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения,
което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост
на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата
на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част.
С., 2020, 397 - 401.
Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички
вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера
6
на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на деликвента.
Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с
поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от
субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.
2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.
Доказателствата по делото водят до извода за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. В разглеждания случай
пострадалата в нарушение на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП се е движела
непосредствено зад МПС, а не най-близо до лявата част на пътното платно.
Гореизложените доводи налагат извода, че приносът на пострадалата за
настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди следва да бъде определен
на 50 %.
В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от
страна на пострадалите за основателно.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя
отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
7
застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор
ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
По думите на френския цивилист Rene Savatier „неимуществените
вреди са всяко човешко страдание, което не води до имуществени вреди“.
Неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права,
което засягане няма парична оценка – ТР-4-2012-ОСГТК.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.
6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на
мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява
информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ),
правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто
търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ),
използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на
търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски
право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху
8
обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на
представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в
рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно
отглеждане на неосиновено дете – храненик ).
Друго деление на неимуществените вреди е свързано с т.н. „морален
патримониум“, който се състои от две части – в едната попадат
неимуществените вреди, свързани с емоционалния живот на засегнатото лице
( „афективната част на моралния патримониум“ ), а другата част – онези
вреди, които засягат достойнството на пострадалия в обществото (
„социалната част на моралния патримониум“ ). Първият вид неимуществени
вреди са резултат от засягане на телесни блага, свързани с вътрешния мир и
психични преживявания на лицето, а вторият вид е с т.н. „блага на
обозначение“, свързани с външния свят и отношенията на лицето с него.
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. Калайджиев, А. цит. съч. с. 366.
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 –
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността,
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име,
право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху
предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които
не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. цит. съч., 366 – 367.
Неимуществените са неоценими в пари последици от засягането на
9
защитени права и интереси, а делението на имуществени и неимуществени
вреди е приложимо към произтеклите от засягането последици.
Неимуществената вреда е необратима и непоправима.
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях парично обезщетение се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Паричното обезщетение, макар и несъвършено, е единственото
възможно средство и най-подходящата форма за зачитане претърпяването на
тези вреди и за компенсиране на засегнатото лице. Въпреки невъзможността
неимуществените вреди да бъдат поправени, българското право придава на
паричното плащане към пострадалия компенсаторна функция. Функцията,
която се придава на присъдената парична сума е да възстанови психичното
равновесие на личността и да му даде възможност да компенсира
отрицателните емоции. Парите се разгледат като сурогат на неприятните
емоции, които лицето е принудено да преживее. Целта на обезщетението е
чрез тези средства увреденият да получи облекчение след преживяното, да
неутрализира отрицателните си емоции, да оздрави психиката си, да постигне
усещане за удовлетворение и справедливост. Функцията на обезщетението е
именно в това да възстанови чувството на засегнатото лице за справедливост,
но не чрез възмездие и репресия, а чрез зачитане на факта и последиците от
стореното противоправно деяние. Размерът на обезщетението се определя от
Съда по справедливост.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
категория. Справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и
характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е
настъпило, продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
промяната в живота на пострадалия, физическите и психологическите
последици за увредения и други фактори.
При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат
въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета
на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна
10
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието,
което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна
справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират,
т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите
по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на
действително преживените страдания.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
В българската правна система, основана на върховенството на правото (
арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не
могат да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
11
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на средна телесна повреда при пътно – транспортно
произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда
право на обезщетение в полза на пострадалото лице за неимуществени вреди.
Обективният критерий, според който се определят подлежащите на
обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно–следствена връзка
между средната телесна повреда на пострадалото лице и конкретните
неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера.
Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства при които е
настъпило ПТП, вида на увреждането, последиците от травмите, периодът на
лечение и възстановяване, продължил до два месеца, интензивността на
претърпените физически и психически страдания, психическите изживявания
и субективните затруднения, изпитани от пострадалата, нейната възраст,
здравословен и психически статус, степента на съпричиняване, обществено -
икономическа обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП,
нормативно определените лимити на застрахователните покрития към същия
момент, счита, че всеки от исковете на новоконституираните ишци за
неимуществени вреди, получени от техния наследодател като пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП, се явява основателен и
доказан до размер на сумата от 3 000.00 лв. и следва да се уважи в до този
размер, като за разликата от 3 000.00 лв. до 12 500.00 лв. бъде отхвърлен. В
настоящия случай следва да се присъди лихва за забава по чл. 497, ал. 1, т. 1
КЗ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника съобразно уважената част
от исковете следва да се присъдят разноски в размер на 1125.00 лв. и 1500.00
лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът, като се съобрази както със задължителната сила на Решение от
05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на
Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004
г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на
12
общностното право и поради което не следва да се прилага от българския съд,
и като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, счита, че
следва да присъди на процесуалния представител на ищците сумата от 750.00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД гр. София, ЖК „В“, ул. „СС“ № 7, ет. 5, ЕИК **** да
заплати на В. Г. ИВ. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Добрич, ЖК
„Д.“ № 4, ет. 2, ап. 5 сумата от 3 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от наследодателя му М. Г. Т. ЕГН
**********, починала на 11.03.2021 г. в резултат на ПТП, настъпило на ** г.,
виновно причинено от водач на товарен автомобил марка „Ф“ , модел „Т“ ,
рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАД гр.
София, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497,
ал. 1, т. 1 КЗ, считано от 19.05.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във
вр. с чл. 52 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3 000.00 лв. до
12 500.00 лв.
ОСЪЖДА ЗАД гр. София, ЖК „В“, ул. „СС“ № 7, ет. 5, ЕИК **** да
заплати на ИВ. Г. ИВ. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. София, ЖК
„Л“ № 276, вх. Г, ет. 8, ап. 33 сумата от 3 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя му М. Г.
Т. ЕГН **********, починала на 11.03.2021 г. в резултат на ПТП, настъпило
на ** г., виновно причинено от водач на товарен автомобил марка „Ф“ ,
модел „Т“ , рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ЗАД гр. София, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, считано от 19.05.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3
000.00 лв. до 12 500.00 лв.
ОСЪЖДА ЗАД гр. София, ЖК „В“, ул. „СС“ № 7, ет. 5, ЕИК **** да
заплати на адв. Н.Н. Д. – АК- Ш, съд. адрес гр. София, ул. „Х. Б.“ № 2,
четвърти полуетаж, офис № 4 сумата от 750.00 лв., представляваща
13
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА В. Г. ИВ. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Добрич,
ЖК „Д.“ № 4, ет. 2, ап. 5 и ИВ. Г. ИВ. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес
гр. София, ЖК „Л“ № 276, вх. Г, ет. 8, ап. 33 да заплатят на ЗАД гр. София,
ЖК „В“, ул. „СС“ № 7, ет. 5, ЕИК **** разноски в размер на 1125.00 лв. и
1500.00 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
14