Р Е Ш Е Н И Е
№ 2706/18.12.2019г.
Гр. Пловдив, 18, 12, 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В.П. и с участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 2425 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.26 , ал.11 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалба на адв. А.Г., като пълномощник на Б.Ф.Б., против отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец в Р България с изх. № УРИ 538600-1365/0807.2019 г., издаден от началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че действително към момента на издаване на АА, документите, визирани в отказа не са били налични, но са представени в съдебно заседание, поради което се иска отмяната му и се отправя искане към съда да задължи административния орган да издаде разрешение за временно пребиваване на жалбоподателя.
Ответникът – началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Същият е представил становище № УРИ 538600-1583/06.08.2019 г., в което сочи, че към момента на издаване на обжалвания акт, лицето не е представило валиден национален паспорт и медицинска застраховка на основание чл.14 ал.2 от ППЗЧРБ, поради което и са били налице основанията на чл.26 ал.2 от ЗЧРБ.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като към момента на издаване на акта действително не са били налични изисканите по закон документи.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Началото на административното производство е сложено с подадено от Б.Ф.Б. Заявление за продължаване на пребиваване на чужденец в Р България рег. № 281/11.02.2019 г. (л.22) придружено от копия на: национален паспорт, валиден до 22.04.2019 (л.23), разрешение за пребиваване в Р България № ********* (л.24); удостоверение за сключен граждански брак № 0162/23.11.2015 г. (л.25); декларация от Н.К.Б. (л.26); съвместна декларация от Н.К.Б. и Б.Ф.Б. (л.28). Към заявлението са приложени: справка за пътуване на лице - чужд граждани от 11.0-2.2019 г. (л.29) и технологична карта за продължително пребиваване (л.21).
С писмо № УРИ 538600-550/13.03.2019 г. (л.30) на главен инспектор от сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив, Б.Б. е уведомен, че следва да представи липсващи към заявлението документи – медицинска застраховка и нов национален паспорт, като при непред9ставянето им, ще му бъде отказано продължаването на срока на пребиваване в Р България на основание чл.26 ал.2 от ЗЧРБ.
В указания срок лицето не е представило изисканите документи, в резултат на което е издадена Заповед рег. № УРИ 538з-38/08.04.2019 г. (л.31) на началник сектор “Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която е прекратено административното производство на основание чл.14 ал.2 от ППЗЧРБ.
На 23.04.2019 Б.Ф.Б. подава ново Заявление за продължаване срока на пребиваване на чужденец. В Р България рег. 697 (л.10), придружено от копия на: национален паспорт, валиден до 22.04.2019 г. (л.11); удостоверение за граждански брак $ 0162/23.11.2015 г. (л.12); декларация от Н.К.Б. (л.13); съвместна декларация от Н.К.Б. и Б.Ф.Б. (л.14); декларация по §1 т.20 подт.2 от ДР на ЗЧРБ във връзка с чл.62 ал.4 от ППЗЧРБ от Н.К.Б. (л.15); удостоверение за раждане на детето на Н. и Б.Б. № 0167/31.05.2016 г. (л.16); лична карта на Н.К.Б. (л.17). Изготвена е и нова справка да пътуване на лице – чужд граждани от 23.04.2019 (л.18)
На 27.06.2019 г. в сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив е постъпило писмо рег. № ПД-31-1965/26.06.2019 г. (л.35) на директора на Териториална дирекция „Национална сигурност“ /ТД „НС“/ - Пловдив, за предприемане на действия по налагане на административно наказание на Б.Ф.Б. на основание чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ, поради обстоятелството, че същият е останал в страната след изтичане на разрешения му за пребиваване срок.
На 08.07.2019 г. е издаден и оспореният в настоящото съдебно производство административен акт – Отказ № УРИ 538600-1365 (л.32) от началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив. Отказът е връчен на 18.07.2019 г. лично на лицето, а жалбата е подадена по пощата на 02.08.2019 г.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - копие на нов национален паспорт, валиден до 03.11.2029 г. (л.57) и медицинска застраховка № Е19830004956 от 14.11.2019 г. (л.58).
С обжалвания отказ, на основание чл.26 ал.2 от ЗЧРБ, чл.105 т.1 от ЗМВР и чл.18 ал.1 т.11 от ПУДМВР е отказано да бъде издадено разрешение за продължаване срока на пребиваване в Р България на лицето – Б. Б.Ф., гражданин на Р Турция, като на основание чл.69 ал.1 ППЗЧРБ, е определен и срок за напускане на страната. Административният орган е приел, че не са изпълнени изискванията на чл.24 ал.1 т.18 от ЗЧРБ, тъй като не са представени, при подаване на заявлението за продължаване срока на пребиваване липсват нов национален паспорт и медицинска застраховка на лицето.
При така
установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл.146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена в предвидената писмена форма и от компетентен орган. Съгласно чл.18 ал.1 т.11 от Правилника за устройството и дейността на МВР, областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които издават и отказват издаване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване по Закона за чужденците в Република България. В изпълнение на разпоредбите на чл.18 ал.3 от ППЗЧРБ, на основание чл.105 във връзка с чл.43 ал.3 от ЗМВР, директорът на ОД на МВР е оправомощил началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив да осъществява функции по изпълнение разпоредите на ал.4 от последно сочения текст. По делото е приложена Заповед № 317з-3991/27.06.2019 г. (л.40).
Отказът е постановен след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая. Изложени са надлежни фактически основания за издаването му, но съдът намира, че неправилно органът е определил правната квалификация въз основа на която е издаден актът.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят е турски гражданин, съпруг на български гражданин, съгласно представените: - лична карта на Н.К.Б., декларации и удостоверение за сключен граждански брак на 10.11.2015 г.; има статут на продължително пребиваващ в РБ чужденец, от м.05.2016 г., както и, че на 11.02.2019 г. е регистрирано заявление за продължаване на срока на продължителното й пребиваване в РБ. Не се спори също, че лицето е приложило към подаденото заявление документите, посочени в чл.14 ал.1 т.1 и т.3 и чл.29 ал. 1 от ППЗЧРБ, като е заявило адрес в Р България: ***. За установяване на обстоятелството по чл.14 ал.1 т.3 ППЗЧРБ - доказателства за осигурено жилище, жалбоподателят, освен, че е декларирал това в заявлението си, е представил и декларация от съпругата си Н.К.Б., относно съвместното им съжителстването им в ***, на посочения по-горе адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 т.18 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл.15 ал.1 и са членове на семейството на български гражданин и произхождащите от чужбина документи, които удостоверяват семейните връзки и правото на издръжка, са признати и регистрирани или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство.
Според чл.26 ал.1 от ЗЧРБ, Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 19 – 23, а според ал.2 на същия текст, отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т.
В отказ рег. № УРИ538600-1365/08.07.2019 г. е посочено, че не са представени основни документи – нов национален паспорт и медицинска застраховка, поради което не е спазено изискването на чл.24 ал.1 т.18 от ЗЧРБ. .
Така визираните документи обаче, се изискват съобразно разпоредбата на чл.14 ал.1 т.1 и т.4 от ППЗЧРБ, според който, за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл.15 ал.1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО.
Предвид изложеното съдът намира, че, в случая отказът следва да бъде мотивиран с основания на чл.14 ал.1 т.1 и т.3 от ППЗЧРБ, а не поради неспазване изискванията на чл.24 ал.1 т.18 от ЗЧРБ. Безспорно е установено, че лицето отговаря на изискванията на този текст. Липсват данни по административната преписка, а и доказателства в тази насока не се представят и в настоящото съдебно производство, че лицето не е член на семейството на български гражданин или произхождащи от чужбина документи, които удостоверяват семейните връзки и правото на издръжка, които да не са признати и регистрирани или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство.
Или иначе казано, съдът намира, че неправилно е посочена нарушената материалноправна норма, което представлява съществено нарушение, което препятства лицето да разбере коя точно норма е нарушена – дали тази по чл.24 ал.1 т.18 от ЗЧРБ – че не е член на семейство на български гражданин, или по чл.14 ал.1 т.1 и т.3 от ППЗЧРБ – не е представен нов национален паспорт и медицинска застраховка.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че неправилно е определено и основанието за отказа – чл.26 ал.2 от ЗЧРБ. При липсата на документите по чл.14 ал.1 т.1 и т.3 от ППЗЧРБ, приложимата разпоредба е тази по ал.1 на чл.26 от ЗЧРБ.
Не на последно място, прави впечатление, че погрешно е изписано името на адресата на акта. Видно от представените от лицето документи – копия на национални паспорти, декларации, удостоверения за граждански брак и за раждане, името на адресата е Б.Ф.Б.. Видно обаче от всички документи, издадени, както от административния орган, така и от директора на ТД „НС“ – Пловдив, включително и от жалбата до настоящата инстанция, лицето фигурира като Б.Ф.Б., което съдът намира за неправилно.
Съгласно чл.14 ал.1 от АПК, производствата по този кодекс се водят на български език, т.е. не съществува практика в административни актове, сигнали, жалби, съдебни актове и пр., имената на страните да се изписват като на първо място се поставя фамилия или презиме.
От своя страна, чл.6 ал.2 изр.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, гласи, че имената на чужденците се изписват, както са изписани в документите им за самоличност или за пътуване. В националния си паспорт лицето е записано по лично име Б.Ф. и презиме Б.. По същия начин жалбоподателят е попълнил, както се посочи по-горе в настоящото изложение, заявлението си до сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив и всички декларации. Като фамилно име Б. е записана и съпругата Н.К., както и синът Н.К.Б.. Актовете за граждански брак и за раждане също сочат като собствено име Б.Ф. и като фамилно – Б.. Отказът обаче, както и всички останали документи по преписката, включително и изтеклото разрешение за пребиваване, визират като лично име - Б. и като презиме - Б.Ф., което съдът намира за неправилно.
Едновременно с това, начинът на описване на административното нарушение поставя съдът в невъзможност да прецени дали същият е постановен законосъобразно. Горното представлява съществено процесуално нарушение. Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път, тъй като, в противен случай, се нарушава правото на защита на лицето, което е лишено от възможността да разбере, за какво точно е лишено от право на продължително пребиваване в Р България. Задължение на административния орган е, да конкретизира точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени, което в настоящия случай не е сторено.
Предвид горното настоящата инстанция намира жалбата за основателна, предвид всички изложени по-горе съображения , поради което следва атакуваният в настоящото производство отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец в Р България да се отмени.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, V състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец в Р България с изх. № УРИ 538600-1365/0807.2019 г., издаден от началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: