Присъда по дело №162/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 14
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Ралица Герасимова
Дело: 20224500200162
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Русе, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
СъдебниМилка Панова Маринова

заседатели:Пламена Георгиева Дешева
при участието на секретаря Недялка Неделчева
и прокурора Д. Р. К.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Наказателно дело от общ
характер № 20224500200162 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. В. СН. Д. - роден на *****, български гражданин, без
образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за
периода от началото на м.юли до 08.07.2020г. в гр.Русе, в условията на продължавано
престъпление - на седем пъти и в условията на опасен рецидив, извършил действия с цел да
възбуди и удоволетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 14 годишна възраст - К. Н. ИВ., родена на *****- като я целувал, опипвал по
гърдите, задните и интимните части, поради което и на основание чл.149, ал.5 т.3, вр. ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 от НК, чл.55 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.4 от НК го
ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ СТРОГ режим на
изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание
между наказанията, наложени на подс. В. СН. Д. по НОХД 73/2021 г. по описа на Окръжен
съд - Русе и НОХД 162/2022 г. по описа на РОС, а именно – най – тежкото от тях в размер
на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ СТРОГ режим на
изтърпяване на така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от три
1
години.
НА ОСНОВАНИЕ чл.59, ал.1, т.1 и чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА при
изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият В. СН.
Д. е бил задържан и с мярка за неотклонение Задържане под стража, както и изтърпяната
част от наказанието по НОХД 73/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. В. СН. Д. (с установена
самоличност) да заплати по сметка на Републиканския бюджет направените по делото
разноски в размер на 1351 лв. (разноски на досъдебното производство).
НА ОСНОВАНИЕ чл. 190, ал. 2 от НПК съдът ОСЪЖДА подс. В. СН. Д. (с
установена самоличност) да заплати държавна такса в размер на 5 лв. (пет) за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
ВТАС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 162/2022 г. по описа на Р.нски окръжен съд, Наказателно
отделение

Р.нска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№3125/2021 г. по описа на РОП срещу В. СН. Д. затова, че за периода от началото на м.юли
до 08.07.2020 г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление - на седем пъти и в
условията на опасен рецидив, извършил действия с цел да възбуди и удоволетвори полово
желание без съвъкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст - К. Н.
ИВ., родена на *****- като я целувал, опипвал по гърдите, задните и интимните части -
престъпление по чл.149 ал.5 т.3, вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят Р.нска окръжна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение спрямо подс. Д. за осъществен състав на престъпление по чл.149
ал.5 т.3, вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК. Счита същото за доказано по безспорен и
категоричен начин. Пледира В.Д. да бъде признат за виновен и моли при определяне на
наказанието да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното
от подсъдимия самопризнание, ниският интензитет на блудствените действия и експертно
констатираните психични отклонения във емоционално – волевата и личностовата
акцентуация. В този смисъл моли на Д. за извършеното престъпление да му бъде
определено наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - в
размер на три години, което счита, че би изпълнило, както целите на индивидуалната
превенция, така и целите на генералната превенция. Счита, че същото следва да се изтърпи
при първоначален строг режим.
Назначеният служебен защитник на подс. Д. адв. Д.И. - РАК поддържа, че предвид
спецификата на диференцираната процедура не следва да се оспорват фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, е наказанието на подсъдимия следва да
се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – под минимума на предвиденото в
чл.149, ал.5 от НК – под предвидения от закона минимум.
Подсъдимият В.Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да
му се отмери минимално наказание при първоначален общ режим.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл.
372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият
състав прие за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт:
Подс. В.Д. е осъждан - със споразумение №339 по НОХД №1632/2017г. по описа на
РС- Р., за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7 от НК като му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 10 месеца при първоначален строг режим. Споразумението
влязло в сила на 02.08.2017 г. Впоследствие това наказание било групирано с предходно
такова, като с определение по НОХД №1632/2017г. по описа на РС- Р. било определено едно
общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода при строг режим. На основание
чл.24 от НК това наказание било увеличено с 2 месеца. Определението влязло в сила на
18.08.2017 г. Наложеното наказание не било приведено в изпълнение, тъй като било
изтърпяно на 23.09.2016 г. чрез приспадане на предварително задържане, домашен арест и
предходно изтърпяно наказание.
Подс. Д. живеел с майка си, нейния съпруг и сестрите си в бл.*** в кв.“Ч.“ на гр. Р..
В същия квартал, но в бл.*** живеела малолетната К. Н. ИВ., заедно с баща си - св.Н.Р.,
брат си - св. К.И., малката си сестра Н., както и с жената, с която св. Р. живеел на семейни
1
начала - св.Д.Н. и нейните деца - св.М.М. и Н.. Подсъдимият познавал св.К.И. от малка. Тя
също го познавала. Познавал се и с другите членове на семейството й, както и те познавали
него и роднините му. Между блокове ***, *** и *** имало изградена детска площадка,
където се събирали да играят децата, живеещи наблизо. Там често ходел и подс. В.Д.. Сядал
на пейка, пиел бира и се закачал с децата. Викал момичета при себе си под претекст, че ще
им даде нещо, пращал им въздушни целувки. В началото на лятото на 2020г. подс. Д.
започнал често да разпитва за малолетната св.К.И. и търсел контакт с нея.
На неустановена дата в началото на м.юли 2020 г. св.К.И. стояла пред вход З на
бл.*** и чакала приятелките си. Било светло и много горещо. Наблизо нямало хора. В това
време до св. И. се приближил подс. В.Д. и седнал до нея. Заговорил я, като й казал, че знае,
че пуши цигари и че ще каже на баща й за това. Поискал от нея да отиде с него до
трансформатор, който се намирал зад бл.***. Заплашил я, че ако не го придружи ще я издаде
на баща й. Св. И. нямала желание да ходи с подсъдимия, но в същото време много се
уплашила баща й да не разбере, че пуши. По тази причина станала и тръгнала с подсъдимия.
Двамата стигнали до трансформатора, около който имало храсти и дървета. Мястото било
безлюдно. В изпълнение на намерението си да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвъкупление подсъдимият застанал плътно пред малолетната свидетелка, а тя се облегнала
на стената на трансформатора. Започнал да я целува по устата. Св. И. стояла неподвижно,
тъй като била много уплашена. Разбрала причината, поради която подс. Д. я завел там и още
повече се притеснила. Казала му, че иска той да престане да я целува, на което той й
отговорил заплашително „Нали знаеш какво ще стане?“. След това с двете си ръце започнал
да я опипва по гърдите, по задните части и отпред между краката. Св. И. блокирала от
действията му, не знаела какво да прави. В продължение на около 10 минути подс. Д.
опипвал малолетната свидетелка по интимните части. След това й казал, че може да си ходи.
Св. И. се срамувала от случилото се и не споделила с никого за това.
От този момент в продължение на 1 седмица - всеки ден, подс. Д. причаквал св.И. и я
привиквал до трансформатора. Тя всеки път му казвала, че не иска да ходи там, но той
отново я заплашвал, че ще я издаде на баща й за пушенето. Тогава св. И. се съгласявала и го
следвала до мястото. Там подс.Д. извършвал описаните по-горе действия- целувал я по
устата и я опипвал по гърдите, дупето и интимните части. Св. И. му казвала, че иска да спре,
но той не се съобразявал с думите й. След срещите с него св. И. станала затворена и се
чувствала унижена.
Това продължило до 08.07.2020 г., когато св. Д.Н. видяла как подс. Д. дърпа св. И. за
ръката, а последната се противопоставяла. Св. Н. извикала подсъдимия и разговаряла с него.
Той й обяснил, че знае, че св.К.И. е на 13 години, но много я обича и дори иска да живее с
нея. Св. Н. му казала да остави детето и да не се занимава с него. Прибрала се вкъщи и
разговаряла с малолетната св. К.И., която изпитвала срам и вина. Споделила, че от известно
време пуши цигари, което станало известно на подс. Д.. Той я изнудвал с това и я карал да
прави каквото поиска. Споделила, че се е целувала с него зад един трансформатор, както и
че той я опипвал по интимните места, но тя не искала. Св. Н. забелязала, че известно време
преди това св. К.И. станала раздразнителна, разсеяна, отдръпнала се и се затворила в себе
си. Впоследствие св. Н. споделила случката и със св. Н.Р.- баща на малолетната св. К.И.. На
следващия ден - 09.07.2020г. подс. В.Д. се опитал да придърпа св. М.М.- дъщеря на св. Д.Н.
и да я целуне. Тя избягала, разстроила се и веднага разказала за инцидента на св. Д.Н..
Тогава последната и св. Р. решили да подадат жалба в полицията.
На 10.07.2020 г. св. Н.Р. завел св. К.И. на гинекологичен преглед, при който се
установил запазен хименален пръстен. За това била издадена медицинска бележка.
Със заключението на назначената в досъдебното производство комплексна
психиатрична и психологична експертиза се установило, че подсъдимият е физически и
нервнопсихически нормално развит за възрастта си, без данни за наследствена обремененост
2
с психични заболявания. Интелектуалните му възможности отговаряли на възрастта и
социалния му опит. В личностовата му структура се долавяли акценти на личностова
акцентуация с емоционално-волева лабилност и неустойчивост. Те не се изразявали до
степен и продължителност, че да обусловят диагноза личностово разстройство. При него не
се установяват разстройства на половата идентичност или на сексуалните влечения по
смисъла на Международната класификация на болестите. В ситуация на затруднение е
налице склонност да действа с бърз интензитет при скъсен самоконтрол. Налице е
инфантилна недооценъчност към последиците от поведението му. Долавят се и белези на
защитно поведение.
Видно от заключението на изготвената комплексна съдебно психологична и
психиатрична експертиза на св. К.И. след случилото се тя станала напрегната, тревожна, не
можела да спи, страхувала се да излиза сама. В поведението при проведеното й изследване
се отчитат повишена тревожност и страхова зареденост, дължащи се на преживяното
фрустрационно събитие. При нея се наблюдават специфични емоционални и поведенчески
симптоми, които са характерни за деца, преживели психична травма със сексуален характер.
Св. И. е нормално развита психически и физически за възрастта си, при нея не се
наблюдават психични отклонения, поради което тя може правилно да възприема фактите и
обстоятелствата, които имат значение по делото и да дава достоверни показания за тях. При
нея липсва склонност за преувеличаване и фантазиране.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява
становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимия с всички годни
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не
следва в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия –
допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на
процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се
противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В
процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за
нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от
досъдебното производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа
делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното
производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на процеса
доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по
съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред
съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение
относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието
доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния
акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл.
373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в
присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата.
Независимо от изложеното по-горе за пълнота и прецизност и съобразявайки
предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът отчете, че описаната в обвинителния акт и
възприета от съда фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия,
което от своя страна се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното
производство чрез гласните и писмени доказателствени средства, а също и чрез способите за
3
събиране и проверка на доказателствения материал: показанията на свидетелите К. Н. ИВ.,
М.М.М., В.Р.Ц., Н. ИВ. Р., Д.Е. Н., К.Н.И., С.Т.Х., С.Д.М., Т.Х.Х., заключенията на
комплексните психолого психиатрични експертизи (л.33-40, л.52-58 и л.63-68 от
досъдебното производство).
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. Н. ИВ., М.М.М., В.Р.Ц., Н.
ИВ. Р., Д.Е. Н., К.Н.И., С.Т.Х., С.Д.М., Т.Х.Х.. Всеки един от тях възпроизвежда преките си
впечатления, последователни и непротиворечиви са и допринасят за изясняване на
релевантни за производството факти. Ведно със самопризнанието на подсъдимото лице от
цялостната доказателствена съвкупност по несъмнен начин се установяват обстоятелствата
относно време, място и начин на осъществяване на деянията от страна на подсъдимия по
отношение на св. К.И. – неколкократно осъществените блудствени действия чрез целуване,
опипване по гърдите, задните и интимните части.
Експертните заключения по делото съдът възприе като компетентно дадени
съобразно със специалните познания на вещите лица в съответните области на науката.
Възприетата за безспорна фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Обвинителният акт е внесен в съда против подсъдимия В. СН. Д. за престъпление по
чл.149, ал.5 т.3, вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Обстойният и цялостен анализ на доказателствените материали както поотделно,
така и в тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод за това, че за периода от
началото на м.юли до 08.07.2020г. в гр.Р. подс. Д. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.149, ал.5 т.3, вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият на седем пъти е извършил блудствени действия по
отношение на ненавършило 14 годишна възраст лице – К. Н. ИВ.. В обективно отношение
той е реализирал блудствени действия с пострадалата, като я целувал, опипвал по гърдите,
задните и интимните части.
Авторството на извършеното по изискуемия от процесуалния закон несъмнен и
категоричен начин се извежда пряко от самопризнанието на подс. Д., показанията на всички
разпитани в производството свидетели.
Подсъдимият В.Д. е осъждан. Със споразумение №339 по НОХД №1632/2017г. по
описа на РС- Р., за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 10 месеца при първоначален строг режим. Споразумението
влязло в сила на 02.08.2017г. Впоследствие това наказание било групирано с предходно
такова, като с определение по НОХД №1632/2017г. по описа на РС- Р. било определено едно
общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода при строг режим. На основание
чл.24 от НК това наказание било увеличено с 2 месеца. Определението влязло в сила на
18.08.2017г. Наложеното наказание не било приведено в изпълнение, тъй като било
изтърпяно на 23.09.2016г. чрез приспадане на предварително задържане, домашен арест и
предходно изтърпяно наказание.
В този смисъл и извършеното от подсъдимия блудство се явява реализиранов
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. ”а” от НК. Същият е бил осъждан на
лишаване от свобода над една година за тежко умишлено престъпление от общ характер,
изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. При това осъждане
и санкцията наложена за него деянието на подсъдимия Д. по настоящото дело се явява
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б. „а” от НК. В този смисъл
същият следва да носи отговорност за извършване на деянието с оглед квалифицирания
състав по чл.149, ал.5, т.3 от НК, доколкото деянието е осъществено в петгодишния срок по
чл. 30 НК.
4
Подсъдимият е извършил едно единно продължавано престъпление по чл.149, ал.5,
т.3 от НК, включващо 7 (седем) деяния, всяко от които осъществява поотделно състава на
едно и също престъпление и всички те са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Всяко едно от тях
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да
настъпят. Всичките му действия показват, че той е съзнавал, че пострадалата И. е малолетна,
както и че реализира блудствените действия – такива по удовлетворяване на полово желание
без съвкупление.
В обобщение – извършеното от подс. Д. на процесната дата и място изцяло покрива
признаците на състава по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление
по чл.149 ал.5 т.3, вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия по чл.149 ал.5 т.3,
вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК съдът съобрази няколко релевантни обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени сравнително младата му възраст,
ниския интензитет на блудствените действия, неоказването на значителна принуда,
психическото му състояние, оказаното съдействие на органите на досъдебното
производство, изразеното съжаление, включително и непосредствено след реализиране на
престъплението. Самопризнанието на подсъдимия Д. по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да
бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство в конкретния случай.
Същото е отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и противното би
означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза на дееца, което не
отговаря на целта на закона. Отегчаващи обстоятелства не бяха констатирани от страна на
настоящия съдебен състав.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимия, след като обсъди относимите обстоятелства за личността му и степента на
обществената опасност на деянието, съдът прие, че и най-лекото възможно наказание за
налагане по чл. 58а, ал. 1 - 3 от НК (в случая то е пет години лишаване от свобода) се явява
явно несправедливо. За това и след като прецени наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, в каквато насока бе искането на прокуратурата и на защитата.
След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира,
че наказанието лишаване от свобода следва да бъде отмерено на три години. Според
вътрешното убеждение на членовете на съдебния състав така определеното наказание е
израз на адекватна санкция за извършеното престъпление, годна да постигне целите и на
специалната, и на генералната превенция.
Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът счете, че изтърпяването на така
определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде ефективно, при първоначален
строг режим.
Съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК
за групиране на така определеното наказание “лишаване от свобода за срок от три години” с
наказанието отмерено по НОХД 73/2021 г. по описа на Окръжен съд - Р.. Съображенията на
настоящия съдебен състав са следните: Съпоставяйки периодът на извършване деянието по
НОХД 73/2021 г. по описа на Окръжен съд - Р. (16-18.01.2020 г.) и момента на влизането в
сила на цитирания съдебен акт от една страна, а от друга периодът на извършване на
деянието, предмет на настоящото производство (началото на м.юли до 08.07.2020г.), съдът
констатира, че е възможно да бъде извършено групиране на наказанията по двата съдебни
акта. Така е, защото двете деяния са извършени, респективно - довършени от В.Д. преди да е
имало влязла в сила присъда по кое да е от тях. Следователно, на основание чл. 25, ал. 1 от
5
НК, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК определеното най-тежко наказание по настоящото НОХД
162/2022 г. по описа на РОС и по НОХД 73/2021 г. по описа на РОС следва да бъде в размер
на три години лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг
режим на изтърпяване на така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от
три години.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение на
наказанието „Лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият В.Д. е бил задържан и
с мярка за неотклонение Задържане под стража, както и изтърпяната част от наказанието по
НОХД 73/2021 г. по описа на Окръжен съд – Р..
Като взе предвид осъдителния за подсъдимия изход на делото, съдът, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да заплати направените по делото разноски за възнаграждения
на експерти в размер на 1351 лв. (разноски на досъдебното производство), както и на
основание чл.190, ал.2 от НПК - 5,00 лева-държавната такса за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови съдебния си акт.





6
Съобщи за изтекли лични данни