С решение № 144 от 15.06.2012г. по гр.д. № 2120/ 2011г. по описа на Горнооряховски районен съд, е осъден „А.-.” Е.-гр.Г. да заплати на П. Ц. П. от гр.В. сумата от 2150 лв., представляваща договорено, но незаплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.07.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-20.09.2011г. до окончателното й изплащане, сумата 821,92 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение за периода 01.07.2008г.-20.09.2011г., както и сумата 955,10 лв. разноски по делото. Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „А.-.” Е.-Г.. Счита решението за необосновано като противоречащо на материалния закон и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, като излага подробни доводи в тази насока. Счита, че неправилно районният съд е отказал да приложи гр.д. № 1014/ 2008г. на ВТОС, в което се съдържат оригиналът на пълномощното и отказът на П. да го представлява като пълномощник по делото, което е доказателство, че не е изпълнил задълженията си по договора за правна защита докрай. Счита, че неправилно районният съд го е задължил при разпределението на доказателствената тежест да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане по договора, при наличието на писмено доказателство за това-самият договор, в който е отразено, че договорената сума е внесена. Неправилно приел за безспорно и че ищецът е изпълнил задължението си по договора, което не е вярно, тъй като той не се явил по делото и не осъществил правната му защита. Неправилно съдът е приел и че не е представил разписка от ищеца, че е получил парите, тъй като подписите удостоверяват валидното волеизявление и на двете страни и означават, че е извършено плащането, като изрично е попълнена графата „внесена сума”. Счита, че е без значение обстоятелството, че в счетоводството на дружеството не е отбелязан такъв разход. Счита, че съдът неправилно не е съобразил чл.84 ал.1 от ЗЗД, тъй като в случая няма определен ден за изпълнение на задължението, тъй като то е изпълнено веднага-с подписване на договора и не е изпаднал в забава. Дори да има забава, е следвало да бъде поканен за изпълнение, каквато покана няма представена от ищеца, поради което и не дължи лихва за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Счита, че неправилно съдът е присъдил цялата сума по договора, тъй като ищецът поради това, че се е отказал от защитата му по делото, няма право на пълното договорено възнаграждение, а само за написване на исковата молба, което е в значително по-малък размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба П. П. чрез пълномощника адв.Ст.Петров. С отговора се оспорва жалбата като неоснователна по изложени за това подробни съображения. Счита решението на ГОРС за правилно и законосъобразно и моли същото като такова да бъде потвърдено. Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове по чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, досежно иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд по отношение на иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД в посочения размер. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя в тази насока, съдът намира същите за неоснователни. Неоснователно е възражението, че неправилно районният съд е отказал да приложи гр.д. № 1014/ 2008г. на ВТОС, в което се съдържат оригиналът на пълномощното и отказът на П. да представлява жалбоподателя като пълномощник по делото, което е доказателство, че не е изпълнил задълженията си по договора за правна защита докрай. На първо място, жалбоподателят в отговора на исковата молба не е оспорвал твърдението на ищеца, че е изпълнил задължението си по договора за правна защита и съдействие, а само твърдението му, че ответникът не е заплатил договорената сума. Освен това, видно от договора за правна защита и съдействие, задължението на ищеца е било да заведе гр.дело пред ВТОС, но не и да се явява по него и да представлява ответното дружество. НеосноватеÙно е възражението на жалбоподателя, че неправилно районният съд го е задължил при разпределението на доказателствената тежест да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане по договора, при наличието на писмено доказателство за това-самият договор, в който е отразено, че договорената сума е внесена. Съгласно чл.153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото, а съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Възражението на ответника срещу предявения иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД е, че е заплатил претендираната сума, поради което не я дължи, предвид на което правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест като е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже това свое възражение. При разпределение на доказателствената тежест съдът не се ръководи от доказателствата по делото, а от твърденията и възраженията на страните. Несъстоятелно е и възражението, че неправилно районният съд е приел за безспорно, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, което не е вярно, тъй като той не се явил по делото и не осъществил правната му защита. Както бе посочено по-горе, съгласно договора за правна защита и съдействие от 01.07.2008г., задължението на ищеца е било да заведе гр.дело пред ВТОС, но не и да се явява и представлява ответника по него. Несъстоятелно е и възражението, че неправилно съдът е приел, че ответникът не е представил разписка от ищеца, че е получил парите, тъй като подписите удостоверяват валидното волеизявление и на двете страни и означават, че е извършено плащането, като изрично е попълнена графата „внесена сума”, като е без значение обстоятелството, че в счетоводството на дружеството не е отбелязан такъв разход. Както правилно е приел районният съд, след като страните изрично са уговорили начин на плащане-„в брой”, то следва да бъдат ангажирани доказателства в тази насока, предвид на това, че в договора е отразено само „внесена сума”, но не е посочено, както изрично е уговорено, в брой ли е извършено плащането или по друг начин. От приетата експертиза се установява, че в счетоводството на дружеството няма отразено извършено плащане. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършване на плащането в брой, така, както е уговорено, или по някакъв друг начин. След като липсват доказателства, установяващи начина на плащането, както е уговорено, то в случая самият договор с вписаното изявление от страните „внесена сума” не може да представлява такова доказателство-за извършено плащане. Неоснователно е и възражението, че неправилно съдът е присъдил цялата сума по договора, тъй като ищецът поради това, че се е отказал от защитата му по делото, няма право на пълното договорено възнаграждение, а само за написване на исковата молба, което е в значително по-малък размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На първо място, както вече бе посочено по-горе, съгласно договора за правна защита и съдействие от 01.07.2008г., задължението на ищеца е било да заведе гр.дело пред ВТОС, но не и да се явява и представлява ответника по него, и именно за изпълнението на това задължение е било уговорено възнаграждение в размер на 2150 лв. Независимо, че само за написване на исковата молба адвокатските възнаграждения съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения са в значително по-нисък размер, то страните са договорили този по-висок размер на възнаграждението, а съгласно чл.20а от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Освен това Наредбата въвежда минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не максималните такива, поради което страните могат да уговарят размер на възнаграждението, различен от и надвишаващ минималните такива, въведени с Наредбата. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявения иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан в пълния претендиран размер, и като такъв следва да бъде уважен. С оглед на изложеното и предвид на това че решението в частта досежно иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Решението в частта досежно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази му част по следните съображения: Съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал.2 от същия текст на закона, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В процесния договор за правна защита и съдействие страните не са уговорили ден за изпълнение на задължението за плащане на договорения адвокатски хонорар, а само неговия размер. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД ответникът би изпаднал в забава едва след покана от страна на кредитора-ищеца да заплати договорната сума. Такава покана нито се твърди от страна на ищеца да е отправяна до ответника, нито са налице доказателства за съществуването и отправянето й. Едва с исковата молба ответникът е поканен да заплати договорената сума. След като няма определен ден за изпълнение на задължението, то длъжникът не е изпаднал в забава от датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както неправилно е приел районният съд. Длъжникът е изпаднал в забава едва след предявяване на исковата молба, тъй като същата има ролята на покана, поради което дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на забавата-подаването на исковата молба. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените по делото разноски пред двете инстанции съразмерно на уважената част от исковете-1212,48 лв., а ответникът по жалба следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски пред двете инстанции съразмерно на отхвърлената част от исковете-104,94 лв. След извършване на компенсация на разноските жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по жалба сумата 1107,54 лв. разноски по делото за двете инстанции. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 144 от 15.06.2012г. по гр.д. № 2120/ 2011г. по описа на Горнооряховски районен съд в частта, с която осъден „А.-.” Е.-гр.Г. да заплати на П. Ц. П. от гр.В. сумата от 2150 лв., представляваща договорено, но незаплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.07.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-20.09.2011г. до окончателното й изплащане. ОТМЕНЯ решение № 144 от 15.06.2012г. по гр.д. № 2120/ 2011г. по описа на Горнооряховски районен съд в частта, с която осъден „А.-.” Е.-гр.Г. да заплати на П. Ц. П. от гр.В. сумата 821,92 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение за периода 01.07.2008г.-20.09.2011г., както и сумата 955,10 лв. разноски по делото, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ц. П. от гр.В., ул.”Ц. Ц.” № .., ЕГН *, против „А.-.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.Г., ул.”С. К. Б. I” № . иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 821,92 лв., представляваща лихва за забава върху сумата 2150 лв. за периода от 01.07.2008г. до 19.10.2011г., като неоснователен. ОСЪЖДА „А.-.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.Г., ул.”С. К. Б. I” № ..да заплати на П. Ц. П. от гр.В., ул.”Ц. Ц.” № .., ЕГН *, разноски по делото за двете инстанции-1107,54 лв. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |