РЕШЕНИЕ
№ 991
Варна, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ТАНЯ ДИМИТРОВА |
При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело №
20237050700887 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба от М.М.Л. ***, подадена чрез адв. В.С., срещу Решение № 72 от
05.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено
Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № ***/28.11.2022
г., издадено на основание чл. 121, ал. 6 ДОПК от публичен изпълнител при
ТД на НАП - Варна.
С
жалбата се настоява, че при налагане на обезпечителните мерки е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че
по отношение на възбраната на недвижимите имоти, посочени в т. 2 липсва данъчна
оценка на земята и не може да се прецени дали и с колко обезпечителните мерки
надвишават публичното задължение. Сочи се, че не е посочена сумата на
възбраненото имущество, но и без оглед липсата на данъчна оценка за имота по т.
2, данъчните оценки и застрахователни стойности на възбраненото и запорирано
имущество е за сумата 86 175,25 лева, а вземането, чието обезпечение се цели е
76 588,32 лева, т.е. близо 10 000 лева по-малко. На следващо място се поддържа,
че фактът, че оспорващият има сключен граждански брак не означава сам по себе
си наличие на обстоятелства, които да обосновават преценка за затруднено
събиране на вземанията. Според оспорващия в обжалваното постановление не са
изложени фактически основания за издаването му, което е нарушение на
процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
Изтъква се, че обезпечението не трябва ненужно да обременява длъжника, като
следва да е съразмерно. Искането е да се отмени оспореното решение на Директора
на ТД на НАП Варна, както и ПНОМ с изх. № ***/28.11.2022 г. Претендира се
присъждането на направените разноски.
В
хода по същество процесуалният представител на оспорващия поддържа исканията,
обективирани в жалбата, като излага и следните доводи: За ПНПОМ от 18.01.2022
г. са узнали едва при запознаване с материалите по делото; Правен е опит да се
връчи само оспорваното постановление, а за другите две постановления
оспорващият няма информация, въпреки че получава всички документи по електронен
път, което е известно на приходната администрация; Не е спазена процедурата за
законосъобразно определяне на стойностите на възбраненото и запорирано
имущество, доколкото данъчните оценки и застрахователните стойности, с изключение
на данъчната оценка от Община Троян, са от януари 2022 г., а същите са валидни
за една година.
Ответникът
– Директорът на ТД на НАП-Варна, чрез ст. юриск. Д.Ф., с писмена молба и
становище излага съображения за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност на наложените мерки. Във връзка с конкретните твърдения на
оспорващия с жалбата, се сочи следното: Представени са доказателства относно
пълното проучване на имущественото състояние на М. М. Л., семейното му
положение, извършен е анализ и на имущественото състояние на съпругата му,
установеното е, че голяма част от банковите сметки на оспорващия са запорирани
от други взискатели, като публичният изпълнител не е предприел запор на
сметките, свободни от тежести с цел обезпечението да не доведе до сериозно
възпрепятстване и спиране дейността на лицето. От Община Троян е представена
справка за размера на данъчната оценка на недвижимия имот на оспорващия,
находящ се в с. Дебнево, поради което твърдението за липса на доказателства за
данъчната оценка на земята, посочена в т. 2 на ПНОМ от 28.11.2022 г. е
неоснователно. Общият размер на задълженията по изпълнителното дело към дата
30.03.2023 г. е в размер на 78 414,14 лева (главница и лихви), а общият размер
на обезпечението – 82 124,25 лева, като не е налице преобезпечение, т.к.
съгласно справка от КАТ върху притежаваните от лицето МПС има предходни запори,
наложени от ЧСИ по реда на ГПК. Искането е да се отхвърли жалбата, като се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се за
прекомерност на исканите от оспорващия разноски за адвокатско възнаграждение. В
хода по същество се поддържат писмените становища и направените с тях искания.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите,
които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбите на чл. 160 ДОПК и на чл. 168 АПК, определящи обхвата на съдебната
проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С
ПНОМ с изх. № ***/28.11.2022 г., публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна,
вземайки предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо
публично вземане по изпълнително дело № **********/2022 г. по описа на ТД на
НАП – Варна, в размер на 76 588,32 лв., в т.ч. лихва 27767,32 лв. и главница 48
821 лв., налага на М.М.Л.:
1.Възбрана върху следните недвижими
имоти:
- ид.ч. от
поземлен имот (ПИ) с идентификатор ***, с площ 220.000 кв.м, находящ се в гр.
Варна, с данъчна оценка за съответната част 26 508 лева;
- земя и сграда, парцел ХV с идентификатор ***:
- жилищна сграда, със застроена
площ 63 кв.м, с идентификатор ***.1;
- жилищна сграда, със застроена площ 62 кв.м, с
идентификатор ***.2;
- жилищна сграда, със застроена площ 29 кв.м, с
идентификатор ***.3;
- селскостопанска сграда, със
застроена площ 24 кв.м, с идентификатор ***.4;
- селскостопанска сграда, със застроена площ 40 кв.м, с
идентификатор ***.5;
площ 1723 кв.м, находящ се в с., община Троян, област
Ловеч, с данъчна оценка 2 785,90 лева;
- ид.ч. от ателие
за творческа дейност № 9, с площ 21,970 кв.м, ведно с идеални части /4,70 кв.м/
от общите части на жилищна сграда, ПИ № *** и от право на строеж, находящ се в
гр. Банско, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ
с идентификатор ***, а имотът е с идентификатор ***.1.64, с данъчна оценка 7
898,35 лева за съответната част.
2.Запор върху следните МПС:
- ид.ч. от мотоциклет марка SUZUKI, с рег. № ***, със застрахователна
оценка 9 400 лева за съответната част;
- ид.ч. от
мотоциклет марка KAWASAKI,
с рег. № ***, със застрахователна оценка 4 000 лева за съответната част;
- ид.ч. от товарен автомобил марка RAF, с рег. № ***, със застрахователна
оценка 1 050 лева за съответната част;
- ид.ч. от лек
автомобил марка MERCEDES,
с рег. № ***, със застрахователна оценка 30 500 лева за съответната част.
В процесното ПНОМ е посочено, че постановлението
продължава действието на ПНПОМ № С220003-023-0003114/10.11.2022 г., наложени
във връзка с мотивирано искане на орган по приходите по извършвана и приключила
ревизия на лицето М.М.Л., възложена със ЗВР №
Р-03000321006912-020-001/07.12.2021 г.
На
27.03.2023 г. е подадена жалба срещу ПНОМ до директора на ТД на НАП Варна.
С
обжалваното пред съда решение на Директора на ТД на НАП Варна е потвърдено
ПНОМ, като от фактическа страна е прието следното: По повод извършена ревизия
на М.М. ***, започнала с издаване 07.12.2021 г. на заповед за възлагане на
ревизия е издадено ПНПОМ на основание чл. 121, ал. 1 ДОКТ №
С220003-023-0003114/10.11.2022 г., след като е преценено, че ще се затрудни
събирането на публично вземане в предполагаем размер главница – 48 821 лева и
лихва – 27 411,82 лева. Наложените предварителни обезпечителни мерки са
идентични с наложените с оспореното постановление. Публичният изпълнител е взел
предвид данъчните оценки на недвижимите имоти, актуални към 2022 г., след като
е изискал от Община Варна, Община Банско и Община Троян представяне на
информация за данъчните оценки на имотите, както и е изискал от ОЗК
„Застраховане“ информация за застрахователната стойност на 4-те автомобила. На
04.11.2022 г. е издаден ревизионен акт за сумата в размер на 76 588,32 лева, от
които главница 48 821 лева и лихва – 27 767,32 лева, като на 28.11.2022 г. е
издадено постановлението за продължаване действието на наложените предварителни
обезпечителни мерки. Процесното постановление е връчено на оспорващия на
30.03.2023 г., ведно със съобщението от 28.11.2022 г. за доброволно изпълнение.
От правна страна административният орган посочва, че ПНОМ е законосъобразно,
като се позовава на чл. 121, ал. 6 ДОПК, ПНПОМ от 10.11.2022 г. и издадения на
04.11.2022 г. ревизионен акт, постановяването му в писмена форма и че съдържа
определените в чл. 196, ал. 1 ДОПК реквизити. Направен е извод, че са посочени
фактическите основания за издаване на ПНОМ – издаденият ревизионен акт и
установените значителни като общ размер публични задължения, както и
обстоятелството, че следва да се гарантира събирането им и наличието на
обезпечителната нужда с оглед изследваното налично имуществото на лицето.
Уточнено е, че два от наличните три възбранени имота имат статут на съпружеска
имуществена общност, като липсва установен режим на разделност или брачен
договор. Констатирано е, че върху притежаваните от лицето МПС има предходни
запори, наложени от ЧСИ по реда на ГПК. Наложените мерки допринасят за
гарантиране на публичното вземане, предвид характера и размера на установените
задължения и за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска.
Решението
е съобщено на Л. на 06.04.2023 г., предвид удостоверението за извършено
връчване по електронен път – л. 71 от адм. преписка.
Недоволен
от решението на Директора на ТД на НАП Варна, Л. го оспорва пред съда, в
законоустановения в чл. 197, ал. 2 ДОПК срок.
Жалбата, подадена на 13.04.2023 г.,
чрез системата за сигурно електронно връчване, не е просрочена, депозирана е от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Предмет
на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е решението
на директора на ТД на НАП Варна и ПНОМ. Съдът съобразно задължението си за
служебна проверка по чл. 160, ал. 2, във вр. с чл. 197 ДОПК, следва да извърши
преценка дали при издаването на процесните по делото актове са спазени всички
изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа,
спазването на материалните и процесуалните правила при издаването им, спазване
на установената форма и съобразяването с целта на закона.
И
ПНОМ, и решението на директора на ТД на НАП Варна в случая са издадени в
рамките на законоустановената компетентност на органа по място и по материя. По
аргумент от чл. 167, ал. 1 и чл. 195, ал. 3 ДОПК именно на публичните
изпълнители принадлежи правомощието да предприемат действия по обезпечаване и
принудително изпълнение на публичните вземания, като налагат обезпечителни
мерки. Съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК, директорът на ТД на НАП Варна (доколкото
именно ТД на НАП Варна е компетентна териториална дирекция) в съответствие с
правомощията си се е произнесъл с решение по оспорваното ПНОМ. С оглед
изложеното оспореният акт не е нищожен.
Настоящият състав на съда намира, че
оспореното ПНОМ е издадено в предвидената в чл. 196 ДОПК писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити, а решението на директора на ТД на НАП Варна е
мотивирано в съответствие с чл. 197, ал. 1 ДОПК.
От посочените от органа фактически и
правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи
упражненото от него публично субективно право. Неоснователно е твърдението на
оспорващия, че не са изложени фактическите основания за налагане на
обезпечителните мерки. Изрично е посочено, че публичният изпълнител е взел
предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично
вземане по изпълнително дело № *********/2022 г. във визирания в ПНОМ размер,
като е уточнено и че оспореното ПНОМ продължава действието на ПНПОМ от
10.11.2022 г., наложени във връзка с мотивирано искане на орган по приходите по
извършвана и неприключила ревизия на оспорващия, възложена със заповед от
07.12.2021 г. Посочените фактически основания са доразвити с мотивите на
Директора на ТД на НАП Варна, който се позовава на издаден Ревизионен акт на
04.11.2022 г. и установените с него значителни като общ размер публични
задължения, налагащи предприемането на обезпечителни мерки, предвид и
имущественото състояние на оспорващия (притежаваните в СИО и по наследство
недвижими имоти и МПС).
Публичните
вземания на оспорващия са установени и изискуеми - изпълнително основание се
явява Ревизионен акт № Р-03000321006912-091-001/04.11.2022 г., приложен към
административната преписка и образуваното изпълнително дело, посочено от
публичния изпълнител в ПНОМ. Законодателят е придал предварителна изпълняемост
и изискуемост на задълженията, установени с ревизионен акт /независимо от
оспорването му - чл. 157, ал. 1 ДОПК/.
Правилно
органът е приел, че е налице обезпечителната нужда. От представения по делото
ревизионен акт и от справката за задължения на оспорващия само по процесния
ревизионен акт се установява, че общият размер на задълженията на оспорващия
към 28.11.2022 г. (дата на издаване на ПНОМ) възлизат общо на 76588,32 лв.
Оспорващият не представя доказателства така установените задължения да са
заплатени, поради което обезпечителната нужда е налице, като посредством
наложените мерки се цели гарантиране обективната възможност за събиране на
публичните задължения, т.е. налице е основанието за налагането им, визирано в
чл. 195, ал. 2 ДОПК.
Съгласно
чл. 195, ал. 6 и ал. 7 ДОПК обезпеченията следва да се извършват по балансовата
стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност: 1. по
данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност
на вещи - собственост на физически лица, и следва да съответстват на вземанията
на държавата или общините.
Размерът
на публичните вземания в случая е 76 588,32 лева, но не може да се установи
общият размер на конкретно наложените обезпечителни мерки – възбрани и запори
на имуществото на длъжника.
От
Удостоверение за декларирани данни с изх. № УД001122/11.11.2022 г., издадено от
длъжностно лице при Община Троян, се установява, че данъчната оценка на имота
на оспорващия в с. Дебнево, общ. Троян – земя и сгради, е общо 2 785,90 лв.
Поради което е несъстоятелно твърдението на оспорващия, че в ПНОМ не е посочена
данъчната оценка на втория имот по ПНОМ, върху който е наложена възбрана.
Според
чл. 3, ал. 4 от Приложение № 2 към ЗМДТ издадените до 30 юни на
текущата година удостоверения за данъчна оценка на основание
чл. 264, ал. 1 ДОПК
са валидни
до тази дата, а издадените след тази дата - до края на текущата
година, като когато
данъчните задължения за имота са платени за цялата година
и това обстоятелство е вписано в удостоверението, то е валидно до края на
текущата година независимо от датата на издаването му.
В
случая от Община Варна са издадени две удостоверения за данъчна оценка на имота,
собственост на оспорващия, находящ се на ул. „***“ № 24, а именно за земята - с
изх. № ********** и за жилище и склад – с изх. № **********. И двете
удостоверения са издадени на 04.01.2022 г. и в тях липсва вписване за
обстоятелството дали са заплатени данъчните задължения за имота за цялата
година, поради което следва да се приеме, че процесното удостоверение не е
валидно към датата на налагане на процесните по делото обезпечителни мерки на
28.11.2022 г.
Освен
това в ПНОМ от 28.11.2022 г. е наложена възбрана на ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с
площ 220 кв.м (т.е. само върху земята), с данъчна оценка за съответната част –
26508 лева. Процесният имот – земя, според Удостоверението за данъчна оценка с
изх. № **********/04.01.2022 г., издадено от Община Варна е с данъчна оценка за
собственика 3 944,30 лева, т.е. не се установява по делото на какво основание е
определена данъчната оценка на процесния имот.
Издаденото
от Община Банско Удостоверение за данъчна оценка с изх. № ДО000212/19.01.2022
г. за третия недвижим имот, върху който е наложена възбрана с процесното ПНОМ
от 28.11.2022 г., също е с изтекъл срок на валидност, като следва да се има
предвид и че изрично в удостоверението е посочено наличието на данъчни
задължения по партидата.
В
този смисъл с основание оспорващият настоява, че не е спазена процедурата по
определяне на стойността на възбраненото имущество, но само по отношение на
наложените възбрани върху първия и третия имот, посочени в ПНОМ (съответно
имотът в гр. Варна и в гр. Банско).
Съгласно § 1, т. 19 от ДР на ЗМДТ „застрахователна
стойност" на превозно средство е пазарната цена, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към
момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта.
В
случая наложените запори върху 4-те МПС на оспорващия са въз основа на издадени
удостоверения от ОЗК „Застраховане“ на 07.01.2022 г. Тоест към момента на
налагане на запорите – 28.11.2022 г. не са налице надлежни доказателства за
застрахователната стойност на процесните превозни средства, доколкото същата
следва да е удостоверена именно към момента на издаване на ПНОМ, доколкото е
общоприето застрахователната стойност на МПС да е валидна най-много един месец.
Предвид изложеното основателно е и
възражението на оспорващия за неспазване на процедурата по определяне и
стойността на запорираните МПС.
Неизясняването
от публичния изпълнител на посочените релевантни факти – актуалните валидни
данъчни оценки на първия и третия недвижими имоти, върху които е наложена
възбрана и актуалните валидни застрахователни стойности на МПС, върху които е
наложен запор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
което опорочава ПНОМ и представлява основание за отмяната му в тази част,
доколкото е препятствана и възможността при съдебния контрол да се прецени дали
наложените обезпечителни мерки не надхвърлят размера на публичните вземания.
Наложената
възбрана върху имота на оспорващия в с., община Троян се явява законосъобразна,
доколкото удостоверението за данъчна оценка на недвижимия имот – земя и сгради,
е издадено на 11.11.2022 г., а и данъчната оценка на имота е 2 785,90 лева,
като в тази част наложените обезпечителни мерки не се явяват несъразмерни
спрямо публични задължения на оспорващия.
Възраженията
на оспорващия във връзка с невръчването на предходни ПНПОМ не рефлектират върху
преценката за законосъобразността на потвърденото с оспореното решение на
Директора на ТД на НАП Варна ПНОМ. Става въпрос за самостоятелни
административни актове, подлежащи на оспорване в самостоятелни и независими
производства, като невръчването им е от значение единствено за преценката дали
оспорването им е в законоустановения срок. Освен това съдът установява, че на
03.01.2023 г., във връзка с проведен телефонен разговор между публичния
изпълнител и оспорващия, именно на електронния адрес на оспорващия са изпратени
ПНПОМ № С220003023-0000121/18.01.2022 г. и № С220003-023-0003114/10.11.2022 г.
Действително
фактът, че оспорващият има сключен граждански брак не обосновава затруднение
при събиране на задълженията, но по принцип фактът, че имотите и МПС са СИО
затруднява изпълнителното производство.
Липсата
на валидни данъчни оценки и застрахователни стойности съответно на възбранените
имоти (извън втория имот по оспореното ПНОМ) и на запорираните МПС, препятства
възможността да се прецени дали процесните обезпечения съответстват на
вземанията, респ. съразмерни ли са и дали е налице нарушение на изискването по
чл. 195, ал. 7 ДОПК и на изискването по чл. 198, ал. 2 ДОПК (когато се налагат
няколко вида обезпечения, същите да са до общия размер на вземането). При
определяне на обезпечителните мерки следва да се отчитат както обезпечителната
нужда, така и интересите на длъжника, като не се допуска единствено прекомерно
явното и същественото обременяване на длъжника. В случая не се установява дали
е налице ненужно обременяване на длъжника, въпреки че видът на наложените
обезпечителни мерки не обосновава извод, че се засяга съществено дейността и
правната сфера на оспорващия.
Несъстоятелно
е твърдението на оспорващия, че пред Директора на ТД на НАП Варна е обжалвал и
ПНПОМ от 18.01.2022 г., а в оспореното решение липсва произнасяне по това
постановление. В жалбата, подадена до Директора на ТД на НАП Варна като оспорен
акт е обозначено единствено ПНОМ от 28.11.2022 г. и единствено неговата отмяна
е поискана. Обстоятелството, че ПНПОМ, чието продължаване на действието е
постановено с оспореното ПНОМ, не е било връчено на оспорващия е посочено в
жалбата единствено като довод за нарушени права на Л. във връзка с това
производство.
С
разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ДОПК, законодателят е регламентирал, че са
налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки, ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5 ДОПК. В случая при налагане на обезпечителни мерки с ПНОМ от
28.11.2022 г., с изключение на възбраната върху втория имот, не е спазено
изискването обезпеченията да са извършени по валидни данъчни оценки на първия и
третия недвижими имоти и застрахователни стойности на 4-те МПС.
С
оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна в частта по отношение на
потвърденото от Директора на ТД на НАП Варна ПНОМ за втория имот, доколкото не
се установява наличието на основание за отмяна на наложените обезпечителни
мерки, и основателна в частта срещу акта на Директора на ТД на НАП Варна, с
която е потвърдено ПНОМ в останалата му част.
При
този изход на спора оспорващият следва да бъде осъден, на основание чл. 143,
ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП,
във вр. с чл. 144 АПК,
да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от жалбата (от 7 бр. обезпечителни мерки, от които се оставя
в сила само една мярка) при минимално предвиден размер съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева.
Съгласно
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 1000 лв.
Ответникът прави възражение за прекомерност на претендирания от оспорващия
размер на адвокатско възнаграждение - 1 450 лв. Съдът, съобразявайки обема на
извършената дейност от процесуалния представител на оспорващия и реалната
продължителност на производството пред настоящата инстанция, намира възражението за основателно,
поради което следва адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия да
се намали до 1000 лева и да се присъдят на оспорващия разноски за адвокатско
възнаграждение и платена държавна такса, съразмерно на отменената част на акта
(от 7 бр. обезпечителни мерки, отменени 6 мерки).
На основание чл. 197, ал. 3 и ал. 4 ДОПК, съдът
РЕШИ:
1.Възбрана
върху следните недвижими имоти:
-
ид.ч. от поземлен имот (ПИ) с
идентификатор ***, с площ 220.000 кв.м, находящ се в гр. Варна, с данъчна
оценка за съответната част 26 508 лева;
-
ид.ч. от ателие за творческа дейност №
9, с площ 21,970 кв.м, ведно с идеални части /4,70 кв.м/ от общите части на
жилищна сграда, ПИ № *** и от право на строеж, находящ се в гр. Банско, като
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***,
а имотът е с идентификатор ***.1.64, с данъчна оценка 7 898,35 лева за
съответната част.
2.Запор
върху следните МПС:
-
ид.ч. от мотоциклет марка SUZUKI, с рег. № ***, със застрахователна
оценка 9 400 лева за съответната част;
-
ид.ч. от мотоциклет марка KAWASAKI, с рег. № ***, със застрахователна
оценка 4 000 лева за съответната част;
-
ид.ч. от товарен автомобил марка RAF, с рег. № ***, със застрахователна
оценка 1 050 лева за съответната част;
-
ид.ч. от лек автомобил марка MERCEDES, с рег. № ***, със застрахователна
оценка 30 500 лева за съответната част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
от М.М.Л. срещу Решение № 72 от 05.04.2023
г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за
продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с
изх. № ***/28.11.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, а именно - в частта, с която е наложената възбрана върху
земя и сграда, парцел ХV с идентификатор ***:
-
жилищна сграда, със застроена площ 63 кв.м, с идентификатор ***;
-
жилищна сграда, със застроена площ 62 кв.м, с идентификатор ***;
-
жилищна сграда, със застроена площ 29 кв.м, с идентификатор ***;
-
селскостопанска сграда, със застроена площ 24 кв.м, с идентификатор ***;
-
селскостопанска сграда, със застроена площ 40 кв.м, с идентификатор ***;
площ
1723 кв.м, находящ се в ***, община Троян, област Ловеч, с данъчна оценка 2
785,90 лева.
ОСЪЖДА НАП
да заплати на М.М.Л., ЕГН **********,*** сумата в размер на 865,71 лева,
представляваща направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на оспорването.
ОСЪЖДА М.М.Л., ЕГН **********,*** да заплати на
НАП сумата в размер на 14,29 лева, представляваща направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на
оспорването.
Решението
не подлежи на обжалване.
|
Съдия: |
||