№ 2372
Гр. Пловдив, 18.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1850
по описа за 2020год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на М.Н.И., с адрес: ***, чрез адв. Б.С. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/ №
20-1030-001924/18.07.2020 год., издадена от Началник група към ОД на МВР -
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя на основание чл. 171,
т.1, б. „Б“ от ЗДвП е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
М.Н.И. ,в
качеството на управител на дружество „Херман Мартенс“ЕООД,ЕИК ********* ,оспорва
и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-001925
от 18.07.2020 год., издадена от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП на дружеството-жалбоподател
е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.
По
подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав
отмяна на процесните две заповеди, като неправилни и незаконосъобразни.Оспорва
се материалната компетентност на органа-издател на оспорените заповеди,като се
отричат фактическите констатации в тях.Претендира разноски.
Ответният
административен орган – Началник Група,сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пловдив оспорва жалбата.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбите против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/ №
20-1030-001924/18.07.2020 год и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-001925 от 18.07.2020 год. са подадени в срок по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването,
поради което са ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество и двете жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Административното производство по издаване на обжалваните актове е започнало
със съставянето на АУАН №АА816485/18.07.2020г. срещу М.Н.И. за това,че на
18.07.2020г.около 00:25 часа в община Родопи,на път Втори клас № II-86-км
17,024 кръстовище Крумово,същият като водач на МПС „Фолксваген Туарег“с рег***,собственост
на „Херман Мартенс“ЕООД,управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта ,установено
с техническо средство Дрегер Алкотест 7510,с фабр.№ ARNA 0184,който отчита положителна проба 2,03 на хиляда алкохол проба №
00287.Издаден е талон за изследване
№089059 и 8 броя стикери.
С това си поведение е констатирано,че М.Н.И. виновно е нарушил
чл.5,ал.3,т.1 , от ЗДвП-управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда ,установено по надлежния ред.
Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен
акт Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/ №
20-1030-001924/18.07.2020 год , с който на основание чл. 171 т.2а ,б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе
фактическа обстановка е прието ,че жалбоподателят И. като водач управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда ,установено по надлежния ред и му е наложена ПАМ-.“временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно на водач до решаване на въпроса за
отговорността ,но не повече от 18 месеца“
Видно
от представения по делото АУАН жалбоподателят е заявил,че има възражения и не
приема показанията на техническо средство Дрегер Алкотест.
Към
административната преписка е наличен Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози.В него е записано,че Н. не
отрича ,че е употребил алкохол.
В
съдебно заседание жалбоподателят независимо от заявените оспорвания,не
ангажира доказателства.
Тъй
като М.Н.И. е управлявал лек автомобил,собственост на „Херман
Мартенс“ЕООД,чиито собственик и управител е той,то на дружеството-собственик на
МПС със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1030-001925 от 18.07.2020 год.,
издадена от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, на
основание чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП ,е наложена ПАМ – „прекратяване на
регистрацията на МПС за срок от 6 месеца“.
При
проверка в търговския регистър се установява,че „Херман Мартенс“ЕООД е
собственост на М.Н.И. и същият е управител на дружеството.В административната
преписка са налични данни-справка,от която се установява,че МПС „Фолксваген
Туарег“с рег*** е собственост на „Херман Мартенс“ЕООД.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5,
б."а", т.6 и 7
от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
датата на издаване на двата оспорени административни акта, със Заповед №
81213-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи ,са определени на
основание чл.
165 от ЗДвП и чл.
33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които
е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издадена от компетентен орган.
По
делото е представена и Заповед № 8121к-6152/07.05.2020г. на министъра на
вътрешните работи относно преназначаването на държавни служители на ръководни
длъжности в МВР,като от същата е
видно,че М.В.М.е преназначен на ръководна длъжност –Началник на група в сектор
„Пътна полиция“,ОДМВР Пловдив.
Ето
защо възраженията за липса на материална компетентност на административния
орган се явява неоснователно.
Заповедите
са издадени в писмена форма и съдържат всички законово изискуеми реквизити,
съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
По Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка/ЗПАМ/ № 20-1030-001924/18.07.2020 год.
Установено е,че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда ,установено по надлежния ред..Извършена му е била
проба с техническо средство 7510,с фабр.№ ARNA 0184,който отчита положителна
проба 2,03 на хиляда алкохол, проба № 00287 и горното сочи на нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.
Ето защо ясна е волята на
административния орган, ясно е посочена законовата норма, която е нарушена и
съответно санкционната норма,като не е нарушено по никакъв начин правото на
защита на жалбоподателя.
Заповедта, както вече се посочи, е
издадена в предписаната от чл.
172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно
изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при
управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно
по чл.
5,ал.3,пр.1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена
разпоредбата на чл.171,т.2А,б.Б от ЗДвП.
С това съдържание на заповедта, органът е
съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл.
59, ал. 2 АПК
При
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта
е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно
производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно
нарушение – деяние от хипотезата на чл.
5,ал.3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното
основание за налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2А,б“б“ ЗДвП.
АУАН
е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл.
59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по
надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на
принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав
на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт
по чл.
171, т. 2А,б“б“ от ЗДвП.
Оспорената
заповед е издадена и при точно прилагане
на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни
мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на
административни нарушения – водач,управляващ МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимите норми по закон, конкретно „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността,но не повече от 18 месеца.
При
доказателствена тежест,лежаща върху жалбоподателя, същият не установи ,че
дадената положителна проба за алкохол е различна от първоначално установената.
Всъщност в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества и техни аналози е записано,че И. не отрича ,че е употребил алкохол,а
това е същественият факт по делото.
Следва
да се подчертае,че мярката по чл.
171, т.2 б“Б“ от ЗДвП от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната
норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
На
последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите
на чл.
171, т. 2А, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките
на определения ,е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на
движението по пътищата. Компетентността на органа по чл.
171, т.2А, б. "б" ЗДвП е обвързана и при
наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде
заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е
дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на
други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния
закон – чл.
171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, при доказаните по
делото ,посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване,
отсъстват предпоставки за отмяната й по чл.
146 АПК.
По така изложените мотиви съдът в настоящия си състав
приема,че процесната ПАМ е наложена от материално и териториално
компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби,в
съответствие с целта на закона.
Относно Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1030-001925 от 18.07.2020 год., издадена от Началник група към ОД на
МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
„Б“ от ЗДвП на дружеството-жалбоподател е наложена ПАМ - прекратяване на
регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.
За тази заповед и приложената с нея ПАМ също могат да бъдат
изведени изводи,че е наложена от материално и териториално компетентен орган, в
предвидената от закона форма и ред, при спазване на
административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта,
т.е. относно съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на
закона, съдът намира, че заповедта е законосъобразна и не е налице
отменителното основание и по чл. 146, т. 4 от АПК, като за да стигне до този
извод, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 172, т.2а, в приложимата й към
датата на издаване на оспорената заповед редакция - За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: "т.2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до
една година."
В конкретния случай собственик на МПС е дружеството „Херман
Мартенс“ЕООД и ПАМ следва да бъде
приложена спрямо самото дружество,чиито управител е М.Н.И..Така е и
процедирано.
Ето защо жалбата и по отношение на така оспорената заповед
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК ,Административен съд – Пловдив,Първо
отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.И., с адрес: ***, чрез адв. Б.С. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/ №
20-1030-001924/18.07.2020 год., издадена от Началник група към ОД на МВР -
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ и против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1030-001925 от 18.07.2020 год., издадена от Началник група към ОД на МВР -
Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: