Решение по дело №1448/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К. Ж. Я., [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение №193 от 23.10.2024г., постановено по АНД № 755 по описа на Районен съд – Хасково за 2024г.

В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Изводите на съда били неправилни, като решението съдържало бланкетни мотиви. Фактическата обстановка не била установена, а и наведените многобройни твърдения не били обсъдени за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване на административното нарушение и в това по налагане на административното наказание. Районният съд не предприел процесуални действия за разкриване на обективната истина, съгласно разпоредбите на чл.13, ал.2 и чл.107, ал.2 НПК. Твърди се, че показанията на разпитания пред съда актотсъставител не кореспондират с действителното фактическо положение, тъй като собственик на имота от края на 2023г. било трето лице, като трето лице било носител и на право на ползване на процесната сграда. Следователно, свидетелят съзнателно потвърдил неистина – че извършил проверка за собственост на сградата, с цел да заблуди съда относно констатациите в процесния АУАН, за което деяние имало образувана преписка в РП – Хасково. Предвид изложеното се претендира отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане на разноски по делото. В писмено становище се допълват твърдения за непропорционалност на наложеното наказание.

Ответникът – Кмет на община Хасково, чрез процесуален представител, в писмен отговор, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. В писмена молба се възразява срещу адвокатския хонорар на пълномощника на касатора, в случай, че такъв се претендира.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 193 от 23.10.2024г., постановено по АНД №20245640200755/2024г., Районен съд – Хасково потвърдил Наказателно постановление №3/2006 от 10.06.2024г. на кмета на община Хасково, с което на основание чл.232, ал.5, т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на К. Ж. Я. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

За да стигне до краен извод за потвърждаване на наказателното постановление, районният съд не констатирал нарушения на процесуалните правила в хода на съставяне на АУАН и издаване на НП. Датата на нарушението била 28.03.2024г., когато била извършена проверката и констатирано деянието, като същата била посочена в акта и в НП. Не бил нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН. Нормата на чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ била отразена точно в санкционния акт. Описанието на нарушението сочило всички съставомерни белези на административното нарушение и последното било ясно и точно квалифицирано. Приел, че е била налице влязла в сила заповед на кмета на община Хасково за премахване на незаконна жилищна сграда, която била задължителна за К. Я.. След като последният не изпълнил разпореденото със заповедта премахване, правилно на същия била ангажирана административнонаказателна отговорност.

Административен съд – Хасково намира, че решението на Районен съд – Хасково е правилно и законосъобразно.

Въз основа на надлежно събрани доказателства, районният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по случая и извършил необходимата преценка на същата с цел установяване на обективното действително положение. След като е сторил това, съдът е достигнал до обоснован извод за потвърждаване на обжалваното пред него НП. В тази връзка, неоснователно се твърди, че съдът не изяснил обективно случая и не предприел процесуални действия за разкриване на обективната истина, съгласно чл.13, ал.2 и чл.107, ал.2 НПК.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на административната процедура по реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице, които да водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Актът за установяване на административно нарушение както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите реквизити, предвидени в ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на процесното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е било извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно осъществяване на описаното в АУАН и НП административно нарушение.

Разпоредбата на чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ предвижда налагане на глоба на лице, което не изпълни писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност или на лицето, упражняващо строителен надзор, да спре, да премахне, да възстанови или да поправи строежи или части от строежи.

От събраните по делото доказателства се установява без съмнение, че касаторът е реализирал фактически състав на административно нарушение по посочената норма, като не изпълнил издадената Заповед №УТ-420/01.09.2022г. на кмета на община Хасково, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж – едноетажна жилищна сграда с идентификатор 77195.701.330.1, с адрес: [населено място], [улица].

Предвид установеното от фактическа страна и съдържанието на нарушената разпоредба, настоящият състав на касационната инстанция приема, че от страна на Община Хасково е било санкционирано съставомерно деяние. Същото е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на предвиденото в разпоредителната част на посочената по-горе заповед.

Не се споделят възраженията относно неспазване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН с твърдения за непосочване в НП на дата на нарушението. Както в АУАН така и в НП такава дата е посочена и тя е 28.03.2024г.

Необсъждането от страна на съдебния състав на районния съд на възраженията против АУАН не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяна на атакувания съдебен акт на това основание.

Неоснователно е твърдението в насока провеждане на административнонаказателното производство без участието на наказаното лице. Видно е от доказателствата по делото, че до касатора, на постоянния му адрес (който е и настоящ) – [населено място], [улица], ет.2, ап.6, е била изпратена покана за съставяне на АУАН, на която Я. не се е отзовал. Последвало е съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, в хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН. Дори и да се приеме, че посочената норма от ЗАНН не е била спазена прецизно от страна на административнонаказващия орган, съответно, че е налице процесуално нарушение, последното в случая не е съществено доколкото в крайна сметка АУАН е бил връчен на нарушителя и това е видно от отбелязването в него и полагането на подпис под съдържанието от страна на Я., станало на 17.05.2024г. След това той е имал възможност да подаде възражение срещу акта в определения му за това 7-дневен срок, от която той се е възползвал, респ. правото му на защита не е било нарушено.

Изтъкнатото в касационната жалба обстоятелство – че съдът не взел предвид влошените отношения между актосъставителя и свидетелите му от една страна и наказаното лице и семейство му от друга, е несъстоятелно. Това, че срещу посочените лица е била подадена тъжба от ползвателя на имота, по която впоследствие било образувано досъдебно производство по описа на РУ – Хасково, няма отношение и не отменя факта, че наказаното лице е извършило нарушението, за което с процесното НП му е била наложена глоба. Освен това, няма данни по делото за заинтересованост от страна на длъжностните лица, издали АУАН и НП, от изхода на производството, съответно няма основания да се счита, че са били налице основания за отвод по смисъла на чл.51а, ал.1, буква „в“ от ЗАНН.

Не е се установява да е налице твърдяното в касационната жалба игнориране от съда на това, че в НП били записани две дати на издаване – 10.06.2024г и 20.06.2024г. доколкото от съдържанието на санкционния акт е несъмнено ясно, че е издаден на дата 10.06.2024г. и именно това е датата, записана в него. Считаното от касатора като дата на издаване на НП – 20.06., всъщност е част от номера на санкционния акт „№ 3/2006.2024 г.“.

Въпреки, че в конкретния случая не е от съществено значение, следва да се посочи и че невярно от касатора се твърди, че в НП не бил посочен точния му адрес. Записания в санкционния акт адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.6 е правилно възприет от органите в административнонаказателното производство, доколкото от направените в хода на същото справки е установено, че това е постоянен и настоящ адрес на нарушителя, като тук следва да се отбележи, че именно на този адрес е било връчено НП – лично на К. Я..

Обстоятелствата около собствеността на имота, предмет на неизпълнената заповед за премахване на същия, не са обект на производството по издаване на потвърденото от съда НП и това е така, защото тези обстоятелства са бил изследвани и обсъдени в производствата по издаване на Заповед №УТ-420/01.09.2022г. и последвалото й обжалване пред съда. Същественото за ангажиране на отговорността по чл.232, ал.5, т.1 ЗУТ е фактът на неизпълненото писмено нареждане на контролен орган, в случая на кмета на община Хасково – за премахване на описания в посочената заповед строеж, като той е установен по категоричен начин. В тази насока несъстоятелни са и доводите за несъществена от контролните органи проверка на собствеността на обекта, а твърденията за умишлено потвърждаване на факти и обстоятелства от длъжностно лице – неоснователни.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен съд – Хасково правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на Община Хасково следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция, определени съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдебни разноски за производството пред районния съд настоящата инстанция не следва да присъжда, тъй като такива е следвало да бъдат претендирани във въззивното производство и присъдени от въззивния съд, което явно не е било сторено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №193 от 23.10.2024г., постановено по АНД № 755 по описа на Районен съд – Хасково за 2024г.

ОСЪЖДА К. Ж. Я., [населено място], [ЕГН], да заплати на Община Хасково сума в размер на 80 (осемдесет) лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита по КАНД № 1448/2024г. по описа на Административен съд – Хасково.

Решението е окончателно.