МОТИВИ към присъдата по НОХД №1488 по описа на Варненския
окръжен съд за 2012г.
Производството по настоящето
дело е второ по ред и е образувано след отменително
решение на ВКС на РБ. Същото се развива по внесен обвинителен акт ПД №116/2011
година на ВОП, с който на подсъдимия А.А.Д. е
повдигнато обвинение да е извършил престъпление, наказуемо по чл.244 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че на
25.01.2011 г. в гр. Шумен и на 27.01.2011 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление подсъдимият Д. прокарал в обръщение подправени парични знаци- 15 /петнайсет/ бр. банкноти, всяка с номинал 100
/сто/ евро, с номера Е06169641277, Y07269632126, Е02467541818, Y07269632125,
А05627585141, Е0616964275, Е06169641270, Е06169641276, Е02467541820,
Е06169641274, А04268832355, Е02467541822, Е06169641273, Е06169641272 и
Е06169641274, като знаел, че са подправени.
При първото разглеждане на делото от състав на
Окръжен съд – Варна, съдебното производство е било задочно по отношение на
подсъдимия. Пред настоящия състав е направено искане за провеждане на съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. С протоколно определение
искането е било оставено без уважение. Основанието за това решение се дължи на
второто по ред разглеждане на делото, при което ако се приложи процедурата по
чл.371 т.2 от НПК би се стигнало до процесуална злоупотреба и ограничаване на
основното начало в наказателния процес по чл.13 от НПК /в идентична насока е
решение №247 от 22.05.2009 година на ВКС по н.д.№237/2009 година, ІІІ
н.о./.
В хода на съдебните прения
представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа обвинението, намира
същото за доказано и моли съда да наложи наказание на подсъдимия в максимален
размер.
Защитникът на подсъдимия
излага аргументи за наличие само на смекчаващи отговорността на Д.
обстоятелства, като моли да му се наложи наказание „лишаване от свобода” между
минималния и средния размер.
В последната си дума подс.Д. признава вината си и моли за снизхождение.
От фактическа страна съдът
прие за установени следните обстоятелства:
Подс. А.А.Д. е български гражданин, жител ***. До настоящия
момент трудовата му ангажираност е била инцидентна.
В началото на 2011 година подсъдимият
поддържал интензивен
контакт с лице по име , неустановен за целите на настоящето
дело. Последният разполагал
с неистински банкноти –
евро. Подсъдимият Д. приел предложението на своя познат да обменя неистинската валута в различни търговски обекти в страната. За целта подсъдимият предоставил на неустановеното
лице своя лична снимка, а по-късно
получил неистинска лична
карта издадена на името на СТ.
Й. ЕГН **********.
На 25.01.2011 г. в 22.24 часа подс. Д. посетил
казино „М." в гр. Шумен. На
редовна смяна като крупиета били свидетелките А. и М.. Подсъдимият
се ориентирал към св.Т.А.. Помолил я за съдействие за обмяна на сумата от хиляда евро в българска валута, като обяснил че имал намерение да играе в казиното. Самоличността
си удостоверил с неистинската лична
карта. Въпреки изричната забрана на работодателя, св.А.
решила да изпълни молбата
на клиента. Подсъдимият подал на свид.
А. десет неистински банкноти всяка от които с номинал 100 евро, с номера, както
следва: Е06169641277, Y07269632126, Е02467541818, Y07269632125, А05627585141,
Е06169641275, Е06169641270, Е06169641276, Е02467541820 и
Е06169641274. Свидетелката приела банкнотите и направила лична преценка за истинността им. От касата на казиното взела сумата от 1900 лв. и ги предала на подсъдимия. Последният заредил кредит от
50лв. на игрален автомат и започнал
да играе. След броени минути в казиното влязъл неустановен мъж, който започнал
да разговаря с подсъдимия и
след това излязъл. Почти веднага подс. Д. също напуснал залата.
На следващата сутрин управителят на казиното – св.Г.Г. установил липса на 1900
лева в касата. По този
повод той узнал, че св.Алекснадрова
във вечерната си смяна е обменила валута на клиент
на казиното. Прегледал банкнотите и установил, че същите
не са истински. Свид. Г. веднага изгледал записите от охранителните камери, изискал от управлението на фирмата в гр.
София да изпратят копия от записите
от охранителните камери в залата.
Констатираната липса в касата била попълнена с лични средства на свидетелката. Свид.
А. запазила фалшивите пари
в дома им. Предала ги в полицията
в един по-късен етап. Първоначално предоставила една банкнота от сто евро, а след това и останалите девет банкноти. На 08.09.2011 година тя
разпознала и посочила подс.Д., като лицето
на което обменила парите.
На 27.01.2011 г. вечерта подс.
Д. пожелал да се регистрира като
гост в хотел „Панорама” на бул. „Приморски” в гр.
Варна. Пред св.К.Н. подсъдимият заявил желанието си
да наеме стая за нощувка. Разговорът между двамата се
провел в присъствието на пиколото
- свид. С.. Подсъдимият
представил на свидетелката лична
карта, издадена на името на СТ. Й. ЕГН *********. След
приключване на регистрацията,
свидетелката предоставила на подсъдимия
ключ за стаята и му върнала личната
карта. Няколко минути след това подсъдимият Д. помолил св.Н. да
му обмени евро. Обяснил,
че парите му били нужни за заплащане на вечеря. Подс. Д. подал две неистински банкноти от по 100 евро. Свидетелката
ги проверила на устройство с ултравиолетови
лъчи. Това й дало основание
да прецени, че банкнотите са истински и да изплати на подсъдимия съответната сума в левове. В този момент Д. поискал да обмени още
300евро. Подадените от него три банкноти
по 100 евро също били проверени
от св.Н., след което били превалутирани в български лева. Предоставените от подсъдимия банкноти с номера А04268832355,
Е02467541822, Е06169641273, Е06169641272 и Е06169641274 били поставени в касата на рецепцията.
Подсъдимият напуснал хотела под предлог, че ще вечеря в близко заведение. След като не се върнал
дълго време, св.Н. започнала да има съмнения в поведението му. Тя помолила св. С. да провери предадената от подсъдимия валута в чейндж бюро. Свидетелят взел една банкнота, която била проверена в обменно бюро. От служител
в такова бюро свидетелят разбрал, че е фалшива. Върнал се и заедно със свид. Н. отишли
в стаята на подс. Д..
Установили, че няма багаж, а от близкия
ресторант обяснили, че при тях няма такъв
човек. Свид. Н. незабавно уведомила Първо РУП на ОД на МВР Варна.
На 28.01.11г. за целите на разследването
св. Н. предала доброволно петте
неистински банкноти.
На 02.02.11г. бил предоставен и диск със запис от охранителната
камера на х-л “Панорама”. Съдържанието на записа било установено от св.Х. – оперативен работник в І РУП-Варна. На кадрите той разпознал подсъдимия Д., известен му във
връзка с полицейската му работа. Възприятията и информацията от значение за процесния свидетелят конкретизирал в докладна записка.
На 04.02.2011 г. в Първо РУП-Варна били извършени разпознавания по
снимки. Свид. К.Н. и свид. М.С. посочили
подсъдимия Д. като лицето, предоставило неистинската валута.
В досъдебното
производство са били назначени
съдебно-технически експертизи
– според чието, заключение банкноти с номера А04268832355, Е02467541822, Е06169641273, Е06169641272, Е06169641274 Е061696412777,
Y07269632126, E002467541818, Y07269632125, A05627585141, E06169641275, E06169641270, E06169641276, E02467541820 и E06169641274 са неистински.
В хода на проведеното съдебно
следствие от предходен състав
на Окръжен съд-Варна са били назначени нови експертизи.
Първата от тях
е допълнителната съдебно-техническа
експертиза № 131/29.02.12г., според
чието закрючение процесните петнадесет банкноти са неистински
парични знаци. Всички банкноти с номинална стойност 100 евро са идентични по изработка, използвани са едни и същи
материали и технически средства.
Чрез заключението на СППЕ се установява,
че св.А. е с нормален интелект и емоционална интелигентност. Наличието на интелектуалният
критерий й предоставя възможност
да възприема фактите от значение по делото
и да дава достоверни
показания по тях. Психиатричното
и психологично обследване на личността
на свидетелката е дало основание на вещите лица да заключат, че тя демонстрира зрял отговор в ситуации на
стрес и фрустрация, има добри когнитивни възможности на интелекта, като паметта и вниманието й функционират добре.
По делото е била изготвена
и портретно-техническа експертиза
за изследване съдържанието
на записите от камерите на хотел „Панорама” и казино „М.".
Чрез заключението по комплексната
видео техническа и лицево-идентификационна
експертиза – Протокол № Л-13/24.02.2012г. се установява, че двата диска съдържат видеофайлове цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видеоохранителна
система, без да са налице следи от манипулация. Извлечените от файловете снимкови кадри позволяват лицево-идентификационно изследване,
при което е било установено
сходство във формата на лицето,
очи, нос, устни и брадичка
с лицето от сравнителния
материал. Резултатите от сравнителния
анализ със снимките на подс. Д. от криминалистичната му регистрация позволявали да се ангажира извод, че по фотокопията
от гр. Шумен най-вероятно е заснет
подсъдимия, а по тези от
гр. Варна – е вероятно да е той.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия Д.;
показанията на разпитаните свидетели – А., Н., С., Х., М., Г.; от заключенията
на изготвените по делото експертизи, както и от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства.
При формиране на решението
си съдът взе предвид следното:
Безспорни
за предмета на доказване по настоящето дело са времето, мястото и начинът на
прокарване в обръщение на неистинските еврови
банкноти. Доказателствен принос за това има
подсъдимия с обясненията, които дава, както и разпитаните по делото свидетели.
За пръв път при настоящето
разглеждане на делото става ясно какъв е бил източникът на неистинската валута,
както и мотивът за престъпното поведение на подсъдимия. В обясненията си
последният сочи, че е получил документ за самоличност от лице по име . Личната
карта е визуализирала снимката на подсъдимия Д., като “самоличността му” се е
определяла от данните на друго лице. С тази лична карта подсъдимият двукратно
се е легитимирал на местата, където е обменил притежаваната неистинска валута.
По отношение на коментирания факт е налице пълно съвпадение в обясненията на
подсъдимия Д., показанията на свидетелите А. и Н., както и със съдържанието на докладна
записка от св.Х. /л.23, т.1 от д.пр./.
В обясненията си пред
настоящия състав подсъдимият сочи, че
неистинската валута която получавал от лице с име , е била престъпно
създавана в нелегална печатница в гр.София. Обясненията му в тази част
кореспондират със заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза,
изготвена по НОХД №1696/2011 година по описа на ВОС. В коментираното заключение
вещото лице е посочило, че “Всички иззети по делото банкноти с номинал 100 евро
са идентични по изработка, използвани са едни и същи материали и технически
средства”.
Няма фактически спор и по
начинът на прокарването в обръщение на подправените парични знаци. На
25.01.2011 година в казино в гр.Шумен, подсъдимият се представил като Стефан и
поискал от св.А. да му обмени 1000 евро в български пари, за да играе хазарт.
Свидетелката не познавала специфичните особености, сочещи за истинността на евровите банкноти, но въпреки това е извършила паричната
обмяна. Относно тези факти е налице пълно съвпадение между показанията на
свидетелите А., М. и Г. с обясненията на подсъдимия Д.. Коментираните гласни доказателствени средства кореспондират с протокол за
разпознаване на лице /л.41, т.2 от д.пр./, протоколи за доброволно предаване
/л.5 и л. и л.34, т.2 от д.пр./, както и със заключенията на двете СТЕ от
д.пр., допълнителната СТЕ изготвена при първото съдебно разглеждане на делото,
както и със заключение на комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза.
На коментираните доказателствени средства в известна степен противоречат
показанията на св.М.. Пред настоящия състав на съда тя заяви, че не помни вече
нищо по случая, което даде основание за прочитане на показанията й от
досъдебното производство и депозираните при първото разглеждане на делото от
съд. Противоречието е по отношение на обстоятелството дали свидетелката е
възприела фактическата обмяна на валутата. Въпросното фактическо разминаване не
е било преодоляно нито при първото разглеждане на делото, нито и в настоящето
съдебно следствие. Въпреки това настоящият състав не го намира за съществено.
Свидетелката М. е категорична, че знае за извършената обмяна на валуга, знае че това е сторила св.А.. Тези два факта са
напълно достатъчни, за да препратят към коментираната по-горе група от доказателствени средства, които установяват времето,
мястото и авторството на деянието.
На 27.01.2011 година подс.Д. се е регистрирал като гост на хотел “Панорама” в
гр.Варна. Ползвал е притежаваният от него неистински документ за самоличност.
Тези факти се установяват чрез показанията на св.Н., докладна записка /л.23,
т.1 от д.пр./ и чрез обясненията на подс.Д..
Последният е бил инициатор на обмяната на 500 евро. Тя е била извършена от св.Н.,
като за условията и участието на подсъдимия в нея сочи и св.С. – пиколо в
хотела. Целта на подсъдимия Д. е била постигната с получаването на български
пари, като веднага след това той е напуснал хотела. Времето, мястото и
авторството на това деяние се установяват по категоричен начин чрез обясненията
на подсъдимия, показанията на св.св.Н. и С.,
протоколи за разпознаване на лице /л.7 и л.10, т.1 от д.пр./, протокол за
доброволно предаване /л.19, т.1 от д.пр./, трудов договор и трудова книжка за
св.Н. /л.68-70 от материалите по НОХД №1696/ , квитанция за възстановена сума
/л.72 от материалите по НОХД №1696/, заключение на СТЕ /л.15, т.1 от д.пр./,
заключението на допълнителна СТЕ /л.141 и сл. от НОХД №1696/ и заключение на
Комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /Л.148 и сл.
от НОХД №1696/.
Съдът след обсъждане на
доказателствата по делото при спазване на принципа на чл.14 от НПК съдът призна
за виновен подсъдимия А.А.Д. в извършване на
престъпление, наказуемо по чл.244 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК, защото на 25.01.2011 г. в гр. Шумен и на 27.01.2011 г. в
гр. Варна при условията на продължавано
престъпление прокарал в обръщение подправени парични знаци- 15 бр. банкноти, всяка с номинал 100
/сто/ евро, с номера Е06169641277, Y07269632126, Е02467541818, Y07269632125,
А05627585141, Е0616964275, Е06169641270, Е06169641276, Е02467541820,
Е06169641274, А04268832355, Е02467541822, Е06169641273, Е06169641272 и
Е06169641274, като знаел, че са подправени.
С фактическите си действия, подсъдимият Д. е осъществил две деяния, които се субсумират от един и същи състав на престъпление – чл.244 ал.1 от НК. Двете
деяния са извършени през непродължителен период от време, при еднаква обстановка и еднородна форма на вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, т.е. изпълват диспозицията на продължаваното престъпление по
чл. 26 ал. 1 от НК.
Подсъдимият е прокарал в обръщение подправени парични знаци, като в тази насока
съдът съобрази и разпоредбата на чл.243 от НК. Престъплението
е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият се е сдобил с
подправени парични знаци, като е знаел
техният престъпен начин на създаване. Пряката му цел е била свързана
с обмяна на тази валута с български пари, като на практика така се е обогатявал. За реализирането на тази цел Д. е разполагал с неистински документ за самоличност,
за който лично предоставил своя снимка. Подсъдимият е бил последователен в
поведението си по избор на
места, на които обичайно би могла да се обмени валута, но така че да не бъде подложена на професионална проверка. С декларирането
на убедителни мотиви за търсената парична смяна, Д. умело е манипулирал двете свидетелки да извършат целените от него
действия. След извършване на обмяната
бързо и спокойно е напуснал
мястото, което не буди съмнение в действията му у другите.
След като призна подсъдимият
за виновен в извършване на процесното престъпление,
съдът прецени възоснова на чл.54 от НК степента на
обществената опасност на деянията и подсъдимия, подбудите за извършване на деяниянията и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, установи:
Процесното престъпление се характеризира с висока степен на
обществена опасност. Касае се за извършени две самостоятелния деяния по чл.244
ал.1 от НК с предмет петнадесет подправени банкноти. Паричните знаци са били с
високо качество на имитация на оригинални еврови
банкноти, достатъчно за да мотивира свидетелите по делото да извършат паричната
обмяна. По този начин се е реализирало въвеждане на компрометирана валута в
системата за разплащания между гражданите, което в значителна степен е увредило
обществените отношения, гарантиращи сигурността на паричния оборот.
Личността на подсъдимия също
разкрива висока степен на обществена опасност. Чрез свидетелството му за
съдимост се установява, че той е бил осъждан до настоящия момент десет пъти,
като относително голям дял в престъпната му дейност заемат деяния идентични с
настоящето. Впечатление прави, че престъпната дейност на подсъдимия се е
осъществявала на територията на цялата страна. По отношение на него е бил
използван целият инструментариум от системата на наказания, като очевидно това
не се е отразило върху престъпните му нагласи.
Чрез базов доклад, изготвен
във връзка с изтърпяване на наказание по
НОХД №218/2009 година по описа на ОС-Бургас /приложен на л.44 от НОХД №1696/ се
установява, че дефицитът в поведението на подс.Д. се
ангажира от нагласите. Като област за корекционна
работа са били посочени тези свързани с пълноценното осъзнаване на извършеното,
затвърждаване на трудовите навици и умения,
изграждане на нагласи за законосъобразно поведение.
Очевидно констатираните
дефицити не са били преодолени, като доказателство за този извод е настоящата
присъда.
Личностовите особености на подсъдимия се разкриват от съдържанието
на Психологическо заключение №517/2009 година /л.45 от НОХД №1696/. Подсъдимият
е описан като типичен представител на категорията “измамник”. Определен е като
“Приказлив, самоизтъкващ се, заливащ събеседника с информация за себе си. Доминантността му е маскирана зад сервилност, мнима
откровеност и използването на манипулативни техники.... Енергично преследва
целите си като избягва прекалените усилия и ангажименти. Самооценката е
завишена, но балансирана. Ценностната система е с меркантилно-прагматична
доминанта”. Описаното е пряко относимо към избраният
от Д. престъпен маниер за реализиране на настоящето престъпление. При двете
самостоятелни деяния подсъдимият е бил убедителен чрез многословието си и
демонстрираните финансови възможности.
Последното сочи на трайно генериран изманически
маниер в поведението му, върху който коректив на практика е невъзможно да се
отрази.
На негативните
характеристики противостои избраното процесуално поведение от Д. в настоящето
дело. С поведението си той съдейства за разкриване на обективната истина, като
обясненията му са източник на факти, попълващи някои доказателствени
празноти. Така например става ясно, че активността по осъществяването на двете
престъпни деяния не е била изцяло негова. Обясненията му в тази част изцяло
кореспондират с показанията на св.А. за още едно лице, придружавало подсъдимия
с което той напуснал казиното.
Подсъдимият е критичен към
извършеното, като изразеното му желание за бъдеща ресоциализация
не може да се възприеме еднозначно от гледна точка на личностовите
характеристики, описани в психологическото заключение.
При така изложеното съдът
индивидуализира наказанието при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства в размер малко над средния, предвиден в санкцията на чл.244 ал.1
от НК. Наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода съдът прие за
съответно на обществената опасност на престъплението и личността на подсъдимия,
което би удовлетворило целите на индивидуалната и генерална превенция на
наказателната отговорност. Това наказание следва да се изтърпи при първоначален
строг режим в Затвор.
В данните за съдимостта на Д. съдът намери
основание за приложението на чл.25 вр. чл.23 ал.1 от НК. Настоящето и деянията, за които подсъдимият е бил осъден по НОХД
№С-965/2011 година на СГС и НОХД №29/2012 година на ОС-Благоевград са в
отношение на реална съвкупност. Наложените наказания за тях подлежат на
групиране, като подсъдимият Д. следва да изтърпи най-тежкото от тях - пет години и шест месеца лишаване от свобода,
изпълнимо при първоначален строг режим в затвор.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл.24 от НК, като взе предвид общия размер на наказанието за съвкупността, периодът на извършването на отделните деяния и данните за личността на подсъдимия. Увеличаването на наказанието с до ½ би направило същото прекомерно и не би изпълнило целите на чл.36 от НК.
С
присъдата съдът възложи направените по делото разноски на подсъдимия Д..
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: