Разпореждане по дело №1025/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 3519
Дата: 13 септември 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247150701025
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

3519

Пазарджик, 13.09.2024 г.

 

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

Съдия: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
   

 

като разгледа докладваното от съдията Георги Петров административно дело1025 по описа за 2024 година на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Част Шеста от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

2. Постъпила е Жалба от Д. Г. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик, с искане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието да бъде разпоредено да прекрати неоснователното си бездействие, като бъде задължена да му осигури консултация с посочен от А. конкретен специалист от конкретно лечебно заведение.

 

3. Жалбоподателят твърди, че на 26.08.2024 г. е бил изпратен в Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести „Света София” ЕАД за предварително планиране и одобрена консултация със специалист ендокринолог д-р Р. С. в МЦ „Регина Лайф Клиник“ ЕООД, София на 29.08.2024 г. На 02.09.2024 г. бил изписан от СБАЛББ „Света София” ЕАД, без да бъде изведен за преглед от посоченият специалист д-р С..

 

4. Ответната по искането Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не взема конкретно становище.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Твърденията на А. са за едно неприключило, перманентно бездействие на административния орган да предприеме фактически действия за извършването на които е задължен по закон. Жалбата сиреч, е подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

6. По делото се представиха :

• Справка от Началник Затвора Пазарджик, вх. № 7610 от 10.09.2024 г., в която е посочено, че на основание чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС и по предложение на началника на Затвор Пазарджик, лишеният от свобода Д. А. е изпратен на лечение в СБАЛЛС при Затвор София, със Заповед № Л-3769 от 12.08.2024 г. на зам. главен директор на ГД “Изпълнение на наказанията“. Заявено е, че директорът на медицински център към затвор Пазарджик е дал положително становище за лечение, като А. е имал планиран преглед при д-р Р. С. в МЦ „Регина Лайф Клиник“ЕООД на 29.08.2024 г. А. е бил конвоиран от Затвор Пазарджик в Затвор София на 26.08.2024 г. и на 02.09.2024 е конвоиран обратно в затвор Пазарджик.

Към Справката са приложени предложението на директора на медицинския център и въпросната Заповед № Л-3769 от 12.08.2024 г. на зам. главен директор на ГД “Изпълнение на наказанията“.

• Медицинска справка за здравословното състояние на лишения от свобода А., изготвена от д-р Б., на длъжност директор на Медицинския център в Затвора Пазарджик, в която е посочено, че във връзка с множеството отклонения в лабораторните изследвания и липсата на съществен ефект от провеждалата терапия и диета, А. е настоял за преглед на по-високо ниво на компетентност при заплащане от негова страна. За целта е бил плануван преглед при д-р Р. С. в „МЦ Регина Лайф Клиник“ЕООД, София, бул. Цариградско шосе, на 29.08.2024г. от 16:00ч. За осъществяване на прегледа е било необходимо, лишения от свобода А. да бъде хоспитализиран в СБАЛЛС София, за доуточняване и провеждане на планирания преглед в планов порядък, така че да бъде осъществен на 29.08.2024 г.

Приложено е информирано съгласие от А. за провеждане на прегледа от 07.08.2024 г. и Амбулаторни листи ;

• Резултати от извършени изследвания в „ДКЦ 1 Пазарджик“, ЕООД и фискален бон за тяхното заплащане от страна на А.

 

7. Въпреки указанията на Съда, от страна на ответната администрация не се представиха други доказателства, за това, че на лишеният от свобода Д. Г. А., е осигурена възможност да ползва необходимата медицинска помощ, включително извън мястото за изпълнение на наказанието..

 

IV. За правото:

 

8. Според чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване/курсива мой/, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съответно според чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от закона.

Съобразно чл. 135, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗИНС, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение или съответно, са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.

В случая, трябва да се съобразят и разпоредбите на чл. 137, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС, според които, при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя. Становището на специалистите от другите лечебни заведения има консултативен характер. Те не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението.

 

9. Като неспорното по делото обстоятелство следва да се приеме, че А. е поискал консултация с конкретен специалист от конкретно друго лечебно заведение, различно от Медицинския център на затвора. Несъмнено е и че по това искане, администрацията макар и да е предприела определени действия по осигуряване на възможността, А. да бъде прегледан от посочената от него д-р Р. С. в „МЦ Регина Лайф Клиник“ЕООД, София, на практика, такъв преглед не е бил осъществен.

При това положение, разгледана в контекста на правилата установени в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, нормата на чл. 137, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС изискваща при направено искане от лишения от свобода, администрацията на затвора да осигури достъп на външния консултант до молителя, несъмнено не следва да бъде разбирана буквално в смисъл, че единственото задължение в тази насока се свежда, до пропускането на външния консултант на територията на затвора, с оглед възможността да контактува с лишения от свобода. Изискването на нормативния текст, да се осигури достъп на външния консултант до молителя означава, да се предприемат необходимите и възможни действия от администрацията, достъпа и консултацията с външния специалист да бъде осъществена реално, включително като конкретно посочения консултант бъде поканен в затвора или пък лишения от свобода бъде конвоиран за преглед в конкретно външно лечебно заведение. Разбира се, решението дали консултанта да бъде поканен на територията на затвора или пък лишения от свобода да бъде конвоиран до външното лечебно заведение е на администрацията на затвора, съобразно изричното указание на чл. 137, ал. 3, изр. последно от ЗИНЗС, за това, че специалистите от външните лечебни заведения не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението.

В случая, след като А. е заявил желание за консултация с конкретен външен специалист от конкретно външно лечебно заведение и е счетено, че такава консултация е действително наложителна, то администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието е следвало да предприеме необходимите и възможни действия, на лишения от свобода А. да се осигури достъп до консултанта. Това явно в случая не е сторено.

Ето защо, Съдът

 

РАЗПОРЕДИ :

 

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, София в едноседмичен срок да осигури по отношение на Д. Г. А., в момента в затвора Пазарджик, консултация от посочен от същия конкретен специалист от конкретно лечебно заведение, при условията на чл. 137, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.

 

Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик.

 

Съдия: (П)