№ 923
гр. Плевен, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430105835 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Г. И. Я., ЕГН ********** и Г. Л.
Я., ЕГН **********, гр.*****“ №22, съдебен адрес: гр.*****” №5, ет.3 против
Г. Ц. П., ЕГН **********, гр.******“ № 18, ет.1. ап.2 и „Т.Б.-10“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.****** № 23, вх.А., ет.3. ап.9,
представлявано от управител Т.Г.В., ЕГН **********. Ищците твърдят, че са
собственици на следния недвижим имот:
15/24 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.659.20 по КК
одобрена със Заповед № РД -18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, последно
изменение със Заповед №18-2836/07.04.2016г. на Началника на ******, с адрес
на имота: гр.*****“ № 22, целият с площ от 488 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /
до 10 м/, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 979, при
съседи на поземлен имот: имоти с идентификатори 56722.659.21,
56722.659.43, 56722.659.1010, 56722.659.18, 56722.659.19, който имот е описан
в документа за собственост
5/6 ид.ч. от построената в гореописания ПИ СГРАДА с идентификатор
56722.659.20.1, със застроена площ от 38.00 кв.м., с предназначение
ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, брой етаж 1, която сграда съгласно
документ за собственост представлява: едноетажна жилищна сграда,
състояща се от три стаи и антре, построена на основание отстъпено право на
строеж върху дворно място, находящо се в гр.*****“ №22, съставляващо
парцел № 979, стр.кв.305 по плана на града;
И СГРАДА с идентификатор 56722.659.20.2, построена в гореописания
1
ПИ, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: ХАНГАР,
ДЕПО/ГАРАЖ, брой етаж 1, който имот е описан в документа за собственост,
като: ГАРАЖ, находящ се в гр. *****“ №22, построена на основание отстъпено
право на строеж върху държавна земя, ведно със съответното право на строеж
върху дворното място, съставляващо имот с пл.№ 1440 „а“ от стр. кв.565 по
плана на гр. Плевен, при съседи на дворното място: Б.Х.А. М.И.А. М.М.П. и
улица.
Ищците твърдят, че собствеността върху описаните по - горе ид.ч. от
имотите са придобили чрез следните правни сделки:
1. Договор за продажба на 1/3 от наследство на наследодателя
К.Л.Д., с ЕГН ********** - бивш жител на гр.Плевен, с нотариална заверка на
подписите рег.№ 3830 на Нотариус с рег.№ 516 на НК, район на действие - РС
Плевен, вписан в АВ -ИР вх № 9551 от 24.06.2015г.
2. Договор за покупко- продажба, обективиран в НА №62, том II,
рег. №1108, дело №77/2018г., Договор за продажба на държавен имот - частна
собственост при отстъпено вече право на строеж; Решение по гр.д.№1682 от
1983г., РС-Плевен, Удостоверение за наследници;
Твърдят, че на 18.09.2024г. с призовка от РС-Плевен ищците получили
съдебни книжа с приложена Искова молба от „Т.Б.-10“ ЕООД, представлявано
от управителя Т.Г.В. за делба на сградата, описана по-горе, като по този начин
са узнали, че съсобственичката им Г. Ц. П. - първия ответник е прехвърлила с
две поредни правни сделки съсобствеността върху описания имот, а именно:
Ищците твърдят, че с н.а. № 95, том II, рег.№ 3091, дело№ 204/2024г., за
замяна, Г. Ц. П. прехвърлила на „Т.Б.-10“ ЕООД, представлявано от
управителя Т.Г.В., собствеността на 1/3 ид.ч. от притежавания от нея
недвижим имот:
9/72 (девет седемдесет и втори) идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56722.659.20, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на и.д.
на АГГК (с последно изменение на КККР, засягащо имота, от 28.06.2018г./, с
адрес: гр.*****“ №22, с площ: 488 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10 м.), предходен идентификатор: няма: номер по предходен план: 979 и
съседи- поземлени имоти с идентификатори: 56722.659.21 , 56722.659.43,
56722.659.1010, 56722.659.18, 56722.659.19, заедно с 1/6 идеална част от
построената в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор 56722.659.20.1,
застроена площ: 38 кв.м., брой етажи: 1 (един), предназначение: ЖИЛИЩНА
СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, като в замяна на прехвърленото право на
СОБСТВЕНОСТ върху идеалните части от недвижим имот втория ответник -
търговско дружество е прехвърлило на Г. Ц П., СОБСТВЕНОСТТА върху
следния товарен автомобил: „СИТРОЕН БЕРЛИНГО“, с рег. № ЕН **** АК,
рама № VF7GCWJYB9****958, Двигател № *******, ведно с всички
принадлежности, и в състоянието, в което се е намирал в момента на
2
продажбата. Ищците твърдят, че застрахователната стойност на лекия
автомобил е 1500 лв., съгласно представено Удостоверение № 2407190012856/
19.07.2024г. на „******. Твърдят, че в същия ден с н.а. № 96, том II, рег. №
3098, дело №205/2024г. Г. Ц. П. прехвърлила на „Т.Б.-10“ ЕООД,
представлявано от управителя Т.Г.В. останалите 2/3 (две трети) идеални части
от описания по - горе имот чрез покупко- продажба, за цена 7 000 лв.
Ищците твърдят, че ответницата Г. П. не е предлагала по никакъв начин
на ответниците да изкупят идеалните части от описания имот преди сделката с
втория ответник. Сочат, че разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗС може да намери
приложение към процесния договор за замяна, който следва да се приравни на
продажба предвид уговорената в т.2 от договора престация на движима вещ,
тъй като марката и моделът на съответното МПС, са белези, които макар и по
- тясно, характеризират рода, тоест МПС -то е родово определена вещ, която
би могла да бъде осигурена от всеки друг приобретател на недвижимия имот.
(Решение №197, гр.д.№1430/2010г. ВКС I г.о.) Твърдят, алтернативно, че двата
договора от 22.07.2024г. инкорпорират общо съглашение между ответниците и
същото е нищожно като привидно (чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД), доколкото
прикрива действителното им съгласие ответницата Г. Ц. П. да продаде на
„Т.Б.-10“ЕООД, представлявано от управителя Т.Г.В. на цената от 7 000 лв.
всичките си идеални части от имота. Ищците сочат, че съгласно чл.17 ал.1
ЗЗД, прикритият договор за покупко-продажба е породил действие, доколкото
са налице условията за неговата действителност. (Решение №40 по гр.д.
№2383/2019г., ВКС, IV г.о.)
Ищците твърдят, че привидността на договорите се установява от
следните факти :
1) договорите са сключени на една и съща дата (22.07.2024г.),
нотариалните актове са с поредни номера (№ 95 и № 96), съставил ги е един
нотариус (Д И. вписана в регистъра на НК под № 008)
2) ответницата Г. П. няма свидетелство за управление на МПС, не се
занимава с търговска дейност, в която да използва товарен автомобил,
същевременно владението и фактическата власт върху МПС - то продължава
да се упражнява от Т.Б., който и до днес управлява описания товарен
автомобил и го използва в търговската си дейност.
3) Цената за 1/3 от 9/72 ид.ч от ПИ и 1/6 от сграда е 1500 лв., а за 2/3 от
9/72 ид.ч от ПИ и 1/6 от сграда 7000 лв. Посочва, че е нелогично страните да
уговарят различна цена за отделните идеални части, че действително
уговорената цена за всички идеални части от имота е платената по втория
договор такава в размер на 7 000 лв.
Ищците твърдят, че съгласно чл.17 ал.1 ЗЗД се прилагат правилата
относно прикрития договор и са налице изискванията за неговата
действителност: спазена е формата за извършеното разпореждане с имота -
нотариален акт (чл.18 ЗЗД) и има съгласие за съществените условия на
покупко-продажбата по чл.183 ЗЗД - всичките си притежавани идеални части
3
от имота ответницата е продала на търговското дружество на цена 7000 лв.
Твърдят, че купувачът „Т.Б.-10“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Г.В. е
трето за съсобствеността лице. Твърдят, че разпоредителната сделка е
покупко- продажба, а преди извършването й ответницата не е предложила
изкупуването на идеалните части от имота на останалите съсобственици.
В заключение молят съда да постанови решение, с което да обяви за
НИЩОЖЕН договора, инкорпориран в н.а. № 95, том II, рег. № 3091, дело №
204/2024г. и в н.а. № 96, том II, рег. № 3098, дело № 205/2024г., - на основание
чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД като привиден, прикриващ покупко-продажба и да
ПРИЗНАЕ правото на Г. И. Я., ЕГН ********** и Г. Л. Я., ЕГН **********,
адрес: гр.*****“ № 22 да изкупят 3/24 ид.ч. /9/72 ид.ч./ идеални части от
поземлен имот с идентификатор 56722.659.20 и 1/6 ид.ч. от сграда с
идентификатор 56722.659.20.1 при равни дялове.
Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва предявените
искове. Оспорва твърденията, че договорът за замяна е привидна сделка и
прикрива договор за продажба. Твърди, че замяната в случая касае вещ, която
индивидуално определена движима веща, а мотивът за извършване на
разпоредителното действие сделка за замяна е признатият от закона правен
интерес на заменителката да придобие собствеността на конкретна
индивидуално определена движима вещ от конкретно лице-собственик на тази
вещ, като в резултат на замяната се прехвърля собственост, за което няма
законова забрана. Твърди, че няма забрана между едни и същи страни по
сделка да се сключват различни видове сделки, нито законоустановена
презумпция, че ако на една дата е сключена сделка (покупко-продажба) за част
от имота, то сключената за друга част от него сделка (замяна) прикрива
покупко-продажба. Посочва, че вещта в нотариалния акт е описана с нейните
индивидуални белези, като марка, модел, регистрационен номер, номер на
рама и номер на двигател.
Ответникът твърди, че привидността на сделката в отношенията между
страните може да се разкрие чрез обратно писмо, подписано между тях, или
при наличие на начало на писмено доказателство, каквито в случая не са
налице. Сочи, че не са налице документи, които да съдържат изявление на
някоя от страните по договора за замяна, което недвусмислено да сочи, че
действителната воля на страните по тази сделка е била правни последици да
не настъпят, а че страните желаят правните последици на прикрита сделка.
Поради това твърди, че не се установява, сделката с която е извършена
замяната да е привидна и да прикрива покупко-продажба, поради което моли
съда да отхвърли иска.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС
посочва, че договорът за замяна, уреден с разпоредбата на чл.222-223 от ЗЗД,
се дефинира като двустранна облигационна връзка при която договарящите
страни се задължават взаимно да си прехвърлят собствеността върху вещи
и/или други права, а в същото време разпоредбата на чл.33 ал.2 не може да се
4
приложи, когато за съсобственика не е безразлично на кого ще прехвърли
собствеността си с оглед изискването за насрещна престация и нейното естВ
съдебно ество. Твърди, че в конкретният случай процесната движима вещ е
индивидуализирана не само по своите марка и модел, които стесняват рода, но
не я лишават от нейния родовоопределен характер, а и по своя
регистрационен номер, номер на рама и номер на двигател.
Съдът приема, че предявените искове са допустими, страните са активно
и пасивно легитимирани в производството и следва да бъдат приети за
разглеждане.
Съдът не споделя доводите на ответниците, че предявените искове са
недопустими поради липса на правен интерес. В случая ищците твърдят, че
сключеният договор за дарение прикрива договор за покупко-продажба, а не
заобикаляне на закона. С исковата молба е предявен иск с правно основание
чл.33 ЗС да бъде признато правото на ищците да изкупят 3/24 ид.части от ПИ
и 1/6 идеална част от сградата, построена в имота.
Отделно от това следва да се обсъди и становището на ответниците, че
искът е предявен в законовия срок. Видно е , че сделките за дарение и за
покупко-продажба са изповядани на 22.07.2024г. Ищците са разбрали за тези
сделки на 18.09.2024г, когато са получили искова молба за делба. Искът е
предявен в законовия двумесечен срок – на 11.10.2024г.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си
представители. Представят писмени бележки, в които поддържат доводите си
от исковата молба и писмените отговори.
От събраните по делото доказателства, съдът приема следното:
Видно от представения на лист 22 договор, на 06.04.1998г. К.Л.Д. и
Ивайлf Г.Д.в са закупили дворно място, частна държавна собственост,
представляваща 9/12 ид.части от дворно място съставляващо имот с
планснимачен номер 979, в стр.кв.560а, по плана на гр.Плевен, с площ от 510
кв.м.
Установява се от представеното удостоверение за наследници на лист 6,
че след смъртта си З.С.Д. е оставила свои наследници дъщеря си Г.К. П., син Г.
К.Д. и дъщеря Н.К. Я., всеки от които е получил по 1/ 3 идеална част.
С договор на продажба на наследство от 24.06.2015г., Николина Я.
продала на сина си Г. Л. Я. и неговата съпруга Г. И. Я. наследствените си
права, съставляващи съвкупност от наследствени права и задължения,
включващи движими вещи и недвижими имоти, придобити чрез правни
сделки или по наследство от наследодателя, а именно 1/3 идеална част от
наследството на К.Л.Д., за сумата от 2000 лева, която е изплатена от
купувачите в брой преди подписване на договора.
Установява се от представения документ на лист 18, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт акт 62, том 2, рег.№1108,
дело №77 от 13.06.2018г. на нотариус К.М. с рег.№**** на НК и район на
5
действие РС Плевен, И. Г.Д.в и Г. К.Д. продали собствените си идеални части
– първият 9/24, а вторият 3/24, или общо ½ от ПИ с идентификатор
56722.659.20 , целият с площ от 488 кв.м. , заедно с притежаваните от тях 2/3
идеални части от построената в имота сграда с идентификатор 56722.659.20.1
с площ 38 кв.м. и с предназначение жилищна еднофамилна сграда.
При така представените доказателства, безспорно е , че ищците Г. И. Я.,
ЕГН ********** и Г. Л. Я., ЕГН ********** са собственици на следния
недвижим имот:
15/24 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.659.20 по
кадастрална карта одобрена със Заповед № РД -18-71/06.06.2008г. на ИД на
АГКК, последно изменение със Заповед 18-2836-07.04.2016г. на Началника на
******, с адрес на имота: гр.Плевен, ул.„ ****“ № 22, целият с площ от 488
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване / до 10 м/, стар идентификатор - няма, номер по
предходен план: 979, при съседи на поземлен имот: имоти с идентификатори
56722.659.21, 56722.659.43, 56722.659.1010, 56722.659.18, 56722.659.19,
5/6 ид.ч. от построената в гореописания ПИ СГРАДА с идентификатор
56722.659.20.1, със застроена площ от 38.00 кв.м., с предназначение :
ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, брой етаж 1, която сграда съгласно
документ за собственост представлява: едноетажна жилищна сграда,
състояща се от три стаи и антре, построена на основание отстъпено право на
строеж върху дворно място, находящо се в гр.*****“ №22, съставляващо
парцел № 979, стр. кв.305 по плана на града;
И СГРАДА с идентификатор 56722.659.20.2, построена в гореописания
ПИ,, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: ХАНГАР, ДЕПО/
ГАРАЖ, брой етаж 1, който имот е описан в документа за собственост, като:
ГАРАЖ, находящ се в гр.*****“ №22, построена на основание отстъпено право
на строеж върху държавна земя, ведно със съответното право на строеж върху
дворното място, съставляващо имот с пл. №1440 „а“ от стр. кв.565 по плана на
гр.Плевен, при съседи на дворното място: Б.Х.А. М.И.А. М.М.П. и улица.
По делото е приложен нотариален акт на лист 14, от който се
установява, че с договор за замяна от 22.07.2024г. първия ответник Г. Ц. П.
прехвърлила на втория ответник „Т.Б. 2010“ ЕООД собствеността на 1/3
идеална част от притежавания от нея недвижим имот, а именно : 1. 9/72
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.659.20 по
кадастрална карта одобрена със Заповед № РД -18-71/06.06.2008г. на ИД на
АГКК, последно изменение засягащо имота от 28.06.2018г., с адрес на имота:
гр.*****“ № 22, целият с площ от 488 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до
10 м/, номер по предходен план - 979, при съседи на поземлен имот: имоти с
идентификатори 56722.659.21, 56722.659.43, 56722.659.1010, 56722.659.18,
56722.659.19, и 2. 1/6 ид.ч. от построената в гореописания ПИ СГРАДА с
идентификатор 56722.659.20.1, със застроена площ от 38.00 кв.м., с
6
предназначение : ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, брой етаж 1.
Видно от представения на лист 16 документ, с договор за покупко-
продажба, обективиран в нот.акт №96, том 2, рег.№ 3098, дело №205 на
нотариус Д И. с № 008 на НК и район на действие РС Плевен, първият
ответник Г. Ц. П. прехвърлила на втория ответник „Т.Б. 2010“ ЕООД
собствеността на 2/3 идеална част от притежавания от нея недвижим имот, а
именно : 1. 9/72 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56722.659.20 по кадастрална карта одобрена със Заповед № РД -18-
71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо имота от
28.06.2018г., с адрес на имота: гр.*****“ № 22, целият с площ от 488 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване / до 10 м/, номер по предходен план - 979, при
съседи на поземлен имот: имоти с идентификатори 56722.659.21,
56722.659.43, 56722.659.1010, 56722.659.18, 56722.659.19, и 2. 1/6 ид.ч. от
построената в гореописания ПИ СГРАДА с идентификатор 56722.659.20.1, със
застроена площ от 38.00 кв.м., с предназначение : ЖИЛИЩНА СГРАДА -
ЕДНОФАМИЛНА, брой етаж 1.
Спорно по делото е дали договорът за замяна на идеална част от
притежаваните от първия ответник недвижими обекти прикрива договор за
покупко-продажба.
Съгласно чл.26 ал.1 пр.5 от ЗЗД привидните договори са нищожни.
Съгласно чл.17 ал.1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат
обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по
сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на
обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното
съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е
нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин,
съгласно чл.17 ал.1 ЗЗД, прикритото съглашение ги обвързва, ако са
изпълнени изискванията за неговата валидност. Разкриването на прикритата
сделка се осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни,
съпоставени по между си и с оглед твърденията на страните, като се правят
изводи относно намеренията на страните по симулативната сделка – в случая
ищците навеждат доводи, че прикритата сделка е покупко продажба, което
установяват от следните обстоятелства: двата договора са сключени в един
ден; ответницата не притежава СУМПС и не се занимава с търговска дейност;
цената на 1/3 ид.част от процесния имот е 1500 лева, а за 2/3 – 7000 лева. Тъй
като установяването на субективен факт, какъвто е отношението на страните
към конкретен правен резултат е сложно и се извършва чрез проверка на
конкретни обективни данни, съдът е длъжен подробно да разгледа и провери
7
събраните по делото доказателства, вкл. и косвените такива. За да се постигне
чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава
система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът,
индициран чрез съвкупността на доказаните факти, наистина се е осъществил.
Сключването на двата договора в един и същ ден и при един и същ
нотариус, съдът приема, че не е индиция, че договорът за замяна прикрива
договор за покупко-продажба. По делото не се събраха доказателства, че
страните по договора за замяна са имали действително намерение за
сключване на договор за покупко-продажба. По делото не са представени
писмени доказателства като примерно обратно писмо, което да установи
действителната воля на договарящите, или начало на писмено доказателство,
което да доведе до допустимост на свидетелски показания, с които да се
установи привидността на явната сделка. Наличието на обратно писмо или
начало на писмено доказателство, в отношенията между двамата ответника би
могло да установи привидност на сделката, но такива по делото не са
представени.
Фактът, че първият ответник не притежава СУМПС също не води до
безспорен извод, че не е имала намерение да придобие собствеността върху
процесното МПС. Същото се отнася и до обстоятелството, че е продала
автомобила на друго лице два месеца по- късно, тъй като притежанието на
СУМПС не е условие едно лице да придобие МПС.
По отношение на доводите на ищците, че след като стойността на 1/3 от
имота е в размер на 1500 лева, няма как останалите 2/3 да са на стойност 7000
лева : Съдът счита, че този факт сам по себе си не води до единствен извод за
замяна на имот срещу движима вещ, която прикрива продажба на имота.
Стойността на сделките, които се изповядват при нотариус са обвързани със
застрахователната стойност на МПС и данъчна оценка на имот, като сделките
не следва да бъдат на по-ниска цена от данъчната за имота и
застрахователната за МПС.
Видно от приложения с исковата молба нотариален акт за замяна на
недвижим имот №95 том 2, рег.№3091, дело №204/22.07.2024г. на Нотариус-Д
И., данъчната оценка на 1/3 идеална част от 9/72 идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.659.20, заедно с 1/6 идеална част
от СГРАДА с идентификатор 56722.659.20, е в размер на 510,63 лева.
Застрахователната стойност на автомобила е 1500 лева. Видно от приложения
с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №96,
том 2, рег.№3098, дело №205/22.07.2024г. на Нотариус-Д И., данъчната оценка
на 2/3 идеални части от 9/72 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56722.659.20 е в размер на 1021,26лв. В случая, съдът приема,
че страните не са обвързани при сделките от действителните пазарни цени при
прехвърляне на МПС или имот, тъй като свободата на договаряне го
позволява и страните по един договор имат право да определят стойността на
сделката. Изискванията на закона, прехвърленото имущество да е с посочена
8
цена не по-ниска от застрахователната стойност на автомобила и от данъчната
оценка на имота, са спазени.
За пълнота на изложеното до тук, съдът ще се произнесе и относно
въведения едва в писмените бележки довод за нищожност поради привидна
сделка, че един месец след придобиване на автомобила, ответницата го е
продала. Законът не въвежда изискване между момента на придобиване и
момента на отчуждаване на МПС да има изтекъл определен период. Това
обстоятелство също не води до извод, че договорът за замяна е привидна
сделка, която прикрива покупко-продажба.
В конкретната хипотеза задължението на прехвърлителя да предложи на
съсобственика по реда на чл.33 ал.2 ЗС притежаваните от него идеални части
е неприложима. За да възникне правото на принудително изкупуване на
разпореден в полза на трето лице дял от съсобствен недвижим имот без
сделката да е предложена на друг съсобственик, следва да се касае до договор
за покупко-продажба на идеална част на правото на собственост на съсобствен
недвижим имот, договорът да не е предложен на другия съсобственик при
условията на сделката и искът да е предявен пред съда в указания от закона
срок. Доколкото е налице препращащата норма на чл.223 ЗЗД, то отричане
възможността при сключен договор за замяна да се приложи правилото на
чл.33 ал. 2 ЗС, следва от същността на договора, а именно, че се касае до поети
насрещни задължения за престации с индивидуално определение вещи от
договарящите, собственост на всяка една от страните, което изключва
възможността да бъде замесена чрез принудителното изкупуване само
страната - приобретател, след като и двете страни имат това качество по двете
насрещни продажби. В този смисъл е налице практика на ВКС (решение по
гр.д. №4714/2017г, II г.о.)
С оглед на изложените аргументи съдът счита, че при указаната
доказателствена тежест за ищците по делото не е установено наличие между
страните по процесния договор за замяна да е имало прикрито съглашение,
което да носи характеристиката на договор за продажба, който договор да е
валиден и по отношение на него да следва да се приложат правилата на
прикритото съглашение - чл.17 ал.1 ЗЗД. От събраните по делото
доказателства не се установява атакуваната сделка за замяна да прикрива
договор за продажба.
При този изход на спора в тежест на ищците следва да бъдат възложени
по реда на чл.78 ал.3 от ГПК сторените от ответниците в производството
разноски, като Г. И. Я., ЕГН ********** и Г. Л. Я., ЕГН **********, следва да
заплатят на Г. Ц. П., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 3000 лева и на „Т.Б.-10“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управител Т.Г.В., ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение в размер
на 3000 лева, съобразно приложените писмени доказателства – договори за
правна помощ и пълномощни.
9
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. Я., ЕГН ********** и Г. Л. Я., ЕГН
**********, гр.Плевен, против Г. Ц. П., ЕГН ********** и „Т.Б.-10“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управител Т.Г.В., ЕГН ********** като
неоснователни и недоказани ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.26
ал.2 ЗЗД, чл.17 ЗЗД и чл.33 ЗС :
да се приеме за установено по отношение на ищците, че сделката,
обективирана в Нотариален акт № 95, том II, рег.№3019, дело № 204 на
нотариус Д И. с район на действие Районен съд гр.Плевен с № 008 на
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх.рег.№
7496/24.07.2024г., акт №60, том 20, дело №445/24г., КАТО ДОГОВОР ЗА
ЗАМЯНА на следния недвижим имот: 1/3 от 9/72 (девет седемдесет и втори)
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.659.20, с адрес:
гр.*****“ №22, с площ: 488 кв.м., съседи- поземлени имоти с
идентификатори: 56722.659.21 , 56722.659.43, 56722.659.1010, 56722.659.18,
56722.659.19, заедно с 1/6 идеална част от построената в този поземлен имот
СГРАДА с идентификатор 56722.659.20.1, застроена площ: 38 кв.м., брой
етажи: 1 (един), предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА,
като в замяна на прехвърленото право на СОБСТВЕНОСТ върху идеалните
части от недвижим имот втория ответник - търговско дружество е
прехвърлило на Г. Ц П., СОБСТВЕНОСТТА върху следния товарен
автомобил: „СИТРОЕН БЕРЛИНГО“, с рег. № ЕН **** АК, рама №
VF7GCWJYB9****958, Двигател № *******, ведно с всички
принадлежности, и в състоянието, в което се е намирал в момента на
продажбата, е НИЩОЖНА, като относително симулативна на основание
чл.26 ал.2 ЗЗД и прикрива договор за продажба между същите страни по
отношение на същия имот,
на основание чл.17 ал.1 ЗЗД ДА СЕ РАЗКРИЕ ИСТИНСКАТА
СДЕЛКА – договор за покупко-продажба, както и
на основание чл.33 ал.1 ЗС да признае правото на Г. И. Я., ЕГН
********** и Г. Л. Я., ЕГН **********, гр.Плевен ДА ИЗКУПЯТ 9/72
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.659.20, с адрес:
гр.*****“ №22, с площ: 488 кв.м., съседи- поземлени имоти с
идентификатори: 56722.659.21 , 56722.659.43, 56722.659.1010, 56722.659.18,
56722.659.19, заедно с 1/6 идеална част от построената в този поземлен имот
СГРАДА с идентификатор 56722.659.20.1, застроена площ: 38 кв.м., брой
етажи: 1 (един), предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА,
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Г. И. Я., ЕГН ********** и Г.
Л. Я., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Ц. П., ЕГН ********** разноски
10
за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Г. И. Я., ЕГН ********** и Г.
Л. Я., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.Б.-10“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управител Т.Г.В., ЕГН ********** за адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11