Решение по дело №1401/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 654
Дата: 29 юни 2023 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20232120201401
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 654
гр. Бургас, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120201401 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Н. М. ЕГН **********, против ЕФ серия К № 2740714
на ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
Жалбоподателят оспорва ЕФ като незаконосъобразен. Излагат се възражения в
няколко насоки. На първо място се посочва, че е настъпила абсолютната давност по чл. 80,
ал.1, т.5 от НК за ангажиране на административнонаказателната отговорност по издадения
ЕФ. На следващо място се твърди, че в ЕФ не се съдържа дата на издаване, вида и типа на
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, както и че към ЕФ не е
приложен хартиен или друг носител съдържащ информация от техническото средство, дали
е изправно, и дали е преминало първоначална или последваща проверка. Иска се отмяна на
ЕФ.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Постъпила
молба от процесуалния представител на жалбоподателя, който поддържа подадената жалба и
доразвива изложените в нея обстоятелства.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР Бургас, редовно уведомени, не
изпращат представител. По делото е приложено писмено становище с което се иска
потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.05.2019 г., в 09:55 часа, в гр. Бургас, ПП I-9, км. 249+100 от КПП-3 към ПВ
,,ЮГ‘‘, автоматизирано техническо средство – TFR1-M 510/07, поставено в служебен
автомобил с рег. № ....., засякло и заснело, движещ със скорост от 83 км/ч. автомобил -
"П................", с рег. № ......... На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч. Въпросното
1
нарушение било записано на Клип № 6798, TFR1-M 510. Установено е, че заснетият
автомобил "П................", с рег. № ............, е собственост на „Д........ с управител и законен
представител Р. М., както и че скоростта следва да се счита на 80 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 км./ч. в полза на водача) или с 30 км/ч над разрешената скорост.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – TFR1-M 510/07,
към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
по делото документи – удостоверение за одобрен тип средство за измерване. За използването
на мобилното техническо средство са били изготвени и надлежен протокол и снимка по реда
на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ всички законоустановени
реквизити.
Електронният фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Р. Н. М. ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15
ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.8 от ЗДвП и от
легитимирано да обжалва лице, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона. В Протокола е отбелязан вида и типа на атоматизираното техническо
средство TFR1-M 510/07, които възражения от страна на жалбоподателя, съдът не споделя.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която
2
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по
законово определения начин.
Видно от съставения протокол за използване на АТСС, съставен на 14.05.2019 г. на л.
16 от делото, е записано, че има пътен знак за ограничение на скоростта до 50 км/ч, както и
разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри (300)м.
Видно от приложения по делото фиш, същият е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ
точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в
този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км./ч скорост, както и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 30 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 км./ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта.
По делото като писмено доказателство е представена снимка/клип, изготвена чрез
системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на
14.05.2019 г., в 09:55 часа, както и че скоростта е 83 км/ч. Доколкото посочената снимка е
изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено
доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. Съгласно чл. 188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В законния срок не е депозирана декларация по чл.188, ал.2 ЗДвП или копие от
свидетелството за управление на водача, с оглед на което правилно е определен субекта на
администратвнонаказателната отговорност, а именно законният представител на „Д........ с
управител и законен представител Р. М..
По възражението направено от жалбоподателя, че в ЕФ не е посочена датата на
съставяне на ЕФ, и оттам не може да се установи дали в издаден в предвидения от закона
срок, съдът следва да отбележи, че в чл. 189, ал.4 от ЗДвП са изчерпателно изброени
реквизитите, които трябва да съдържа ЕФ и да е издаден според образеца утвърден със
Заповед № 1з-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи за да бъде
законосъобразен. След като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в
закона реквизити не се съдържа дата на издаване на електронния фиш, име на длъжностно
лице, подпис, следва да се приеме, че този реквизит не е задължителен, с оглед на което
възражението е неоснователно.
По отношение на възражението за неспазване на сроковете съдът намира следното.
Ел.фиш следва да се отмени поради изтичане на давността за
административнонаказателното преследване на нарушението. В чл. 11 от Закона за
административните нарушения и наказания наред с другите въпроси е посочено, че за
3
обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. С Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и
ОСС от II колегия на ВАС е прието, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за
административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. Относно давността за погасяване на
административнонаказателното преследване ЗАНН не се съдържа разпоредби, поради което
приложение следва намерят съответните текстове на чл.80 и чл.81 от НК, тъй като деянията,
квалифицирани като административни нарушение имат по-близко сходство с правната
природа на престъплението предвид целите на административното наказване и реда, по
който то се осъществява. Следователно по аргумент на чл.80, ал.1, т.5 от НК,
административнонаказателното преследване ще се изключи по давност, когато не е
възбудено в продължение на три години, защото наказанието по ЗДвП е глоба, налагана на
физическите лица която съответства на наказанието глоба по чл.37, ал.1, т.4 от НК. За
изтичането на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът е
длъжен да следи служебно. При липса на датата на издаване на ел.фиш, следва да се приеме,
че давността е започнала да тече от датата на деянието. От датата на извършване на
нарушението /14.05.2019г./ до датата на връчване на ел.фиш /15.03.2023г./ са изминали
повече от три години, които са изтекли на 14.05.2022г. Липсват доказателства за нейното
прекъсване или спиране.Изтичането на обикновената давност при преклудира възможността
на АНО да реализира което и да било от правомощията си по
административнонаказателното правоотношение, в което се включва и налагането на
административно наказание, което от своя страна налага отмяна на издадения ел.фиш серия
К 2740714.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателката. По делото е представен договор за правна защита /л. 33/, съгласно който
договореното възнаграждение за процесуално представителство е 400 лв. Предвид на това, в
полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноските в размер на 400 лв., които да се
заплатят от ОД на МВР – Бургас.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2740714 на ОД на МВР-
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Р. Н. М. ЕГН **********, е наложено административно
наказание ‘‘глоба‘‘ в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на Р. Н. М. ЕГН
**********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4