Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. С. 18.04.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, първо гражданско отделение,                     І-6 състав

в публичното заседание на девети февруари

две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА      

 

при секретаря А.С.                                и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 15892 по описа

за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от М.Е.К. /фамилното име уточнено с писмена молба от 27.10.2014 г.-л.234 от делото, което уточнение е допуснато от съда с определение от открито съдебно заседание от 28.10.2014 г./, гражданин на Р.Г. с адрес: 97421, Ш., ул. „Ф.“ срещу Б.Л.М., гражданин на И., с която е предявил положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

         Ищецът твърди, че на 30.03.2001 г. с нотариален акт № 20, дело № 5927/2001 г. е закупил от Б.В.П. и Н.В.П. апартамент, находящ се в гр. ************* със застроена площ от 183,92 кв., заедно с принадлежащите му таван, мазе, 8,45% идеални части от общите части на сградата и съответно от правото на строеж върху мястото, съставляващо по нотариален акт парцел ІІ-7 от кв.546а по плана на гр. С., местността „Центъра“. Поддържа се, че към момента на продажбата не е имало каквито и да било вписани искови молби срещу праводателите на ищеца, относно продавания имот. Твърди се, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за въвеждане във владение в собствения на ищеца имот въз основа на решение по в.гр.д. № 3953/2004 г. на СГС, ІІ-А състав, постановено на 12.01.2011 г. по ревандикационен иск, предявен през 1996 г., въз основа на което е образувано гр.дело № 8107/1996 г. на СРС, по което решение е постановено на 26.03.2004 г., но исковата молба не е била вписана. Ищецът твърди че е собственик на имота на основание сделка: покупко-продажба с нотариален акт № 20, дело № 5927/2001 г., евентуално изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност. С уточнителна молба от 07.04.2014 г. ищецът сочи, че датата на придобиване на имота 30.03.2001 г., е и началната дата на твърдяното в исковата молба добросъвестно владение, по силата на което е придобил собствеността върху процесния имот към 30.03.2006 г. При условията на евентуалност твърди, че е придобил имота по силата на общата десетгодишна придобивна давност към 30.03.2011 г. 

         Моли Съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на гореописания имот на посочените при условията на евентуалност фактически основания.

         На основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчен редовно на ответника на 13.02.2014 г.

В законоустановения едномесечен срок на 11.03.2014 г. е постъпил отговор от ответника.

         На първо място заявява отвод за пресъдено нещо с твърдението, че правото на иск е погасено, поради разрешаване на гражданския спор с влязло в сила решение от 12.01.2011 г. по гр.д. № 3953/2004 г. на СГС. Твърди се, че исковата молба не е била вписана, защото не е подлежала на вписване. Поддържа се, че в хода на висящ процес ответниците Б.В.П. и Н.В.П., без да са собственици на процесния апартамент, са го продали на ищеца в настоящото производство, с което е осъществено прехвърляне на спорното право в течение на производството по смисъла на чл.121, ал.1 от ГПК /отм./. Твърди се, че ищецът е частен правоприемник на спорното право, което е придобил в хода на висящ процес, поради което е обвързан от СПН на постановеното срещу праводателя му съдебно решение, съгласно чл.121,  ал.3 от ГПК /отм./ Поддържа се още, че приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт.

         При условията на евентуалност, ответникът заявява следните факти:

         Поддържа, че с нотариален акт № 180, дело № 378/1936 г. на І нотариус при Софийски областен съд и по наследство, ответникът е придобил процесния апартамент по Закона за етажната собственост. С ПМС № 128 от 04.08.1949 г. този имот е одържавен и е актуван като държавен с АДС № 1077/19.10.1949 г. На 30.07.1968 г. е сключен договор за покупко-продажба, с който Председателят на ИК на СГНС продава на М.Н.М. целия апартамент. На 28.06.1978 г. М.Н.М. и съпругата му С. А. Н. даряват на дъщеря си А. М. Н. ½ идеална част от закупения имот с нотариален акт № 36, дело № 1937/1978 г. След смъртта си М.Н.М. е оставил наследници по закон: съпруга С. А. и две деца Л.М.-син и А. М.-дъщеря. С нотариален акт за замяна на 20.07.1983 г. А. М. е прехвърлила на своя брат Л.М. и на съпругата му А. Б. Ш.-Н. собствените си 5/8 идеални части от процесния имот, а с нотариален акт № 81, дело № 3718/1983 г. С. А. е продала на сина си Л.М. своите 2/8 идеални части от същия имот. С нотариален акт № ***, дело № 4551/1988 г. А. Б. Ш.-Н. е прехвърлила на провадателката на ищеца Н.В.П. 7/16 идеални части от процесното жилище с договор за замяна, като на същата дата Л.М. Н. е прехвърлил на Б.В.П. другите 9/16 идеални части от апартамента с договор за замяна, сключен с нотариален акт № 143, дело № 4550/1988 г. на І нотариус при Коларовски районен съд. С решение от 14.03.1995 г. по гр.д. № 1118/1993 г. по описа на СРС, договорът за покупко-продажба от 30.07.1968 г., с който Председателят на ИК на СГНС продава на М.Н.М. процесния апартамент е признат за нищожен на основание чл.7 от ЗВСОНИ. Решението е влязло в сила на 07.03.1996 г. С влязло в сила решение по гр.д. № 8107/1996 г. по описа на СРС, 43 състав е уважен ревандикационния иск предявен от Б.Л.М. срещу Н.В.П. и Б.В.П. за ревандикиране на процесния апартамент. Решението е влязло в сила на 09.05.2013 г. В отговора си ответникът твърди, че ищецът никога не е владял процесния имот. Поддържа се, че неговите праводатели са продължили да стопанисват имота и са осъществявали трайно действия, присъщи за титуляри на правото на собственост. Поддържа се, че ищецът никога лично или чрез трето лице не е демонстрирал по отношение на ответника и/или по отношение на неговите пълномощници намерение да свои имота. Ответникът твърди, че сключената сделка между ищеца и неговите праводатели, въз основа на която ищецът твърди да е собственик на имота, няма транслативен ефект, тъй като ищецът е закупил имота от несобственици. Твърди, че ищецът не е придобил процесния апартамент и по давност, тъй като не е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, поради поС.ното си пребиваване в чужбина. Поддържа се, че ищецът не е бил владелец на имота, както и че на основание чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД давност не е текла в периода от 30.03.2001 г. до 09.05.2013 г.

         Ищецът поддържа в съдебно заседание предявения иск чрез процесуалния си представител и по съображения подробно изложени в писмени бележки депозирани по делото. Претендира разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.

         Ответникът в съдебно заседание оспорва предявения иск чрез процесуалните си представители по съображения изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски по представен списък.

                Третите лица помагачи Б.В.П. и Н.В.П. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител молят съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки.

                От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         На 30.03.2001 г. с нотариален акт № 46, нотариално дело № 47/2001 г. на нотариус Т.А. с рег. № 272 на НК, ищецът е закупил от Б.В.П. и Н.В.П. следния недвижим имот, представляващ апартамент със застроена площ от 183,92 кв.м., находящ се в гр. ************, във вх.А************,45% идеални части от общите части на сградата и съответно от правото на строеж върху мястото, съставляващо по нотариален акт парцел ІІ-7 от кв.546а по плана на гр. С., местността „Центъра“.

         От своя страна и с нотариален акт № 180, дело № 378/1936 г. на І нотариус при Софийски областен съд Л.Б.М.-наследодател на ответника Б.Л.М. /установява се от извлечение от Регистъра на неспорни граждански случаи на М. служба в района на Веве от 20.11.1980 г./ е признат за собственик на гореописания апартамент на основание Закона за етажната собственост.

С ПМС № 128 от 04.08.1949 г. този имот е одържавен по реда на ЗОЕГПНС и е актуван като държавен с АДС № 1077/19.10.1949 г. На 30.07.1968 г. е сключен договор за покупко-продажба, с който Председателят на ИК на СГНС продава на М.Н.М. целия апартамент. На 28.06.1978 г. М.Н.М. и съпругата му С. А. Н. даряват с нотариален акт № 36, дело № 1937/1978 г. на дъщеря си А. М. Н. ½ идеална част от закупения имот. След смъртта си М.Н.М. е оставил наследници по закон: съпруга С. А. и две деца Л.М.-син и А. М.-дъщеря. С нотариален акт за замяна на 20.07.1983 г. А. М. е прехвърлила на своя брат Л.М. и на съпругата му А. Б. Ш.-Н. собствените си 5/8 идеални части от процесния имот, а с нотариален акт № 81, дело № 3718/1983 г. С. А. е продала на сина си Л.М. своите 2/8 идеални части от същия имот. С нотариален акт № ***, дело № 4551/1988 г. А. Б. Ш.-Н. е прехвърлила на праводателката на ищеца Н.В.П. 7/16 идеални части от процесното жилище с договор за замяна, като на същата дата Л.М. Н. е прехвърлил на Б.В.П. другите 9/16 идеални части от апартамента с договор за замяна, сключен с нотариален акт № 143, дело № 4550/1988 г. на І нотариус при Коларовски районен съд. С решение от 14.03.1995 г. по гр.д. № 1118/1993 г. по описа на СРС, 40 състав договорът за покупко-продажба от 30.07.1968 г., с който Председателят на ИК на СГНС продава на М.Н.М. процесния апартамент е признат за нищожен на основание чл.7 от ЗВСОНИ. Решението е влязло в сила на 07.03.1996 г.

С влязло в сила решение по гр.д. № 8107/1996 г. по описа на СРС, 43 състав е уважен ревандикационния иск предявен от Б.Л.М. срещу Н.В.П. и Б.В.П. за ревандикиране на процесния апартамент. Решението е влязло в сила на 09.05.2013 г. Няма спор между страните, че исковата молба по това дело не е била вписана.

         Въз основа на влязлото в сила решение и на 28.06.2013 г. ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело № 201/2013 г. по описа на ЧСИ Е.П. с рег. № 843 на КЧСИ.

         След закупуването на имота на 15.05.2001 г. ищецът сключил договор за наем с „РА „Д.“ ООД за срок от три години.

         На 18.08.2004 г. ищецът от една страна и В.Б. П. и П.Х. П. от друга страна, са сключили договор за управление на недвижим имот, по силата на който ищецът в качеството си на собственик на процесния апартамент е предоставил на В.Б. П. и П.Х. П. заедно и поотделно управлението на имота си, считано от 12.01.2005 г., по силата на което същите да го отдават под наем на когото намерят за добре и при условията посочени в договора. По силата на договора ищецът е предоставил на В.Б. П. и П.Х. П. плащането на дължимите данъци и такси, произтичащи от собствеността на имота, както и данък общ доход върху доходите на собственика от наеми, както и сумите дължими на ЕС за обикновена поддръжка на имота, за ремонти и други необходими разходи. Между страните е уговорено, че за изпълнение на задълженията по договора управителите В.Б. П. и П.Х. П. получават общо възнаграждение в размер на 20% от наемната цена, които задържат от всеки получен наем или ползват част от помещенията в управлявания имот заедно или поотделно, или чрез трето лице, като площта на ползваните от тях помещения е такава, че наемната цена за тях да не надвишава 20% от общата наемна цена за целия имот.

         По делото е приет като доказателство и протокол за 2007 г. за изпълнение договора за управление на апартамента на М. ***, „********** от 23.08.2008 г., двустранно подписан от ищеца и В.Б. П. и П.Х. П., от който се установява, че за 2007 г. приходите от наем възлизат на сумата от 4 800 лв., от която сума са извършени разходи за данък сгради за 2005 г. и 2006 г. в размер на 564 лв., за данък за доход от отдаване под наем-852 лв., портиерски-140 лв., ремонт на общите части на сградата-340 лв.   

         По делото е приет като доказателство и протокол за 2009 г. за изпълнение договора за управление на апартамента на М. ***, „********** от 28.08.2010 г., двустранно подписан от ищеца и В.Б. П. и П.Х. П., от който се установява, че за 2009 г. приходите от наем възлизат на сумата от 6 000 лв., от която сума са извършени разходи за данък сгради за 2009 г. в размер на 390 лв., за данък за доход от отдаване под наем-540 лв., портиерски-140 лв., ремонт на общите части на сградата-400 лв.  

         По отношение на тези писмени доказателства и с определение на съда от 18.12.2015 г. е открито производство по оспорване истинността на датата на документите.

         С оглед разпределената на ищеца доказателствена тежест същият е ангажирал писмени доказателства, с който според настоящият състав безспорно се установява, че датите на оспорените документи договор за управление на недвижим имот от 18.08.2004 г., Протокол за 2007 г. от 23.08.2008 г. и Протокол за 2009 г. от 28.08.2010 г. са истински.

         Съобразно нормата на чл. 181, ал.1 ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

         В конкретния случай съдържанието на оспорените документи е възпроизведено в официален документ, а именно удостоверение с изх. № 12971 от 07.05.2014 г. на ТД на НАП-гр. Пловдив-офис Пазарджик, неоспорено от ответника. От същото се установява, че ищецът е декларирал доходи от наем по реда на ЗОДФЛ на недвижим имот-апартамент на адрес гр. С., бул. „************ за периода от 2001 г. към момента. Лицето има подадени годишни данъчни декларации /част от тях приети като доказателства по делото/ по чл.41 от ЗОДФЛ за финансови 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и чл.50 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

         Така от представената справка от Информация от централизираните база данни „Данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ и чл.50 от ЗДДФЛ на НАП, представена с горното удостоверение, се установява, че за 2009 г. е определен данък за внасяне в размер на 540 лв., която сума съвпада и с отчетената в Протокол за 2009 г. по изпълнение договора за управление на апартамента на М. ***, „********** от 28.08.2010 г.

         На 17.10.2011 г. ищецът чрез пълномощника си В.К.В.-Г., надлежно упълномощена с пълномощно, намиращо се на л.45 и л.241 и 242 от делото, сключил договор за наем с „Р.“ ЕООД за срок от пет години, считано от 20.11.2011 г.

         По делото е изслушано заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, от което се установява, че „Р.“ ЕООД е извършила плащания към пълномощника на ищеца-В.К.В.-Г. за периода от подписването на договора 17.10.2011 г. до месец юни 2013 г. в размер на договорената месечна наемна цена. На „РА „Д.“ ООД не е извършена проверка в счетоводството, тъй като фирмата не е намерена на обявения в Търговския регистър адрес на управление.

         По отношение на обсъдените по-горе писмени доказателства с определение на съда от 14.04.2015 г. е открито производство и по оспорване автентичността им, относно положените в тях подписи на ищеца и трето за спора лице.

         Във връзка с оспорването е допуснато изслушване на заключение на СПЕ, от което се установява, че подписите положени в оспорените документи пълномощно от 2001 г., в Протоколите за 2007 г. и 2009 г. са положени от ищеца, а в договора за управление вероятно е положен от ищеца. Установява се, че подписите за управители от името на П. П. в договора за управление и в двата протокола са положени от П.Х. П..

         Това заключение не е оспорено от страните, предвид на което настоящият съдебен състав приема, че оспорването не е доказано, т.е. оспорените документи са автентични и техни автори са лицата посочени в тях, а именно ищецът М.К. и третото за спора лице П.Х. П..

         Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Н.Т.П., Л.А.К., С.П.К., В.Р.Ч., М.М.К. и М.М. И..

         Свидетелката Н.Т.П. установява, че познава Н. и Б. П. от деца от около 1960 г. Установява, че преди 1989 г. семейството се преместило да живее в процесния апартамент. Веднъж срещнала на вратата на апартамента млад човек и когато попитала кой е този човек, Н. и Б. й казали, че това е М.-немец, който купил апартамента. Свидетелката установява, че виждала М. 1-2 пъти след това, както и че семейството живяло в жилището още няколко години след продажбата на апартамента, но вече не вземали наем, М. го вземал. Свидетелката установява, че на входната врата на апартамента имало табелка, на която пишело „Д.“, както и че П. и В. живеели в апартамента след неговата продажба още около пет години.

Свидетелят С.П.К. установява, че е работел в дружествата „РаД.“ и „Д. С“ от 2002 г. до 2006 г. на трудов договор, а след това на междуфирмен. Свидетелят водел счетоводството на двете фирми и работел в сградата на бул. „Ц.О.**, като в процесния апартамент на етаж 3 едната стая била за счетоводството. Сумите за наема свидетелят лично плащал на представителите на ищеца-семейство П., които заемали в апартамента една стая с баня и тоалетна, обособени. Наемът бил заплащан на тях до 2011 г., до който момент фирма „Д.“ била наемател на адреса, като плащането е извършвано от „РаД.“ ЕООД. Свидетелят установява още, че всяка година разходът за наем е включван в справка декларация за изплатени доходи на физически лица и е подавана на НАП с получател М.Е.К..

Свидетелката Л.А.К. установява, че дружествата „РаД.“ и „Д.“ са рекламни агенции, основани от съпруга на свидетелката. Офисите на фирмите били на бул. „Ц.О.**, като през 2001 г. взели офис, където били и П.. Търговската дейност на дружествата се извършвала изцяло на тези адреси от 2001 г. до 2011 г., когато фирмите били закрити. Свидетелката знае, че собственикът на имота бил в чужбина, а негови пълномощници били П. П. и В., като те заемали част от помещенията.

Свидетелят В.Р.Ч. установява, че от 2002 г. до 2004 г. В. П. е казвал, че апартаментът е на децата му, които са в чужбина-САЩ, казвал, че има пълномощни от децата си, но свидетелят не ги е виждал. Така е вписвано и в протоколите от ОС на ЕС.

Свидетелката М.М.К. установява, че познава имота на бул. „Ц.О.**, тъй като майка й била близка с Л. и ходили на гости там. Когато дошла промяната свидетелката заминала заедно със съпруга си в И., където се срещнала с Б., който й се  оплакал, че има проблеми с възстановяване на собствеността на имота и помолил свидетелката да иде на място да видя как стоят нещата. През 2005 г. свидетелката отишла на място заедно с пълномощника на Б.-адвокат Д.. Когато позвънили на вратата, били посрещнати от П. П., която отворила. От разговорите и посещенията в имота свидетелката има впечатление, че П. живеела в апартамента.

Свидетелката М.М. И. установява, че работи като адвокатски сътрудник при адвокати С.Д. и Р. Д. от 2004 г., като в процесния имот ходила няколко пъти с адвокат С.Д.. Там живеели П. и В. П.. В нито един момент П. не е споменавала, че апартаментът е продаден.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

От правна страна:

Предявен иск е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Безспорен е правния интерес на ищеца от водене на установителен иск за собственост, до колкото правото му на собственост върху процесния недвижим имот се оспорва от ответника. Правният интерес произтича от претендирането от страна на ответника на отричаното от ищеца право.

Ищецът претендира да е собственик на процесния имот на две фактически основания, второто заявено при условията на евентуалност.

Първото главно основание е сделка: покупко-продажба, материализирана в нотариален акт № 46, дело № 47 от 30.03.2001 г. на Нотариус Т.А. с рег. № 272 на НК.

Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че имотът е придобит от ищеца по време на висящ процес по гр.дело № 8107/1996 г. по описа на СРС, 43 състав от ответниците в този процес Н.В.П. и Б.В.П., чийто права са отречени чрез уважаване на предявения срещу тях ревандикационен иск. Не е спорно, че исковата молба по гр.д. № 8107/1996 г. не е била вписана. Исковата молба е била входена в съда на 25.09.1996 г.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения иск на това фактическо основание, поради наличието на СПН, доколкото това обстоятелство касае основателността на иска, не неговата допустимост.

Основателно е възражението на ответника, че исковата молба, с която е предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС не е подлежала на вписване към датата на подаването й-25.09.1996 г. Изискването за вписване на исковата молба по иска за собственост е въведено с измененията на ЗС, в сила от 01.01.2001 г.

След посочената дата разпоредбата на чл. 114, б. "в" ЗС създава задължение за вписване на искови молби, с които се цели заместване на акт за признаване на вещни права, т.е. тук се включват ревандикационните и установителни искове за собственост. Според същата разпоредба придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е обвързан със СПН от постановеното съдебно решение, тъй като безспорно се установява, че не е знаел за съществуващия спор за имота.

Ако предмет на делото е правото на собственост върху недвижим имот, приобретателят няма да бъде обвързан от решението само ако не е знаел за спора, т.е. когато е придобил имота преди вписване на исковата молба по спора, ако тя е подлежала на вписване съгласно  чл. 114 ЗС.

Действително към момента на подаване на исковата молба, същата не е подлежала на вписване, но от 01.01.2001 г. същата е следвало да бъде вписана от ищеца, за да се ползва от предоставената от закона защита, поради което и като не се е възползвал от предоставената му от закона възможност, съответно не е обвързал и ищеца, приобретател на спорното правно със СПН.

Предвид гореизложеното, предявеният от ищеца иск на това фактическо основание е процесуално допустим, но по съществото си е неоснователен.

Основателно е възражението на ответника, че процесната сделка покупко-продажба въз основа, на която ищецът се легитимира като собственик не е породила своя вещно-правен транслативен ефект и ищецът не е станал собственик, тъй като е придобил имота от несобственици, които не са могли да му прехвърлят повече права от тези които са притежавали, респ. права каквито изобщо не са притежавали.

От ангажираните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът се легитимира като собственик на процесния имот на основание наследство и реституция по чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ.

Възстановяването на правото на собственост по ЗВСОНИ се извършва при наличието на няколко предпоставки.

Първата предпоставка е имотът да е бил собственост на лицето, което претендира да е правоимащо за възстановяване на собствеността, респективно на неговия наследодател.

От събраните по делото писмени доказателства, наличието на тази предпоставка се установява по безспорен и несъмнен начин, а и не е оспорвана от ищеца.

Установява се, че наследодателят на ответника е бил собственик на процесния имот на основание Закона за етажната собственост.

Не е имало спор, а и от доказателствата по делото се установява идентичност между имота притежаван от наследодателя на ответника и отчуждения.

Следващата предпоставка за възстановяване на собствеността е имотът да е бил отчужден по някой от нормативните актове, посочени в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ или да е отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., като тук се включват и отчуждените имоти, завзети от държавата, без собствениците им да са получили парично или имотно обезщетение в нарушение на чл.55б, ал.2 ЗПИНМ, респ. чл.105, ал.1 и чл.114, ал.1 ЗТСУ.

Тази предпоставка безспорно е налице и по нея не се спори между страните. Установява се, че имотът е отчужден с влязло в сила решение на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС.

Третата предпоставка е собствениците на имотите да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот, като за такова не се смята получаването на облигации, както и извършеното прихващане по Указа за прихващане задълженията на бивши собственици за отчуждени от държавата имущества и национализирани предприятия, не е такова и обезщетението, получено след влизане в сила на ЗВСОНИ по силата на ЗОСОИ.

Налице е и тази предпоставка, доколкото от доказателствата по делото не се установява наличието на такова обезщетяване.

Четвъртата предпоставка за възстановяване на собствеността е при влизане в сила на реституционния закон имотите да се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 от ТЗ, както и имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден.

Когато отчужденият имот се намира в трети физически лица, следва да се възстанови собствеността му на бившите собственици само след успешно провеждане на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ.

Безспорно тази предпоставка и с оглед влязлото в сила на 07.03.1996 г. решение по чл.7 от ЗВСОНИ, постановено на 14.03.1995 г. по гр.д. № 1118/1993 г. по описа на СРС, 40 състав, с което договорът за покупко-продажба от 30.07.1968 г., с който Председателят на ИК на СГНС продава на М.Н.М. процесния апартамент е признат за нищожен на основание чл.7 от ЗВСОНИ. 

Т.е. приема се, че договорът от 30.07.1968 г. не е породил правно действие и при влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е бил собственост на държавата, поради което подлежи на възстановяване в полза на ищцата.

При уважаване на иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ сделката, с която М.Н.М., както и съпругата му С. А. Н. са придобили имота в режим на СИО от държавата се прогласява за нищожна, т. е. тя не поражда вещноправно действие. В случаите на нищожност на придобивното основание законодателят не е предвидил запазване правата на третите лица с изключение на симулативните сделки- чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. Специалната норма на чл. 7 от ЗВСОНИ също не предвижда подобна защита. Затова третите лица не са могли да придобият вещни права, т.е. такива права не са придобили и последващите приобретатели на имота А. М. Н., Л.М. Н., А. Б. Ш.-Н. и третите лица помагачи Н.В.П. и Б.В.П.. Те ще следва да понесат последиците от липсата на вещноправен ефект на сделката.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният положителен установителен иск за собственост на соченото фактическо основание: покупко-продажба от 30.03.2001 г., материализирана в нотариален акт № 20, дело № 5927/2001 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед на горното съдът дължи произнасяне по второто заявено при условията на евентуалност придобивно основание, а именно: изтекла в полза на ищеца придобивна десетгодишна давност с начало 30.03.2001 г., датата на закупуване на имота.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост посредством фактическото упражняване съдържанието на тези права през период от време, определен в закона, в случая 5 години, доколкото ищецът се явява добросъвестен владелец. Ищецът е владял вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателите му не са собственици. Вещното право се придобива без значение на кого е принадлежал имота. Съдът намира, че ищецът е бил добросъвестен владелец, доколкото не е знаел за водения между ответника и неговите праводатели исков процес, относно процесния апартамент.

Според чл. 79, ал. 2 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 5 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ - corpus, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик - animus, т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, то и искът за изтекла придобивна давност може да бъде уважен. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

За да се уважи така предявения иск следва още да бъде установено, че в периода от 30.03.2001 г. и до момента не е имало и няма законово ограничение, относно възможността да тече давностен срок през посочения период.

На първо място и с оглед анализираните по-горе доказателства съдът намира, че от момента на закупуване на имота на 30.03.2001 г. ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния апартамент и е държал същия като свой чрез третите лица В.Б. П. и П.Х. П., въз основа на сключения между страните договор за управление от 18.08.2004 г.

По нагоре в настоящите мотиви съдът подробно се е мотивирал защо приема, че това писмено доказателство е автентично и с достоверна дата спрямо третите лица. На следващо място и след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема че съдържанието на този документ е вярно. Частните писмени документи не притежават материална доказателствена сила, поради което и верността на тяхното съдържание следва да се прецени след съвкупна преценка със събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът съобразява, че всички свидетели, включително и тези на ответника сочат, че в апартамента през процесния период са живеели В.Б. П. и П.Х. П., а от представените от ответника с отговора му писмени доказателства се установява, че двамата и основно В.Б. П. е заплащал необходимите разноски за общите части в ЕС, за ремонти и други. Тези доказателства не влизат в противоречие с договора от 18.08.2004 г., нито го компрометират по съдържание, доколкото и съобразно същият, ищецът е предоставил във връзка с управлението на собствения му имот, на В.Б. П. и П.Х. П. плащането на дължимите данъци и такси, произтичащи от собствеността на имота, както и данък общ доход върху доходите на собственика от наеми, както и сумите дължими на ЕС за обикновена поддръжка на имота, за ремонти и други необходими разходи. Пак по силата на договора страните са се уговорили, че за изпълнение на задълженията по договора управителите В.Б. П. и П.Х. П. получават общо възнаграждение в размер на 20% от наемната цена, които задържат от всеки получен наем или ползват част от помещенията в управлявания имот заедно или поотделно, или чрез трето лице, като площта на ползваните от тях помещения е такава, че наемната цена за тях да не надвишава 20% от общата наемна цена за целия имот. Съдът намира, че В. П. и П. П. са живеели в процесния апартамент, както установяват безспорно всички свидетели именно на посоченото в договора за управление основание, а не като негови собственици или пълномощници на децата си, за което по данните няма ангажирани доказателства.

Безспорно както от приетите по делото Данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ и чл.50 от ЗДДФЛ, подавани от М.К. чрез пълномощника му П.Х. П., така и от протокол за 2007 г. за изпълнение договора за управление на апартамента на М. ***, „********** от 23.08.2008 г., протокол за 2009 г. за изпълнение договора за управление на апартамента на М. ***, „********** от 28.08.2010 г., както и от показанията на свидетелите Карачомаков и Каблешкова, безспорно се установява, че В.Б. П. и П.Х. П. са извършвали действия по управления на имота не като негови собственици, а като представители на собственика М.К., който се е намирал в чужбина.

         Основателно е обаче възражението на ответника, че в периода от датата на закупуване на имота 30.03.2001 г. до 09.05.2013 г., когато окончателно е влязло в сила решението по гр.дело № 8107/1996 г. по описа на СРС, 43 състав и на основание чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД в полза на ищеца не е текла придобивна давност и доколкото тази предпоставка не е налице, то и искът се явява неоснователен.

От 09.05.2013 г. до датата на подаване на исковата молба-21.11.2013 г. не е изтекла твърдяната от ищеца придобивна давност.

         По този въпрос е налице формирана задължителна съдебна практика с Решение № 97 от 27.07.2015 г. постановено по гр.дело № 6353/2014 г., ВКС, ІІ г.о., с което е отговорено на въпроса: дали при висящ процес по иск с правно основание чл.108 ЗС, тече придобивна давност за третото лице-приобретател на спорния недвижим имот, което лице се позовава на добросъвестно владение по силата на придобивната сделка с ответниците, срещу които е уважен иска за собственост. С посоченото решение е прието, че въпреки осъществяваното от ищеца владение на имота по време на висящ исков процес с участието на неговите праводатели, давност не е текла, съгласно чл.115, б.“ж“ ЗЗД вр.чл.84 ЗС, като в този случай вписването на исковата молба няма отношение към въпроса за придобивната давност, още повече че изискването за вписване на исковата молба по иска за собственост е въведено след завеждане на иска по чл.108 ЗС по гр.д. № 8107/1996 г. по описа на СРС, 43 състав.

         Следователно ищецът не е станал собственик на процесния имот на нито едно от посочените от него фактически основания, поради което искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.

С оглед изхода на делото, направеното искане от процесуалните представители на ответника и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в настоящото производство в размер на 587,80 лв., представляващи заплатени възнаграждения за вещи лица за ССчЕ и СПЕ, както и държавни такси за съдебни удостоверения. Не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като до приключване на устните състезания, ответникът не е представил писмени доказателства, удостоверяващи заплащането на адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Софийски градски съд, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Е.К., гражданин и живущ в Р.Г. с адрес: 97421, Ш., ул. „Ф.“, със съдебен адрес:*** адвокат Т.Т. против Б.Л.М., роден на *** г. в гр. С., гражданин на И. с И.ска лична карта № 3-1292172-9, издадена на 03.09.2009 г. от Министерството на вътрешните работи на И., с адрес: гр. *********, със съдебен адрес:*** адвокат С.Д., положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с които се иска бъде установено по отношение на ответника Б.Л.М., че ищецът М.Е.К. е собственик на основание покупко-продажба осъществена на 30.03.2001 г., обективирана в нотариален акт № **, дело № 47/2001 г. на нотариус Т.А. с рег. № 272 на НК, при условията на евентуалност че е собственик на основание чл.79, ал.2 от ЗС-изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност за периода от 30.03.2001 г. до 30.03.2006 г.,  при условията на евентуалност, че е собственик на основание чл.79, ал.1 от ЗС-изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност за периода от 30.03.2001 г. до 30.03.2011 г. на следния недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. ************ във вход А, на трети етаж, състоящ се от четири стаи, хол, кухня, вестибюл, входно антре, две антрета, баня, килер, балкон, със застроена площ от 183,92 кв.м., при съседи по нотариален акт: североизток-двор и наследници на Н.Х., северозапад-ул. „Кл.Охридски“, югоизток-апартамент с наематели К.К. и М.А., югозапад-бул. „Руски“, отгоре-сем.д-р Н.Г., отдолу-ап.на д-р Темелков, заедно с принадлежащите му таван с площ от 9,90 кв.м., мазе с площ 16,73 кв.м. и заедно с припадащите му се 8,45 % идеални части от общите части на сградата и съответно от правото на строеж върху мястото, съставляващо по нотариален акт парцел ІІ-7 от кв.546-а по плана на гр. С., местността „Центъра“.        

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.Е.К., гражданин и живущ в Р.Г. с адрес: 97421, Ш., ул. „Ф.“, със съдебен адрес:*** адвокат Т.Т. да заплати на Б.Л.М., роден на *** г. в гр. С., гражданин на И. с И.ска лична карта № 3-1292172-9, издадена на 03.09.2009 г. от Министерството на вътрешните работи на И., с адрес: гр. *********, със съдебен адрес:*** адвокат С.Д. сумата от 587,80 лв. /петстотин осемдесет и седем и 0,80 лв./ разноски направени от ответника пред настоящата инстанция.

Решението е постановено при участието на Б.В.П., ЕГН ********** и Н.В.П., ЕГН **********, и двамата адрес: *** и със съдебен адрес:***, адвокат С.Т. САК, в качеството им на трети лица помагачи, конституирани на страната на ищеца М.Е.К..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.                  

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: