№ 434
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500607 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ЗЛ. АЛ. АЛ. и К.О. Д.
чрез адвокат М.Д. срещу решение № 2055 от 16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 14938 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, девети състав, с което е настанено детето Д. ЗЛ.
АЛ. ЕГН ********** в домакинството на П. Н. М. и Д. ЛЮБЧ. М. на адрес в село Л.К.,
община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила, на основание
член 28 във връзка с член 26 и член 25, алинея 1 от ЗЗДт; настанено е детето АНТ. ЗЛ. АЛ.
ЕГН ********** в домакинството на ЕЛ. Й. Д. и Н. М. Д. на адрес в село Л.К., община А. за
срок от една година, считано от влизане на решението в сила, на основание член 28 във
връзка с член 26 и член 25, алинея 1 от ЗЗДт; настанено е детето СТ. ЗЛ. АЛ. ЕГН
********** в домакинството на ЮЛ. СТ. ИВ. и В. ИВ. ИВ. на адрес в село Л.К., община А.
за срок от една година, считано от влизане на решението в сила, на основание член 28 във
връзка с член 26 и член 25, алинея 1 от ЗЗДт; настанено е детето Е.К. Д. ЕГН ********** в
домакинството на Н. С. В. на адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано
от влизане на решението в сила, на основание член 28 във връзка с член 26 и член 25,
алинея 1 от ЗЗДт; определен е режим на лични отношения между децата Д. ЗЛ. АЛ. ЕГН
**********, АНТ. ЗЛ. АЛ. ЕГН **********, СТ. ЗЛ. АЛ. ЕГН ********** и Е.К. Д. ЕГН
********** и техните родители ЗЛ. АЛ. АЛ. ЕГН ********** и К.О. Д. ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 часа до 14 часа, като
1
срещите се провеждат на територията на село Л.К., община А. без присъствието на
приемните родители; както и във всеки друг случай при общо съгласие между лицата, при
които са настанени децата и родителите, включително и при съобразяване мнението и на
социалния работник, ангажиран със случая.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на
принципа на недискриминация – въззивниците не са разбирали в хода на административния
процес и в съдебното производство какво се случва, тъй като не владеят български език, а не
е назначен преводач. Не са отчетени от районния съд новите обстоятелства, а именно –
промените в условията, които въззивниците са осигурили за децата. Също така се счита, че
родителите е следвало да бъдат подпомогнати ат администрацията и децата да останат в
семейна среда. Иска се решението да бъде отменено.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
особения представител на децата – адвокат Р.Д. -, с който същата се оспорва. Излага се, че
решението е взето при съобразяване на всички релевантни обстоятелства и най-вече, че то е
изключително в интерес на децата.
Също така в срок е постъпил и отговор от ДСП – Варна, която също оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението на ДСП – Варна, както и на съда, е взето след
анализ на всички установени обстоятелства и на родителския капацитет на майката и
бащата, а също така и при отчитане най-добрия интерес за децата. Иска се потвърждаване на
решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Няма спор по отношение на факта, че жалбоподателката ЗЛ. АЛ. АЛ. е майка на децата
Е., С., А. и Д.. Пред първата инстанция е представено удостоверение за раждане на детето
Е., в което като баща е записан жалбоподателят К. ОСМ. Д.. Останалите три деца са с
вписан неизвестен баща, като Д. твърди, че е техен баща, което не се оспорва от майката.
Едва пред въззивната инстанция от ДСП – Варна е представено доказателство, от което се
установява, че К. ОСМ. Д. на 20.08.2021 г. е подал заявление пред длъжностното лице по
гражданското състояние при Община Варна за припознаване на децата АНТ. ЗЛ. АЛ., СТ.
ЗЛ. АЛ. и Д. ЗЛ. АЛ..
Производството по делото е образувано по молба на директора на ДСП – Варна с
искане за:
1/ настаняване на детето Д. ЗЛ. АЛ. в домакинството на П. Н. М. и Д. ЛЮБЧ. М. на
адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в
сила;
2/ настаняване на детето АНТ. ЗЛ. АЛ. в домакинството на ЕЛ. Й. Д. и Н. М. Д. на
2
адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в
сила;
3/ настаняване на детето СТ. ЗЛ. АЛ. в домакинството на ЮЛ. СТ. ИВ. и В. ИВ. ИВ. на
адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в
сила;
4/ настаняване на детето Е.К. Д. в домакинството на Н. С. В. на адрес в село Л.К.,
община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила.
Излага се, че с административен акт спрямо децата е предприета мярка за закрила, като
същите са настанени в посочените приемни семейства. Поддържа се, че родители на децата
са З.А. – майка и К. Д. – баща, като последният е вписан като такъв единствено в акта за
раждане на детето Е., но според заявеното от него и майката на децата е биологичен баща и
на останалите три деца. Децата били родени от съвместното съжителство на З. и К.. През
2021 г. в семейството се ражда още едно дете – Б. Д. -, което е починало вследствие на
пожара, избухнал в дома на семейството. Излага се, че З. и К. живеели в изключително
тежки социално-битови условия. Доходите им са ниски и непостоянни, формирани
предимно от социални помощи, които им се полагат на различни основания. Твърди се, че
условията, в които живеят родителите и отглеждат децата, не дават възможност да се
задоволят пълноценно потребностите им, дори и базовите. Двамата родители имат сериозни
дефицити в родителския капацитет. Сочи се, че е констатирана опасност за живота и
здравето на децата, за което свидетелства и избухналия пожар. З. и К. не могат на този етап
да полагат адекватни грижи за своите деца без подкрепа. Излага се още, че сред членовете на
разширеното семейство и приятелско обкръжение не се откриват лица, които да разполагат с
подходящи условия, средства и възможност да поемат грижата за децата. Поддържа се, че
децата следва да бъдат настанени в приемна среда, чрез която да получат сигурност, грижа и
внимание, както и възможност да бъдат преодолени последиците от неглижирането им от
страна на родителите. Крайното становище на молителя е, че е в интерес на децата същите
да растат в приемните семейства, като посочената мярка покрива потребностите им.
Децата като заинтересовани страни се представляват от адвокат Р.Д. в качеството й на
особен представител, която излага, че е в интерес на децата молбата да бъде уважена, като
предприетите мерки спрямо децата са навременни и адекватни.
Родителите на децата лично и чрез пълномощника им адвокат М.Д. изразяват
становище, за това че първоначално е била налице спешна нужда от настаняването на децата
в домакинството на приемните семейства, като те лично са завели децата в ДСП - Варна, но
е в интерес на същите да растат в своята естествена биологична семейна среда, поради което
са предприети мерки в тази насока, а именно след пожара родителите се преместили да
живеят в ново жилище, което наели от друго лице и бащата постъпил на работа срещу
уговорено трудово възнаграждение. Обективират искане със съдебна санкция да се определи
режим на личен контакт между родителите и децата, за да не се прекъсне емоционалната
връзка между същите.
Приемните родители поотделно изразяват становище, че ще продължат да се грижат за
децата адекватно в съответствие с техните потребности и специфични нужди, като няма да
ограничават възможността родителите да осъществяват пълноценен контакт с децата си и
осъзнават, че предприетата мярка за закрила не лишава или ограничава биологичните
родители от упражняване на родителските права.
От приложени по делото доказателства се установява, че на 11.08.2021 г. избухва
пожар в сграда, находяща се в град Варна – кв. „М.“, в резултат на който е починало
тримесечно бебе, който факт е общоизвестен, доколкото е станал достояние на широк кръг
от хора с оглед на отразяването му по медиите. По инициатива на Държавната агенция за
закрила на детето /ДАЗД/ е разпоредено на ДСП - Варна спешно да извърши проучване на
случая и при наличие и на други деца в семейството да се окаже нужната помощ и подкрепа
на децата и родителите им. От ангажираните социални доклади, изготвени от длъжностни
3
лица в рамките на предоставената им от закона компетентност, е видно, че на 11.08.2021 г. в
интервала 22,00 часа – 22,30 часа на адрес в ***, обитаван от З.А. и К.Д. и децата им Д., А.,
С., Е. и Б., е избухнал пожар. При пожара е починало най-малкото дете в семейството – Б..
Констатира се, че в къщата нямало ток и майката запалила свещ. В жилището е имало и
газова бутилка, която семейството ползвало за приготвяне на млякото за детето Б.. Към
момента на избухване на пожара в жилището били най малките деца - Б. и Е.. След пожара
семейството е останало без жилище. Децата и родителите се установили кризисно да живеят
в дома на бабата по майчина линия, която ползвала само една стая и условията на живот са
изключително мизерни. Поради кризисната ситуация е предприета спешна мярка за закрила
и децата са настанени в приемни семейства. Констатира се, че в дома на приемните
семейства за децата са осигурени места за спане със самостоятелни легла, както и места за
съхранение на техните дрехи и лични вещи. Помещенията, в които се отглеждат децата са
подходящи за това и се поддържа добра хигиена. Приемните семейства са закупили дрехи на
децата, съобразени с пола и сезона. След предприетата мярка за закрила за всяко дете е
избран личен лекар. До предприемане на мярката за закрила по административен ред децата
Д., А. и С. не са посещавали детско заведение. Констатира се още, че отначало семейството
е живеело в дома на родителите на бащата, а именно в общинско жилище в ж.к. „В.В.“.
Поради неспазване на правилата в жилищната кооперация, включително и оставяне на
децата сами, договорът за общинско жилище, който е бил сключен с родителите на бащата,
работещи в чужбина, е прекратен. От около една година семейството се е настанило да
живее в постройка, състояща се от стая и антре, като децата отново са оставяни сами без
надзор от възрастен. Основните грижи за децата са задоволявани на минимум – предимно
храна, която често била несъобразена с възрастта на децата. Установява се още, че децата са
без видими физически и умствен дефицит, като емоционалното и психическо състояние на
същите отговаря на възрастовото им развитие. Родителите на децата не са в състояние да
стимулират и насърчават децата за обучението им и интелектуалното им развитие, да
предоставят сигурна и стабилна семейна среда за правилното израстване и възпитание на
децата, но между същите е изградена емоционална връзка родител-дете.
От представените доказателства е видно, че приемните семейства са вписано като
професионални в регистъра на утвърдените приемни семейства и подходящи за дългосрочна
и краткосрочна грижа.
От ангажираната справка се установява, че К.О. Д., считано от 17.09.2021 г. е страна по
трудов договор, сключен с „Еко Грийн Метал“ ЕООД и заема длъжността „общ работник“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, проведено на 25.03.2022 г., са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Н. А. – Г., която работи в отдел
„Закрила на детето“ при ДСП – Варна и е социален работник на двете по-малки деца - Е. и
С.. Запознала се с родителите на децата в деня, в който децата били настанени в приемни
семейства, като децата били доведени от двамата родители в ДСП – Варна заедно с малко
багаж за всяко дете. Когато ги довели, вече имало издадени заповеди за настаняване.
Доколкото знае, тъй като не е присъствала предния ден, това е договорено с родителите, и те
са ги довели на тази дата. Децата били в добър външен вид, сравнително спокойни до
момента, в който не се разделили с родителите. Бащата бил малко по-спокоен, майката
изпаднала в криза, децата започнали да пищят. Е. и С. не можели да комуникират на
български език, другите деца разбирали, но отказвали да говорят на български език,
говорели на турски. Разбирали значението на „не“, „не бива да идваш насам“, „не бива да
ходиш натам“, но отговаряли на турски. Знае от колегите си, които са посетили адреса на
семейството, че по отношение на детето, което е починало, имало сигнал от болнично
заведение, тъй като е било болно, постъпило е в болница. Самата свидетелка не може да
4
каже какви са били битовите условия на адреса, тъй като не го е посещавала. От това, което
беше останало от жилището след пожара, колегите казали, че условията са били доста
мизерни. Децата са имали легла, спели са върху дунапрен на големи парчета, на които се
слагал чаршаф или покривка, имало остатъци от някакво легло. При срещата за инцидента
родителите разказали на колегите на свидетелката, че майката е отишла вечерта да търси
бащата, който се бил забавил, защото се срещнал с приятели. Търсила го, за да вземе
някакво мляко, което той е трябвало да купи за детето. Не може да бъде точна колко време е
отсъствала майката. По данни от съседи, отишли след пожара, къщата вече е горяла, а в
стаята освен Б., е бил и Е., другите три деца са били навън и са играели. Към момента
условията при родителите били добри там, където са се установили. Посетила е жилището,
което е в близост до Тубдиспансера, под наем е, като родителите ползват две от стаите,
плащат наем около 200-250 лева. Бащата работи, майката - не. По данни от бащата се
занимава с вторични суровини, получава около 1 000 лева, но по трудов договор
свидетелката не знае какво е трудовото му възнаграждение, най-вероятно е минималната
работна заплата. Условията в жилището са добри - за децата има обособена самостоятелна
стая, има легла, за Е. има кошара, чисто е, подредено, има играчки за по-големите, закупили
са малък телевизор. Баня и тоалет мисля, че бяха външни. Освен детската имало и друго
голямо помещение, обособено като хол, в който спели родителите, и предверие, което е
обособено като кухня - има уреди, хладилник, място за готвене. Не били предупредени за
посещението ми. В деня, в който трябвало да отиде на посещение, тогава звъннала, тоест не
са имали време да се подготвят, максимум час било времето от обаждането й до отиването
там. Контактувала с бащата, с майката е трудно, тъй като не я разбира какво говори, особено
ако е по-сложно изречение, обикновено питала мъжа си „какво казаха“. Живеят в жилището
от месец септември 2021 г. и към настоящия момент, тъй като от колегите си знае, че са там,
а тя е посетила адреса в деня на делото пред първа инстанция. Свидетелката и колежката, с
която връчвали заповедите за настаняване на родителите, консултирали бащата за
предприемане на стъпки за припознаване, като му разяснили цялата процедура, както и кога
могат да си вземат децата. До момента обаче няма подадено заявление за реинтеграция.
Откакто децата са настанени в приемно семейство при С. нещата са значително по-добре -
ходи в детска градина, разбира значително добре български език, пее песнички, като
опознавателно развитие се опитва да навакса, не в толкова добри темпове, колкото им се
иска, но не е това, което било, когато започнала детска градина. Момичето имало лек
здравословен дефицит - кривогледство, но не е водена на очен лекар, приемният родител я
завел, изписани са й очила, които трябва да носи, защото окото реагира добре, няма да се
наложи оперативно лечение. Проблемът бил видим и не може да не е бил известен на
родителите. При Е. положителното е, че се наблюдава привързаност към приемния родител,
адаптиране в приемното семейство. Когато настанили Е., имал лош навик, когато нещо не
му харесва или не става на неговото, да гледа страшно, да смръщва вежди и да плюе; сега
бил на етап хапане, когато нещо не му харесва. Другите деца не били ходили на училище,
нито на детска градина и чисто познавателно всички деца имат дефицити. На Е. все още му
било трудно да играе с определени играчки, по-често играчките се хвърлят, блъскат, хапят,
5
чупят. По време на срещите с родителите децата масово искат телефон, има бой за него;
това е средството, с което се занимават. След настаняването имало срещи с родителите и
децата през септември и октомври, през март - две срещи. През февруари не се е състояла
среща поради тежката метеорологична обстановка в района, където живеят приемните
семейства, затова през март ще се проведе една среща повече за компенсация. Родителите
идвали редовно на срещите. Колега от Центъра за обществена подкрепа, който опосредства
контактите, разказал на свидетелката, че децата разпознават родителите си, влизат във
взаимодействие пак посредством телефона, това е средството за привличане на внимание,
особено на Е.. С. била малко по-емоционална при разделите с родителите си. Другите деца
нямали притеснения, питали кога ще ги вземат, но след срещите децата били спокойни.
Пред въззивната инстанция е представено заявление от родителите, депозирана в ДСП
- Варна на 21.01.2021 г., от което се установява, че същите желаят реинтеграция на децата,
както и писмо от Районна прокуратура – Варна, видно от което е, че образуваното
досъдебно производство № 1244/2021 г. по описа на І РУ на МВР – Варна не е приключило,
като е одобрен проект за постановление за привличане в качеството на обвиняема на ЗЛ. АЛ.
АЛ. за извършено престъпление по член 122, алинея 1 от НК за това, че на 11.08.2021 г. в
град варна оставила горяща свещ без надзор в съседство с горими предмети в стая с малки
деца, в резултат на което възникнал пожар и по този начин по непредпазливост причинила
смъртта на Б. Д..
В производството по член 28 от ЗЗДт съдът преценява дали са налице условия за
отглеждането на детето в семейна среда и дали са изчерпани възможностите в това
отношение, като следи за най-добрия интерес на детето. Съгласно член 25, алинея 1, точка 3
от ЗЗДт може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители се намират в
трайна невъзможност да го отглеждат, като настаняването извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане – член 25, алинея 2 от ЗЗДт.
Висшите интереси на детето са от първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи – член 3 от Конвенцията за правата на детето. Според разпоредбата
на член 9 от КПД държавите – страни по Конвенцията, каквато е и България, осигуряват
детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато
компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при
възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на
детето. Един от принципите за закрила на детето според член 3, точка 3 от ЗЗДт е
осигуряване на неговия най-добър интерес, а в § 1, точка 5 от допълнителните разпоредби
на закона е конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на детето включва
неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
6
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способностите на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
Един от основните акценти във въззивната жалба на двамата родители е, че
материално-битовите им условия значително са подобрени и това не е отчетено от
първоинстанционния съд. Децата са изведени от семейството след възникнал пожар в
жилището, където е живяло семейството. Родителите не си дават сметка обаче, че това е
само поводът, но не и единствената причина за взетото решение от ДСП – Варна за
настаняване на децата в приемни семейства. Социалните работници са установили, че
условията, в които са били отглеждани децата, са крайно неподходящи за живеене:
изключително лоши битово-хигиенни условия; липсват санитарни помещения; жилището е
било без ток и вода; липсвало е обзавеждане; хигиена в жилището също е липсвала. Всичко
това води до извод, че родителите изобщо нямат идея какво е необходимо за нормално
отглеждане на деца, а и не са направили никакви усилия да подобрят битовите си условия.
Към настоящият момент няма спор, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че родителите живеят в жилище, което може да осигури минималните изисквания за
наличие на условия за отглеждането на децата. Бащата е започнал работа, докато майката
продължава да не работи.
Материалното състояние обаче не е основната причина, за да бъдат настанени децата
извън семейството. Родителите са с нисък родителски капацитет, нямат изградено съзнание
какво е необходимо на децата, не полагат дори минимални грижи и за здравето им, не могат
да гарантират среда, в която рисковете за живота и здравето им да са намалени и сведени до
минимум, децата не посещават нито училище, нито детска градина. Всички деца са на
възраст, която изисква надзор и контрол от страна на възрастен – член 8, алинея 8 от ЗЗДт.
Ярък пример е случката с пожара, когато всички деца са оставени сами в дома. При
извеждане на децата от семейството развитието не е отговаряло на календарната им възраст,
нямали са изградени лични хигиенни навици, по-големите не са говорели на български език,
нямали са изградени никакви социални умения. Част от дефицитите им с подкрепата на
приемните семейства са преодолени и се наблюдава прогрес. Развитието на децата и
социалните им умения не се дължат на материалното обезпечаване, а на родителския
капацитет, тъй като родителите са тези, които следва да развиват социалните и
образователните им умения, както с помощ, така и с личен пример. Родителите нямат
вътрешната осъзнатост, че следва да се грижат за децата. В семейството определено не се
спазват правила и няма установен ред, подкрепа и напътствия, няма изграден модел на
възпитание. Това произтича от изключително ниските критерии у всеки един от тях.
Ценностната система и моралните принципи не са надградени и не гарантират социално
включване и представяне на семейството. Към настоящия момент въпреки промяната на
битовите условия на живот, усилията на родителите следва да се оценят като все още
непостоянни и с краткотраен ефект поради липсата на ясна представа на ролята им като
родители и отговорностите им като такива. Майката и бащата нямат възможност за
стимулиране и подкрепа на децата в развитието им, както и не показват каквито и да било
умения за дефиниране и поставяне на цели, за спазване на правила и ограничения. Особено
впечатление прави поведението на майката, която не говори български език, не проявява
никаква инициатива да започне работа, апатична, с липса на инициативност и мотивираност.
И двамата родители са склонни да показват социално желателно поведение пред
институциите.
Всичко изложено води до извод, че двамата родители не са способни да полагат
адекватни грижи за децата. Децата имат изградена емоционална връзка с родителите си, но
същевременно са амбивалентни към тях. Това мнение на съда не се разколебава и от
7
установеното, че родителите имат годности да задоволяват базови потребности на децата,
тъй като са осигурили дом с минимум условия за живеене и бащата е започнал работа, тоест
има някакви минимални регулярни приходи в семейството. Децата имат нужда в своето
образователно и опознавателно развитие и тези потребности ще трябва да бъдат
задоволявани непрекъснато.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице основанието
по член 25, алинея 1, точка 3 от ЗЗДт за продължаване на настаняването на малолетните
деца Е., С., Д. и А. извън семейството, тъй като родителите З.А. и К.Д. са в обективна
невъзможност да осигурят тяхното правилно физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Същите не притежават материални и личностни
качества, за да полагат необходимите грижи за децата, за гарантиране на техните права и
защита на интересите им. Условията, при които евентуално те ще се отглеждат в семейна
среда към настоящия момент не отговарят на специфичните нужди на четирите деца и
потенциалната опасност децата да растат в неподходяща среда поставя тяхното бъдещо
развитие в риск. Анализът на доказателствата в съвкупност сочи, че и понастоящем
причините, наложили настаняването на децата в приемни семейства не са отпаднали. В
случая висшите интереси на децата по смисъла на член 10, алинея 1 от ЗЗДт за нормалното
им физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на техните права и
интереси изискват да бъдат продължени предприетите мерки за закрила, следователно да се
потвърди настаняването им в приемни семейства за срок от една година, считано от влизане
на решението в сила.
С оглед направените идентични изводи от въззивния съд като тези на районния, то
решението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2055 от 16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 14938 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, девети състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 28, алинея 6, изречение
последно от Закона за закрила на детето.
Препис от решението да се изпрати на ДСП – Варна.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9