№ 2096
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100507534 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 4283 от 11.03.2024г., постановено по гр.д. № 33424 по описа за 2022г.
на СРС, 54-ти състав, са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 153 ЗЕ от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. И. Р. за заплащане на
сумата от 1793,34 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м.
04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 115, находящ се в гр.
София, ж.к. *******, сумата от 53,71 лева, представляваща цена на предоставена в периода
от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.06.2022г., до
окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 421,13
лева- разноски за първоинстанционното производство.
Със същото решение е отхвърлен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Г. И. Р. осъдителен иск за заплащане на цена на доставена топлинна енергия за разликата над
1793,34 лева до пълния претедниран размер от 1917,08 лева, както и осъдителните искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 252,70 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
07.06.2022г. и за сумата от 10,51 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 07.06.2022г.
Срещу така постановеното решение в частта, с която исковете са уважени, е подадена
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Г. И. Р..
Жалбоподателката релевира възражения за неправилност на първоинстанционното решение.
Твърди, че нормата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ предвиждала продажбата на топлинна енергия да се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, какъвто не бил представен по
делото и ответницата не била давала съгласие за сключването му, нито била потвърждавала,
че приема приложимите към него общи условия. Сочи, че счетоводните документи –
месечни фактури – не й били връчени, освен това не била ползвала доставена топлинна
енергия, а „Топлофикация София“ ЕАД не била доказала, че е доставяла такава. Вземанията
1
не били изискуеми и не се дължала мораторна лихва върху тях. Оспорва приложения към
исковата молба протокол от общо събрание на живущите, тъй като в него не фигурирало
името и подписа на ответницата, освен това не била поканена да присъства на общото
събрание и не се била съгласявала с взетите решения. Излага съображения че решението
било постановено при допуснато процесуално нарушение, тъй като на 11.12.2023г.
процесуалният представител бил депозирал молба за отлагане на делото поради
невъзможност за явяване в насроченото за 13.12.2023г. открито съдебно заседание, но
въпреки това бил даден ход на делото в негово отсъствие. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, който оспорва същата като неоснователна и счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Нелбо“ ЕАД не е изразило становище по жалбата в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Що се касае до оплакването за допуснато първоинстанционния съд нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на ответника, съдът
намира следното. Видно от съдържанието на първоинстанционното дело, на 11.12.2023г.
процесуалният представител на ответницата адв. М. Х. е подал по електронната поща молба
до СРС, с която е заявил, че не може да се яви на насроченото за 13.12.2023г. от 10,10ч.
открито съдебно заседание поради служебна ангажираност, предвид необходимостта от
явяването му на същата дата пред Апелативен съд – гр. Велико Търново. Видно от
положения върху молбата входящ номер, молбата е била заведена в регистратурата на СРС
едва на 14.12.2023г. – един ден след провеждане на откритото съдебно заседание. Допуснат е
пропуск в регистратурата на Софийския районен съд, вследствие на който подадената от
адв. Х. молба не е била своевременно заведена под входящ номер и докладвана на съдията-
докладчик по първоинстанционното дело, респективно последният не е бил уведомен за
наличието на процесуалната пречка за даване ход на делото, уредена в чл. 142, ал. 2 ГПК.
Налице е нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на
защита на ответника.
Противно на изложените във въззивната жалба съображения, обаче, това нарушение
не обосновава отмяна на първоинстанционното решение, нито неговото обезсилване и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Съгласно нормата на чл. 270, ал. 3 ГПК, подобна последица се прилага само в случаите на
недопустимо съдебно решение, с което е разгледан непредявен иск. В хипотезата на
допуснато от съда процесуално нарушение, съдебното решение не е недопустимо, нито е
налице абсолютно основание за неговата отмяна като неправилно. Въззивната инстанция е
такава по съществото на спора, затова в подобни случаи засегнатата страна има правото да
релевира с въззивната си жалба доводите, оспорванията и доказателствените искания, които
е била възпрепятствана да направи пред първоинстанционния съд поради нарушението /чл.
266, ал. 3 ГПК/. С обсъждането на тези доводи и събирането на тези доказателства,
последиците от процесуалното нарушение биват отстранени от въззивния съд и същият се
произнася по правилността на решението въз основа на всички събрани по делото
доказателства, както предвижда разпоредбата на чл. 271, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай, обаче, с въззивната си жалба ответницата единствено е навела
оплакване за процесуално нарушение, без да сочи релевантни за спора обстоятелства, които
са останали неизяснени вследствие на него, и без да прави искане за събиране на
2
доказателства, които не са били събрани поради тази причина. Ето защо въззивният съд
приема, че въпреки допуснатото процесуално нарушение, делото е било изяснено от
фактическа и правна страна при постановяване на първоинстанционното решение, и
нарушението не е повлияло върху крайните изводи на районния съд.
Предвид горното следва да се изложат съображения във връзка с правилността на
решението в обжалваната част по доводите във въззивната жалба.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
От представения в първоинстанционното производство нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 151, том LXXVI, дело № 16420/1992г. се установява, че на 19.10.1992г.
Л.М.Г. е придобила собствеността върху апартамент № 115, находящ се в гр. София, ул.
„*******. От приетото от СРС удостоверение за идентичност, издадено от ГИС – София, се
установява, че стар адрес: гр. София, ж.к. „*******, ул. *******, е идентичен с настоящ
адрес гр. София, ж.к. „*******. От удостоверението за наследници на Л.М.Г. се установява,
че същата е починала на 05.01.2022г. и е оставила за свой единствен наследник ответницата
Г. И. Р..
Следователно съобразно действащата нормативна уредба, наследодателката на
ответницата Л.М.Г., е била потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния
по делото имот и период – от м.05.2019г. до м.04.2021г. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Поради изложеното
и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че
през процесния период между „Топлофикация София“ ЕАД и наследодателката на
ответницата са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от
ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни наследодателката на ответницата да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение
между ищеца и наследодателката на ответницата за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответницата дължи заплащане на стойността на ползваната от нейната наследодателка
услуга.
Неоснователно е и възражението досежно взетото решение на ОС на ЕС за сключване
на договор с фирма за дялово разпределение. Към датата на вземане на решението на
Общото събрание - 2002 г. за сключване на договора, материалното право предвижда исков
ред за защита срещу незаконосъобразните решения на общото събрание на етажните
собственици /чл. 13 от ПУРНЕС/. Защита чрез възражение е недопустима. Данни за
оспорване на тези решения по исков път, респективно за отмяна на решението на общото
събрание от 2002 г. за сключване на договор с третото лице-помагач за извършване на
услугата дялово разпределение в етажната собственост, няма. Следователно същите
решения обвързват всички етажни собственици /в това число и ответницата и нейната
наследодателка предвид установеното титулярство в правото на собственост върху
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост/. В случая се касае до
сделка-решение на общност от субекти /етажни собственици, което е взето на проведено
3
общо събрание/, осъществена по определен от закона ред, които решения имат действие по
отношение на всички участници в общността, независимо дали са изявили съгласие с
проектираните от тях правни последици, или въобще не са волеизявили. Следователно,
договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство, сключен между етажната
собственост и помагача на ищеца, има действие и по отношение на ответника.
От приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно,
ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота е имало три
броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители /ИРРО/ и 1 бр. водомер
за топла вода. Топлинната енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване е
начислена по реален отчет на разпределителите и водомера, за което са представени
протоколи за отчет от третото лице – помагач. Топлинната енергия отдадена сградната
инсталация е изчислена по реда на т. 6.1.1 от приложението към Наредба Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването върху пълната отопляема кубатура на имота. Установено е, че
заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на
отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото
дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в
съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото
дружество. Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични
метрологични проверки на 14.09.2018г. и 11.08.2021г. и съответства на одобрения тип.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства. Релевираното с въззивната жалба
оплакване, че доставката не могла да се установи единствено въз основа на представените
фактури и извлечение от сметки, е неоснователно, тъй като тази доставка се установява по
категоричен начин от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение, както и
от представените от третото лице – помагач отчетни документи. Въпросът дали фактурите са
връчени на ответницата е неотносим към възникването и изискуемостта на вземанията за
цена на топлинна енергия съобразно приложимите към договора общи условия.
Възраженията за недължимост на мораторна лихва преди исковата молба са неотносими, тъй
като такава лихва не е присъдена от първоинстанционния съд.
Видно от експертното заключение по СТЕ, стойността на реално доставената
топлинна енергия за процесния имот и период /след приспадане на резултата от
изравнителните сметки/ е 1793,34 лева, поради което правилно първоинстанционният съд е
уважил иска до този размер.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно уважения иск за цена на
услугата дялово разпределение – в тази си част жалбата е бланкетна. Както беше уточнено,
първоинстанционният съд е приел договор за възлагане извършването на услугата на
третото лице – помагач, а от представените от него протоколи за отчет и индивидуални
изравнителни сметки се установява, че услугата е предоставена през процесния период.
Стойността на тази услуга от 53,71 лева пък се установява от представените с исковата
молба фактури и счетоводно извлечение. При това положение и при липсата на оплаквания
във въззивната жалба съдът намира, че решението в частта, с която този иск е уважен, също е
правилно и законосъобразно.
При достигане на едни и същи правни изводи, в изпълнение на правомощията си по
чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част. В частта, с която предявените осъдителни искове са отхвърлени,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи
на 100 лева съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
С оглед на цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4283 от 11.03.2024г., постановено по гр. дело №
33424/2022г. по описа за СРС, 54-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. И. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, вх.
*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8
ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач "Нелбо" ЕАД
на страната на "Топлофикация София" ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5