Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 04.01.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на четвърти декември две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 670/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по
искова молба подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрк. М.С., като пълномощник
на … Д. Б., против Н. А. П. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си.
Исковете са положителни установителни и се
смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 31.07.2019 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 453/2019 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 616 от 01.08.2019 г. за
следните суми : 1139,50 лева - главница, 151,28 лева – договорна лихва за
периода от 10.07.2018 г. до 05.03.2019 г., 45 лева – такса разходи, 786,82 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 10.07.2018 г.
до 05.03.2019 г., 78,75 лева – обезщетение за забава за периода от 11.07.2018 г. до
31.07.2019 г., и законна лихва
върху главницата, считано от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и за
сумата от 144,03 лева - разноски по делото, от които 100 лева юрисконсултско
възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според
Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 44,03 лева
заплатена държавна такса. Вземането произтича от неизпълнено задължение по
договор за паричен заем № 3233653, сключен на 28.05.2018
г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД (заемодател) и Н.П. (заемополучател), като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено от страна на заемодателя
в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК ********* / правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземания” АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********
/ по силата на Приложение № 1/01.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания / цесия / от дата 16.11.2010 г.
Цената на исковете е 1139,50 лева - главница, 151,28 лева – договорна лихва, 45 лева – такса
разходи, 786,82 лева – неустойка, 78,75 лева – обезщетение за забава за периода
от 11.07.2018 г. до 31.07.2019 г., за които суми се иска от съда да признае за
установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното издължаване и
направените по делото разноски, както по настоящото, така и по заповедното
производство.
От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез адв. П. от … – назначена от съда за неин
особен представител. Взето е становище по изложеното в исковата молба и по
приложените писмени доказателства. Исковете се оспорват като неоснователни и недоказани
Направено е възражение, че клаузата, с която между страните е уговорена
неустойка, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) и нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави
и е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Посочва се, че предвидената неустойка, поради неизпълнение
на договорно задължение за представяне на обезпечение, има за цел заобикаляне
на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 от същия закон. По тези съображения договорът, в тази
му част, не е породил правно действие. Изрично е оспорена и претенцията за
дължимост на такса за извънсъдебно събиране, тъй като не са представени
доказателства, които да установяват, че такива разходи действително са били
направени.
По
силата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да
изразят становище по тези въпроси.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д.
№ 453/2019 г. по описа на Районен
съд Своге. Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът въприема като обективно и компетентно изготвена.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 26.05.2018 г. в гр. Своге е сключен договор за паричен заем с № 3233653 между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника за сумата от 1250
лева. Според чл. 3 от договора, с подписването му П. удостоверява, че е
получила изцяло и в брой заемната сума, като документът има сила на разписка. Заетата
сума е следвало да се върне на 20 двуседмични вноски в размер на 71,71 лева за периода
от 12.06.2018 г. до 05.03.2019 г., като всяка вноска включва главница и лихва.
Отделно е начислена и сумата от 876,40 лева – неустойка за неизпълнение на поето
задължение за осигуряване на обезпечение, също разделена на 20 вноски по 43,82
лева. Така двуседмичната вноска става 115,53 лева х 20 вноски = 2310,60 лева, т.е. за
период по-кратък от девет месеца следва да се върне сума, която надвишава с 84,85
% получената. Също така на пет вноски са начислени и 45 лева – такса разходи за
събиране на просрочени погасителни вноски : 9 лева х 5. От ответника се търси и
сумата от 78,75 лева – обезщетение за забава върху непогасена
главница за периода от 11.07.2018 г. до 31.07.2019 г.
Според посоченото в
експертизата, кредитополучателят Н.П. единствено е
заплатила 233 лева на 09.07.2018 г. С тях са погасени главница в размер на
110,50 лева, договорна лихва – 32,92 лева и 89,58 лева - неустойка. Останали
са неплатени парични суми, които се претендирани в настоящото производство. С оглед
на приетата по делото експертиза съдът намира, че размера на главницата,
лихвите, неустойката и таксите съответстват на претендираното. Документите по делото
не са оспорени от страните и съдът ги възприема като автентични и верни. Вземането по договора за кредит е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на ищеца по силата на Приложение №
1/01.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия
/ от дата 16.11.2010 г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) продавачът на
вземането е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, като по настоящото
дело уведомяването е станало при връчване на преписа от исковата молба и
приложеното към нея уведомително писмо на особения представител. По принцип длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомяването. В случая няма такива данни и твърдения.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са
процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни и доказани за
главницата и за договорната лихви, частично са основателни за законната лихва,
и са неоснователни за таксата разходи и за неустойката. Съображенията са
следните :
Налице е валиден договор
за кредит, по който ответната страна не е изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на
процесната сума, изискуемостта
на вземанията
за главница и лихви, както и размера им. Няма пречка кредиторът да
прехвърли вземането, като то преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, което по настоящото
дело е станало при връчването на преписа от исковата молба и приложенията на особения
представител на ответника. За падежиралите вноски до датата на заявлението по
чл. 410 ГПК не е необходимо съобщение до длъжника, тъй като срокът го „кани” да
плати. Последната вноска е следвало да се внесе на 05.03.2019 г., а заявлението
е подадено в Районен съд Своге на 31.07.2019 г., следователно целият кредит е
изискуем. Годишният процент на разходите (ГПР) по заема е под предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като претендираните главница и договорна лихва, съответстват на дължимите, както се
установява от експертизата.
В мотивите към Тълкувателно
решение (ТР) № 3/2017 г. от
27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., Общото
събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен
съд (ВКС) е приело, че кумулирането
на две обезщетения за забава на длъжника, касаещи един и същ период, би довело до
неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред не допуска. В случая
за един
и същи период се претендират
две лихви върху една и съща сума – договорна (
възнаградителна) и законна (обезщетителна). Съгласно с постановеното
в ТР, за периода
до 05.03.2019 г., датата на която е следвало да се плати последната вноска, се дължи договорната лихва, а след тази дата до 31.07.2019
г., датата когато заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило в съда, се дължи
законната лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът определя размер на последното задължение на 47,16 лева, а именно на законната
лихва за забава върху непогасената главница от 1139,50 лева за периода от
05.03.2019 г. до 31.07.2019 г., като в останалата част до пълния претендиран размер
от 78,75 лева и за периода от 11.07.2018 г. до 05.03.2019
г. този иск подлежи на отхвърляне.
Договорът за паричен заем № 3233653
от 26.05.2018 г. попада в предметния обхват на ЗПК - с оглед стойността му и
това, че не са налице изключенията на чл. 4 ЗПК. В чл. 33 ЗПК е
предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. Искането на ищеца обаче включва
установяване на вземане за неустойка за непредставено обезпечение и
за такса разходи. Посочените уговорки между страните противоречат на чл. 33 ЗПК,
съгласно който кредиторът няма право да договаря изначално суми,
платими при забава или пълно неизпълнение на задължението на
длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от главницата.
При така
изложеното посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за
неустойка и такса разходи се явяват нищожни, поради противоречие с императивната норма на чл. 33 ЗПК и
като такива не пораждат права и задължения за страните по правоотношението. От друга
страна неустойката за неосигурено обезпечение и таксата разходи по своя
характер представляват допълнителни плащания, дължими от ответника, като същите се отразяват и на годишния
процент на разходите (ГПР), макар формално да не са включени в него. Налице
е
нарушение и на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване. По този начин се заобикаля законът, тъй
като императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва,
а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че
вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което
е недопустимо. При това тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има
предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът,
той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая
това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна
оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка. На практика първо се отпуска кредит,
а впоследствие се иска обезпечение, което е в директно противоречие с целта да
се предотврати безотговорното кредитиране, залегнала и в Директива
2008/48. Размерът на тази неустойка е 876,40
лева, като тя е почти пет
пъти по-голяма от дължимата лихва за срока на договора и е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане
неоснователно обогатяване.
Макар вземането за
45 лева да е наименувано „такса”, то срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично
от изпадане на длъжника в забава. При това е видно, че това не е такса, защото
не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската
цел да служи за обезщетение за вреди от забавата, като нейното начисляване не е
свързано с извършване на каквото и да е действия или разноски. Тоест в случая е
налице клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата. По изложените съображения процесната клауза
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна
клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като
в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите ѝ от
закона функции, поради което се явява нищожна. Отделно, по делото не е
установено, че тези разходи действително са направени, както е посочено и в
писмения отговор подаден от особения представител.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част на исковете,
ответникът ще следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът присъжда юрисконсултско
възнаграждение, като определя размера му на 200 лева, колкото е възнаграждението
и на особения представител.
Съдът дължи произнасяне и по
разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят според
установената част от вземанията.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение
на Н. А. П. ***, ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, представлявано
от … Д. Б., сумата от 1139,50 лева – непогасена главница по договор за
паричен заем № 3233653, сключен на 28.05.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД
(заемодател) и Н.П.
(заемополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на заемодателя в полза на „Агенция
за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* / правоприемник на който е „Агенция
за събиране на вземания” АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* / по силата на Приложение № 1/01.02.2019 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от дата 16.11.2010 г., заедно
със законна лихва върху непогасената главницата, считано от 31.07.2019
г. до изплащане на вземането, сумата от 151,28 лева – договорна лихва за периода от 10.07.2018 г. до
05.03.2019 г., сумата от 47,16 лева – законната лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 05.03.2019 г. до 31.07.2019 г., като в
останалата част до пълния претендиран размер от 78,75 лева и за периода от
11.07.2018 г. до 05.03.2019 г. отхвърля този иск, като отхвърля и предявените положителни
установителни искове за сумата от 45 лева – такса разходи, както и за сумата от
786,82 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
10.07.2018 г. до 05.03.2019 г.
Осъжда Н. А. П. ***, ЕГН **********, да заплати
на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес
на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
ЕИК *********, представлявано от … Д. Б., сумата от 489,87 лева – направени
разноски по гр.д. № 670/2019 г. по описа на Районен съд Своге, според уважената част от
исковете.
Осъжда Н. А. П. ***,
ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес
на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
ЕИК *********, представлявано от … Д. Б., сумата от 87,54 лева – направени
разноски по ч.гр.д. № 453/2019 г. по описа на Районен съд Своге, според установената
част от вземанията.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :