Р Е
Ш Е Н
И Е
№28
Гр.Н.,13.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Н. в публичното съдебно
заседание,проведено на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №387 по описа за 2019 година,за да
се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано на основание чл.59 и
сл.от ЗАНН –по жалба,предявена от М.С.М. ***,действащ чрез пълномощника си адв.*–* срещу Наказателно постановление №*/*г.на Началника
на Районно управление гр.Н..
В жалбата се твърди,че в Районна прокуратура
гр.Н. е била образувана преписка с вх.№*/*.по повод постъпила справка от РУ-Н.,съдържаща
данни за извършено престъпление от общ характер,в частност ,такова по чл.207
ал.1 от НК,с автор М.С.М..Установено било,че извършителят,при разкриване на
деянието му,е възстановил причинените от деянието щети,като с протокол за
доброволно предаване е предал на органите на реда-портомоне
с документи,лична карта,СУМПС,свидетелство за регистрация на МПС
част-2,контролен талон и 2бр.дебитни карти,собственост на А.М.Е..
Прокурорът ,след като е отчел,че стойността
на предмета на посегателството е до
размера на две минимални работни заплати,възстановен е и не са налице пречките
,посочени в чл.218б,ал.2 т.1-3 от НК,поради което,с постановление от 16.*/*. е
постановил отказ да се образува досъдебно производство.Изпратил е материалите
на РУ-Н. за образуване на административно-наказателно производство и налагане
на административно наказание.на 30.10.2019г.било издадено Наказателно
постановление №*/*г.на Началника на Районно управление гр.Н. спрямо М.С.М. за
това,че на */*.около *часа в гр.Н.,*** „***“ е намерил чужди движими вещи: портомоне с документи,лична карта,СУМПС,свидетелство за регистрация
на МПС част-2,контролен талон и 2бр.дебитни карти,собственост на А.М.Е. и в
продължение на 1 седмица /7 дни/ не съобщил за него на собственика,на властта
или на този,който ги е загубил.Стойността на вещите била 57.00лв.-под две
минимални работни заплати и нанесената щета била възстановена.Липсвали данни в
продължение на една година лицето да е осъществило две или повече деяния,общата
стойност на престъпното посегателство от които да е над 150.00лв.Лицето нямало
налагани административни наказания по чл.218б от НК за такова престъпление.Това
било основание,по реда на чл.213,ал.1 във вр.чл.424,ал.5
от НК във вр.чл.36,ал.2 от НК от ЗАНН ,да се
реализира административно-наказателна отговорност.Нарушен нормативен акт
–чл.218б от НК във вр.чл.207 ,ал.1 от НК.
С издаденото наказателно постановление,на
жалбоподателя била наложена глоба от 100лв.
Той счита,че същото е неправилно,постановено
при съществени процесуални нарушения,които са следните:
Неизяснен и недоказан останал периода
–/срока на датата на намирането на инкриминираните вещи -*/*.,*часа до
датата на доброволното им предаване -*/*.В
случая доброволното предаване на намерените вещи станало в 09.30часа на */*.,като
не били изтекли необходимите седем дни,срок ,който е елемент от състава на
престъплението по чл.207 ал.1 от НК.
Посочването на времето ,в което е извършено
нарушението и обстоятелствата,при което е извършено,били задължителни реквизити
от съдържанието на наказателното постановление по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Липсата им съставлявала съществено нарушение на процесуалните правила.
В НП липсвало отбелязване за това,дали наказващият орган приема,че в случая са
налице останалите предпоставки за налагане на санкция по реда на чл.218б ал.1
от НК.
Неправилно било посочено,че нарушението е
на чл.218б от НК.Това е нормата,посочваща санкцията,която следва да се наложи
за престъпление,квалифицирано по чл.207 ал.1
от НК.С това бил нарушен чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и представлявало самостоятелно
основание за отмяна на издаденото НП.
В НП не били посочени
доказателствата,които потвърждават извършване на нарушението,съгласно
чл.57,ал.1 ,т.5 от ЗАНН.
Неправилно било посочено основанието по
реда за реализиране на административно-наказателната отговорност на М..Посоченото
като основание чл.36,ал.2 от ЗАНН и чл.218 „Б“ ал.1 от НК,било неправилно.По
този текст от ЗАНН се образувано административно-наказателно производство,а по
чл.53,ал.1 от ЗАНН ,се налагало на нарушителя съответното административно
наказание.С това бил нарушен чл.57,ал.1 т.6 от ЗАНН,смята жалбоподателят.
Отделно от гореизтъкнатите
съображения,счита,че дори да се приеме,че формално деянието на М. покрива
признаците на нарушението по чл.218б във вр.с чл.207
ал.1 от НК,се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр.чл.93 т.9 от НК и да не се ангажира административнонаказателната
отговорност на М..
Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли
да бъдат призовани на съд и след доказване основателността на
твърденията,изложени в жалбата,съдът постанови решение,с което отмени изцяло Наказателно
постановление №*/*г.на Началника на Районно управление гр.Н. ,като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят,редовно
призован,не се явява.Пълномощникът му адв.* поддържа
изцяло депозираната жалба.
За въззиваемата
страна не се явява представител.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок,от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен интерес и се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество- неоснователна,поради следните
съображения:
Административно-наказателното производство
е започнало на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН –с Постановление за отказ за
образуване на наказателно производство и освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, от 16.*/*.на К.К.-прокурор при ШРП
по преписка с №зм-*/*.на РУ гр.Н..
Преписката е образувана в РУ-гр.Н. по повод
съобщение от А.М.Е. от с.Ц.,ул.“Д.“№*,обл.Ш..Същият е
посочил,че на .*/*.,около 12.30часа посетил *** „***“в гр.Н..Там заредил гориво
на автомобила си,след което напуснал района на ***та.Впоследствие установил,че
докато бил на ***та,неволно изпуснал портфейла си,с налични в него документи за
самоличност-лична карта,СУМПС,свидетелство за регистрация на МПС-част
2,контролен талон и 2 дебитни карти.
В хода на извършената проверка било
установено,че портомонето е намерено от М.С.М.,пристигнал
същия ден като клиент на *** „***“в гр.Н.,след Е..
Видно от изготвената справка било,че
стойността на вещите възлизала в размер на 54 лева.Прокурорът е приел,че са
налице предпоставките ,визирани в чл.218б от НК, М. да бъде освободен от наказателна
отговорност и е отказал да образува наказателно производство,като е разпоредил
материалите по преписката да бъдат изпратени на РУ-Н. за налагане на
административно наказание по реда на чл.424,ал.5 във вр.с
чл.218б от НК по отношение на М.С.М..
С
наказателно постановление №28/30.10.2019г.,издадено от гл.инспектор В.К.Р.–Началник
РУ на МВР Н.,на основание чл.36,ал.2 от ЗАНН и чл.218“Б“,ал.1 от НК ,на М.С.М.
е наложено административно наказание –„глоба“ в размер на 100.00лв.
Административно-наказващият орган е
приел,че на 02.*/*-около 12.30часа в гр.Н.,*** „***“,М. е намерил чужди движими
вещи: портомоне с документи,лична
карта,СУМПС,свидетелство за регистрация на МПС част-2,контролен талон и
2бр.дебитни карти,собственост на А.М.Е. и в продължение на 1 седмица /7 дни/ не
съобщил за него на собственика,на властта или на този,който ги е
загубил.Стойността на вещите била 57.00лв.-под две минимални работни заплати и
нанесената щета била възстановена.Липсвали данни в продължение на една година
лицето да е осъществило две или повече деяния,общата стойност на престъпното
посегателство от които да е над 150.00лв.Лицето нямало налагани административни
наказания по чл.218б от НК за такова престъпление.Това било основание,по реда
на чл.213,ал.1 във вр.чл.424,ал.5 от НК във вр.чл.36,ал.2 от НК от ЗАНН ,да се реализира
административно-наказателна отговорност.Нарушен нормативен акт –чл.218б от НК
във вр.чл.207 ,ал.1 от НК.Приел е,че деянието не е
маловажно по смисъла на чл.28а от ЗАНН,предвид обществените отношения,които
засяга,тежестта му и с оглед личността на нарушителя.
Наказателното постановление е връчено на
посочения в него нарушител на 20.11.2019г.и в законоустановения
срок той го е обжалвал пред съда.
Наказателното постановление е издадено от
надлежен орган,в рамките на неговата териториална,материална и функционална
компетентност.
За установяване фактите,релевантни към
правния спор,като свидетели по делото беше разпитан М.Т. ***.Съдът цени с
нужното доверие показанията му,като добросъвестно и безпристрастно дадени,с
оглед крайния изход на делото и от тях се установява,че същият работи в РУ-Н.
като разузнавач.Работел е по горепосочената преписка.Прегледал видеонаблюдението в търговския обект,при което видял ,че жалбоподателя /вероятно има предвид
лицето,подало жалба до полицията/,си изтърва портомонето,след
като заплаща горивото в ***та и напуска търговския обект.Малко след това идва
друго лице,клиент на ***та,също зарежда автомобила,вижда на земята портомонето ,изтървано от другия/жалбоподателя/,рита го и
когато отива до колата,навежда се и го взема.Това лице бил въпросният М.
/жалбоподателят в настоящото административно-наказателно производство/,който
бил призован и му били снети сведения.Признал си за деянието,казал,че все още
държи документите и портомонето,което е взел от ***та
и го предал доброволно,като в портомонето нямало
налични парични средства,само документи.Всички документи били в наличност и
били върнати на жалбоподателя.Съставен е протокол за доброволно предаване от */*.В
него М. собственоръчно е записал,че портомонето с
документите е взел на .*/*.от *** „***“гр.Н.,като същите били на земята на ***та.Той
ги ритнал с крак,за да се отдалечат и отидат до неговата кола ,после се навел и
ги взел,като мислел,че вътре има пари.
От
представена в преписката служебна бележка се установява,че стойността на
документите: лична карта,свидетелство за управление на МПС, свидетелство за
регистрация на МПС част-2,контролен талон е 57 лв.
Административно-наказващият орган не е изследвал
и посочил прецизно каква е стойността на
предмета на нарушението досежно самото портомоне,както и на намиращите се в него два броя кредитни
карти.,с което не е обективирано правилно описание на
извършеното посегателство./изискване на чл.57 ал.1 т.5 предл.първо
от ЗАНН/.И тъй като е посочена по-ниска стойност,а действителната такава
вероятно е по-голяма ,то това не е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление,доколкото не се касае за нарушение на съществени
административно-производствени правила,които са попречили на нарушителя да
разбере в какво нарушение се обвинява и да организира своята защита.
В атакуваното наказателно постановление е
прието,че е нарушен нормативен акт – чл.218б от НК във вр.чл.207
,ал.1 от НК. .В случая нарушената норма,на която се позовава
административно-наказващият орган е чл.207 ал.1 от НК,а нормата, посочваща
санкцията,която следва да се наложи за това престъпление е чл.218б от НК.Не е
налице непрецизно изписване на нарущените нормативни
разпоредби,доколкото наказващият орган се е позовал ,както на чл.207 ал.1 от НК,регламентиращ осъществения от дееца престъпен състав,така и на чл.218б от НК,уреждащ предпоставките за ангажиране отговорността на дееца по
административен ред за осъщественото от него правонарушение./в т.см. е Решение
№34/24.02.2015г.на АдмС-Ш. по к.н.а.х.д.№411/2014г./.
От доказателствата по делото се
установява,че жалбоподателят е намерил процесните
движими вещи на 02.*/*. и ги е предал на полицейските органи на 09.*/*.не по
своя инициатива,а след като е бил разпознат на видеозапис и е бил призован за
разпит.Поради това,независимо,че действието по връщане на вещите е оформено с
протокол за доброволно предаване в рамките на изискуемият се от закона 7-дневен
срок ,този срок е бил спазен не по
волята на самия деец,а по независещи от него външни обстоятелства./след като
вече авторството му е било разкрито/.
На следващо място,с оглед поведението на
самия жалбоподател,който сам е посочил ,че е подритнал към колата си портомонето,с цел да го вземе и да види дали в него няма
пари,представлява деяние с по-висока степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи от този вид,поради което,съдът намира,че извършеното
нарушение не може да се квалифицира като „маловажно“ ,по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо,съдът намира,че при безспорно
установено административно нарушение по чл.207 ал.1 от НК,административно
–наказващият орган е приложил правилната санкционна норма по чл.218б ал.1 от НК,налагайки на М. наказание „глоба“
в минималния размер ,предвиден в закона,съобразявайки всички
обстоятелства,визирани в чл.27 ,ал.2 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното,на основание чл.63
ал.1 предл.първо от ЗАНН,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно
постановление № 28/30.10.2019г.,издадено
от гл.инспектор В.К.Р.–Началник РУ на МВР Н./въз основа на Постановление за
отказ да бъде образувано наказателно производство на прокурор от РП Н. по
преписка №*/*.на НПРП по ЗМ */*г.по описа на РУ-Н./,с което на основание чл.218
б ал.1 от НК ,на М.С.М. с ЕГН:**********,*** е наложено административно
наказание –„глоба“ в размер на 100.00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд-Ш. в 14-дневен срок от съобщаването до страните,че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: