№ 42
гр. Търговище, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.А
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500059 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 59/2022г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ответника Т.Ш. чрез своя
процесуален представител адв. И.Ц. против Решение № 26/03.02.2022 г.,
постановено по гр. д. № 501/2021 г. на Районен съд – П. в частта, с която Т.Ш.
е осъден да заплати на Д.Д. сумата от 3100 лева, представляваща разноски
необходими за отстраняване на недостатъци, в резултат на некачествено
извършеното изпълнение на строително-ремонтните дейности, свързани с
подмяна на покривна конструкция на жилищна сграда /къща/, находяща се в
град П. ул. „С.В.“ № 21, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /24.06.2021 г./, до окончателно изплащане на задължението,
както и за сумата от 349 лева, представляваща разноски по делото по
компенсация. С доводи за незаконосъобразност, неправилност и липса на
мотиви, въззивникът моли за отмяна на решението. Претендират се и
разноски за двете инстанции.
Въззивникът твърди в жалбата си, че договор за изработка на стойност
над 5000 лева при липса на представен писмен такъв е недопустимо да се
доказва със свидетелски показания, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. От
показанията на допуснатите и разпитани свидетели Куртев и С. според
въззивника се установява, че ремонта на покрива на ищеца е извършен
качествено и в срок. Въззвиникът сочи като невярно обстоятелството, че Т.Ш.
1
е признал в съдебно заседание, че е получил сума в размер на 5600 лева.
Липсата на представен писмен договор за изработка води до редица неясноти
според въззивника, доколкото не е ясно за цялостен ремонт на покрива ли са
се договорили страните, както и закупените материали били ли са достатъчно
за целия ремонт. Според въззивника ищецът твърди, че е заплатил 500 лева
аванс за ремонта, но по делото не са събрани никакви други доказателства за
изплащане нито на аванса, нито на остатъка от сумата.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият
Д.Д., чрез своя процесуален представител адв. Г.Ц. моли да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение.
Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.
Въззиваемият твърди, че договорът за изработка е неформален.
Сключването на конкретния договор и условията по него, според въззиваемия
е доказано от направеното признание, от страна на ответника в съдебно
заседание, че е получил сумата от 5600 лева, а основанието за получаването
на тази сума е доказано от показанията на разпитаните свидетели. По
отношение на установяване качеството на изработеното от ответника, според
въззиваемия свидетелските показания нямат никаква стойност. Доколкото са
необходими специални знания за това, то според заключението на вещото
лице по допуснатата основна и допълнителна съдебнотехническа експертиза
минималните необходими разходи за привеждането на покрива във вида, в
който да изпълнява основните си функции е 3100 лева.
В съдебно заседание въззивникът чрез адв. Ц. поддържа подадената
въззивна жалба и моли същата да бъде уважена. Твърди, че решението на
Районен съд – Попово е недоказано и неоснователно поради това, че не е
представено по делото от ищеца изискуемото от чл. 261 ЗЗД доказателство –
писмен договор.
Въззиваемият чрез адв. Цанков поддържа подадения отговор на
въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
От представените с исковата молба стокови разписки се установява, че
в периода април-май 2020 г., ищецът е закупил материали за ремонт на
покрив от „Д.с.“ ЕООД и „Р.Б.“ ООД – керемиди, капаци, бетон, улуци,
тръби, заварена мрежа, греди, дъски, летви, гвоздеи и арматурна тел.
Не е спорно между страните, че между тях е бил сключен договор за
изработка с предмет ремонт на покрива на къщата на ищеца, находяща се в
гр. П. ул. С.В.“ № 21. Ответникът признава в съдебно заседание пред
районния съд, че е получил сумата от 5600 лева (л. 30 от
първоинстанционното дело – „не споря, че съм взел 5600 лева“), а също
признава, че е имал устна договорка с ищеца за ремонта на покрива му (л. 54
2
от ГД № 501/2021 г. на ПпРС – „Това не е от него (ищеца – бел. на съда), с
когото имам устна договореност“. При това положение следва да се приеме за
установено, че сумата от 5600 лева ответникът е получил именно по
сключения договор за ремонт на покрива на ищеца, доколкото няма данни за
други правоотношения между страните.
От разпита на свидетелите И.Д. и Д.К. се установява, че ищецът Д.Д. е
извършил ремонт на покрива на къщата си, който продължил около 2-3
седмици, но на втората седмица, след приключването на работата на
майсторите, покривът протекъл. Двамата свидетели са придобили
непосредствени впечатления за протеклия ремонт на същия, доколкото те
живеят в съседство на къщата на ищеца. Така дадените показания следва да
бъдат кредитирани, доколкото не са налице противоречия в тях. Същите са
дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото и се
потвърждават от останалия събран доказателствен материал.
Твърдените недостатъци в покривното покритие на къщата на ищеца се
потвърждават и от заключението на вещото лице В.М. по допуснатата
съдебнотехническа експертиза. От заключението се установява, че на
процесния покрив на къща, находяща се в гр. П. ул. „С.В.“ № 21 са
извършени следните видове СМР: демонтаж на цялото покритие от керемиди
и капаци, разваляне на съществуващата летвена обшивка, демонтаж на
старата дървена покривна конструкция, демонтаж на съществуващата
облицовка от ламарина покрай комините и уламите, направа на нова дървена
покривна конструкция, нова летвена обшивка, нова ламаринена обшивка,
покриване с нови керемиди, нови капаци по билото с подмазване, монтаж на
нови PVC улуци и водосточни тръби, изливане на стоманобетонов пояс по
надзида на покрива. Така извършеният ремонт се установява от
заключението, че е „доста некачествен“ и не е съобразен с основни
технически изисквания за изпълнение на дървена покривна конструкция, като
са допуснати множество нарушения при извършването на СМР. От същото
заключение по изготвената съдебнотехническа експертиза се установява, че
стойността на труда за довършване на строително-ремонтните дейности
възлиза на 4500 лева. След назначаването на допълнителна задача на вещото
лице, от даденото заключение по възложената допълнителна
съдебнотехническа експертиза се установява, че стойността на труда,
необходим за извършване на най-важните дейности по ремонтиране на
процесния покрив, за да бъде съответен ремонта на нормативните изисквания
възлиза на 3100 лева. Така даденото заключение е обосновано и
непротиворечиво. Същото не е оспорено от страните и се потвърждава и от
показанията на св. Димитров и св. Ковачев, поради което следва да бъде
кредитирано.
Св. Т.С. в разпита си пред първоинстанционния съд твърди, че е
участвал в ремонта на покрива заедно с ответника. Според С. ищецът не е
имал претенции към направата на покрива. Св. С. и ответника са извършили
общо 4 ремонта на покриви на къщи и досега никой не е имал претенции
3
спрямо тях. Също така е разполагал с необходимите умения, доколкото е
работил 16 години строителна практика в „А.“ АД. Така дадените показания
не следва да бъдат кредитирани. Видно от същите св. С. е подпомагал
ответника при ремонта на покрива, като е бил в гражданско правоотношение
с него – „Процесният покрив го правихме заедно с Томата, той ръководеше
обекта, а ние работехме“. Св. С. като служител на ответника е заинтересован
от изхода на спора, а също така дадените от С. показания противоречат на
останалия събран доказателствен материал по делото. Поради това тези
показания не следва да бъдат кредитирани.
От показанията на св. С.К. не се установяват релевантни за настоящия
спор обстоятелства.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
На първо място, въззивникът твърди в жалбата си, че договор за
изработка на стойност над 5000 лева при липса на представен писмен такъв е
недопустимо да се доказва със свидетелски показания, съгласно чл. 164, ал. 1,
т. 3 ГПК. Това възражение е неоснователно. В случая наличието на сключен
договор за изработка между страните на стойност на 5000 лева се доказа от
направеното изявлението от ответника в съдебно заседание, че е получил
5600 лева. С въззивната си жалба Т.Ш. отрича да е правил такова изявление в
съдебно заседание пред районния съд и твърди, че думите му са били
интерпретирани по друг начин. Съгласно чл. 152 ГПК протоколът от
съдебното заседание има доказателствена сила за извършените съдебно
заседание съдопроизводствени действия. Щом заявлението на ищеца е
записано в протокола и този протокол не е бил оспорен от страните, то следва
да се приеме, че именно такова изявление е направил ответника в
проведеното на 14.10.2021 г. съдебно заседание. Признанието на факта, че
ответникът е получил от ищеца сумата от 5600 лева и тази сума е била
получена именно за ремонта се потвърждава и от твърденията на ищеца в
исковата молба, че именно на тази стойност е била договорката между
страните за извършване на ремонт на покрива на Д.Д.. Даденото от
въззивника изявление в съдебно заседание пред настоящата инстанция,
съгласно което той е получил общо от ищеца сумата от 2100 лева не оборва
доказателствената сила на изявлението, дадено пред районния съд. Именно
признанието на факт, който се твърди от ищеца в исковата молба следва да
бъде кредитирано пред последващо изявление на ответника, с което цели да
се докаже, че ищеца не е изпълнил уговореното между страните.
За пълнота следва да се посочи, че цитираната от въззивника забрана по
чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за доказване със свидетелски показания на договори
над определена стойност не означава, че същите следва да бъдат установени
непременно с писмени доказателства. Също така, в случая не е налице спор
дали е имало сключен договор за изработка, а изпълнението на задължението
по договора за заплащане на цената, от страна на ищеца, което се доказа с
4
направеното признание от ответника. Свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелства, при които договорът е бил сключен, както и
каква е била действителната обща воля на страните по него, независимо, че
стойността на договора надвишава 5000 лева.
На следващо място, Т.Ш. твърди, че от показанията на допуснатите и
разпитани свидетели Куртев и С. се установява, че ремонтът на покрива на
ищеца е извършен качествено и в срок. Това възражение е неоснователно.
Свидетелят Куртев говори в показанията си единствено за ремонта на своя
покрив и това дали той е бил доволен от работата на ответника. Св. Куртев не
е имал никакви непосредствени впечатления за процесния ремонт на покрива
на ищеца Д.Д.. В показанията си св. С. действително твърди, че ремонтът на
покрива на ищеца, в който и самият той твърди, че е участвал, действително е
бил извършен качествено и в срок. Настоящият съдебен състав не кредитира
тези показания поради заинтересованост на свидетеля. Също така, следва да
се посочи, че обстоятелството дали строително-монтажни работи са
извършени качествено следва да бъде доказано от лице, което разполага със
специални знания в дадената област, а не от лице, което е участвало в тези
СМР и е работило за изпълнителя на ремонта.
Също така, според въззивника, поради липсата на представен писмен
договор за изработка не е ясно за цялостен ремонт на покрива ли са се
договорили страните, както и закупените материали били ли са достатъчно за
целия ремонт. Това възражение е неоснователно. Няма спор по делото и не са
налице данни, че договорът за изработка не е бил сключен за целия покрив,
както и не са налице данни, че закупените от ищеца материали не са били
достатъчно за извършването на целия ремонт. Естеството на работата при
ремонт на покрив предполага той да бъде договорен и извършен цялостно, а
не частично. По отношение на това дали закупеният материал е бил
достатъчен за извършването на ремонта, следва да се посочи, че изпълнителят
по договор за изработка следва да уведоми другата страна, ако му е
необходимо доставянето на подходящ материал за извършването на
договорената изработка – чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Ако възложителят по договора не
достави необходимия материал на изпълнителя, то изпълнителя може да се
откаже от договора. Също така, ако липсва такова предупреждение, от страна
на изпълнителя към възложителя, то отговорността остава у изпълнителя,
съгласно чл. 260, ал. 2 ЗЗД. В случая не са налице данни по делото ответникът
нито да е уведомил ищеца, че материалите са недостатъчни за направата на
цялостен ремонт на покрива, нито изпълнителят да се е отказал от договора.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26/03.02.2022 г., постановено по гр.д. №
501/2021 г. на Районен съд – Попово, в частта, с която е осъден Т. ЗДР. Ш. с
5
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П. ул. „М.“ № 4, ДА ЗАПЛАТИ на ДР.
Д. ДР. с ЕГН: **********, постоянен адрес гр. П. ул. „С.В.“ № 21 СУМАТА
от 3100,00 лв. /три хиляди и сто лева/, представляваща разноски, необходими
за отстраняване на недостатъци в резултат на некачествено извършеното
изпълнение на строително-ремонтните дейности, свързани с подмяна на
покривна конструкция на жилищна сграда /къща/, находяща се в град П. ул.
”С.В.” № 21, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /24.06.2021г./, до окончателно изплащане на задължението, като
правилно и законосъобразно.
В необжалваната му част първоинстанционното решение е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6