№ 216
гр. Русе, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър И.
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254500600885 по описа за 2025 година
Производство е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда № 89/25.08.2025г., постановена по НОХД № 1163/2025г. на
Районен съд-Русе, подсъдимият Т. Ц. Д., ЕГН: **********, бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, във вр. чл.26,
ал.1 от НК, за това, че в периода от време 14.04.2024 г. - 17.08.2024 г., в град
Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, отнел чужди
движими вещи – златен ланец, 14 карата, с тегло над 22 гр., на стойност 2465
лева и пари в брой в общ размер 70 лева от владението на М. Т. Д. от село
Копривец, област Русе и А.А.А. от град Бяла, област Русе, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради и което и
на основание и чл.54 му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 5 години. На основание чл.58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от това
наказание било намалено с една трета на „Лишаване от свобода” за срок от 3г.
и 4м. Със същата присъда Д. бил признат за виновен и в извършването на
престъпление по чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК, за това, че на 14.04.2024 г. в град
1
Русе, потвърдил неистина в частен документ - писмена декларация по чл. 14,
ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приложена към Заложен
билет № 1139417 от 14.04.2024 г., относно собствеността върху дадена в залог
движима вещ - 1 брой златен ланец, с тегло над 22 гр., изработена от злато
проба 585/14 карата, в която по изрична разпоредба на Постановление № 40/
18.02.2009 год. на Министерския съвет /обн. ДВ бр. 16/27.02.2009 год., в сила
от 27.02.2009 год./, с което е приета Наредбата за дейността на заложните
къщи и по-конкретно изричната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от НДЗК ,,. ..при
сключване на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно
приложение № 5..."„ е следвало да удостовери истината за собствеността
върху заложената от него движима вещ и употребил този документ като
доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред служител на
Заложна къща „Монарх Кредит Груп“ ЕООД - гр. Русе, във връзка със
сключен договор за паричен заем, обективиран със Заложен билет № 1139417
от 14.04.2024г., поради и което и на основание и чл.54 от НК му било
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година. На основание
чл. 58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК това наказание било намалено с една
трета - на „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Т. Д. бил признат за
виновен и в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2,
вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от
време 13.07.2024г. - 23.07.2024г., в град Русе, в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот и чрез използване на техническо средство направил опит да
отнеме чужди движими вещи - пари в брой, от владението на „Сервизстрой“
ЕООД и И.Я.И. от град Русе, без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянията са останали недовършени по независещи от
волята му причини, поради и което и на основание и чл.54 от НК му било
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца,
което на основание чл.58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК било намалено с
една трета – на „Лишаване от свобода” за срок от 1 година. На основание
чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Т. Ц. Д. било наложено едно общо наказание -
„Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 4 месеца, при първоначален
„СТРОГ” режим на изтърпяване. С присъдата било приспаднато времето, през
което Д. бил задържан по това дело. Т. Д. бил осъден да заплати на
гражданския ищец М. Т. Д. сумата в общ размер на 5465,00 лева,
2
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл.198,
ал.1 НК имуществени и неимуществени вреди, от които 2465,00 лева
имуществени вреди и 3000,00 лева неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на деликта 14.04.2024г. до окончателното изплащане сумата. В
останалата му част - за сумата над 3000лв. до пълния претендиран размер от
10000лв неимуществени вреди, искът бил отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Т. Ц. Д. бил осъден да заплати на М. Т. Д. и сумата в размер на
1300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на
частния обвинител и граждански ищец. Д. бил осъден да заплати и
направените в хода на досъдебното производство разноски, както и държавна
такса върху уважения граждански иск.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс.Т. Д.
– адв.М. А. от АК-Русе, с оплаквания за несправедливост на наложеното общо
наказание „Лишаване от свобода“, само досежно неговият размер, както и по
отношение на приетият и уважен граждански иск.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита
жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна, като изразява
становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и
обоснована и следва да бъде потвърдена. Акцентира върху наличието на
множество осъждания на подс.Д., които не оказват влияние върху правната
квалификация.
В съдебното заседание защитникът – адв.М. А. поддържа изцяло
въззивната жалба по отношение наличието на явна несправедливост при
определяне размера на наказанието „Лишаване от свобода“, като отново моли
размерът на това наказание да бъде намален. Изтъква, че при преценка
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства не било отчетено тежкото
социално и имотно състояние на Д.. Отстоява се, че първостепенният съд е
направил неправилна оценка на смекчаващите отговорността обстоятелства, в
ущърб на подсъдимия, при което се е достигнало до несъразмерност между
деянията и наказанието, а от там и до необосновано тежка репресия по
отношение на подсъдимия. Твърди се, че било недопустимо приемането и
разглеждането на гражданския иск, доколкото производството се развило по
реда на съкратеното съдебно следствие. Алтернативно се предлага намаляване
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Подс.Т. Д.,
3
редовно призован, се явява лично, заявява, че поддържа въззивната жалба,
изразява съжаление за стореното от него и моли за намаляване размера на
наложеното му с присъдата наказание.
Гражданският ищец и частен обвинител М. Д. и повереникът му – адв.В.
В. от АК-Русе, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по
жалбата.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази
доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от НПК
правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено
следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.27 -
чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/, по искане на защитника и
подсъдимия, поради което съдът е пристъпил към незабавно провеждане на
съдебното заседание и към предварително изслушване на страните по реда на
чл.370 от НПК. В хода на това изслушване подсъдимият Т. Д. заявил, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и дал съгласие за тези факти да не бъдат събирани доказателства. С
определение по чл.372, ал.2, вр. с чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният
съд обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва направеното от
подсъдимия признание, подкрепящо се от доказателствата по делото, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
1/2008 г., ОСНК, цялостното признание от подсъдимия на фактите по
обстоятелствената част на обвинителния акт обуславя и пределите на
въззивната проверка. При проверката на първоинстанционна присъда,
постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3
НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на
4
основата на фактическа обстановка, различна от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази хипотеза, въззивният
състав следва да провери основно дали процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба
на диференцираното производство.
Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от
първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е
било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в
разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни
изисквания към съкратеното съдебно следствие, обусловено от направеното
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изявлението на подсъдимия Д. по чл.371, т.2 от НПК било дадено в
отрито съдебно заседание, в присъствие на защитник и при разясняване на
последиците от него. В този смисъл въззивната инстанция възприема изцяло
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото по
отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на предварително
даденото съгласие от страна на подсъдимия, е прието, че са безспорни и не се
нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно
следствие, още повече, че пред въззивната инстанция нито една от страните не
е оспорила факта на извършване на престъпленията, правната им
квалификация или авторството.
Установената по делото фактическа обстановка накратко е следната:
На 13.04.2024г., подс.Д., заедно със свид.П.И., неговата съпруга и двете
им деца – свидетелите В.Р. и А.Р. били в заведение в град Русе, кв.„Здравец“,
където се черпили. По късно към тях се присъединил и пострадалия М. Д.,
който бил във видимо нетрезво състояние. По късно същата вечер, компанията
се преместила в дома на свид.П.И., на ул.******, където продължили да
употребяват алкохол. В ранните часове на 14.04.2024г., свид.М. Д. си тръгнал
от жилището на свид.И., като подс.Т. Д. го последвал. След като го настигнал
му нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето, хванал с ръка златният
ланец, който Д. носел на врата си, дръпнал го силно, в резултат на което
ланецът се скъсал и подсъдимият го прибрал в джоба си. Известно време
подсъдимият си придал вид, че заедно с пострадалия търси златния ланец в
тревните площи пред жилищната сграда, след което си тръгнал с отнетата от
5
него вещ.
М. Д. подал сигнал в полицията, за извършеното отнемане на златния му
ланец. След извършената предварителна полицейска проверка било
образувано досъдебното производство по настоящото наказателно
производство.
Малко по-късно същата нощ, подс.Д. отишъл в офис на заложна къща
„Монарх Кредит Груп“ ЕООД, находящ се в град Русе, ул. „Рила“ № 44, където
сключил договор за паричен заем, за обезпечение на който предоставил в залог
отнетия от М. Д. златен ланец Залогът бил приет от неустановен в хода на
разследването комисионер в посочената заложна къща, срещу отпусната в
заем парична сума в размер на 1000 лева. Бил издаден Заложен билет №
1139417 от 14.04.2024г., в който подсъдимият Т. Д. положил подпис в
реквизита „Заемател“. На подсъдимия, в качеството му на залогодател била
предоставена Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи, която била неразделна част от Заложен билет № 1139417 от
14.04.2024г., в която Т. Д. лично декларирал, че бил собственик на заложената
вещ и че придобил същата чрез покупка, като в реквизита „Декларатор“
собственоръчно изписал двете си имена и се подписал. Получената парична
сума подсъдимият изразходвал за лични нужди.
В ранните часове на 17.08.2024 г., подс.Т. Д. се придвижвал с велосипед
в района на Товарна гара – Русе, където забелязал свой познат – свид. А.А.,
който заедно със свид.Павел Георгиев седял пред денонощен магазин „Русе
Табак“ и двамата консумирали алкохол. Подсъдимият се приближил до
пострадалия А. и му нанесъл силен удар с крак, след което го хванал за
дрехите, съборил го на земята като продължил да му нанася удари с ръце в
областта на главата и тялото. Докато нанасял ударите на пострадалия А.,
портмонето на последния изпаднало от джоба на дрехите му, при което
подсъдимият поставил единият си крак върху него и продължил да удря
пострадалия. След това подсъдимият взел портмонето, отворил го, взел
намиращата се в него парична сума в размер на 70 лева, като прибрал същата в
джоба си, а празното портмоне хвърлил на пострадалия А.. След това
подсъдимият Д. се качил на велосипеда си и се отдалечил в неизвестна посока.
За случилото се, свид.Павел Георгиев подал сигнал в полицията.
В късните вечерни часове на 13.07.2024г. подс.Т. Д. вървял до ул.
6
„Студентска“, в град Русе. В района на № 45 на същата улица, Д. започнал да
обикаля между паркираните пред блок „Янтра“ автомобили, като проверявал,
дали същите са заключени. Достигайки до л.а. „Волво В 40“, с рег. *****,
собственост на свид.И. И., подсъдимият установил, че той е отключен и
проникнал във вътрешността му. Започнал да рови из намиращите в
автомобила вещи, с намерение да намери пари или други ценни предмети.
Действията му били възприети от свид.Т.Г., която подала сигнал на ЕЕН 112.
На място пристигнал полицейски екип, в състава на който били свидетелите Т.
И. и В.В.. Те установили подс.Д. във вътрешността на лекия автомобил и го
задържали.
На 23.07.2024г., подсъдимият се разхождал по ул. „Доростол“ в град
Русе, като пред вх.3 на бл.“Цитадела“ видял вендинг-автомат, собственост на
„Сервизстрой“ ЕООД, с управител и представляващ свид.С.К.. Д. се
приближил до автомата и с неустановено в хода на разследването техническо
средство, направил опит да взломи вратата на машината, като по този начин
си осигури достъп до монетника на същата, но въпреки неколкократните
опити, не успял. Тези негови действия били отчетени от монтираната в
автомата алармена система, която сигнализирала обслужващата охранителна
фирма „СОТ – Русе“. При пристигането си на място служителите установили
опита на интервенция върху машината и сигнализирали органите на реда за
случилото се.
При тези установени фактически положения, изводът на
първоинстанционния съд, че с действията си, подсъдимият Т. Д. е осъществил
съставите на престъпленията по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по
чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК се явява правилен и законосъобразен.
От обективна страна са налице всички признаци на престъплението по
чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Безспорно е установено, че движимите
вещи – 1бр. златен ланец, с тегло 22гр. и проба 14 карата и парична сума от
70.00лв., които подс.Т. Д. отнел, били чужди за него. Те били собственост,
съответно, на свидетелите М. Д. и А.А. и били в тяхно владение.
За да отнеме тези вещи, подсъдимият Х. употребил физическа сила, като
действията му и техният интензитет били пряко насочени към пострадалите и
с тях той целял сломяване на съпротивата им и насилственото лишаване на
7
последните от собствените им вещи. Нанесеният силен удар с юмрук в
областта на лицето на свид.М. Д., хващането с ръка и силното дърпане на
златният ланец, който Д. носел на врата си, както и нанесеният силен удар с
крак на свид.А., хващането за дрехите, събарянето на земята и нанасянето на
удари с ръце в областта на главата и тялото му, несъмнено представляват
физическо въздействие върху личностите на владеещите имуществото,
целящо прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещите
ги лица.
Подсъдимият довършил осъществяването на деянията, като с вземане на
скъсания златен ланец и паричната сума от пострадалите и отдалечаването от
мястото, прекъснал фактическата власт на пострадалите върху предмета на
престъплението и сам установил трайната фактическа власт над вещите.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимият Т. Д.. Той
действал с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него.
Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по
неправомерен начин. Подсъдимият бил наясно, че процесните вещи, които
взел от пострадалите са чужди за него, че липсва съгласието на собствениците
им да му ги дадат, както и с обстоятелството, че конкретните му действия по
прилагане на насилие по отношение на Д. и А. са годни да сломят съпротивата
им и да ги лишат от възможност да осъществяват фактическа власт върху тях,
противно на волята им.
Правилен и законосъобразен е извода на Районен съд Русе, че с
действията си подс.Т. Д. е осъществил и състава на престъплението по чл.195,
ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
И тук са налице всички елементи от обективната страна на това престъпление.
Няма спор, че вещите и паричните суми, намиращи се в л.а. „Волво В
40“, с рег. № ***** и във вендинг-автомат, собственост на „Сервизстрой“
ЕООД били чужди за подсъдимия Т. Д.. Те били собственост, съответно на И.
И. и посоченото търговско дружество и били в тяхно владение, съхранявани в
лекия автомобил и във вендинг-автомата. Несъмнено липсвало съгласие от
владелците и собствениците на вещите, за отнемането им от страна на
подсъдимия.
8
Подс.Т. Д. участвал сам в извършване на престъплението, във всяко от
отделните две деяния, като предприел активни действия по отнемането на
вещите и паричните суми намиращи се в автомобила и вендинг-автомата, като
по независещи от него причини той не успял да прекъсне фактическата власт
на пострадалите над предмета на престъплението и да установи своя трайна
фактическа власт над тях. Законосъобразно, при тези факти, престъпната
деятелност на Д. била квалифицирана като продължавана такава, осъществена
с две самостоятелни деяния, приключили във фазата на опита.
Налице са и квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и
т.4, пр.2 от НК, тъй като и при второто деяние, подсъдимият повредил
преграда здраво направени за защита на имот, използвайки техническо
средство. Въздействайки по този начин върху вратата на вендинг-автомата,
преграждаща достъпа до вътрешността му, подс.Д. целял да си осигури
достъп до съхраняваните там парични суми, както и безпроблемното им
изнасяне.
Правилно първостепенният съд е приел, че от субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия Д. при форма на вината - пряк
умисъл. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по
неправомерен начин.
Правилна е правната преценка на първоинстанционния съд, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и състава на
престъплението по чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК. Налице са всички елементи от
обективната страна на състава на това престъпление. Подс.Д. съзнателно и с
ясно определена цел потвърдил неистина в частен документ - Декларация по
чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, която била
неразделна част от Заложен билет № 1139417 от 14.04.2024г., досежно
обстоятелството, че е собственик на предадената в залог вещ – 1бр. златен
ланец, с тегло 22гр. и проба 14 карата, че я бил придобил чрез покупка.
Установи се по несъмнен начин, че тази вещ била собственост и във владение
на свид.М. Д. няколко часа преди това и била предмет на грабеж, извършен от
подсъдимия. Безспорно, с този документ е дадена възможност на лицата да
9
удостоверят наличието или липсата на определени факти или обстоятелства, в
конкретният случай – какъв е произхода на залаганите предмети и, че лицето
което ги предава в залог е техен собственик. Тази декларация по силата на
чл.14, ал.3 от Наредба за дейността на заложните къщи /приета с ПМС № 40
от 18.02.2009г./ се изисква за удостоверяване истинността на обстоятелството,
че предаващото вещите в залог лице е техен собственик и ги е придобило по
някои от трите способа посочени в декларацията – покупка, дарение или по
наследство. Тази декларация била подадена, респ. употребена, от подс.Д. в
качеството му на залогодател, пред концесионер в Заложна къща „Монарх“,
като доказателство за невярно отразените в нея обстоятелства.
Безспорно, процесната декларация представлява частен документ, тъй
като не представлява официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК,
поради това, че не е издадена от длъжностно лице в кръга на службата му или
от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, по
установените форма и ред. Касае се за документно престъпление, което е
формално такова, на просто извършване, т.е. за да е осъществен състава на
престъплението е достатъчно попълването и подаването на посочената
декларация и не е необходимо настъпването на вредни последици. При това
престъпление няма изрично предвиден противоправен резултат. От
субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият Т. Д. съзнавал, че обстоятелствата, които удостоверява в
процесната декларация са неистински, но въпреки това подал декларацията
пред концесионера, с ясното съзнание, че така отразените от него
обстоятелства, ще послужат като основание за сключване на договора за заем.
Съзнавал общественоопасния характер на деянието, свързан с
потвърждаването на неистина в частен документ и употребяването му за
доказване на отразените в него неверни обстоятелства и искал настъпването
на общественоопасните последици от деянието.
Поради изложеното дотук, правилно първоинстанционният съд признал
подсъдимия Т. Д. за виновен в извършването на трите престъпления по
предявеното му обвинение.
Оплакването във въззивната жалба за явна несправедливост на
наказанията, наложени на подсъдимия Т. Д. въззивният съд намира за
неоснователно, като аргументите за това са следните:
10
За извършеното от Д. престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1
от НК в закона е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
до десет години.
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд отчел
като смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства младата му
възраст, направеното признание още във фазата на досъдебното производство,
както и критичното му отношение към извършеното от него. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства били отчетени предходните осъждания на
лицето, упоритостта в умисъла му, това, че престъплението било осъществено
чрез две самостоятелни деяния, извършването и на други престъпления за
кратък период от време, както и липсата на трудова ангажираност при
отсъствие на обективни пречки за това. Отчетено било в негативна насока, че
първото деяние, включено в състава на продължаваното престъпление било
извършено от подс.Д. едва седем месеца, след като е изтърпял наказание
„Лишаване от свобода“ при общ режим, а второто - два месеца, след като било
одобрено споразумение, с което подсъдимия бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б, ал. 3 НК.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, районният съд приел, че наказанието на Д. следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно "Лишаване от свобода" за срок от
пет години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намалил размера на така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ с една трета, вследствие на
което наложил на подсъдимия окончателно наказание „Лишаване от свобода“
за срок от три години и четири месеца.
Със същите аргументи, отчитайки, че и двете деяния по чл.195 от НК
останали във фазата на опита и допълвайки отегчаващите отговорността
обстоятелства с факта, че второто от двете престъпления било осъществено
при две квалифициращи обстоятелства, първоинстанционния съд приел, че
наказанието на Д. за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК следва да бъде определено
при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно "Лишаване от свобода" за срок от една година и шест
месеца, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намалил размера на така
11
определеното наказание „Лишаване от свобода“ с една трета, вследствие на
което наложил на подсъдимия окончателно наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година.
При определяне наказанието за престъплението по чл.313, ал.3, вр. ал.1
от НК, първоинстанционният съд отново отчел като смекчаващи
отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства младата му възраст,
направеното признание още във фазата на досъдебното производство, както и
критичното му отношение към извършеното от него. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства били отчетени високата степен на обществена
опасност на дееца, предходните му осъждания, както извършването и на други
престъпления за кратък период от време. При тези данни първоинстанционния
съд приел, че наказанието на Д. за престъплението по чл.313, ал.3, вр., ал.1 от
НК следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно "Лишаване от
свобода" за срок от една година, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намалил
размера на така определеното наказание „Лишаване от свобода“ с една трета,
вследствие на което наложил на подсъдимия окончателно наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.
На основание чл.23 от НК първоинстанционния съд определил най-
тежко общо наказание „Лишаване от свобода“ измежду наложените, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца. При
отсъствието на предпоставките на чл.66 от НК, съдът законосъобразно
постановил това наказание да се търпи при първоначален строг режим, на осн.
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.
Въззивният съд не откри наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелство, които да не са отчетени от първоинстанционния съд и което да
налага ревизиране на присъдата в санкционната й част. В същото време, на
обсъдените смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
противопоставят допълнителни, неотчетени от районния съд отегчаващи
отговорността обстоятелства като упражненото насилие при второто деяние
по чл.198 от НК, значително надвишаващо достатъчното за сломяване волята
на пострадалия, както и наличието на изцяло невъзстановени на пострадалите
имуществени вреди. Не може да се приеме като аргумент за смекчаване
наказателната отговорност на подс.Д. безспорно установеното му
12
неравностойно семейно и социално минало и произтичащия от тях настоящ
адаптационен дефицит. Както правилно се посочи от прокурора, тези
обстоятелства очевидно са били отчетени от съдилищата при предходната
престъпна деятелност на подсъдимия, като било проявено снизхождение при
определяне размера на наказанията и отлагане изпълнението на наложените
наказания „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок. Очевидно това
благосклонно третиране не подействало възпиращо и превъзпитателно върху
подс.Д., а напротив, продължавайки да върши престъпления той ясно
демонстрирал чувството си за безнаказаност и нежеланието си да зачита
правноустановения ред в Държавата. В крайна сметка подсъдимият не е
единственият член на обществото засегнат от житейски и социални
неблагополучия, но мнозинството от българските граждани, в неговото
положение, полагат труд и издържат себе си и семействата си без да вършат
престъпления.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че изтъкнатите в
жалбата и в хода на съдебните прения доводи не са в състояние да обосноват
категорични правни съображения за наличие на явна несправедливост на
наложеното наказание. Не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват и приложението
на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Правилно Т. Д. бил осъден да заплати на гражданския ищец М. Т. Д.
сумата в общ размер на 5465,00лв., представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на деянието по чл.198, ал.1 от НК имуществени и
неимуществени вреди, от които 2465,00лв. имуществени вреди и 3000,00лв.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта
14.04.2024г. до окончателното изплащане сумата, след като Районен съд-Русе
приел, че в резултат на виновното поведение на Т. Д. за гражданския ищец М.
Т. са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни
болки и страдания, както и имуществени вреди.
На първо място, възражението на защитника, че било недопустимо
приемането и разглеждането на гражданския иск, доколкото производството се
развило по реда на по чл.371, т.2 от НПК /съкратеното съдебно следствие/ е
неоснователно, предвид отсъствието на такова ограничение в процесуалните
норми.
13
На второ място, предявеният от М. Д. срещу подсъдимия граждански
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди се явява доказан по
основание и размер, както правилно е приел и районният съд. Налице е
причинна връзка между деянието, извършено виновно от подсъдимия Д. и
причинената вреда на гражданския ищец М. Д..
При определяне на размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, първият съд е отчел по справедливост, съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както характера и интензитета на претърпените
от М. Д. болки и страдания в момента на извършване на деянието, така и
отсъствието на съществени негативни преживявания и усложнения във връзка
с възстановителния период. Извършвайки тази преценка на конкретно и
обективно настъпилите обстоятелства, отчитайки и принципа за забрана за
неоснователно обогатяване на пострадалия от деянието, първоинстанционния
съд правилно приел, че причинените на М. Д. болки и страдания биха били
репарирани в пълна степен с обезщетение в размер на 3 000лв., като за
разликата до пълния претендиран размер от 10 000лв., отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан.
По отношение на причинените имуществени вреди, техният размер е
установен от приетите и приобщени заключения на оценителни експертизи,
според които стойността на процесния златен ланец, 14 карата, с тегло 22,22
гр., възлиза на 2 465лв., към датата на деянието.
С оглед на това настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло
изложените от първостепенния съд съображения за уважаването на
предявените от пострадалия М. Д. граждански искове в размерите, в които
същите са уважени и намира, че не са налице основания за изменение на
обжалваната присъда нито по отношение на наличието на предпоставките за
уважаване на гражданските искове, нито по отношение на размерите, в които
тези искове са уважени. Не са налице основания за изменение на присъдата и в
частта й относно държавните такси.
Законосъобразно, на основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК, с присъдата в
тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
14
акт не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство, нито на съдебното такова пред
първата инстанция. Фактическата установеност на извършеното е съответна
на наличните по делото доказателства. Материалният закон е приложен
правилно, а наложеното на подсъдимия Т. Д. наказание е справедливо. Поради
това жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Изложеното дотук налага постановената присъда, на основание чл.334,
т.6, вр. чл.338 от НПК, да бъде потвърдена, поради което и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 89/25.08.2025г., постановена по НОХД №
1163/2025г. на Районен съд-Русе.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
На основание чл.340, ал.2, пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15