Р Е Ш Е Н И Е
№260034/26.2.2021 г. 26.02.2021 година гр.Ямбол
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
на 02 февруари 2021
година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ
2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар П. У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
въззивно гражданско
дело № 607 по описа за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано по въззивна жалба на Г.З. - Съдия по вписванията при РС - Нова Загора
и по въззивна жалба на Министерство
на правосъдието, подадена чрез процесуалния представител - юрисконсулт - П.Р.,
двете против Решение №260055/25.09.2020 г., постановено по гр.д.№52/2020 г. по
описа на ЯРС.
С посоченото решение
първоинстанционния съд е осъдил Министерството на правосъдието гр.София да заплати на П.К.З.,
ЕГН **********,***, чрез адв.Д-СтАК, обезщетение
за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразно действие на съдия по вписванията при Служба по вписванията,
гр.Нова Загора - отказ от вписване на
молбата за заличаване на договорна ипотека, акт №1, том II, дело
№2481/2007 г., подадена от П.К.З., представена със заявление вх.№254/08.02.2019
г. по описа на Служба по вписванията гр.Нова Загора, изразяващи
се в сторени разноски в производството по обжалване на незаконосъобразния отказ от
вписване по в.ч.гр.д.№119/2019 г. по описа
на Сливенски Окръжен съд, както следва: сумата
от 200,00 лв. (двеста
лева), представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва считано от 13.03.2019 г.
до окончателното изплащане и сумата
от 25,00 лв. (двадесет и
пет лева), представляваща внесена
държавна такса, ведно със законната лихва считано от 13.03.2019 г. до
окончателното изплащане, на основание чл.49 от ЗЗД, както и да заплати разноски в размер на 350,00 лв. Решението е постановено при
участието на третото лице - помагач на ответника Г.З. - Съдия по вписванията
при РС - Нова Загора.
С въззивната жалба на Г.З. решението на ЯРС се атакува изцяло, с
твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са
изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания, въз основа
на които се иска отмяна на решението на ЯРС. Претенция за присъждане на
разноски не е заявена.
С въззивната жалба на Министерство на правосъдието решението на ЯРС
се атакува изцяло, с твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния
и процесуалния закони и необоснованост. В жалбата са изложени съображения по
същество на направените оплаквания, въз основа на които се иска отмяна на
решението на ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263 ГПК въззиваемата страна - П.К.З. не се е възползвал от правото на писмен отговор и не е изразил
становище по въззивните жалби.
В о.с.з. въззивника - трето лице
помагач Г.З. се явява лично, като иска отмяна на атакуваното решение по
съображенията, изложени в жалбата.
В о.с.з. въззивника - ответник
Министерство на правосъдието се представлява от юрисконсулта Й., която поддържа
депозираната жалба и иска уважаването й, съответно отмяна на атакуваното
решение. Претендира и за присъждане на разноски по водене на делото, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. въззиваемия - ищец П.К.З.
не се явява, не се представлява и не изразява становище по въззивните жалби.
След преценка на оплакванията по
жалбите, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд прие следното от фактическа и правна страна:
И
двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона
преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК.
Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по
същество. Преценени по същество и двете въззивни жалби са неоснователни, а
атакуваното решение - правилно. Съображенията са следните:
Фактическата обстановка по делото е правилно установена
от първоинстанционния съд и се възприема и от въззивния съд. Пред въззивния съд
не се събраха нови доказателства, които да доведат до промяна в установената
фактическа обстановка.
По делото не е спорно, че по Заявление
на ищеца П.К.З. за заличаването на договорна ипотека от 2007 г., поради
изминали десет години от датата на вписването, без то да е подновено, съдията
по вписванията при Районен съд гр.Нова Загора Г.З. е постановила Определение
№2/08.02.2020 г., с което отказала за извърши исканото вписване с мотиви, че
молбата била подадена в обикновена писмена форма, без нотариална заверка на
подписа на лицето, от което изхожда.
Не е спорно по делото,
че въз основа на жалба на П.З. срещу посочения отказ на съдията по вписванията е
образувано в.ч.гр.д.№119/2019 г. по описа на ОС - Сливен, като с Определение
№276/13.03.2019 г. отказа е отменен, като незаконосъобразен и е указано да се
извърши исканото заличаване на договорна ипотека. Установено е от доказателствата,
че в това производство ищеца е бил представляван от адвокат, на когото съгласно
приложения ДПП е заплатил 200 лв. за адвокатско възнаграждение. За
производството е заплатена и ДТ в размер на 25 лв.
Съобразно обстоятелствата, наведени в исковата
молба и заявеният петитум ищеца П.К.З. (сега въззиваем) е предявил иск за обезщетение
за имуществени вреди от виновно поведение на съдията по вписванията при Служба
по вписванията - Нова Загора при и по повод изпълнение на възложената й работа,
с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, като е поискал да бъде осъдено ответното
Министерство на правосъдието да му заплати сумата 225 лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане, която сума
представлява претърпени от ищеца имуществени вреди (200 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение и 25 лв. - внесена държавна такса) - разноски, направени
при обжалването на незаконосъобразния отказ на Съдия по вписванията при СП
гр.Нова Загора да заличи договорна ипотека акт №1, т.2, нот.дело №2481/2007 г.,
по образуваното в.ч.гр.дело №119/2019 г. по описа на ОС-Сливен, приключило с отмяна на отказа. Такава правна квалификация на предявения
иск правилно е възприета и от първостепенния съд.
Така предявения иск е допустим.
При преценка по същество, извършена въз основа на събраните по делото
доказателства, относими към претенцията на ищеца, въззивния съд намери иска за
основателен.
В съдебната практика трайно се
приема, че редът за реализиране на отговорността за вреди, настъпили в резултат
на действия на съдия по вписванията, извършени в кръга на правомощията му, е
общият исков ред. Исковете за присъждане на обезщетение за настъпили вреди,
вследствие на действия на съдията по вписванията, когато са предявени срещу
възложителя на работата, следва да бъдат квалифицирани по чл.49 във вр. с чл.45
от ЗЗД. (Определение №468/06.11.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3479/2019 г.,
3-то г.о.; Определение №761/19.06.2013 г. на ВКС по гр.д.№1720/2013 г., 3-то
г.о.)
Според чл.49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл.51, ал.1 от ЗЗД). Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за
възложителя на определена работа, ако изпълнителите на работата - физически
лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл.45 от ЗЗД) и е налице
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и последвалата вреда, като организациите ЮЛ отговарят по чл.49
от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
Съгласно чл.569, т.5 ГПК
вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване, са нотариални производства.
Съгласно чл.15 - чл.22 от Правилника за вписванията вписването, подновяването и
заличаването на ипотеките се извършва по разпореждане на съдията по вписванията
от службата по вписванията по местонахождение на недвижимия имот. Съгласно
чл.22 от Правилника за вписванията когато са изминали 10 години от датата на
вписването на ипотеката, без то да е подновено, заличаването става по молба на
заинтересования, без други доказателства.
Посочените норми идват да покажат,
че твърдяното увреждане, дължащо се на постановения от СВп отказ, който е отменен
от съда като незаконосъобразен, произтича от действие на съдия по вписванията,
в прерогативите на който е да разпореди исканото вписване в рамките на
образуваното охранително производство. Отговорността за вреди от действия или
бездействия на съдията по вписванията по реда на чл.49 ЗЗД следва да бъде
понесена от Министерство на правосъдието, с което съдията се намира в служебни
отношения според нормата на чл.281 ЗСВ. В този смисъл е т.6 от Тълкувателно
решение №3/22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004 г., ОСГК.
В конкретния случай, безспорно при
постановения отказ на съдията по вписванията по молбата за
заличаването на договорна ипотека от 2007 г., поради изминали десет години от
датата на вписването, без то да е подновено, за молителя (ищеца в настоящото
производство) е налице правен интерес да обжалва по предвидения в закона ред. Съдебния
контрол се извършва от окръжния съд по реда на чл.577 ГПК, вр. чл.32а, ал.4 от
Правилника за вписванията, който е идентичен с този по чл.538, ал.2, вр. чл.278 ГПК за контрол на
всички охранителни актове. Тъй като производството пред съда е
едностранно, охранително по своята същност, направените за него разноски не
могат да се възложат на насрещна страна, доколкото такава няма, а и с оглед
разпоредбата на чл.541 ГПК. Посочената разпоредба обаче не е пречка по общия
исков ред молителя да претендира обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния отказ.
На въпроса дали разноските,
сторени в производството по обжалване отказа на съдията по вписванията са пряка и
непосредствена последица от отмяната му като незаконосъобразен, следва да бъде
даден положителен отговор. Обжалването на отказа е свързано със задължително
заплащане на ДТ в размера по чл.28 от Тарифата за ДТ по ГПК, която в случая е
25 лв. Процесуалното представителство от адвокат в производството по чл.577 ГПК
не е задължително, но е призната и гарантирана от закона възможност за всеки
участник в съдебно производство, за която той дължи и заплащане на хонорар,
чийто минимален размер в конкретния случай, определен на осн. чл.11 от Наредба
№1/2004 г. е в размер на 200 лв., толкова колкото ищеца е заплатил и съответно
претендира в настоящото производство.
При
изложеното до тук настоящия съдебен състав намира, че в резултат на
незаконосъобразния отказ на съдията по вписванията за ищеца са произлезли като пряка и
непосредствена вреда, разходи в размер на 225 лв., в т.ч. 25 лв. - ДТ и 200 лв.
- възнаграждение за адвокат, поради което предявения иск е основателен и като
такъв следва да се уважи изцяло.
Като
правилно се прецени и първоинстанционното решение в частта му за законната
лихва върху присъдената главница. Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86, вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно
задължение, каквото по делото се установи. При това положение върху главницата
от 225 лв. следва да се присъди законна лихва от 13.03.2019 г. - датата на
която е влязъл в сила съдебния акт, с който процесния отказ на съдията по
вписванията е отменен, като незаконосъобразен.
Достигайки до посочените правни
изводи, ЯОС констатира, че те съвпадат с изводите, направени от
първоинстанционния съд, поради което решението, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, а въззивните жалби - оставени без уважение.
При този изход на делото право да му се присъдят
разноски има въззиваемия, но съдът не присъжда разноски на този страна поради
липса на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260055/25.09.2020 г., постановено по гр.д.№52/2020 г. по описа на ЯРС.
Решението
е постановено при участието на третото лице - помагач на ответника Г.З. - Съдия
по вписванията при РС - Нова Загора.
Решението,
на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.