Решение по дело №773/2018 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 6
Дата: 13 януари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20184320100773
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№___

гр. Луковит, 13 януари 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия  КИРЧЕВА  гр. д. № 773 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с  чл. 240 от ЗЗД,  чл. 86 от ЗЗДи чл. 99 от ЗЗД

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ш.П.“ ***, П.К.****, представлявано от Р.В. - управител, подадена чрез юрисконсулт Е.Н.Е.  против М.Д.М., ЕГН ********** с адрес: *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, дължими по Договор за кредит № ********** от 09.11.2015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника в общ размер на 1152,66 лева, от които: 500.00 лева - главница; 549.50 лева - наказателна лихва за периода от 10.12.2015 г. до 31.01.2018 г., 103,16 лева – такса експресно разглеждане, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането

Ищецът твърди, че  на 09.11.2015 г. между "4финанс" ЕООД, с търговска марка "Вивус", и ответника е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, отговарящ на всички изисквания на закона.  В дадената заявка ответникът заявил отпускане на сума от 500.00 лева, както и допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат на същия ден и е с падеж 09.12.2015 г.  Сумата е преведена на 09.11.2015 г. на името на ответника в Изипей.  На падежа – 09.12.2015 г. ответникът е следвало да върне общо сумата от 620.00 лева, от които 500.00 лева главница, 103.16 лв. такса за експресно разглеждане, 16.84 лв. договорна лихва за периода на кредита. На падежа – 09.12.2015 г. кредитополучателят не погасил  дължимите суми, след което от 10.12.2015 г. започнало начисляване на   наказателна лихва по начин, описан в исковата молба. На ответника са изпратени три  броя напомнителни писма до адреса му, посочен в договора. Твърди, че на 01.02.2018 г. кредитодателят сключил договор за цесия с ищцовото дружество, по силата на който на цесионера-ищец са прехвърлени вземанията по договора за кредит, сключен с ответника. Цедентът упълномощил цесионера и последния  изпратил уведомление за извършената цесия до длъжника чрез "Български пощи" ЕАД,  върнато с отбелязване „Получателят отсъства“. Моли съда да осъди ответника да му заплати сума в общ размер на 1152,66 лева, от които: 500.00 лева - главница; 549.50 лева - наказателна лихва за периода от 10.12.2015 г. до 31.01.2018 г., 103,16 лева – такса експресно разглеждане, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което поддържа исковете и моли за уважаването им.

В законоустановения срок от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.Не е взел становище по иска. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява  и не се представлява.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

От приетия по делото договор се установява, че  на 09.11.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“, и ответника М.Д.М. е сключен по реда на чл. 6 от от ЗПФУР договор за кредит № **********, по силата на който на последния бил отпуснат потребителски кредит от 500 лева, със срок на погасяване 30 дни, при лихвен процент – 40,98%, при ГПР – 49,60%, такса за  експресно разглеждане  от 103,16 лева, при  обща дължима сума от 620,00 лева.

Представени са Общи условия, които са неразделна част от договора за кредит. Съгласно тях  договорът се счита за сключен на датата на потвърждаването му по електронната поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница на vivus.bg, или го е подписал на хартиен носител. Съгласно т.2.2 от общите условия кредитополучателят може изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен кредит, която гарантира експертна обработка на  кандидатурата, като в този случай  се дължи такса за експресно разглеждане на кандидатури след одобряване на кредита. В т.13.3 е предвидено, че при забава на плащания по договора за кредит кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, като към датата на сключване на договора за кредит, наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на 10,01 % и подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент на БНБ.

Представена е разписка за извършено плащане № 2000000092430502 от 10.11.2015 г., видно от която кредитодателят е превел към Изипей в полза на ответника сумата от 500 лева чрез системата за електронни плащания ePay.bg.

С договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД свои вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, сред които под № 52 фигурира и вземанията по договора за кредит с ответника № **********/09.11.2015 г.

Представено е Потвърждение за прехвърляне на вземания, видно от което цедентът е потвърдил прехвърлянето на вземанията, предмет на договора за цесия.

С пълномощно с нотариална заверка на подписите цедентът „4финанс“ ЕООД е упълномощил цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД да извърши уведомяване на длъжниците по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, вземанията срещу които са предмет на договора за цесия.

 По делото е представено уведомление  за извършената цесия, изпратено на адреса на ответника, посочен в договора и върнато невръчено  с отбелязване, че получателят отсъства.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Обективно предявени искове с  правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД  вр. с  чл. 240 от ЗЗД и  чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД.

Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален и той се  счита за сключен от момента, в който заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя.

С случая договорът за заем между „4финанс“ ЕООД и ответника е сключен при условията на чл.6 от ЗПФУР, съгласно който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според определението, съдържащо се в чл. 7 от ЗПФУР кредитодателят по договора е „доставчик” на финансовата услуга, а ответникът е „потребител” на същата. Съгласно чл. 18, ал. 2 от същия закон за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. В случая се твърди кореспонденцията между страните по договора да е била изцяло електронна.

Ищецът е представил по делото разпечатка на договора за кредит /специалните условия на договора за кредит/, която има характер на препис съгласно чл. 184 от ГПК. Кредитодателят е предоставил реално на кредитополучателя сумата от 500 лева, което се доказва от приетата разписка за плащане. Поради това, съдът приема, че е налице валидно облигационно отношение между „4финанс“ ЕООД и ответника, произтичащо от договор за паричен заем.

Ответникът не е представил доказателства за връщане на предоставената на заем сума съгласно условията на договора.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът има качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., като вземането срещу ответника е надлежно описано в Приложение № 1 към договора. Съдът счита, че уведомлението за извършената цесия е стигнало до длъжника с получаване на исковата молба, към която е приложено уведомление за прехвърляне на вземането, изготвено от цедента „4финанс“ ЕООД чрез цесионера ищец, който е изрично упълномощен за това. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК.

Процесният договор за кредит по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, поради което и без наличие на възражения съдът служебно следи за наличие на нищожни клаузи поради противоречие с императивните норми на ЗПК. В чл.33,ал.1  от ЗПК е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В този случай се дължи само размерът на законната лихва /в чл.10, ал.1 ЗЗД/.

Доколкото кредитът не е погасен на падежа /09.12.2015 г./, ищецът претендира заплащане на лихва за забавено плащане /наказателна лихва/ в размер на 549,50 лева за периода от 10.12.2015 г. до 31.01.2018 г., като е посочил, че тя е формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10.01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора - 40.98% или  в случая 50.98%. Тази лихва надхвърля повече от пет пъти законната, която за посочения период е в размер на 108,93 лева (изчислението е направено с calculator.bg). До този размер иска е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер -  да се отхвърли. 

Съдът намира, че клаузата, касаеща такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна, на основание чл.21, ал.1 ЗПК. Липсват доказателства, че действително е извършена услугата за експресно разглеждане, както и не е ясно какво представлява „експресно разглеждане”, това не става ясно и от Общите условия. Съдът намира, че тази услуга по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита, като с подобна уговорка в договора кредиторът цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото разноски се дължат съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК съобразно  уважената част от предявените искове. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 150,00 лева. На осн. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Или ответникът следва да заплати на ищеца 132,07 лв. разноски съобразно уважената част.

 

Мотивиран от горното, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ш.П.“ ***, П.К.****, представлявано от Р.В. - управителна основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,  сумата общо в размер на 608,93 лева (шестстотин и осем лева и 93 ст.), от които: 500.00 (петстотин) лева -   главница и 108,93 лева (сто и осем лева и 93 ст.) – наказателна лихва за периода от 10.12.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /06.12.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА  М.Д.М., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ш.П.“ ***, П.К.****, представлявано от Р.В. - управител,  на основание чл.78, ал.1 от ГПКразноски по делото в размер на 132,07 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: