Решение по дело №355/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 407
Дата: 29 март 2023 г. (в сила от 29 март 2023 г.)
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20235300500355
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Пловдив, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500355 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника
по спора ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД, ЕИК ********* срещу Решение № 3883 от
22.11.2022 г. пост. по гр.д. № 6648/2021 г. на РС – Пловдив, с което въззивникът е осъден
на основание чл. 432 от КЗ да заплати на въззиваемия – ищец Д. И. И., ЕГН – **********
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размери съответно 800 лв. и 696, 57
лв. - претърпени вследствие ПТП от *** г., *** часа в гр. П., виновно причинено от Л.Л.
като водач на лек автомобил Алфа Ромео, рег. № ***, ведно със законната лихва върху всяко
от главниците, считано от подаване на ИМ до окончателното им изплащане, както и да
заплати деловодни разноски в размер на 850 лева.
Въззивникът поддържа че решението е необосновано и постановено в грубо
нарушение на материалния и процесуалния закон поради следното:
Делинквентът Л.Л. е разпитан като свидетел по делото в първото открито съдебно
заседание, в което е бил доведен от ищеца въпреки искането на въззивника той да бъде
призован като свидетел и въпреки изричното негово настояване да се яви по делото при
режим на призоваване - а не при довеждане от ищеца, доколкото последният не е заявил
това доказателствено искане в исковата си молба.
Възразява се против приетия от съда механизъм на настъпване на ПТП, виновността
на водача Л. за него, настоява се че ищецът – също водач на МПС, е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП посредством подаване на звуков сигнал с
клаксон и/или като измести автомобила се напред или встрани. Поддържа се възражението
за съпричиняване, като се счита че съдът неправилно приел същото за неоснователно.
Възразява се и против извода на съда ПТП да е причинило процесните имуществени
1
вреди и конкретно увреждането на задната броня на лекия автомобил на ищеца, евентуално
това увреждане да е до степен налагаща нейната подмяна. Твърди се че претенцията за
имуществени вреди не е доказана, евентуално че е доказана само за част от тях.
Излагат се доводи срещу заключението на САТЕ досежно механизма на ПТП, вината
на деликвента Л., причинените по автомобила на ищеца повреди и тяхната стойност.
Поддържа се че остойностяването на повредите вещото лице следвало да извърши съобразно
Методиката към Наредба № 24/8.3.2006 г. и приложение 1 – 6 от нея, която е единствено
проложимата в случая. Евентуално – ако настоящия съд приеме същата за неприложима, се
възразява че автомобилът е можело да бъде ремонтиран на много по ниски от дадените от
вещото лице и от претендираните от ищеца цени – при алтернативни доставчици на
необходимите за ремонта резервни части, материали и труд и при разумни финансови
условия от страна на извършващите ремонта.
Възразява се, че ищецът не доказал – при лежаща изцяло върху него доказателствена
тежест, да е претърпял неимуществени вреди. Съдът неправилно приел такива да се
установяват от представените по делото медицински документи, същите не обективират
търпяни болки и страдания, негативни психически изживявания, а само снетата анамнеза, и
то по изявленията на ищеца. Евентуално - ако и настоящия съд приеме претенцията за
неимуществени вреди за доказана по основание, се възразява против присъдения размер
обезвреда за тях, като се твърди че същият е прекомерен спрямо действително претърпените
вреди, съответно не е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете,
евентуално намаляване размера на присъдените обезщетения.
Въззиваемият Д. И. e депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа че
твърдяните от въззивника допуснати от съда процесуални нарушения не са налице. Излага
доводи за проведено от него пълно и главно доказване на исковете по основание и размер
посредством ангажираните по делото гласни и писмени доказателства. Счита за правилен
извода на съда за липса на съпричиняване. Счита че правилно е кредитирано заключението
на САТЕ относно механизма на ПТП и виновния водач - в който смисъл и изготвения и
подписан от двамата водачи протокол за ПТП, както и определените цени за
отремонтирането на повредения автомобил. Счита за неприложима твърдяната от
въззивника методика за остойностяване на вредите, тъй като същата не дерогира
разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя. Същият дължи
обезщетение в размер на пазарната стойност за отремонтиране на вредите и единственото
ограничение за отговорността на застрахователя е застрахователния лимит и да не е
надвишена действителната стойност на застрахованото имущество, като под действителна
се счита стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
такова със същото качество.
По така изложените доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се направените за въззивното производство разноски.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени обективно съединени
искове на Д. И. И., ЕГН – *** срещу ЗАД „ ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД, ЕИК *********
с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищецът претендира обезщетения за причинени му неимуществени и имуществени
вреди в размери съответно 800 лв. и 696,57 лв., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от подаване на ИМ до окончателното им изплащане. Досежно
обезщетението за имуществени вреди се поддържа същите да са на стойност 1 663,37 лв.,
застрахователят преди завеждането на иска да ги е репарирал частично до размер на 966,80
лв. - чрез две плащания от 526, 50 лв. и 440, 30 лв., поради което претенцията за тях е в
2
размер на разликата от 696, 57 лева.
Исковете се основават на твърдения че вредите са претърпени от ПТП, настъпило на
*** г., *** часа в гр. П. по вина на Л.С.Л. като водач на лек автомобил Алфа Ромео, рег. №
***, с валидно сключена към датата на ПТП застраховка „ гражданска отговорност „ с
ответното дружество.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Възвежда възражения за
липса на вина на Л. Л. за настъпването на ПТП, евентуално – възражение за съпричиняване
по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД от страна на пострадалия. Оспорва настъпването на вредите,
евентуално техния размер.
По делото е безспорно установен факта на твърдяното ПТП от *** г..
От съвкупната преценка на съставения от участниците в произшествието – ищеца и
водача Л., Протокол за ПТП по чл. 5 ал. 1 от Наредба № Iз – 41/12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътно транспортни произшествия …, показанията на свидетеля
Л. и приетото заключение на САТЕ механизма на ПТП е следният: На *** г., около *** ч. Л.
Л. е управлявал л.а. Алфа Ромео 156, рег. № *** по дясната пътна лента на западното
платно за движение на бул. *** в гр. П. в посока от север на юг и предприел маневра за
смяна на пътните ленти в посока от дясно на ляво. По същото време в средната лента на
същото платно за движение се е намирал управлявания от ищеца л.а.Сузики Ингис, рег. №
*** и същият е бил спрян за изчакване на зелен сигнал на светофарната уредба.
Предприемайки казаната маневра водачът Л. е навлязал в средната пътна лента и е настъпил
удар между управлявания от него автомобил и автомобила на ищеца, като ударът е в дясната
страна на л.а. Сузики Ингис и в лявата на л.а. Алфа Ромео 156. Вследствие на удара са
настъпили материални щети по двата автомобила.
При този механизъм на ПТП ищецът – водач на спрелия за изчакване на зелен
светофар л. а. Алфа Ромео 156 е нямал техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП, съответно вината за същото е изцяло на водача Л., който предприемайки казаната
маневра не е съобразил пътната обстановка, траекторията си на движение и скоростта и е
навлязъл от дясната в лявата пътна лента, когато това не е било безопасно – т.е. там се е
установил шофирания от ищеца автомобил. Горното съставлява виновно противоправно
поведение - нарушение на ЗДвП, на водача на л.а. Алфа Ромео, рег. № *** Л. Л..
По делото няма доказателства, опровергаващи така установените факти и
обстоятелства. Следователно са неоснователни възраженията на въззивника относно вината
на Л. за процесното ПТП и относно съпричиняване на произшествието, съответно на
вредите от страна на въззиваемия – ищец.
Не съставлява процесуално нарушение факта че делинквента Л. – поискан с отговора
на ИМ от въззивника като свидетел при режим на призоваване е бил доведен от ищеца в
съдебното заседание и разпитан от съда – макар ищецът да не го е искал като свидетел. Без
значение е при какъв режим / призоваване или довеждане / и по искане на чия страна е
допуснат свидетеля. От значение е че той е допуснат от съда, събраните неговите показания
са от значение за изясняване на спора от фактическа страна, като и тези показания са изцяло
в съответствие с отразеното в подписания от свидетеля Протокол за ПТП по чл. 5 ал. 1 от
Наредба № Iз – 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътно
транспортни произшествия …– в който същият е признал механизма на произшествието и
вината си за него.
Безспорно е наличието на валидна застраховка „ гражданската отговорност „ на
делинквента Л. с ответното дружество към датата на ПТП.
Съгласно Опис – заключение на представител на въззивника, съдържащо се в
образуваната при него Щета № *** при огледа на лекия автомобил на ищеца след
3
процесното ПТП са констатирани следните увредени части по същия: панел вежда з. дясна,
задна броня, десен панел, задна дясна врата, праг заден десен, обръч праг, стоманена джанта,
предна дясна врата, десен праг.
Представена е заявка за ремонт на тези повреди на „ Автосервиз А. „ ЕООД – гр. П.
от 12.11.2020 г., такъв е извършен на стойност / труд и материали / 1 663, 37 лв. с ДДС –
съгласно издадена от сервиза Фактура № *** г. и сумата е заплатена от ищеца същия ден по
банков път – представено с ИМ платежно нареждане.
Според заключението на САТЕ всички увредени зони, части и детайли по ищцовия
автомобил, предмет на заявката за ремонт от 12.11.2020 г. на „ Автосервиз А. „ ЕООД
съответстват на механизма на ПТП, досежно същите е налице и пълно припокриване между
заявката и Опис - заключението по щетата при въззивника, като при установения механизъм
на ПТП е технически напълно възможно увредата на всички авточасти да е до степен,
налагаща подмяната им с други такива.
Следователно са неоснователни възраженията на въззивника за липса на възведените
щети по ищцовия автомобил, респ. на част от тях, както и за липса на причинна връзка
между щетите и ПТП.
В заключението на САТЕ среднопазарните стойности за части, материали и труд,
необходими за възстановяването на автомобила са дадени в три варианта: 2 395, 88 лв. с
ДДС – с нови части, закупени от представителството на марката; 2 190, 91 лв. с ДДС – с
нови части, закупени от алтернативни доставчици на марката и 1 712,63 лв. с ДДС – с
оригинални авточасти втора употреба. Тоест всяка от трите суми е по висока от заплатената
от ищеца такава в размер от 1 663, 37 лв. с ДДС.
Следователно е неоснователно възражението на въззивника че стойността за
възстановяването на причинените по лекия автомобил на въззиваемия повреди е по ниска от
заплатената 1 663, 37 лв. с ДДС. Неоснователно е и възражението че тази стойност следвало
да се определи съобразно Методиката към Наредба № 24 - приета от КФН на 8.3.2006 г., за
задължителната застраховкта по чл. 249 т.т. 1 и 2 от КЗ и за мерките за уреждане на
претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС и Приложение 1 – 6 от нея. Изрично
в чл. 4 от Приложение 1 на тази Методика е предвидено, че тя се прилага като минимална
долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства / фактури / за
извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз, както и в случаите, когато
обезщетението се определя по експертна оценка. Освен че настоящия случай не е такъв –
извършен е от въззиваемия – ищец ремонт на увредения автомобил в автосервиз, то от така
посочените разпоредби не следва извод, че съдът – дори и при наличие на визираните от
казания чл. 4 предпоставки, следва да се съобразява с минималната долна граница при
определяне на обезщетенията. Разпоредбите на наредбата, съответно на методиката не
дерогират разпоредбите на КЗ, според които застрахователното обезщетение следва да е
равно на действително претърпените вреди към настъпване на застрахователното събитие в
рамките на застрахователния лимит, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност – чл. 386 от КЗ. В този смисъл и трайно установеното
съдебна практика.
Безспорно е между страните че преди завеждането на иска застрахователят е заплатил
обезщетение за процесните имуществени вреди до размер на 966,80 лв. - чрез две плащания
от 526, 50 лв. и 440, 30 лева, следователно дължимата разлика е в размер на исковата сума
от 696, 57 лева.
Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и в съответствие с ангажираните по
делото писмени и гласни доказателства. Освен това то е прието и без възражения от
страните, поради което правилно е било кредитирано от районния съд. Съответно
възраженията на въззивника срещу него са неоснователни.
4
С оглед изложеното правилно с обжалваното решение искът за имуществени вреди е
уважен в пълния му предявен размер. Решението в тази част се потвърждава.
Досежно неимуществените вреди.
––––––––––––––––––––––––––––––
Доказването и на тази претенция е успешно проведено по основание. Противно на
твърдяното от въззивника, възведените от въззиваемия неимуществени вреди се установяват
посредством представената медицинска документация и показанията на свидетеля К.Д.С..
Според представения амбулаторен лист от *** г. ищецът е посетил лекар с оплаквания че
след претърпяно ПТП с материални щети изпитал силен страх при удара и изпитва чувства
на напрегнатост, тревожност, раздразнителност, нарушения в съня, страх от шофиране като
постоянно си спомня за случилото се, предписан е прием на успокояващи медикаменти.
Свидетеля С. депозира показания че с Д. са колеги, след ПТП той бил много притеснен и
уплашен, взел си една седмица отпуск, но и след това бил стресиран и не смеел да шофира и
по този повод имал проблеми с работодателя, стигнало се дори до опасност от уволнение. Д.
станал и много раздразнителен, карал се с колегите си – в т.ч. и със свидетеля, за дреболии,
на които преди ПТП не обръщал внимание. Това му състояние продължило от 2 до 3 месеца.
Показанията се кредитират, тъй като описаните вреди са обичайните такива от
преживяното събитие.
Предвид изложеното споделя се извода на районния съд да е доказана по основание
претенцията за претърпени в пряка причинна връзка с процесното ПТП неимуществени
вреди. Споделят се изцяло и мотивите на съда относно размера на дължимото се за тях
обезщетение, към които настоящата инстанция препраща – чл. 272 от ГПК.
Следователно жалбата е неоснователна. Първоинстанционното решение за уважаване
на исковете се потвърждава като правилно.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемия се присъждат направените за
настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв. – възнаграждение за един адвокат.
И съдът

РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3883 от 22.11.2022 г. пост. по гр.д. №
6648/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, с което ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве „ АД, ЕИК ********* е осъдено на основание чл. 432 от КЗ да заплати
на Д. И. И., ЕГН – ********** / погрешно посочено *** / обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди в размери съответно 800 лв. и 696, 57
лв. - претърпени вследствие ПТП от *** г., *** часа в гр. П., виновно
причинено от Л.С.Л. като водач на лек автомобил Алфа Ромео, рег. № ***,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на
ИМ – 21.04.2021 г., до окончателното им изплащане, както и да му заплати
деловодни разноски в размер на 850 лева.
Осъжда ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД, ЕИК ********* да
заплати на Д. И. И., ЕГН – ********** деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 500 / петстотин / лева – възнаграждение за един
адвокат.
5
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6