Р
Е Ш Е Н И Е
№
260000
гр.
Провадия, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на седми декември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1429/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба, уточнена с молби вх. № 6759/13.11.2019 г., вх. № 7719/18.12.2019 г. и вх. № 1855/09.04.2020 г., подадена от Й.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: *** против „Водоснабдяване и
канализация - ****“ ООД, ЕИК *********, с която е
предявен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС, обективно съединен с иск с правна
квалификация чл. 537, ал. 2 от ГПК за частична отмяна на констативен нотариален
акт.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е собственик на недвижим имот, находящ се в с. ****, Община ****, област ****,
а именно - дворно място с пространство от 1436.00 кв.м., съставляващо
урегулиран поземлен имот с идентификатор 00789.201.235 по кадастралната карта
на с. ****, Община ****, област ****, находящ се на улица „Тринадесета“ № 7,
номер по предходен план 380005 в квартал 0, при граници и съседи - поземлени
имоти № № 00789.201.236, 00789.30.705, 00789.30.704, 00789.30.703,
00789.201.234 и 00789.201.230, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра),
за което притежавала нотариален акт № 159, том XI, дело № 2106/2018 г. на СВ
при АВ - Провадия. Имотът си ищецът придобила на основание давностно владение.
Твърди,
че е собственик и на съседен имот, находящ се в с. ****, Община ****, област ****,
а именно - реално
обособена част от 240 кв.м., находяща се в
източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо
урегулиран поземлен имот с идентификатор 00789.201.236 по кадастралната карта
на с. ****, Община ****, Варненска област, находящо се на улица „Тринадесета“ №
9, за което ответното дружество се било снабдило с нотариален акт № 77, том
VIII, дело № 1490/2009 г. на СВ при АВ - Провадия. Реално обособената част от
посочения имот представлявала източната част от идентификатор 00789.201.236 с
дължина 44.00 метра и широчина 6 метра в южната част и 5 метра в северната
част, както било посочено на скицата. Имотът била придобила на основание
давностно владение, продължило повече от двадесет години, като процесните 240
кв.м. били част от неин собствен недвижим имот, който придобила на основание
давностно владение. Същата част попадала в имот, за който ответникът твърдял,
че е собственик. С молба вх. № 1855/09.04.2020 г., подадена в изпълнение на
указанията на съда, уточнява, че процесните 240 кв.м. са част от ПИ с
идентификатор 00789.201.236, като преди промяна на регулационните линии, преди
повече от 10 години, са били част от имот № 380005 в квартал 0 по регулационния
план на селото с номер по кадастрална карта – ПИ 00789.201.235. Твърди, че е
извършена промяна на регулационните граници между двата имота, като е
пропуснала срока за обжалване заповедта на кмета на Община **** за одобрение на
проект за ПУП, с който процесните 240 кв.м. се придават към имота на ответното
дружество - ПИ 00789.201.236, стар номер
380004, квартал 0. Твърди, също, че владее процесния имот от 1996 г. и до
настоящия момент спокойно, явно и
необезпокоявано. Между ПИ 00789.201.236 и ПИ 00789.201.235 имало трайна ограда,
като процесните 240 кв.м. се намирали между оградата и границата по кадастрална
карта между двата имота. Владението върху процесния имот било чрез построяване
на трайна ограда и упражняване на фактическа власт върху процесните 240 кв.м.
като част от целия имот 00789.201.235, тъй като били част от имота до промяна
на регулацията. Твърди също, че към молба до нотариуса при съставяне на нот.
акт № 77, том VIII, дело № 1490/ 2009 г. на СВ
при АВ – Провадия, ответното дружество е използвало документи, създадени с цел
използването им в нотариалното производство и които документи били с невярно
съдържание.
Тъй като ответникът разполагал с документ за
собственост, за ищеца бил налице правен интерес от водене на делото.
Твърди, че имотът никога не е бил държавна
собственост, нито някога е владян от ответното дружество.
Предвид гореизложеното, за ищеца, като
собственик на горепосочения имот, се пораждал правен интерес от завеждане на
делото, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание
давностно владение, продължило повече от двадесет години, а именно от 1996 г.
до настоящия момент на следния недвижим имот, а именно: реално обособена част от 240
кв.м.,
находяща
се в източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор 00789.201.236 по
кадастралната карта на с. ****, Община ****, Варненска област, на улица
„Тринадесета“ № 9, при граници: за цялото дворно място: ПИ с №№ 00789.201.235,
00789.30.705, 00789.201.237, 00789.201.230, 00789.201.234 и 00789.201.230, и
граници за процесната реално обособена част от дворното място – ПИ с № 00789.201.236
– 6 метра, граничещи с ПИ № 00789.30.705; 44.00 метра, граничещи с ПИ № 00789.201.235; 5 метра, граничещи с ПИ
№ 00789.201.230 и 44 метра, граничещи с вътрешен двор на ПИ № 00789.201.236,
съгласно защрихованата част от приложеното към молба вх. № 7719/18.12.2019 г.
копие на скица, представена от АГКК – ****.
Моли съда да обезсили в тази част
нотариален акт № 77, том VIII, дело № 1490/2009 г. на СВ - Провадия.
Претендира разноски.
С молба вх. № 261134/02.07.2021 г.,
подадена от Й.И. в изпълнение на указанията на съда, уточнява, че процесните
240 кв.м. са част от УПИ /парцел/ V-161 в кв. 38 по
регулационния план на с. **** от 16.05.1968 г. Твърди, че е внесла проект за
изменение на ПУП на селото, но проектът не е приет, поради което не твърди, че
е извършена промяна на регулацията. Твърди, че ответното дружество не е владяло
никога УПИ /парцел/ V-161 в кв. 38 по регулационния план на
с. **** от 16.05.1968 г. Позоваването на Акт за държавна собственост от преди
да бъде приет регулационният план на с. **** било недопустимо. Сочи, че неуспешно
е обжалвала пред АС – **** заповед на кмета на Община **** № 579 от 16.11.2010
г., с която е отменена заповед № 523 от 27.10.2010 г. на кмета на Община **** за одобряване на ПУП-ПРЗ в частта за
парцел V-161 в кв. 38 и
парцел VІ-161 в кв. 38. Твърди,
че оградата между двата имота не била променяна от 1996 г. и била изградена
изцяло в поземлен имот 00789.201.236. Оградата била построена от ищеца и
съгласно протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж № 13 от
07.10.2002 г. на Община ****, отдел „ТСУ” била на регулационната линия с имота
на ответното дружество. Твърди, че към молбата до нотариуса при съставяне на нотариален
акт № 77, том VIII, дело № 1490/2009 г. на СВ – Провадия, ответното дружество е
представило АДС № 6994 от 22.11.1965 г. на ГНС – **** и справки за дълготрайни
активи № 1105/15.07.2009 г. и № 5984/30.06.2009 г. на „ВиК” ООД, които се
отнасяли за имот в квартал **** на гр. ****, а не за имота на ответното
дружество в с. ****. Посочва границите на ПИ 00789.201.236, целият с площ 1207
кв.м., частично идентичен УПИ /парцел/ ІV-161
в кв. 38 по регулационния план на с. **** от 16.05.1968 г., както следва: на
север – ПИ 00789.201.230 /улица/; на изток – ПИ 00789.201.235; на юг – ПИ
00789.30.705 и на запад – ПИ 00789.201.652.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, допълнен с отговор от 30.06.2020 г.,
подаден във връзка с уточнителната молба на ищеца от 09.04.2020 г.
Ответникът изразява становище за недопустимост
на иска, тъй като УПИ с идентификатор 00789.201.236 по КК на с. ****, община ****
представлявал публична държавна собственост.
Счита същия за неоснователен и недоказан, като
го оспорва по основание.
Оспорва
твърдението, че И. е владяла процесната част от УПИ с ид. № 00789.201.236 от
1996 г. до настоящия момент. Този имот бил държавна собственост и бил с
предназначение да обслужва експлоатацията, ремонта и поддържането на деривация
„Китка-****“ (магистрален водопровод, довеждащ питейна вода от язовир Камчия до
гр. **** и населените места от Варненска област). Навежда, че деривацията е
публична държавна собственост съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 5 от
Закона за водите, тъй като тя представлявала водоснабдителна система, чрез
която се доставяла вода до уличните водопроводни мрежи за потребителите на
територията на повече от една община. Деривация „Китка-****“ била изградена в
края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. УПИ с ид. №
00789.201.236 представлявал кантон № 3 (от общо шест кантона), разположен по
трасето на деривацията. Въведен бил в експлоатация с Акт обр. 16 от 1976 г. От изграждането на
кантон „****“ в с. **** и до настоящия момент имотът УПИ с ид. № 00789.201.236
се владеел от „Водоснабдяване и канализация-****“ ООД. Имотът бил вписан в
разписните книги, водени в Община ****, като държавен парцел - „Кантон ВиК“
парцел № IV в кв. 38 по плана на с. ****, община ****.
Излага, че съгласно разпоредбата на § 1 от ЗР
на ЗДЗС (обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) давността за
придобИ.е на държавни и общински имоти спирала за срок от 7 месеца, считано от
31.05.2006 г. Действието на разпоредбата било продължавано до 31.12.2007 г., до
31.12.2008 г., до 31.12.2011 г., до 31.12.2014 г. и т.н. със съответните
изменения на закона. С оглед на това, И. не
можела да придобие по давност имот-държавна собственост.
Оспорва твърдението в уточнителна молба на
ищеца от 13.11.2019 г., че „процесните 240 кв.м. са част от неин собствен
недвижим имот, който е придобила на основание давностно владение”.
Оспорва твърдението на ищеца в уточнителна
молба от 18.12.2019 г., че И. „спокойно, явно и необезпокоявано владее
процесния имот от 1996 г. и към настоящия момент“. Имотът бил държавна собственост
и се владеел от „Водоснабдяване и канализация - ****“ ООД в качеството му на
екплоатационно дружество и В и К оператор.
Твърди, че с Акт № 6994 от 22.11.1965 г. за
държавна собственост били отстъпени за ползване всички покрити и непокрити
недвижими имоти, водени като основни средства по счетоводните регистри на
предприятието.
Обектът „Кантон ВиК“ - с. ****, община ****
бил заведен като дълготраен материален актив - земя и сграда в счетоводството
на ответника, считано от 01.03.1976 г.
„Водоснабдяване и канализация - ****“ ООД
разполагало с нотариален акт № 197, том III, рег. № 4858, дело № 552 от 2009 г.
за собственост на недвижим имот - земя и сграда, находящ се в с. ****, община ****,
ул. Тринадесета № 9, представляващ УПИ с ид. № 00789.201.236 по КК на
населеното място с площ от 1207 кв.м. и граници: УПИ № 00789.201.235-двор, УПИ
№ 00789.300.550-изоставена нива; УПИ № 00789.201.237-двор; и УПИ №
00789.201.230-улица.
„Водоснабдяване и канализация-****“ ООД било
експлоатационно предприятие, което поддържало, ремонтирало и експлоатирало
обекти-публична държавна и публична общинска собственост.
Обектите-водоснабдителни системи и съоръжения, предназначени за предоставяне на
В и К услуги на населението били обявени със Закона за водите за публична
държавна или публична общинска собственост (ех lege). Те били елементи от критичната инфраструктура
на Република България, тъй като били свързани с предоставянето на услуги в
обществен интерес. Процесният имот представлявал дворно място и сграда, използвани
за кантон, обслужващ деривация „Китка-****“, като владението му от страна на
ответника датирало от 1976 г., когато бил заведен активът в счетоводството на
предприятието.
С писмо вх. № ВП-1654 от 17.09.2010 г. от
Община ****, ответното дружество било уведомено, че е внесен за одобряване
ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ XV-236, 705
в кв. 20 по плана на с. ****, община **** с възложител Й.Т.И.. Същият бил
одобрен със заповед № 523 от 27.10.2010 г. на кмета на Община ****. Въз основа
на възражение изх. № ВП-1654-1 от 14.10.2010 г. от ответника, заповедта за
одобряване на ПУП - ПРЗ била отменена с нова заповед № 579 от 16.11.2010 г. на кмета
на Община ****. Заповедта за отмяна била влязла в законна сила и била произвела
своето действие, тъй като образуваното по жалба на И. административно
производство по обжалването ѝ пред Варненски административен съд било
приключило без разглеждане на 07.02.2011 г.
Навежда, че с подаването на възражение изх. №
ВП-1654-1 от 14.10.2010 г. от ответника срещу заповедта за одобряване на
ПУП-ПРЗ, която била издадена по инициатива на И., Дружеството е прекъснало
евентуалното владение, осъществявано от нея. От тази дата - 14.10.2010 г., до
датата на подаване на исковата молба от И. в съда - 15.10.2019 г. не бил
изтекъл необходимият давностен срок за придобИ.е право на собственост върху
процесния имот.
Процесният имот представлявал публична
държавна собственост, възникнала по силата на Закона за водите. Съгласно
действащата нормативна уредба на института на държавната собственост, същата не
подлежала на придобИ.е по давност.
С отговор от 30.06.2020 г., подаден във
връзка с уточнителната молба на ищеца от 09.04.2020 г., оспорва твърдението по
т. 1 от молбата - по делото липсвали доказателства относно „промяна на
регулационните линии преди повече от 10 г.“. Неясно
било по какъв начин била извършена тази „промяна“. Твърди,
че процесните 240 кв.м. винаги са били част от имота на дружеството, което се
установявало от приложените скици и удостоверения, издадени от компетентни
държавни и общински органи. По отношение на УПИ № 236 на ответника и УПИ № 235
на ищеца, била в сила кадастрална карта, одобрена със заповед № 300-5-73 от
22.12.2004 г. на изп. директор на АК, като след влизане в сила на кадастралната
карта, същата не била изменяна по отношение на тези два имота.
Оспорва твърдението в т. 2 от молбата – не
било посочено кога е била извършена „промяната на регулационните граници между
двата имота“ и по какъв начин тя е била осъществена, както и какъв е нейният
предмет.
Оспорва твърдението в т. 3 от молбата -
ищецът не владеела процесните 240 кв.м. от 1996 г. Твърди, че дружеството разполага
с нотариален акт, издаден въз основа на всички необходими официални документи,
които обосновавали правото му собственост
върху имот № 236 с площ от 1207 кв.м.
Оспорва твърдението в т. 4 от молбата - по
делото липсвали доказателства за „промяна на регулацията“. Твърди, че
процесните 240 кв.м. никога не са били част от имота на ищцата (УПИ
№ 235). Липсвали твърдения кога и от кого е построена цитираната ограда.
Оспорва твърдението в т. 5 от молбата -
нотариалният акт бил съставен въз основа на официални документи, издадени от
компетентните държавни, респ. общински органи, поради което твърдението на
ищеца било неоснователно.
Предвид гореизложеното, моли да се отхвърлят
претенциите като недопустими, неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
С протоколно определение от 07.12.2021 г.
съдът, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е допуснал изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер, а именно - вместо за 240 кв. м., същият да се
счита за предявен за 274 кв.м., за които ответникът се е снабдил с нот. акт №
77, том VІІІ, дело № 1490/2009 г.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител, поддържа исковата молба и уточненията към нея. Заявява, че
промяна в регулационните линии на парцели ІV, V, и VІ не е извършвана. Твърди,
че имотната граница, посочена в кадастралната карта, не съвпада с имотната
граница между двата имота по регулация, която е от 1968 г., т.е. при изготвянето на кадастралната карта на с. ****
е допусната грешка и кадастралната карта не е материализирана по имотни
граници. Моли за уважаване на иска. Представя списък на разноските. В
предоставения от съда срок представя писмени бележки. Ответникът, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска и моли същия да бъде отхвърлен.
Претендира разноски и представя списък на разноските. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
По възражението на ответника за недопустимост
на иска съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото, поради
което не следва да преповтаря мотивите си.
По същество:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи
главно, пряко и пълно правопораждащ
правото на собственост върху процесния недвижим имот фактически състав -
давностно владение - упражнявана спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато
фактическа власт върху вещта с намерение да я свои, в продължение на повече от
10 години; ищецът следва да
докаже и фактите, които изключват или погасяват правото на ответника.
Ответникът
следва да докаже правоизключващите, правопрепятстващите или правопогасяващите
си възражения, вкл. за наличието в правната му сфера на субективно материално
право на собственост въз основа на сочените в отговорите на исковата молба
основания, респ. наличието на пречки за осъществяване
на придобивното основание на ищеца, вкл. наличието на основания за спиране или
прекъсване на придобивната давност.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: с констативен нотариален акт № 159, том XI, дело №
2106/2018 г. на СВ при АВ – Провадия ищецът е призната за собственик въз основа
на давностно владение на следния недвижим имот: УПИ с идентификатор
00789.201.235 по кадастралната карта на с. ****, Община ****, област ****, на
улица „Тринадесета“ № 7, номер по предходен план 380005 в квартал 0, при
граници и съседи - поземлени имоти № № 00789.201.236, 00789.30.705,
00789.30.704, 00789.30.703, 00789.201.234 и 00789.201.230, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до десет метра); процесната реално обособена част от 240 кв.м.,
попада
в източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо УПИ
с идентификатор 00789.201.236 по кадастралната карта на с. ****, Община ****,
Варненска област, на улица „Тринадесета“ № 9, за което ответното дружество се е
снабдило с констативен нотариален акт за собственост № 77, том VIII, дело №
1490/ 2009 г. на СВ при АВ – Провадия; ищецът е пропуснала срока за обжалване
заповедта на кмета на Община **** за одобрение на проект за ПУП, с който
процесните 240 кв.м. се придават към имота на ответното дружество - ПИ 00789.201.236, стар номер 380004, квартал
0.
Съдът приема
тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите и относими по
делото писмени доказателства.
По делото не е
спорно, а и от представения констативен нотариален акт № 166, том V,
рег. № 6224, дело № 788/2018 г. от 04.12.2018 г. на нотариус Илко Кънев, рег. №
225 на Нотариалната камара, с район на действие РС - Провадия, вписан в СВ –
Провадия под № 159, том XI, дело № 2106/2018 г., се установява, че ищецът е
призната за собственик въз основа на давностно владение на следния недвижим
имот: дворно място с пространство 1436 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор
00789.201.235 по кадастралната карта на с. ****, Община ****, област ****, на
улица „Тринадесета“ № 7, номер по предходен план 380005 в квартал 0, при
граници и съседи - поземлени имоти №№ 00789.201.236, 00789.30.705,
00789.30.704, 00789.30.703, 00789.201.234 и 00789.201.230, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до десет метра). Със същия нотариален акт ищецът е призната
за собственик по давностно владение и на дворно място с пространство 483 кв.м.,
съставляващо ПИ с идентификатор 00789.30.704 по КК на с. ****, община ****,
област ****, с номер по предходен план – част от кв. 20, парцел XVІ
– 235, при граници и съседи: поземлени имоти: №№ 00789.30.705, 00789.30.640, 00789.30.703,
00789.201.234, 00789.201.235 и 00789.201.236, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до
десет метра).
Представен е протокол
№ 13/07.10.2002 г., издаден от Община ****, с който е определена строителна
линия и нива в парцел V - 161 в кв. 38 по застроителния и регулационен план на
с. ****, одобрен със заповед № 2752/16.05.1968 г., собственост на наследници на
И.чо К. И.ов, за строеж на ограничение, към който е приложена окомерна скица.
С протокол № 7/24.04.2008
г. от заседание на Общинския съвет – **** е прието решение № 7-5-5, с което е
одобрен проект за изменение на ПУП – План за регулация на с. **** за квартали
1, 2, 3, 4, 5, 12, 14, 20 и 40. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 45/13.05.2008
г., като в публикацията е посочен редът, по който същото може да бъде
обжалвано. Решението е влязло в сила, предвид признатия от ищеца факт за
пропускане на срока за неговото обжалване.
С Акт за държавна
собственост № 6994/22.11.1965 г., са одържавени всички покрити и непокрити
недвижими имоти, водени като основни средства по счетоводните книги на
предприятието „Водоснабдяване и канализация”, находящи се в гр. ****, упоменати
подробно в описа, приложен към писмо № 2392 от юли 1965 г., намиращ се към
досието. В същия АДС е посочено като основание за одържавяване на недвижимите
имоти – т. 7 от ЗС, както и че същите са отстъпени за ползване на
„Водоснабдяване и канализация”. Актът е съставен от длъжностно лице при отдел
„Финанси”, сектор „Държавни имоти” на ГНС – **** на основание ЗС и чл. 4 и чл.
21 от Правилника за държавни имоти и е одобрен от Председателя на изпълкома на
ГНС. Съобразно чл. 21 от Правилника за държавните имоти /отменен с § 9, т. 1 от заключителните разпоредби на
Наредбата за държавните имоти - ДВ, бр. 79 от 14 октомври 1975 г., в сила от
01.11.1975 г./ за държавните недвижими имоти се съставят актове за имоти в
градовете – от службите за жилищно стопанство и държавните имоти при градските
народни съвети на депутатите на трудещите се, а за имотите в селата – от същите
служби при околийските народни съвети на депутатите на трудещите се.
Съставените актове се подписват от председателя на изпълкома на съответния
народен съвет на депутатите на трудещите се. Въпреки предоставената възможност,
по делото не е представен посоченият в АДС опис на недвижимите имоти към писмо № 2392, но това обстоятелство е ирелевантно, доколкото, видно от коментирания
документ, одържавяването обхваща само недвижими имоти, находящи се в гр. ****,
какъвто процесният имот не е.
С
протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие на обект
„Водоснабдяване Черноморско крайбрежие от язовир „Камчия” – с подобект
„Деривация от РШ „Китка – ****” – кантони, районна служба ДИК, Диспечерска
аварийна служба /ДАС/ и външно ел. захранване с инвеститор: СД „Водоснабдяване
и канализация” – гр. София, утвърден от зам. - председателя на МС, писмо №
А-18-51/28.04.1976 г., въз основа на заповед № 671 от 14.11.1975 г. на МС,
комисията, след извършен основен преглед на документацията и подобекта в
периода от 14.11.1975 г. до 25.03.1976 г., е взела решение, като е приела за
въвеждане в действие на обект „Водоснабдяване Черноморско крайбрежие от язовир
„Камчия” – с подобекти, между които кантон ****.
Според
представената обяснителна записка относно обект: кантон „****” на водопровод
„Китка – ****”, изготвена от проектанта, съгласно общото задание за проектиране
на водопровода „Китка – ****”, е предвидено проектирането и построяването на
няколко кантона с цел непрекъснат контрол при експлоатацията на водопровода и
своевременното открИ.е на авариите, което ще допринесе за бързото им
отстраняване. В записката е посочено, че един от кантоните е този в с. ****,
който ще бъде построен съгласно дадената виза по регулационния план на селото и
в близост до язовира. Предвидено е застроената квадратура да е 100 кв.м., като
освен жилищната част за кантонера и неговото семейство на горния етаж, е
проектирано и изграждане на: противорадиационно укритие в сутерена, даващо възможност
за ползване от определен брой гости /работници/, складово помещение към
сградата, с отделен вход, за съхраняване на инвентар по поддържането, стая за
гости и една туристическа спалня, последните от които ще могат да бъдат
използвани и за работна група в случай на по – голяма авария.
С
разпореждане № 4 от 07.04.1989 г. на Министерския съвет е предоставено на
общинските народни съвети за образуване на общински фирми държавно имущество,
стопанисвано и управлявано до постановяването му от предприятията „Водоснабдяване
и канализация”. На 22.05.1989 г. е взето решение на Министерския съвет №
78/22.05.1989 г. на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а” от Указ № 56 за
стопанската дейност да се образува фирма с държавно имущество с наименование
„Водоканалинженеринг” със седалище София, като за уставен фонд на фирмата е предоставено държавно имущество
в размер на 620 960 лева, което тя получава като правоприемник на
прекратените със същото решение Комплексен научноизследователски и проектантски
институт по благоустройство и комунално стопанство „Водоканалпроект” – София и
Стопанска дирекция „Водоснабдяване и канализация” – София по баланса им към
30.04.1989 г. Фирмата
„Водоканалинженеринг” поема активите и пасивите на прекратения институт и
стопанска дирекция е заедно със съответните стопански предприятия
„Водоснабдяване и канализация” – на прекратената стопанска дирекция, по баланса
им към 30.04.1989 г., както и другите права и задължения по разделителен
протокол. Във връзка с изпълнение на решение на № 78/22.05.1989 г. са дадени
указания на МС, че по взаимно съгласие между заинтересуваните изпълнителни
комитети на общинските народни съвети могат да се създават и междуобщински
строителни фирми. Взето е решение № 8 -54/27.07.1989 г. на Областен народен
съвет – **** да се образуват междуобщински фирми за подотрасъл „Водоснабдяване
и канализация” на територията на Варненска област, като се образува
междуобщинска фрма „Водоснабдяване и канализация – инженеринг – ****” – със
седалище ****, от общините: ****, **************. За уставен фонд на фирмата е
предоставено общинско имущество в размер на 133 895 лева, които тя
получава като приемник на прекратеното предприятие СП „В и К” – **** по баланса
му към 30.06.1989 г. Междуобщинската фирма поема активите и пасивите на
прекратеното предприятие по баланса му към 30.06.1989 г., както и другите права
и задължения.
С
решение от 01.08.1989 г. по ф. д. № 485/1989 г. по описа на ОС – **** е
постановено да се впише в регистъра за държавните и общински фирми и фирмите на
обществените организации, междуобщинска фирма, образувана с междуобщинско
имущество, с наименование „Водоснабдяване и канализация – инженеринг – ****” със
седалище гр. ****, с посочен в решението предмет на дейност и сфера на дейност
с комунално стопанство на територията на общините: ****, **************.
Уставния фонд на фирмата с обществено имущество е в размер на
133 895 000 лева, което тя получава като правоприемник на
прекратеното предприятие СП „В и К” – гр. **** по баланса му към 30.06.1989 г.
С
решение от 23.12.1991 г. по ф.д. № 8218/1991 г. на ОС – **** е установено, че с
Постановление № 176 на МС от 05.09.1991 г. и приложение № 182 към него
/последното представено по делото/ е образувано еднолично дружество с
ограничена отговорност „Водоснабдяване и канализация – ООД” – **** с определен
предмет на дейност и уставен фонд 169 077 лева, разпределен в дялове, като
правоприемник на Междуобщинска фирма „ВиК” – **** по баланса й към 30.06.1991
г., заедно с другите права и задължения по разделителния протокол, както и че
въз основа на учредителния акт дружеството е приело свой устав. На основание
чл. 113, чл. 147 от ТЗ, § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона
за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ДВ, бр.
55/1991 г./ и гл. 52 от ГПК, съдът е постановил да бъде вписано в ТР еднолично
дружество с ограничена отговорност „Водоснабдяване и канализация – ООД” – ****
с посочен в решението предмет на дейност и основна сфера на дейност –
водоснабдяване и канализация, с капитал 169 077 лева, което дружество
поема активите и пасивите, както и другите права и задължения по разделителен
протокол по баланса към 30.06.1991 г. на Междуобщинска фирма „ВиК” – ****.
Решението е обявено в ДВ.
Въз
основа на решения № 102/11.03.1994 г., № 404/27.09.1995 г. и № 1097/26.09.1996
г. на МС за прехвърляне на дружествени дялове от еднолични дружества с
ограничена отговорност „ВиК” на общини /представени по делото/, договори за
прехвърляне на дружествени дялове от МРРБ на общините **************, протокол
от ОС на съдружниците от 01.07.1997 г., решения на общинските съвети на
посочените общини, с решение от 29.07.1997 г. по ф.д. № 8218/1991 г. на ОС – ****
е постановено да се впише промяна на партиден № 18, р. 1, т. 9, стр. 70 по ф.д.
№ 8218/1991 г. на „ВиК” ЕООД – прехвърляне на дружествени дялове, като
Държавата, чрез МРРБ, прехвърля от „ВиК” ЕООД – **** на тези общини посочени в
решението брой дялове и тяхната обща стойност, от които на община **** –
27 250 дяла на обща стойност 27 250 000 лева; вписана е промяна
във фирмата на дружеството, като е заличено ЕООД и е вписано „ВиК” ООД; вписани
са като съдружници: Държавата, представлявана от МРРБ и общините **************.
По делото не е
спорно, а и от представения констативен нотариален акт № 197, том ІІІ, рег. №
4858, дело № 552/2009 г. от 28.07.2009 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на
Нотариалната камара, с район на действие РС - Провадия, вписан в СВ – Провадия
под № 77, том VІІІ, дело № 1490/2009 г., се установява, че ответникът е
признат за собственик на следните недвижими имоти, находящи се в с. ****,
община ****, област ****, ул. „Тринадесета” № 9, а именно: дворно място с площ
1.207 дка, съставляващо УПИ с идентификатор 00789.201.236 по КК на селото, при
граници: поземлени имоти № 00789.201.235 двор, № 00789 300550 изоставена нива,
№ 00789.201.237 двор и № 00789.201.230 улица, с предназначение – урбанизирана
територия, заедно с построената в това дворно място друг вид обществена сграда
– кантон, на два етажа, със застроена площ 95 кв.м. и с разгъната застроена
площ 190 кв.м., с идентификатор
00789.201.236.1, при граници: от четири страни вътрешен двор, без посочени
номера на мястото и сградата по предходен план на селото в предходен документ
за собственост.
Представени са: скица
№ 167 от 18.05.2001 г. на имот „ВиК” – кантон по РП на с. ****, одобрен със
заповед № 2752 от 16.05.1968 г., скица № 434/10.03.2006 г. на поземлен имот с
идентификатор 00789.201.236 по КК, одобрена със заповед № 300-5-73 от
22.12.2004 г. на изп. директор на АК, издадена от Служба по кадастъра – ****, и
скица № 6840/31.03.2009 г. на сграда с идентификатор 00789.201.236.1 по КККР,
одобрени със заповед № 300-5-73/22.12.2004 г. на изп. директор на АК, издадена
от СГКК - ****. В графа собственици на последните две скици е посочено само
кантон ВиК, адрес: с. ****, ул. „Тринадесета” № 9, а в графа документ - липсва
информация. Отразено е, че площта на поземления имот по кадастрална карта е
1.207 дка, с трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно
ползване: ниско застрояване и че сградата, разположена в поземлен имот с
идентификатор 00789.201.236, е със застроена площ 95 кв.м. и предназначение:
друг вид обществена сграда.
Представен е и
разписен лист към кадастрален и регулационен план на с. ****, одобрен със
заповед № 2752/16.05.1968 г., от който е видно, че Кантон ВиК е посочен за
собственик на парцел № IV в кв. 38.
Според представено
удостоверение изх. № 2600-158/1/ от 26.03.2009 г., издадено от Община ****, за
урбанизирана територия с площ 1.207 кв.м. с идентификатор 00789.201.236 по КК
на с. **** няма предявени реституционни претенции, не е извършвано отчуждаване
на имота по реда на ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и други закони.
На ответното
дружество е издадено и удостоверение изх. № 2600-161/1/ от 24.06.2009 г. от
Община **** в уверение на това, че за строежа на сграда с идентификатор
00789.201.236.1 на 2 етажа със ЗП – 95 кв.м. с предназначение: „друг вид
обществена сграда” – кантон, няма строителни книжа, но е допустим по действащия
план и правилата и нормативите, действали по време на извършването му, и е
търпим съгласно §16 /1/ от Преходните разпоредби на ЗУТ – не подлежи на
премахване и на забрана за ползването и може да бъде предмет на прехвърлителни
сделки.
Представени са
разпечатки от 15.07.2009 г. и от 30.06.2009 г. на справки за дълготрайни активи
на „ВиК – ****” ООД № 1105 – земя кантон **** и № 5984 – кантон ****, от които
е видно, че отразената дата на придобИ.е на земята е 01.03.1976 г., а дата на
придобИ.е на кантона и дата на влизане в експлоатация е 01.11.1976 г. Няма
данни активите да са отписани от баланса на дружеството.
С писмо изх. №
9400-1621 от 16.09.2010 г. ответното дружество е уведомено от Община **** на
основание чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, че е внесен за одобряване ПУП – План за
регулация и застрояване за изменение на УПИ ХVІ – 235,704 и ХV-236,705 в кв. 20
по плана на с. **** с възложител Й.Т.И., допуснат за изработване със заповед №
85/22.02.2010 г. на кмета на общината и че на основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в
едномесечен срок от получаване на съобщението дружеството може да направи
писмени възражения, предложения и искания по проекта до Експертния съвет по
устройство на територията при общината.
От страна на „ВиК – ****”
ООД е направено писмено възражение № ВП – 1654-1/14.10.2010 г. Въпреки
възражението е издадена заповед № 523/27.10.2010 г. на кмета на Община **** за
одобряване на ПУП – ПР за изменение на УПИ ХVІ – 235,704 и ХV-236,705 в кв. 20
по плана на с. ****, изпратена на дружеството с указание за реда, по който
същата може да бъде обжалвана. Последвало е издаване на заповед №
579/16.11.2010 г. на кмета на Община ****, с която е отменена заповед №
523/27.10.2010 г., предвид направената констатация за постъпилото в
законоустановения срок възражение на „ВиК – ****” ООД. В заповедта от
16.11.2010 г. също е указан редът, по който може да бъде обжалвана. Страните не
спорят, че заповед № 579/16.11.2010 г. на кмета на Община **** е влязла в сила.
За установяване на твърденията, че ищецът владее
процесния имот спокойно, явно и необезпокоявано от 1996 г. и към настоящия
момент, съответно за оборване на твърденията на ищеца, по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпита на две групи свидетели –
свидетелите Д.Д.Г. и К.Н.Д., без родство с ищеца, и свидетелите Т.А.К.– бивш
служител на ответното дружество, и М.Н.К.– служител на ответното дружество.
Свидетелят Д.Г., съсед на процесния имот, дава показания,
че същият е съседен на имота на ВиК и че преди около 20 години е помагал на
ищеца и съпруга й при осъществяване на заграждането, като преди това дошъл
техник и забил колчетата. Свидетелят няма спомен оградата да е местена. До този
момент оградата била с плет, а сега имало циментови колчета и железа и била
телена ограда. Тя била висока около 1.80 м. Твърди, че ищецът не посещава често
имота. Последно я видял в имота преди около 5-6 години. Дошла миналата година с
дъщеря си, която живеела в Испания. Ищецът живеела във ****, а съпругът й И.К.И.
е починал около 1996 г. – 1997 г. Имотът не се стопанисвал. В него имало трева,
храсти. Имало и къща, но свидетелят не е виждал да влизат и излизат хора от
нея. Твърди, че в тази къща са живели свекървата на ищеца и сестрата на съпруга
й. Последната била настанена в дом и починала преди около 10 години, а бабата
починала една година преди или след нея. След смъртта на бабата Й. посещавала
често имота – носила подавки на 40 дни и на година.
Свидетелят К.Д.заявява, че познава имота,
защото бил бивш служител в Община **** от 1997 г. до 2004 г. в отдел ТСУ. Едно
от задълженията му било да ограничава имоти, да дава строителни линии и е
посещавал този имот. Ограничавал е съседния имот, кантона на ВиК - източно от
този имот, около 1999 г. - 2000 г. Съседите на ВиК имали одобрени проекти за
строителни книжа, за строителство на вила. В случая западно от имота на ВиК,
трасирали границата между двата имота с колежката му и дали строителна линия и
за сградата и за ограниченията на имота. На място имало стара ограда – плет или
стари смачкани мрежи с храсти. Те измерили и била материализирана ограда с
тръби или колове с мрежа, която била направена доста скоро – до месец – два,
защото отишли да дадат линия за сградата, която ще се строи и установили, че
има нова ограда. Мястото било изчистено, подравнено, с права ограда. После
започнало строителството на вила. ВиК имали някакви претенции. Дошъл
управителят на ВиК г-н В. с юристите при кмета на Общината. Искали да ползват
това място и да им се даде. Те нямали никакви основания, не могли да докажат
права, документите им били неизрядни, нямали нито нотариални актове, нито
актове за държавна собственост, и въпросът се приключил. Сега свидетелят разбрал,
че има грешка в кадастралната карта, а това било преди изработване на
кадастрална карта, по действащ ЗТСУ, когато имало дворищна регулация и придаваеми
места. Честа практика била да се урегулира имотът и тогава да строят. Тогава в
имота строял И.чо, но после той починал и неговите наследници дошли да си
удължават разрешителното за строеж. По този повод ходили два пъти, за да
ограничат имота и да дадат после строителна линия за вила. Това било преди да
бъде направена кадастралната карта на с. **** и било по действащия регулационен
план от 1968 г. Свидетелят не си спомня с какви документи се е легитимирал И.,
като собственик. Те имали къща и отделен празен парцел, в който се строяла
нова. Според показанията на свидетеля не е имало спор за имота преди и сега.
Твърди, че до 2004 г. имотът не е бил въведен в експлоатация. Заявява, че имало
допусната грешка. При изработването на кадастралните карти се използвала стара
подложка. Заснемали със самолет, като минавали и проверявали дали на място
границите са така, но там където не минавали, не са видели. Свидетелят не си
спомня дали И. е имал нотариален акт и дали е бил записан на него. При
предявяване на скица № 434 от 10.03.2006 г. на ПИ 00789.201.236 /л. 155/ по
искане на процесуалния представител на ответното дружество, на въпроса: „На
кого е записан съседният имот с № 235 съгласно тази скица?”, свидетелят
отговори, че за него има грешка в кадастралната карта при изписване и че няма
как да ограничават имот на И., ако не е негов. Предполага, че М.К. е негова
роднина. За да иска някой да трасира имот, той трябвало да е негова
собственост.
Свидетелят Т. К. посочва, че живее срещу кантона
и няколко години го е поддържала, като се грижила за него и за двора. Била като
дежурна и стояла постоянно в кантона. Работното й време било от 8:00 часа до
17:00 часа. Работила там около 30 години – от 1982 г. до преди 8 години. Според
показанията на свидетеля кантонът бил на работниците на ВиК, които придружавали
водата на „Тика – ****”. Използвал с като база за гаражи. В едната част се
косяла трева, а в другата се отглеждали плодове и зеленчуци, съхранявали се
инструментите на работниците. Твърди, че не познава Й.. Само я е виждала
няколко пъти, когато идвали с кола и на улицата. Сочи, че имотът на ищеца се
намира в съседство с ВиК, като едната страна на кантона граничи с нейния имот.
Твърди, че не е виждала Й. в двора, както и че не я е виждала да поддържа
двора. От къщата на свидетеля имало видимост към кантона и към имота на Й.. Оградата
между двата имота отдолу била с бетон, стълбчета и метална оградна мрежа.
Докато била жива бабата, тя се грижела за двора. Тя починала преди около 10 години.
В имота живяла баба Г. и дъщеря й М.. Баба Г. била майка на мъжа на Й.. Съпругът
й починал много отдавна, но свидетелят не си спомня годината. Той починал преди
майка си. Той си идвал в имота някоя събота. Идвал на гости на майка си.
Твърди, че Й. и мъжът й не са строили ограда между двата имота. Оградата с
бетонните колчета и мрежата била построена от ВиК навремето. Оградата, която
била на ВиК си била на място, даже още стоял бетонът. Сега имало сложена ограда
навътре във ВиК, пак мрежа със стълбчета. Твърди, че не е видяла кога е
изградена оградата, но когато отишли еден понеделника на работа, видели, че има
опъната ограда. Това станало след 2000 г. Те събрали колчетата и мрежата на
оградата на ВиК и останала тяхната ограда, която стояла и до ден днешен. Като видяла тази ограда, съпругът й се обадил
във ВиК и дошли ръководители и зам. - директора, който казал, че това не може
да бъде и че нямат известие, че там ще се слага ограда. За тази ограда и за
двора на ищеца се грижел Д.. Той косял двора и събирал плодовете. Той много
отдавна се грижел за двора. Свидетелят не знае кой му е разрешил да влиза в
двора и да бере плодовете. Твърди, че през последните 20 години в дъното на
съседния на кантона имот започнали да строят две сгради, но те не били
довършени. Старата къща стояла, но не била годна за живеене. Тя се рушала.
В показанията си свидетелят М.К.посочва, че
живее в с. **** и работи в кантона от 1993 г. и понастоящем. Кантонът
представлявал заградено дворно място със сграда за работниците, нещо като офис,
съхранявали там инструменти и при аварийни случаи нощно време се ползвал от
бригадата. Дворът се използвал за паркинг и останалата част била затревена. Там
се косяло и имало плодни дръвчета. За имота се грижела домакинката, която била
на кантона. Това била предишната свидетелка. Не познавал Й.Т.. Само я е виждал
няколко пъти да идва на място, до кантона. Не я е виждал да се грижи за
съседното на кантона място. Не ги е виждал да влизат вътре освен баба Г., която
се грижела за двора си. Й. била снаха на
баба Г.. Тя починала преди 10 г. и повече. За нея се грижела малката й дъщеря М..
Тя живеела с нея. Съпругът на Й. се казвал И.. Свидетелят го познавал, защото
бил от селото. Той починал преди баба Г.. Оградата на кантона откъм имота на Й.
била с бетонни стълбчета и мрежа.
Оградата била направена от ВиК, но не знае кога е направена. Твърди, че
ВиК не е местило оградата. Тя била преместена една събота, преди около 10
години. Когато отишли в понеделник на работа, оградата била преместена на
сегашното си място. Впечатлило ги, че не са се обадили да кажат, че се мести
оградата. Разбрали, че оградата е влязла в мястото на кантона, защото те на
едно място имали асфалтирано и се водело като паркинг и към главния път имало
портал и той бил преместен в посока към ВиК. Ясно си личало, че е станало нещо.
Свидетелят се обадил на техния ръководител и те дошли. Твърди, че след като
оградата била преместена, служители на ВиК не са влизали в съседния имот. Не е
виждал Й. да влиза в имота след преместването на оградата, от нейната страна.
Там влизал Д. да коси и чисти. Той влизал в имота, но свидетелят не знае дали е
влизал в къщата. Д. се грижел за имота на Й. около 10 години. В този имот
започнали две постройки и ги спрели до
едно положение.
По делото е изслушана и приета СТЕ, оспорена
от ищеца
в частта
относно отразеното в червено в Приложение № 2 към експертизата, по изменението
на ПУП от 2008 г. и
неоспорена от ответника. От ищцовата страна не
е поискана повторна експертиза за оспорената част от заключението. В тази връзка следва да се посочи,
че голословното оспорване на изслушаното заключение, не задължава съда да
допусне изслушването на нова експертиза. Съдът намира, че не са налице
основания да не бъде кредитирано
заключението на вещото лице. Същото е компетентно и
безпристрастно изготвено. Според заключението, по кадастралната карта на с. ****
общата граница на ПИ 00789.201.235 и ПИ 00789.201.236 е материализирана с
масивна ограда. При извършения оглед на място вещото лице не е установило
наличие на масивна ограда, съответстваща по местоположение на оградата по КК.
Между двата имота била изградена паянтова ограда от оградна мрежа бетонови колове,
която вещото лице е заснело геодезически. От комбинирания цифров модел между КП
и РП на селото, одобрени със заповед № 2752/16.05.1968 г., ПИ 00789.201.235 и
ПИ 00789.201.236 по КК, одобрена със заповед № 300-5-72/22.12.2004 г. на ИД на
АК и заснетата геодезически паянтова ограда /Приложение № 1/ вещото лице е
установило, че общата кадастрална граница на ПИ 00789.201.235 и ПИ
00789.201.236, отразена с масивна ограда, съвпада със западната кадастрална
граница на ПИ 161 по КП от 1968 г. Заснетата паянтова ограда попада изцяло в ПИ
00789.201.236 и съвпада с общата граница на парцел ІV - кантон „ВиК” и парцел
V-161, кв. 38 по РП от 1968 г. Експертът е отговорил, че няма изменения в
регулационния план от 1968 г. за парцел ІV - кантон „ВиК” и парцел V-161, кв.
38. Изменения има в местоположението на общата граница на парцел ІV - кантон
„ВиК” и парцел V-161, кв. 38 спрямо идентичната й в действащия регулационен
план за квартали: 1, 2, 3, 4, 5, 12, 14, 20 и 40, одобрен с решение №
7-5-5/24.04.2008 г. на Общински съвет – ****. На парцел ІV - кантон „ВиК” и
парцел V-161, кв. 38 по предходен РП съответстват УПИ ХV-236,705 „за ВиК” и УПИ ХVІ-235,704,
кв. 20 по действащия РП. В УПИ ХV-236,705 „за ВиК”, кв. 20 са включени
териториите на парцел ІV - кантон „ВиК” /ПИ 00789.201.236/ и ПИ 00789.30.705. В
УПИ ХVІ – 235, 704, кв. 20 са включени териториите на част от парцел V и парцел
VІ, кв. 38 /ПИ 00789.201.235/ и ПИ 00789.30.704. С одобрения регулационен план
от 2008 г. е променено местоположението на общата граница на парцели: ІV -
кантон „ВиК” и V-161, кв. 38 по предходния план, като общата им граница е
изместена в посока на изток по сега действащия рег. план и съвпада с общата
кадастрална граница на ПИ 00789.201.235 и ПИ 00789.201.236. Така изместената
регулационна граница изцяло попада в парцел V-161, кв. 38 по предходния РП от
1968 г. Изместването на общата регулационна граница в северната част на
парцелите е 4.97 м и в южната им част е 6.43 м. В действащия РП от 2008 г.
процесният ПИ 00789.201.236 по КК, съставляващ УПИ ХV-236,705 „за ВиК”, кв. 20
е отреден за обществени мероприятия и процесният ПИ 00789.201.235 по КК,
съставляващ УПИ ХVІ-735,704, кв. 20 е отреден за жилищно строителство. Няма
промяна в отрежданията на процесните
поземлени имоти до настоящия момент. Предходният РП от 1968 г., действащ до
2008 г., е с отреждане за процесните парцели: ІV – за кантон „ВиК” и V-161 - за
жилищно строителство, кв. 38. С одобряването на
РП от 2008 г. е променено отреждането на частта от V-161 за жилищно
строителство, кв. 38 по предходен план, попадаща в УПИ ХV – 236, 705 „за ВиК”,
кв. 20 за обществено мероприятие – „за ВиК”.
При
изслушването в съдебно заседание вещото лице пояснява, че между КП и РП от 1968
г. няма разминаване. В РП от 1968 г. за ПИ 161 са отразени две УПИ-та, които
имат обща граница с парцел ІV – кантон „ВиК”. Тази граница е изчертана с плътно
червено. На място вещото лице е установило, че има паянтова ограда, която по
сега действащия ЗКИР е ограда, изградена от бетонни, метални колове и метална
мрежа, а по предходния ЗКИР се е водела като полумасивна ограда. След заснемането
и изработването на комбинирания цифров модел, вещото лице установило, че тази
паянтова ограда, която е дадена с човчици, почти съвпада с регулационната
граница (РГ) на парцел ІV „кантон ВиК“ от 1968 г., но не съвпада с
кадастралната граница (КГ), отразена в КК. Заявява, че до 2008 г. няма
изменение на регулационния план. По въпрос № 2, където е записал, че има
изменения в местоположението на общата граница на парцел ІV - „кантон ВиК“ и парцел
V-161 в кв. 38, спрямо идентичната и в действащия РП за изброените квартали, уточнява,
че когато се изработва РП, той винаги се изработва върху действащата
кадастрална основа. Действаща кадастрална основа към този момент е кадастралната
карта, затова и РП се изработва върху нея. Сочи, че от предоставения му от
община **** РП е видно, че РГ на УПИ ХV-236, 705 за „кантон ВиК“ на практика
съвпада с КГ, която е отразена като масивна ограда обща за двата имота – 236 и
235, като условният знак е квадратче. Като заснел на място изградената паянтова
ограда, установил, че тя не съвпада нито с кадастралната нито с регулационната
по действащия РП от 2008 г., а е изнесена в посока запад, като котировките са
описани в заключението. Заявява, че има изменение на РГ от 1968 г. между УПИ ІV
„кантон ВиК“ и УПИ V-161 в кв. 38, като спрямо това местоположение тя е
изместена на изток. В северозападната част на ПИ 235 вещото лице е установило
малка подпорна стена около 50-60 см. Тя била по дължината, която е отразена на
Приложение № 2 към заключението, дадена като някакво пътче. Мисли, че е било
път или нещо за паркиране, но не може да си го обясни, защото било много
затревено. Когато правел огледа, видял, че в РП е дадено нещо като път, то така
било отразено: алея-път /по комбинирана скица Приложение № 2 е това, което е очертано
с черно и прозира/. Когато влязъл, видял, че представлява подпорна стена.
Попитал господина, който му отключил, какво е било това и той му казал, че
навремето там са си паркирали колите от ВиК. Имало подпорна стена и съборени
камъни в началото. Наклонът на терена бил от север към юг и подпорната стеничка
е била по посока на денивилацията от север на юг. Предполага, че е имало
укрепване на тази площадка, където ВиК са си паркирали колите, но не знае как е
било назад във времето и кой е правил тази подпорна стена. Уточнява, че към
момента, към който е изработван ПУП-а от 2008 г., той не се е съгласувал със
Служба по Геодезия и Картография гр. ****. Сега с изменението на закона – ЗКИР,
се съгласуват. Единственото, което се е изисквало при изработването на ПУП и
схеми е да се изработват по актуална кадастрална основа. Посочва, че ПУП от
2008 г. не е за цялото населено място, а за определени квартали, за определен
обхват и е изработен върху такава актуална кадастрална основа. По отношение на
вписванията в разписния лист към плана от 1968 г. посочва, че имотът на ВиК е в
кв. 38, защото се образуват две УПИ-та. Отразените в разписния лист в графа:
„от имота е образуван партиден номер” – ІV и V съответстват по комбинираната
скица на римските цифри ІV и V. Уточнява, че УПИ – та, т. е. парцелите от 1968
г., са изчертани с пунктир. Римската цифра ІV не е 161. Парцел ІV „кантон ВиК“
не е образуван от ПИ, който има пл. номер, той е образуван върху територия
която няма пунктир. Зписано е, че планът от
1968 г. е отредил имот ІV „кантон ВиК“ и V-161 за „кантон ВиК“, но това
не кореспондира с отразяването на графиката в кадастралния и регулационен план на с. **** от 1968 г. Всички парцели,
които са отредени за обществени мероприятия, се изчертават и надписват с червен
цвят, а тези, които са за жилищно строителство са със син цвят. В РП от 1968 г.
парцел ІV е отразен с червен цвят и отреждането за какво е - „кантон ВиК“ и
съответно с границите в червено, т.е. той е за обществено мероприятие. Парцел
V-161 е отразен със син цвят и със сини РГ, което говори за отреждане за
жилищно строителство. Пояснява, че към момента когато се е изготвяла КК се е
изисквало тя да се изработва с преки геодезически измервания. КК към този
момент е изработена като се ползват всички предходни графични материали, преки
геодезически измервания и предоставена информация от Общината. Посочва, че по
Приложение № 2 имотът, ограден с червени граници ХV-236, 705 - за ВиК, е
така както е одобрен, заснет и отразен в КК, одобрена от АГК, защото РП се
изработва върху актуална кадастрална основа. Актуалната кадастрална основа при
изработването на РП от 2008 г. е КК. Всичко в зелено със зелените кутийки е по
КК от 2008 г. В случая номерата
ХV-236, 705 – за кантона и ХVІ-235, 704 – на ищцата, са присвоени на
тези имоти с КП от 2008 г. Имоти 705, 704. са образувани основно от имот 550 по
действаща КК. По искане на процесуалния представител на ищцовата страна, вещото
лице даде отговор в съдебно заседание на поставения въпрос за изчисляване на
процесната оградена част, маркирана с ширина 4.97 м в горната част и 6.43 м в
долната част. Според експерта площта на процесната оградена част по Приложение
№ 2, между цикламената линия и червената линия – горе маркирано с ширина 4.97 м
и долу маркирано с ширина 6.43 м. до цикламения пунктир, е 273.6 кв.м. или 274
кв.м.
Съгласно чл. 77 от ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона.
В случая от събраните по делото доказателства
се установява, че регулационният план на с. **** от 1968 г. е одобрен със
заповед № 2752 от 16.05.1968 г., т.е. при действието на ЗПИНМ /отм./. Според
заключението на вещото лице и разясненията, дадени от него в съдебно заседание,
между КП и РП от 1968 г. няма разминаване. В РП от 1968 г., който не е изменян
до 2008 г., за ПИ 161, са отразени две УПИ-та, които имат обща граница с парцел
ІV – кантон „ВиК, изчертана с плътно червено. На място вещото лице е
установило, че има паянтова ограда, която по сега действащия ЗКИР е ограда, изградена
от бетонни, метални колове и метална мрежа /полумасивна по предходния ЗКИР/.
Вещото лице е установило, че тази паянтова ограда почти съвпада с
регулационната граница (РГ) на парцел ІV „кантон ВиК“ от 1968 г., но не съвпада
с кадастралната граница (КГ), отразена в КК. Същата попада изцяло в ПИ
00789.201.236 и съвпада с общата граница на парцел ІV - кантон „ВиК” и парцел
V-161, кв. 38 по РП от 1968 г. Вещото лице изрично посочва, че записаното в
разписния лист към плана от 1968 г. за
отреждане на имот ІV за „кантон ВиК“ и V-161 за „кантон ВиК“, не
кореспондира с отразяването на графиката в кадастралния
и регулационен план на с. **** от 1968 г. Сочи, че в РП от 1968 г. границите на
парцел ІV са отразени с червен цвят и отреждането за „кантон ВиК“, т.е. той е
за обществено мероприятие. Парцел V-161 е отразен със син цвят и със сини РГ,
което говори за отреждане за жилищно строителство.
От представения
протокол № 13/07.10.2002 г., издаден от Община ****, се установява, че с него е
определена строителна линия и нива в парцел V - 161 в кв. 38 по застроителния и
регулационен план на с. ****, одобрен със заповед № 2752/16.05.1968 г.,
собственост на наследници на И.чо К. И.ов, за строеж на ограничение. В своите
показания и четиримата свидетели твърдят, че преди да бъде изградена тази
ограда е имало друга. Свидетелите Д.Г. и К.Д.твърдят, че предишната ограда е
била с плет, а свидетелите Т. К. и М.К.-
че оградата е била с бетонни стълбчета и мрежа. Последните двама
твърдят, че предишната ограда е била изградена от ВиК, като от показанията им
не се установява кога е станало това. Подобни фактически твърдения обаче не са
наведени от страна на ответника по иска и съответно не са представени
строителни книжа за изграждането й. Според показанията на свидетелите Д.Г., К.Д.и
Т. К., които в тази част кореспондират помежду си и с останалите доказателства
по делото и заключението на вещото лице, новата ограда била изградена от
бетонни стълбчета и мрежа преди около 20 години. Единствено свидетелят М.К.твърди,
че оградата била преместена преди около 10 години, но в тази част показанията
му остават изолирани. Еднопосочни са обаче показанията на свидетелите К.Д., Т. К.
и М.К., че новата ограда е изградена за много кратко време: свидетелят Д. – за
1-2 месеца след ограничението, свидетелите К. и К. – за 1-2 дни. Свидетелят М.К.твърди,
че станало ясно, че оградата е влязла в мястото на кантона, защото една част от
него била асфалтирана и се водела като паркинг и към главния път имало портал,
който бил преместен в посока към ВиК. На място обаче вещото лице е установило
изградена в спорния имот малка подпорна стена в посока от север към юг, като по
делото не се установява от кого е построена същата и кога. От показанията на
свидетелите К.Д., Т. К. и М.К.се установява, че след като били уведомени за изграждането
на новата ограда, представители на ответното дружество пристигнали на място и
оспорили пред кмета на Община **** законосъобразността на строителството. Така
свидетелят Д. си спомня, че при кмета дошъл управителят на дружеството В. с
юристите. Заявили, че искат да ползват това място и същото да им бъде дадено,
но не могли да докажат права – документите им не били изрядни, нямали
нотариални актове, нито актове за държавна собственост. ВиК разбрали, че нямат
основания и въпросът бил приключен. В тази част показанията на свидетеля Д.
кореспондират с останалите доказателства по делото, в т.ч. и с показанията на
свидетелите К. и К., по думите на които колчетата и мрежата на предишната
ограда били събрани, а ръководителите на ВиК не посегнали на новата ограда,
която си стояла и до ден днешен /св. К./, и след нейното преместване, служители
на ВиК не са влизали в съседния имот /св. К./.
При анализ на горните
доказателства съдът приема, че по делото се установи по категоричен начин, че
ищецът е започнала да упражнява фактическа власт върху спорната реална част най
– рано от около 2002 г., т.е. при действието на ЗУТ, когато е реализиран
строежа на паянтова ограда, за която на наследниците на И.чо К. И.ов, съпруг на
ищеца, е дадена строителна линия с протокол № 13/07.10.2002 г. на Община ****,
констатирана от вещото лице при огледа на място.
Съгласно чл. 43, т. 5
от ЗКИР границите на поземлените имоти като основна кадастрална единица, се
установяват от данните за означеното на място състояние в съответствие с
документите за собственост, плановете и картите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 3, а
при приложена регулация – от регулационните планове. Следователно, при
приложена регулация, границите на имотите в кадастралната карта следва да
съвпадат с регулационните, освен ако след одобряване на регулацията са
възникнали основания за промяна в собствеността /срв. ТР № 8/2014 г. на ОСГК на
ВКС/.
От заключението на вещото лице се установява,
че по кадастралната карта на с. ****, одобрена със заповед № 300-5-73 от
22.12.2004 г. на изп. директор на АК, общата граница на ПИ 00789.201.235 и ПИ
00789.201.236 е материализирана с масивна ограда, наличието на каквато не е
установено от експерта при огледа на място. С одобрения регулационен план от
2008 г. /при действието на ЗУТ/ е променено местоположението на общата граница
на парцели: ІV - кантон „ВиК” и V-161, кв. 38 по предходния план, като общата
им граница е изместена в посока на изток и съвпада с общата кадастрална граница
на ПИ 00789.201.235 и ПИ 00789.201.236. Така изместената регулационна граница
изцяло попада в парцел V-161, кв. 38 по предходния РП от 1968 г. В действащия
РП от 2008 г. процесният ПИ 00789.201.236 по КК, съставляващ УПИ ХV-236,705 „за
ВиК”, кв. 20 е отреден за обществени мероприятия, а процесният ПИ 00789.201.235
по КК, съставляващ УПИ ХVІ-735,704, кв. 20 е отреден за жилищно строителство. С
одобряването на РП от 2008 г. е променено отреждането на частта от парцел V-161
за жилищно строителство, кв. 38 по предходен план, попадаща в УПИ ХV – 236, 705
„за ВиК”, кв. 20 за обществено мероприятие – „за ВиК”.
За разлика от Закона за единния кадастър на
Република България и предходните благоустройствени закони, със ЗКИР е въведено
изискване за актуалност на кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър
/КР/. На отбелязване в кадастралната карта подлежат и обстоятелства, касаещи
възникване, изменение и погасяване на вещни права, настъпили след влизането й в
сила – чл. 51 – чл. 53а от ЗКИР. Нормата на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР въвежда
презумпции за вярност. Това налага и по искове за установяване на грешка и
непълнота в КК да се установява правото на собственост към актуалния момент. По
правило правото на собственост по искове за защита на вещни права се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество по
аргумент от чл. 266, ал. 2 и чл. 439, ал. 2 от ГПК, защото към този момент се
преклудират със сила на пресъдено нещо фактите и обстоятелствата по спора. С
оглед на това съдебната практика /мотивите към т. 4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК
на ВКС/ приема, че ако в производството по иск за собственост се констатира
наличие на непълнота или грешка в кадастралната карта, тя следва да се
съобрази, като се извърши преценка дали планът отразява вярно границите на
имота. Съдебното решение, придружено от скица проект, изготвена от
правоспособно лице, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от
органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на
действителния собственик. Когато имотът се намира в урбанизирана територия, на
изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ подлежи и влезлия в сила ПУП,
ако имотните граници не съвпадат с регулационните.
При действащата сега уредба в ЗУТ и въведения
в него принцип, че плановете на урбанизираната територия и в частност ПУП нямат
отчуждително действие, не е необходимо установяване на правото на собственост
към минал момент. То е ирелевантно за правото на собственост, респективно за
отразяването му в КК и в кадастралния план след влизане в сила на ЗУТ, тъй като
плановете по този закон нямат вещно - отчуждително действие, освен по волята на
собствениците в хипотезите на чл. 15 и чл. 17 от ЗУТ. Прокаран е принцип за
ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти –
урегулирането на имотите е свързано само с определяне на режима на застрояване,
като регулационните линии следват имотните граници /освен в хипотезата на чл.
16 от ЗУТ/. Заснемането на имотите в кадастралната карта също има само
оповестително – информативно действие. При тази уредба няма основание за
установяване правото на собственост към минал момент. Поради това с измененията
на ЗКИР /Изм. – ДВ, бр. 57 от 2016 г./ в нормата, дефинираща „грешка” и
„непълнота” е отпаднал изразът „към минал момент”.
Предвид изложеното, в
мотивите към т. 5 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предметът на
ревандикационния иск в установителната му част е идентичен с иска по чл. 53,
ал. 2, изр. 2 от ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, т.е. предметът
на иска за грешка и непълнота се поглъща от иска за собственост, поради което и
според особеностите на конкретния случай, производството по него подлежи на
прекратяване или съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за
собственост /в този смисъл решение 79/22.07.2019 г. по г.д. № 2087/2018 г. на
ВКС, І г.о./.
При
действието на ЗУТ обемът на правото на собственост се определя от заснетите по
кадастрална карта граници на имота, които служат като основа при заснемането по
ПУП. При действието на ЗУТ, ПУП няма отчуждително действие и не засяга правото
на собственост. Кадастралната
карта обаче, както вече беше посочено, няма конститутивно действие, а само
удостоверително действие. Тя не създава, не изменя и не прекратява права на
собственост, поради което съществува законова възможност същата да бъде
изменяна и поправяна при грешно заснемане или липса на заснемане на имоти.
Ищецът се позовава на
придобИ.е на собственост по давност върху реална част от процесния поземлен
имот чрез осъществяване на владение върху реална част от съседен поземлен имот,
придадена към имота на ответното дружество в резултат на допусната грешка при
изготвяне на кадастралната карта. Реално обособена част от урегулиран поземлен
имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл. 200 от ЗУТ, само ако
са налице изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Предвиденото в чл. 200, ал. 2 от ЗУТ
изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот
по реда на чл. 17 от ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. ЗУТ
установява правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот
притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния план.
При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на
веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред. Една от
възможните хипотези е настъпване на промяната по общата воля на собствениците
на съседни имоти по реда на чл. 15 от ЗУТ, тъй като след урегулирането на
определена територия ПУП и ЗРП предвиждат начина на застрояване /включително с
оглед площта и лицето на имотите/ и предназначението на имотите на съответната
територия. Изрично е предвидено в чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, че собствениците на
съседните имоти могат, сключвайки предварителен договор за прехвърляне на собственост
с нотариално заверени подписи, да инициират промяна в площта /евентуално и
лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в ПУП и ЗРП.
Вещноправният ефект, т.е. целената промяна в
принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от
урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗУТ бъде
издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите
между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта
за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на
съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл. 15, ал. 9 от ЗУТ/ и дали не
се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под
минимално установените по закон за определените с плана за застрояване на тези имоти
характер и начин на застрояване /чл. 15, ал. 10 от ЗУТ/,
след което бъде сключен и окончателен договор. Следователно законът допуска
промяна в границите на веднъж урегулирана територия само при определени
предпоставки, като вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по
административен ред. А след като не се допуска придобИ.е на реална част от УПИ
чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може
да бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност,
освен ако не са спазени изискванията на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Следователно по давност реални части от
урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобИ.и само ако отговарят на
изискванията за самостоятелен УПИ и то, ако и оставащата част отговаря на
изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Целта на тези
ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на
територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти,
определеното им с ПУП разположение и цялостна конфигурация според този план.
Именно поради тази причина законът предвижда първоначално да бъде сключен само
предварителен договор. Реална част от имот, която не отговаря на изискванията
на чл. 19 от ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобИ.е на
правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 от ЗУТ
само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от
урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на
изискванията на чл. 19 от ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 от
същия закон /в този смисъл решение № 102/30.05.2016 г. по г.д. № 5728/2015 г.
на ВКС, І г.о., решение № 109/09.12.2008 г. по г.д. № 3117/2007 г. на ВКС, ІІІ
г.о., решение № 1008/14.09.2009 г. по г.д. № 3465/2007 г. на ВКС, І
г.о./.
В
случая от доказателствата по делото се установява, че процесната реална част от
УПИ
ХV-236,705 не отговаря на изискванията на чл.
19 от ЗУТ /същата има лице от 4.97 м, т.е. под минимално установените в чл. 19
от ЗУТ размери/, поради което не може да се приеме, че упражняваната от ищеца по предявения иск фактическа власт
върху тази част има за последица придобИ.е по давност на правото на
собственост. Не е приложима и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ. По делото се установи, че имотът е имал статут на
урегулиран към момента на установяване от ищеца на фактическата власт върху
реална част от него. Не се установява регулацията да е била отменена, поради
което с оглед разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ следва да се приеме, че правото на
собственост върху реално обособена част от образувания урегулиран поземлен
имот с идентификатор 00789.201.236 по кадастралната карта на с. ****, Община ****,
област ****, одобрена със заповед № 300-5-73 от 22.12.2004 г. на ИД на АК може да бъде придобита по давност, включително и от
собственика на съседния урегулиран поземлен
имот с идентификатор 00789.201.235 само
ако отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за съответната територия.
Тъй като в случая подобно
съответствие не е налице и, както вече беше отбелязано, разпоредбата на чл.
200, ал. 2 от ЗУТ не може да намери приложение по причина, че имотът е
урегулиран, предявеният иск да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на основание давностно владение, продължило повече от
двадесет години, а именно от 1996 г. до настоящия момент, на реално обособена част от 274
кв.м.,
находяща
се в източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор 00789.201.236 по
кадастралната карта на с. ****, Община ****, Варненска област, на улица
„Тринадесета“ № 9, при граници: за цялото дворно място: ПИ с №№ 00789.201.235,
00789.30.705, 00789.201.237, 00789.201.230, и граници за процесната реално
обособена част от дворното място – ПИ с № 00789.201.236: ПИ № 00789.30.705; ПИ
№ 00789.201.235; ПИ № 00789.201.230 и вътрешен двор на ПИ № 00789.201.236, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид горното, следва да се отхвърли
и искането на ищеца на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен /непрецизно формулирано като
обезсилен/ в тази част нотариален акт за право на собственост № 77, том VIII,
дело № 1490/2009 г. на СВ – Провадия, като обусловен от уважаване на исковата
претенция.
По
отговорността за разноски:
При този
изход на делото ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Представен е списък на разноските, според който такива се претендират в размер
на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8, във
вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, което ищецът
следва да заплати на ответника.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Водоснабдяване
и канализация - ****“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
ул. „Прилеп” № 33 положителен установителен иск за собственост с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено,
че Й.Т.И. е собственик на основание давностно
владение, продължило повече от двадесет години, а именно от 1996 г. до
настоящия момент, на реално обособена част от 274 кв.м., находяща се в източната част от дворно място
с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот с
идентификатор 00789.201.236 по кадастралната карта на с. ****, Община ****,
Варненска област, на улица „Тринадесета“ № 9, при граници: за цялото дворно
място: ПИ с №№ 00789.201.235, 00789.30.705, 00789.201.237, 00789.201.230, и
граници за процесната реално обособена част от дворното място – ПИ с № 00789.201.236:
ПИ № 00789.30.705; ПИ № 00789.201.235; ПИ № 00789.201.230 и вътрешен двор на ПИ
№ 00789.201.236, както
и искането с правна квалификация чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен в тази
част нотариален акт за собственост на недвижими
имоти №
197, том ІІІ, рег. № 4858, дело № 552/2009 г. от 28.07.2009 г. на нотариус Илко
Кънев, рег. № 225 на Нотариалната камара, с район на действие РС - Провадия,
вписан в СВ – Провадия под № 77, том VІІІ, дело № 1490/2009
г.
ОСЪЖДА Й.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация - ****“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „Прилеп” № 33, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените разноски по делото в размер 300 лева
/триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС – ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: