РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. ХАСКОВО, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500275 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №905/02.12.2024г., постановено по гр.д.№1100882024г. Районен съд-
Хасково: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, п.к. 1715, район „Витоша“, ж.к.
“Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ №6, сграда „Матрикс тауър“, ет.4-6, че
Ф. Н. В., ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***, вх.***, не дължи сумата от 2108.97 лв., от
които 745.81 лв.- главница; 143.05 лв.- неолихвяема сума по изп. лист от 30.07.2012г., 16.67
лв. - юрисконсултско възнаграждение; 90.27 лв. - начислени такси и разноски по
изпълнителното производство, 915.91 лв. - законна лихва към 23.04.2024г.; 197.26 лв. -
пропорционална такса, за които е издаден изпълнителен лист от 30.07.2012г. в полза на
„ОББ“ АД срещу наследодателя на ищцата Н. Ф. В. и на 22.01.2020г. е образувано
изпълнително дело № 20208740400124 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с район на действие
ОС - Хасково, поради погасяването им по давност; ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1715, район „Витоша“,
ж.к. “Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №6, сграда „Матрикс тауър“, ет.4-6,
да заплати на Ф. Н. В., ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***, вх.***, направените по делото
1
разноски в размер на 684.40лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „ЕОС
Матрикс“ЕООД-гр.София, който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност, необоснованост, постановяване в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира за неправилни изводите
на първоинстанционният съд за погасяване на вземането по изпълнителен лист от
30.07.2012г. по давност. Във въззивната жалба са изложени съображения във връзка с
възникването на заемното правоотношение, развитието на това заемно правоотношение и
предпоставките, свързани с издаването на изпълнителен лист срещу ищцата и образуване на
изпълнително производство по изпълнението на вземането. Поддържа се, че вземането не е
било погасено по давност, тъй като при повторното образуване на изпълнителното
производство през 2020 г. са били предприети изпълнителни действия по желание на
кредитора от ЧСИ, поради което и неправилно съдът е приложил тълкуванието на
последното решение на ВКС относно давността. Прави искане въззивната инстанция да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло
исковата претенция. Претендира и присъждане на разноски по делото. В условията на
евентуалност в случай, че съдът потвърди първоинстанционното решение прави възражение
за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение и претендира неговото
намаляване.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата Ф. Н. В.,
която чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага подробни съображения за нейната
неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд-
Хасково. Изложени са и съображения относно обстоятелството, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно, поради което същото не следва да бъде намалявано.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност приема за
установено от фактическа страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 от ГПК вр. чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от ищцата Ф. Н. В. срещу ответника „ЕОС
Матрикс“ЕООД-гр.София. Ищцата е претендирала да се признае за установено по
отношение на ответника, че не дължи сумата от 2108.97 лв., от които 745.81 лв.- главница;
143.05 лв.- неолихвяема сума по изп. лист от 30.07.2012г., 16.67 лв. - юрисконсултско
възнаграждение; 90.27 лв. - начислени такси и разноски по изпълнителното производство,
915.91 лв. - законна лихва към 23.04.2024г.; 197.26 лв. - пропорционална такса, поради
погасяването на задълженията по давност, за които суми е бил издаден изпълнителен лист
от 30.07.2012г. и образувано изпълнително производство. Претендирала е и присъждане на
разноски.
По делото е безспорно установено, че ищцата е наследник по закон на баща си Н.
Ф. В., б.ж. на гр.Хасково, починал на ***г. срещу който приживе е бил издаден
изпълнителен лист и образувано изпълнително производство по искане на взискателя
2
„Обединена Българска Банка“АД-гр.София. След смъртта на баща й със Съобщение, изх.№
1188/17.01.2024г. на ЧСИ Самуил Пеев, била уведомена, че на основание чл.429 от ГПК е
конституирана като длъжник в качеството й на наследник на Н. Ф. В. по изп.д.№ 124/2020г.
по описа на същия ЧСИ, като било указано, че задължението на наследодателя й към
17.01.2024г. възлиза на сумата 8 133.92 лв. След извършена справка в кантората на ЧСИ
Самуил Пеев, се установило, че дългът възлиза на сумата 2 108.97 лв., вместо първоначално
посочената сума от 8 133.92 лв.
Изпълнителният лист, въз основа на който е започнало принудителното изпълнение е
бил издаден на 30.07.2012г. по Ч.гр.д. № 1945/2012г. по описа на РС-Хасково, според който
изпълнителен лист наследодателят Н. Ф. В./баща на ищцата/ е бил осъден да заплати на
„Обединена Българска Банка“ АД - София за следните суми,а именно: 4891.28 лв.-главница;
178.35 лв.- договорна лихва; 238.06 лв.- наказателна лихва, както и разноски в размер на
97.83 лв. и адвокатско възнаграждение - 344.09 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.07.2012г. Кредиторът „ОББ“ АД образувал изпълнително
производство въз основа на така издадения изпълнителен лист под № 896 от 06.11.2012г. по
описа на ЧСИ Самуил Пеев, с район на действие ОС-Хасково. По делото била изпратена
Покана за доброволно изпълнение на 21.11.2012г., а с протокол от 20.11.2019г. ЧСИ
констатирал, че по цитираното изпълнително производство е настъпила перемция на
06.11.2014г. Впоследствие вземането на първоначалния кредитор било прехвърлено на
настоящия ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който образувал ново изп.д.№ 124/2020г. също
по описа на ЧСИ Самуил Пеев.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
всички необходими и относими доказателства, които са обсъдени поотделно и взети в
тяхната съвкупност. Фактическата обстановка е напълно изяснена, поради което не се налага
приповтарянето й, а събраните от районният съд доказателства ще се обсъждат с оглед на
оплакванията наведени във въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на Районен съд-Хасково е валидно и допустимо.Решението е
и правилно, постановено в съответствие с изискванията ма материалния закон.
С предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,
вр.чл.124, ал.1 от ГПК, се претендира установяване на недължимост на задължение на
ищцата към ответното дружество за посочените в исковата молба суми. Искът е допустим, а
разгледан по същество е и основателен.
Основанието на предявената исковата претенция е изтекла погасителна давност за
вземането, за което е бил издаден изпълнителен лист от 30.07.2012г. по гр.д.№1945/2012г. по
описа на РС-Хасково срещу наследодателя на ищцата и неин баща Н. Ф. В., б.ж. на
гр.Хасково,починал на ***г. Доколкото ищцата се позовава на новонастъпили факти след
3
издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство, предявеният иск с правно основание чл.439 от
ГПК се явява допустим.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие, съгласно чл.116, б. “в“ от ЗЗД. Съгласно т.10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно Постановление № 3 от
18.11.1980г. по гр. д. № 3/1980г. на Пленума на ВС погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В
мотивите към т.10 на ТР от 2015г. се приема, че давността се прекъсва с предприемането на
всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.н. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Перемпцията е без правно значение за прекъсването
на давността. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права /напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
4
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се
провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно, по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД . В случая независимо, че не се съдържат конкретни данни по
делото на коя дата е влязла в сила заповед от 27.07.2012г. по Ч. гр. д. № 1945/2012г. по описа
на Районен съд - Хасково, липсват твърдения същата да е била възразена, а наред с това не
съществува спор, че въз основа на нея е издаден изпълнителния лист с дата 30.07.2012г.
В настоящият случай кредиторът по издадения изпълнителен лист от 30.07.20212г.
е образувал изпълнително дело№896/2012г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, по което освен
покана за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника на 21.11.2012г. не са били
извършвани никакви процесуални действия.Това изпълнително дело според доказателствата
по делото е прекратено с протокол на ЧСИ от 20.11.2019г., с което е прието,че е настъпила
перемция на 06.11.2014г. Според разрешението дадено в Тълкувателно решение
№3/28.03.2023г. по т.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно Решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
В периода, когато е било образувано изпълнително дело №896/2012г. по описа на
ЧСИ Самуил Пеев за принудителното събиране на процесните вземания - 06.11.2012г., все
още е действало Постановление № 3 от 18.11.1980г. по гр. д. № 3/1980г. на Пленума на ВС,
което с приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС е преустановило действието си на 26.06.2015г., като дадените с това
Постановление тълкувателни разрешения са задължителни за времето преди отмяната му, а
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС ще се
прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това следва, че в периода от 06.11.2012г. до
06.11.2014г./датата на настъпване на перемцията/ погасителната давност е спряла да тече,
като няма правно значение дали взискателят е бил пасивен или не. След 06.11.2014г.
давностният срок за процесните вземания/пет годишен/ е започнал отново да тече, като
същият е изтекъл на 06.11.2019г. още преди датата, на която е образувано новото
изпълнително дело № 124/2020г. по описа на ЧСИ с рег. № 874 - Самуил Пеев, с район на
действие Окръжен съд - Хасково. В този смисъл твърденията на въззивника,че новата
давност е прекъсвана с предприемането на изпълнителни действия по новообразуваното
изпълнително дело № 124/2020г. по описа на ЧСИ с рег. № 874 - Самуил Пеев, с район на
действие Окръжен съд – Хасково са напълно неоснователни. Няма законово основание да се
приеме, че и подписаното след изтичане на погасителната давност Споразумение от
02.04.2020г. между наследодателя на ищцата и взискателя по изпълнителното дело прекъсва
отново погасителната давност, тъй като още преди подписването на това споразумение
давността е била изтекла. Самото подписване от длъжника на споразумение за разсрочване
5
на дълга не може да го задължи да изплати вече погасеното по давност задължение и само в
случай на доброволно изпълнение на същото може да се стигне до погасяване поради
плащане.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което ще следва да се потвърди. Настоящият съдебен състав
изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд ,поради което и на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивникът ще
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 600лв., платено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК. Това възнаграждение е съобразено с
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от пълномощника на въззиваемата, с
извършените от пълномощника процесуални действия по делото, с фактическата и правна
сложност на спора.Това договорено възнаграждение е малко над предвидения в чл.7 ал.2 т.2
от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум, но не е
прекомерно, поради което релевираното в тази насока възражение от въззивника е
неоснователно.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №905/02.12.2024г., постановено по гр.д.
№1100/2024г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1715, район „Витоша“, ж.к. “Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ №6, сграда „Матрикс тауър“, ет.4-6, да заплати на Ф. Н. В., ЕГН **********,
от гр. ***, ул. ***, вх.***, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
600лв.,платено адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6