РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Кюстендил, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20221520200847 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-1139-001191 /23.06.2022 г. на *** сектор в
ОД на МВР К., отдел „Пътна полиция“, е наложил на жалбоподателя К. К. Н.
административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал.3 от
Кодекса за застраховането. Нарушението обективирано в наказателното постановление
се изразява в това, че Н. на 02.06.2022г. около 14:00 часа в гр. К. по ул. „В.“, с посока
на движение от ул. „19-ти ф.“ е управлявала собствения си лек автомобил "Мерцедес
ЦЛК 320" с рег.№ PL***, без автомобила да има сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Недоволна от така наложеното й наказание, Н. по изложените в жалбата доводи,
моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. Излагат се твърдения, че
в АУАН и НП липсва описание на правнорелевантните факти съгласно чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН и 42, ал.1, т.4 ЗАНН, поради което било налице противоречие между правното и
фактическото обвинение. Не ставало ясно от описанието на нарушението, в коя
държава е регистрирано процесното МПС. Наказаното лице било посочено като
управляващо свой собствен автомобил, а използваната санкционна норма касаела лице,
което не е собственик на МПС.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк.
Б., която излага становище за законосъобразност и доказаност на НП и моли за
1
неговото потвърждаване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Кюстендилският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок /НП е връчено на наказаното лице на 19.07.2022г., а
жалбата е подадена на 25.07.2022г./, поради което се дължи нейното разглеждане по
същество.
От фактическа страна.
По делото се установява, че на 02.06.2022 г. около 14.00 часа служители на
ОДМВР– гр. К. са спрели за проверка в гр. К. на ул. „В.“ движещия се лек автомобил
"Мерцедес ЦЛК 320" с рег.№ ****, движещ се в посока към ул. „Д. ф.“. При
проверката било установено, че автомобила е собственост на жалбоподателя К. Н.,
която към момента на проверката управлявал автомобила без да има сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валидна
към часа и датата на извършената проверка. Водачът не представил документ, който да
удостоверявал, че има сключена такава.
Свидетелят В. И. – ст.полицай към ОД на МВР гр. К., в присъствието на
свидетеля Г. С. съставил акт за установеното при проверката административно
нарушение на А., като същият е връчен на нарушителя лично на същата дата. Въз
основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.
От правна страна:
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Съображенията за това
са следните:
От събраните в хода на делото доказателства не се установиха всички
съществени елементи от обективната страна на състава на нарушението. Съдът намира
за необходимо да подчертае, че фактическите констатации, до които са достигнали
контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с презумптивна
доказателствена сила. Тези констатации /в АУАН и НП/, подлежат на доказване в
съдебното производство с всички допустими гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения не се
установяват от наличната доказателствена съвкупност - свидетелските показания и
писмените доказателства по делото.
По делото няма данни и не са ангажирани доказателства, че лек автомобил
"Мерцедес ЦЛК 320" с рег.№ **** е имал надлежно сключена застраховка в Кр. А. към
момента на проверката /02.06.2022г./, което да обоснове извод, че не се дължи
2
сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в Република
България. По делото е представена застрахователна полица № BG/07/*******от
13.06.2022г., т.е. застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена за процесния
автомобил за период, последващ момента на констатиране на нарушението.
От друга страна обаче, не се установи наличието на противоправния състав на
използваната санкционна норма. Според чл.638, ал.3 от КЗ, лице, което не е собственик
и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Както е видно, от обективна страна на административното нарушение, основен
правопораждащ елемент на административнонаказателната отговорност е лицето,
което управлява МПС, да не е негов собственик. В случая по делото не са ангажирани
доказателства от органа, че лицето К. Н. не е собственик, но е управлявала процесното
МПС, а именно лек автомобил "Мерцедес ЦЛК 320" с рег.№ ****, който към момента
на проверката не е бил регистриран на територията на Република България. Дори и
констатациите, отразени в АУАН, които са пренесени и в обжалваното НП, посочват,
че санкционираното лице управлява собствения си лек автомобил, също така и в
застрахователна полица, в Приложение №1 е посочено, че собственик и обичаен водач
на автомобила е К. К. Н.. В случай, че същото лице е собственик на автомобила, който
го е управлявал в деня на проверката от контролните органи без наличие на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да
се извлича по тълкувателен път, а още по-малко да бъде в противоречие с описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка. За разлика от административното производство,
където е допустимо да не се посочи точно правното основание за издаване на акта, тъй
като съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от административния
орган, то в административнонаказателното производство посочването на нарушените
законови разпоредби е задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП.
Последното е от значение както за адекватната защита на санкционирания с оглед
правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява, така и за контрола за
законосъобразност на наказателното постановление, осъществяван от съда.
В случая, с оглед начина, по който са изписани нарушените правни разпоредби
не може да се приеме, че нарушението е правилно квалифицирано, а последното
безспорно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, защото посочената
правна квалификация е в противоречие с фактическата обстановка изложена в АУАН и
НП.
Неправилното посочване на нарушените законови разпоредби в НП не попадат в
хипотезите, за които законодателят е предвидил възможност да се отстраняват по реда
3
на чл.53, ал.2 от ЗАНН, а представлява съществено нарушение на изискванията по
чл.42, т.5 и чл.57, ал.2, т.6 от ЗАНН, което опорочава административнонаказателната
процедура и води до извод за незаконосъобразност на НП и респ. неговата отмяна.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва
да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е
изплатено възнаграждение от жалбоподателя на адвокат в размер на 450 лева. В
открито съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган.
С оглед това възражение и липсата на фактическа и правна сложност по делото,
съдът определя на основание чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско
възнаграждение в полза на жалбоподателя в размер на минимума, а именно 400 лева,
които следва да бъдат заплатени от ответната страна.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Кюстендилски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1139-001191/23.06.2022 г. на ****
сектор към ОД на МВР К., сектор „Пътна полиция“, с което на К. К. Н., ЕГН
**********, с адрес в гр. К., ул. „С.“ № ** е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА ОД на МВР – К. да заплати на К. К. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.
К., ул. „С.“ №**, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Кюстендил в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4