Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 20.12.2017г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при участието
на секретар Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д.
№ 11980 по описа за 2017г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.04.2017г., гр.д.63040/15г.,
СРС, 38 с-в осъжда „Н.М.Г.” АД да заплати на К.В.П. на основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД сумата 3 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
публикувана на 24.06.2015г. статия във в. „Всеки ден”, ведно със законна лихва,
считано от 25.06.2015г. и сумата 720 лв. – разноски, като отхвърля иска до пълния предявен размер от
10 000 лв.
Срещу решението в отхвърлителната част
постъпва въззивна жалба от ищеца К.В.П.. Счита обезщетението за значително
занижено спрямо действително претърпените вреди. Не е съобразено, че статията с
обидно съдържание и непотвърдена истинност, публикувана във вестника и на
неговата интернет страница, става достояние на голяма читателска аудитория. Не
е отчетено, че публикуването води до дълга раздяла между ищеца и приятелката
му, рефлектира негативно върху емоционалното му състояние и неговия тренировъчен
и хранителен режим. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се уважи иска. Оспорва
жалбата на ответника по иска.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по иска „Н.М.Г.” АД. Намира
обезщетението за завишено. Свидетелите не установяват дълготрайни емоционални
страдания на ищеца. Даже и такива да се претърпени, определеното обезщетение е
несправедливо. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се отхвърли иска. Оспорва жалбата на ищеца.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество, жалбата
на ищеца е основателна, а на
ответника е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно,
допустимо и отчасти правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.49
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е, че в бр.134 от 24.06.2015г.
на вестник „Всеки ден”, чийто собственик е ответникът „Н.М.Г.” АД, както и на
неговата интернет страница, бива поместена статия със заглавие „К. с тайна
любовница гъркиня”, като се визира ищеца К.В.П.. Според съдържанието на
статията, двамата се срещат при изключителна дискретност и връзката им трае от
четири години.
Публично обиденият от статията ищец
упражнява правото си на избор, като насочва претенцията си за обезвреждане
срещу ответника като собственик на вестника, поради което и възложител на работата за
изготвяне и отпечатване на журналистическия материал. Безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди
действия и бездействия съществува
независимо от виновната лична отговорност на прекия причинител, какъвто е
авторът на статията и не се изключва от нея. Налице е възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД, след като има натоварване на лице с извършване на действие, попадащо в
предметния обхват на областта, в която възлагащият упражнява собствена дейност.
Възложената работа се извършва в интерес на възложителя и резултатът й
рефлектира в неговата имуществена сфера. Щом същият извлича полза от определена
работа, извършвана за него, длъжен е да обезпечи сигурността на третите лица,
като поеме отговорността за причинената щета от статията, предвид недоказването
да са се осъществили в действителност твърдените в нея обстоятелства.
От една страна, чрез гласните доказателства се установява
негативното психологическо състояние и поведение на ищеца, които са в рамките
на характерното при сходни ситуации. Свидетелят К. А., дългогодишен приятел на
ищеца установява, че последният от много деен човек и душа на компания,
изведнъж става разстроен, спира да контактува с близки и приятели – лично и по
телефон.
От друга страна, освен доказаните предполагаеми
неимуществени вреди, двамата свидетели по еднакъв начин установяват и
превишаващи ги.
На първо място, чрез показанията на двамата свидетели се
доказва настъпилата за около 1 месец фактическа раздяла между ищеца и
приятелката му Т.А., с която живеят на съпружески начала от 10 – 11 години.
Перфектните им отношения, в резултат от публикацията биват заменени с тежки за
тях преживявания, включително караници.
На второ място, свидетелите изясняват, че заради статията,
ищецът почти спира да се храни, да спи и да посещава тренировки, отслабва
драстично, треньорите му звънят, за да питат защо нарушава тренировъчния си
режим. Съдът отчита ноторните факти, че неспазването на специалните изисквания
за здравословен и тренировъчен режим е фатално спрямо всяка спортната кариера,
особено на професионално ангажиран спортист от световен ранг.
На трето място, във връзка с предизвикания широк негативен
обществен отзвук на статията, засегнала авторитета на публична личност,
свидетелят А. установява конкретен случай, когато една седмица след
публикацията, при съвместното си посещение с ищеца на магазин в мол „София“,
служителка запитва ищеца как може да се излага, като такава хубава българка оставя
заради гъркиня. Според свидетеля Т. П., брат на ищеца, роднини от провинцията
започват да звънят и питат дали е истина написаното в статията.
При определяне на обезщетението съразмерно търпения
емоционален дискомфорт от ищеца, въззивният съд съобразява преживените типични
и обичайни, наред с превишаващите ги специфични душевни болки и страдания. При съобразяване и на обществено-икономическия критерий по
време на отрицателните преживявания, по реда на чл.52 ЗЗД, въззивният съд
определя обезщетение от 10 000 лв. за исковите неимуществени вреди.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271,
ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени в частта, с която се отхвърля искът и
вместо него се постанови друго, с което искът се уважи изцяло. Решението следва
да се потвърди в частта, с която искът е уважен.
Ищецът пред първа инстанция установява
разноски от 400 лв. – д.т. и 2 000 лв. – платено в брой възнаграждение за един
адвокат, от които след приспадане на присъдените от СРС 720 лв. за разноски,
има право на остатъка от 1 680 лв. Пред въззивна инстанция доказва
направени разноски от 60 лв. за д.т. и 1 500 лв. за платено в брой адвокатско
възнаграждение, или общо 1 560 лв. - разноски за въззивна инстанция.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Последното е уговорено в рамките на нормативния минимум и делото се отличава с
известна фактическа сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 12.04.2017г.,
гр.д.63040/15г., СРС, 38 с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от К.В.П. срещу „Н.М.Г.” АД иск с правно основание
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД над размера от 3 000 лв. до пълния предявен размер от
10 000 лв., или за сумата 7 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от публикувана на 24.06.2015г. статия във в. „Всеки ден” и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.” АД, *** да заплати на К.В.П., ЕГН **********,***,
чрез адв. А.Т.на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 7 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от публикувана на 24.06.2015г. статия във
вестник „Всеки ден”, ведно със законна лихва, считано от 25.06.2015г., сумата
1 680 лв. – разноски за първа инстанция и сумата 1 560 лв. – разноски
за въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.04.2017г., гр.д.63040/15г., СРС,
38 с-в в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.