Р Е Ш
Е Н И Е №
1172
гр. Пловдив, 02.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретар Елена
Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№483 по описа на ПОС за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.310 ГПК във вр. с чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение №9/02.01.2018г.., постановено по
гр.д.№5288/2017г., по описа на ПРС, петнадесети гр.с., с което се
признава за незаконно уволнението, извършено
със Заповед № ЗЛС - 74 от 13.02.2017 г. на управителя на „ВМА – Болница за
продължително лечение и рехабилитация“, гр. *** /ВМА - БПЛР-Х./, БУЛСТАТ ***, с която на основание чл.325, ал.1, т.9 от Кодекса на труда е
прекратено трудовото правоотношение с В.П.П., ЕГН **********, и като такова го ОТМЕНЯ, като ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца В.П.П., ЕГН **********,
на предишната, заемана преди
уволнението, длъжност “****” на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса
на труда; ОСЪЖДА „ВМА – Болница
за продължително лечение и
рехабилитация“, гр. **** /ВМА - БПЛР-Х./, БУЛСТАТ ****, да заплати на В.П.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 4500лв./четири
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса
на труда за времето, през което е останала без работа след уволнението, за
периода 13.02.2017г. – 13.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковете – 11.04.2017г., до окончателното
изплащане, както и сумата от 500лв./петстотин
лева/ - адвокатско възнаграждение; ОСЪЖДА „ВМА – Болница за продължително
лечение и рехабилитация“, гр. ***, ул.“**** /ВМА - БПЛР-Х./, БУЛСТАТ ****, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от
340лв./триста и четиридесет лева/ -
държавна такса, както и 150лв./сто и петдесет лева/ – разноски за ССЕ.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№5980/26.02.2018г.
депозирана от ВМА – Болница за продължително лечение и рехабилитация“, гр. ***
/ВМА - БПЛР-Х./, БУЛСТАТ ***, представлявана от управителя д-р А.Т.А., чрез
процесуалния му представител адв. Р. против
постановеното от първоинстанционния съд
решение, с твърдения за
процесуално нарушение и неправилно
приложение на материалния закон, необоснованост и превратно тълкуване на
доказателствата по делото, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се
настоящата инстанция да отмени обжалвания
акт и постанови друг, с който да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендират се разноски, съгласно представения списък.
Въззиваемата страна В.П.П., чрез процесуалния и
представител адв. А. моли да се отхвърли жалбата като изцяло неоснователна и да
се потвърди първоинстанционния акт , като правилен и законосъобразен, по
съображения подробно изложени в отговора. Претендират се направени в
производството разноски-.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща
правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
За да уважи предявените искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, и признае уволнението на В.П. за незаконно и да го
отмени, първоинстанционният съд е приел,
че уволнението страда от два порока.
На първо място, първоинстанционният съд е посочил, че при доказателствена тежест на
работодателя, последният не е доказал
при условията на пълно и главно доказване, втората предпоставка за законността
на уволнението на разпоредбата на чл.325
ал.1 т.9 КТ, а именно че при
работодателя липсва друга подходяща за ищцата работа. Приел е, че при спазване
на изискванията на чл.315 КТ работодателят е определил общо 10 места за трудоустроени лица, че петте свободни към момента на уволнението на ищцата
не могат да бъдат заети от последната, тъй като тя не притежава необходимата
квалификация за това, но е посочил, че ищцата би могла да бъде назначена на
някои от заетите местата за
трудоустрояване, на които са назначени лица
с трайни увреждания по смисъла на чл.27 ЗИХУ.Поради тези обстоятелства,
решаващият съд е приел, че работодателят сам се е поставил в невъзможност да трудоустрои ищцата на друга подходяща работа.
На следващо място, съдът е приел, че не е установена и първата предпоставка за
законосъобразност на уволнението, а именно че длъжността не е подходяща за
здравословното състояние на ищцата, доколкото
при отправеното искане за
експертна консултация от работодателя до РЗИ – Пловдив, липсва яснота дали работодателят е предоставил
длъжностните характеристики за длъжността „***“ в Приемно отделение или съответно
друга такава за „****“ в Отделение за физикална и рехабилитационна медицина или
пък трета - за длъжност „******“ Ето защо и
доколкото за законосъобразността
на уволнението, следва да бъде предоставена на ТЕЛК актуална длъжностна
характеристика за съответната длъжност,
то съдът е направил извода, че работодателят не е установил при условията на
пълно и главно доказване, че е направена обективна преценка от надлежния орган,
че заеманата от ищцата длъжност не е
подходяща за здравословното й състояние.
Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят
навежда няколко основни довода, за
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.:
На първо място твърди, че в исковата молба липсва наведен
довод от ищцата, че уволнението е незаконно, защото на подходящите
за ищцата места за трудоустрояване има назначени лица с трайни увреждания. В тази връзка жалбоподателят твърди, че като е отменил
уволнението на ненаведено от ищеца основание, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила.
На второ място
твърди, че изводите на първоинстанционният съд, че работодателят неправилно е приложил разпоредбата на чл.315 КТ са неправилни,
доколкото изцяло в изпълнение на законовите изисквания работодателят е предвидил
10 работни места, подходящи за трудоустрояване, като пет от тях са били
свободни към момента на уволнението на П. и пет заети. Обстоятелството ,
че нито едно от петте останали свободни и незаети длъжности, определени за
трудоустрояване, не са подходящи за
ищцата, не могат да обосноват извода за
недобросъвестност от страна на работодателя и не биха могли да бъдат
основание за отмяна на уволнението.
На трето място се твърди, че доколкото длъжностните
характеристики на всички с. в болницата,
независимо в кое отделение работят, са
напълно идентични, незаконосъобразен е
извода на съда, че работодателят не е
доказал при условията на пълно и главно доказване, че пред ТЕЛК е
предоставена актуална длъжностна
характеристика за *****, обосноваващ
извода, че не е направена обективна преценка от надлежния орган, че
заеманата от ищцата длъжност не е подходяща за здравословното й състояние.
Настоящият съдебен състав намира наведените доводи
за основателни по следните съображения:
Безспорно е,
а и от представеното копие на трудов
договор, се установява, че ищцата е
работила при ответника по безсрочно
трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 384 от
01.03.2010г. на длъжност “****”, в отдел „Приемно отделение“. Уговореното
трудово възнаграждение възлиза на 525,36лв. Със заповед № ЗЛС-74 от 13.02.2017г. на управителя на
болницата, трудовото правоотношение
е прекратено на основание чл.325, т.1,
т.9 от КТ, поради невъзможност на служителя да изпълнява
възложената му работа по здравни
противопоказания, въз основа на
заключение на ТЕЛК към УМБАЛ “Пловдив“ АД и
невъзможност от страна на
работодателя да предложи друга подходяща за здравословното му състояние работа.
Заповедта е надлежно връчена на ищцата.
От представеното ЕР № 0555/05 от 08.02.2017 г . на
ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“ АД, постановено по искане на работодателя, се
установява, че длъжността, заемана от ищцата не е подходяща за здравословното й
състояние.
Установено е, че със Заповед
№ ЗЛС – 72/ 30.01.2017 г. на
управителя на ответното лечебно заведение, след утвърждаване на ново длъжностно
разписание на болницата, са определени работни места и длъжности, подходящи за трудоустрояване
на лица с намалена работоспособност, а именно: 2 бр. лекари, 2бр.рехабилитатори, 1бр.главен експерт
във финансова служба, 1бр.главен специалист в сектор „ДАОЛ“, 1бр.старши специалист
в сектор „ДАОЛ“, 1бр.машинен оператор
пералня, 1бр.санитар и 1бр.охранител. Към
момента на уволнението на ищцата незаети
са били 5 бр.работни
места, а именно: лекар – 1 бр., рехабилитатор
– 2 бр., главен експерт във финансова
служба – 1 бр. и охранител – 1 бр. Работодателят е констатирал, че ищцата не
разполага с необходимото образование, квалификация и специфични изисквания за
заемане на свободните длъжности, поради което и доколкото е посочил, че не
разполага с възможност да предложи друго
работни място, което да отговаря на опита и квалификацията на служителя и да е
подходящо за здравословното му състояние,е прекратил трудо вото правоотношение
с П..
Спорното
материално субективно право се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца,
съдържащо се в исковата молба. Предметът на делото се определя именно от ищеца,
като нито съдът, нито ответникът могат да внесат в него изменения. Предметът на
делото е твърдяното право, което се индивидуализира чрез правопораждащия факт,
съдържанието на правото и носителите на правоотношението. Тези белези
ищецът трябва да посочи чрез основанието
и петитума на иска, по тях ответникът
организира защитата си и съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото,
както той е заявен от ищеца. Именно с съответствие с това , съдът разглежда и се произнася само по
доводите, наведени в исковата молба и само те се включват в основанието на предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ,
доколкото други доводи не са
въведени чрез изменение на основанието
на иска по реда и сроковете по чл.214 ГПК..
В конкретният случай в исковата молба и допълнителна
молба към нея, в изпълнение на
указанията на съда, ищцата навежда следните доводи, касаещи
незаконосъобразността на атакуваното
уволнение:
на първо място – изводите на ТЕЛК, че заеманата от
ищцата длъжност не е подходяща за здравословното и състояние, са неправилни, доколкото ТЕЛК е взел предвид приложената длъжностна
характеристика и нова производствена характеристика за ***** в отделение по Физикална и рахабилитационна
медицина, която не е подписана от ищцата, както и връченото и допълнително
споразумение №848 от 01.02.2017г., поради което ищцата твърди, че трудовото и
правоотношение не е изменено и е продължило да съществува във вида, които е
съществувал, преди промяната на
длъжностната характеристика. Посочила е, че
доколкото в ЕР на ТЕЛК през 2014г. е прието, че работата която е
изпълнявала е подходяща за здравословното и състояние и извода е
постановен с оглед производствената характеристика от 28.10.2014г., то
уволнението е незаконосъобразно и не отговаря на фактическото положение.
На второ място се
твърди, че не са налице основания за изготвянето на нова длъжностна и производствена характеристика, тъй като
отделението в което е работила ищцата продължава да съществува, предвид на
което не са налице причини и основания
работодателят да иска ново становище от ТЕЛК, дали заеманата длъжност е подходяща
за здравословното и състояние.
На трето място се твърди, че неправилно и
незаконосъобразно в списъка с работните места подходящи за трудоустрояване на
лица с намалена работоспособност, не е включена длъжността м. с..
Предвид наведеното от ищеца в исковата молба, съдът
е длъжен да се произнесе само изтъкнатите в исковата молба доводи за
незаконосъобразност на процесното уволнение. Ето защо като е постановил
решението си и на основание , което не е въведено от ищеца в исковата молба – а
именно, че уволнението е
незаконосъобразно, защото на подходящите за ищцата места
за трудоустрояване има назначени лица с трайни увреждания, то
първоинстанционният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало, поради
което този процесуален порок следва да бъде отстранен от въззивната инстанция,
която да се произнесе само и единствено по изтъкнатите в исковата молба доводи за незаконност на процесното
уволнение. Доколкото разгледаното от първоинстанционният съд обстоятелство не е
въведено в процеса по съответния ред, а и страната не може да се позове на това
обстоятелство за първи път пред
въззивната инстанция, поради наличието на настъпваща още в първоинстанционното
производство преклузия за посочване на обстоятелства и представяне на
доказателства, то въззивният съд не дължи преценка по същото../ В този смисъл е Решение
№77/08.03.2011г. на ВКС по гр.д.№127/2010г. , четвърто г.о. ГК по реда на
чл.290 ГПК/
За да са изпълнен състава на нормата на чл.329 ал.1 т.9 КТ е необходимо да са
налице двата кумулативно предвидени елемента, а именно:
невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест довела до трайна неработоспособност или поради здравни
противопоказания, и втората липса
на друга подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя работа в предприятието.
Касаещо първият елемент: Наличието на тази
предпоставка се установява със
заключение на ТЕЛК. В заключението си здравният компетенте н орган посочва, не
само болестта довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания,
но и в него изрично се сочи, че това състояние на служителя, поражда неговата
невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово
правоотношение. От
задължителния характер на ТЕЛК, както и от нормата на чл.317 КТ следва, че
медицинският въпрос дали конкретно
посочена за трудоустрояване
длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде
поставяна на последваща преценка в трудовия спор за законосъобразност на
уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК не подлежи на инцидентна проверка
за правилност от гражданският съд. В конкретният случай страната е
представила официално заварен препис от
решението на ТЕЛК и доколкото липсват данни същото да е обжалвано, да са
отправяни искания до здравния орган за неговото изменение или допълване,
то съдът е длъжен да
приеме, че същото е
влязло в сила, а предписанията дадени в ЕР отговарят на фактическото положение
и здравословното състояние на ищцата.
Доводите на ищцата, че здравният орган се е произнесъл по длъжността и производствена
характеристика, която не отговаря на заеманата от ищцата длъжност, тъй като
ищцата не е подписала предложеното и от работодателя допълнително споразумение,
всъщност имат за цел да елиминират направените от ТЕЛК изводи в ЕР №555 от 08.12.2017г.
Установява се от събраните по делото доказателства-
длъжностни характеристики на м.с. в
приемно отделение и м.с. в отделение по
физиотерапия, включително и от заключението на вещото лице В.Г.,
което съдът кредитира като
безпристрастно и компетентно изготвено, че
длъжностните характеристики на м.с. са
напълно идентични, както и че функциите на м.с. в приемно отделение до 01.02.2017г. са
определени в длъжностната характеристика и са
идентични с тези на м.с. във
всички останали отделения. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че видно
от личното трудово досие на ищцата, още към момента на сключване на трудовия договор №384/01.03.2010г., с който
последната е назначена на длъжността ****, в длъжностната характеристика срещу
подпис на П. на 30.03.2010г., в т.9 е
изрично е вписано задължението и
да работи в сектор апаратна
физиотерапия, водолечение и топлолечение, както и в т.4 да дава дежурства по график. Безспорно
се установява, както от заключението на
вещото лице Г., така и от събраните пред първата инстанция гласни доказателства,,които съдът кредитира като
кореспондиращи със останалия събран доказателствен материал, че всички ****,
включително и ищцата, считано от постъпването
на П. на работа, са работили на
ротационен принцип по график, както в приемно отделение, така и в останалите
отделения в лечебното заведение. Изложеното и извършените структурни промени в
лечебното заведение, довели до отпадане
на „Приемно отделение“ и съответно наложили необходимостта от
подписване на допълнително споразумени ,
обуславят извода, че ТЕЛК
се произнесъл по длъжностната и производствена
характеристика, която отговаря на заеманата от ищцата длъжност.
Касаещо довода на ищцата, че не са налице причини и
основания работодателят да иска ново становище от ТЕЛК, дали заеманата длъжност е подходяща за здравословното и
състояние, следва да бъде отбелязано следното: Установява се от личното трудово досие на ищцата, че при
постъпване на работа последната е скрила от работодателя обстоятелството, че
е била
освидетелствена от ТЕЛК още през 2007г. и и е била определена 86% намалена
работоспособност, с предписание, че работата която изпълнява като м.с. при личен лекар е неподходяща за здравословното и състояние. Скриването на
това обстоятелство само по себе си е поставило работодателя в невъзможност
обективно да прецени дали ищцата отговаря на условията за заеме длъжността, за
която кандидатства.. Нещо повече, П. представя карта за медицински преглед през 2010г., че е клинично здрава. Едва след изтичане на изпитателния и срок , са представени част от
решенията на ТЕЛК, а през 2015г. е представено ЕР на ТЕЛК от 25.11.2014г. със
срок на валидност 3 години, съгласно което работата която ищцата изпълнява е
подходяща за здравословното и състояние. Установява се, че с нарочна молба
от 23.01.2017г. ищцата заявява, че не
може да изпълнява трудовите си
задължения и представя девет броя
решения от ТЕЛК. При
тези нови доказателства за наличието на трайно влошено във времето и констатирано по надлежния ред
здравословно състояние на ищцата, не
само право, но и задължение на работодател
,с оглед защита на живота и здравето на работника, е било да сезира ТЕЛК
за преценка дали длъжността, заемана от
ищцата е противопоказна за здравето на трудоустроения. Ето
защо предвид гореизложеното,
наведеният от ищцата довод в
посочения смисъл, се явява изцяло
неоснователен.
Касаещо вторият елемент на нормата на чл.325 ал.1
т.9 КТ.
При изследване на този елемент, следва да бъде
отбелязано, че работодателят не
разполага с правомощието да преценява
дали да изпълни или не издаденото предписание, ако в предприятието има
длъжност, подходяща за работника или
служителя с оглед препоръките на
здравните органи. Качеството на лице, което следва да бъде трудоустроено,
в случая служителят придобива от момента на издаване на
предписанието, като работодателят може да се освободи от задължението да премести служителя на подходяща длъжност само, ако такава обективно не
съществува .В конкретният случай се установява, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.2 от Наредба за трудоустрояване със Заповед
№ ЗЛС – 72/ 30.01.2017 г. на управителя
на ответното лечебно заведение, след утвърждаване на ново длъжностно разписание на болницата,
са определени 10 работни места и длъжности, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност,.
Към момента на уволнението незаети са
били 5 бр.работни места, по
отношение на които няма спор, че
ищцата не
е разполагала с изискуемото образование, квалификация и специфични изисквания за заемане
на свободните длъжности.
Ищцата навежда довод, че неправилно и незаконосъобразно в списъка с работните
места подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, не е
включена длъжността м.с.
Довода на ищцата поставя въпроса дали е длъжен работодателят да осигурява специални работни места за всеки
трудоустроен. Съгласно разпоредбата на чл.315 КТ, работодателят
с повече от 50 работници или служители има задължението
да определи ежегодно работни места за трудоустрояване от 4 до 10 % от
работниците или служителите в зависимост от
икономическата си дейност. В конкретният случаи, това законово изискване
е спазено. Тези работни места, според
естеството на извършваната дейност на предприятието, може да са за различни длъжности и да позволяват
наемането или трудоустрояването на работници или служители с различен вид
увреждания, и с различна степен на намалена работоспособност Съгласно трайната съдебна практика, ако
естеството на дейността и нейната организация позволяват работодателят
може да промени трудовата функция на отделен работник, че от нея да отпаднат
занапред медицинските противопоказания
за работника, които я заемал. В конкретният случай ищцата желая да работи като
****, но не желае да работи в отделението по „Физикална и рехабилитационна
медицина“. Работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства на
нуждите на трудоустрояване вън от задълженията му по чл.315 КТ,. В конкретният
случай, работодателят няма задължение да промени трудовата функция на ищцата, така че от нея да отпаднат
занапред медицинските противопоказания,
като за сметка на това
натовари останалите работници
с отпадналите от ищцата трудови
функции. В конкретният случай се установява, че
работодателят не е разполагал с възможността да трудоустрои работника или да му предложи
друга подходяща работа, отговаряща на придобития опит и квалификация, и здравословно състояние, поради което съдът
приема, че последният законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
трудовото правооотношение с ищцата на посоченото в заповедта основание.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че уволнението не страда от наведените в исковата молба пороци,
поради което предявените искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. с чл.225 ал.1 КТ следва да бъдат отхвърлени. Като е
достигнал до различни от горните изводи и е уважил исковете ,
първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да
бъде отменен.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат
разноски, съгласно представения
списък с направени общо в размер на 685.00лв.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №9/02.01.2018г.., постановено по
гр.д.№5288/2017г., по описа на ПРС, петнадесети гр.с.,като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.П., ЕГН **********,*** против ВМА –
Болница за продължително лечение и рехабилитация“, гр. *** /ВМА - БПЛР-Х./,
БУЛСТАТ **** обективно съединени
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. с чл.225 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, за признаване за незаконно уволнението, извършено със
Заповед № ЗЛС - 74 от 13.02.2017 г. на управителя на „ВМА – Болница за
продължително лечение и рехабилитация“,
гр. *** /ВМА - БПЛР-Х./, БУЛСТАТ ****, с
която на основание чл.325, ал.1, т.9 от
Кодекса на труда е прекратено
трудовото правоотношение с В.П.П., ЕГН **********, неговата отмяна и възстановяването на ищцата
В.П.П., ЕГН **********, на предишната, заемана преди уволнението длъжност “****”; осъждането
на „ВМА – Болница за продължително лечение и рехабилитация“, гр.
***, ул.“***** /ВМА - БПЛР-Х./, БУЛСТАТ ****, да заплати на В.П.П., ЕГН
**********,***, сумата от 4500лв./четири
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса
на труда за времето, през което е останала без работа след уволнението, за
периода 13.02.2017г. – 13.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковете – 11.04.2017г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ВМА – Болница за продължително лечение и
рехабилитация“, гр. ***, ул.“*** /ВМА - БПЛР-Х./, БУЛСТАТ ****, представлявана
от управителя д-р А.А. направени по делото разноски общо в размер
на 685.00лв/
шестстотин осемдесет и пет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, с
жалба в едномесечен срок от деня на обявяването му – 02.10.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: